Разглеждане на всички мнения на boysa
|
Здравейте!
Право да благодаря на Иван за оказаното съдействие,
на Генков за хубавите преживявания и за това, че ме подсети,
на всички вас, които споделят, обясняват и показват неща които са преживели и истини до които са достигнали!
Имам няколко стори истории, които съм писал, когато започнах да откривам красотите на нашето черно море. Да се извиня предварително ако някъде не съм споменал места дълбочини и някакви други подробности или не са верни.
Нов фотоапарат
В началото на пролетта, на празника-на гората в Българевската гора се събират младежи от Българево. Приготвят се салати, пекат се скари, пийва се бира вино и ракия кой колкото носи и колкото може да изяде и да изпие, играе се футбол на някоя поляна или се поляга по-платнищата и си изкарва страхотно сред природата . Някога, когато ни поканят и имаме възможност и ние присъстваме и участваме в забавленията.
Една година точно бяхме отишли и започна да вали дъжд. Почакаме десетина минути в колите, но продължаваше да вали тогава един приятел предложи да отидем на вилата им в Могилище, където си изкарахме много добре. След като спря да вали, играхме футбол на селскостопанското летище до селото и също беше много забавно.
Друг път събиране то е било в пещерата, която се намира точно под арката на нос Калиакра, коментарите след това бяха, че не са посмели много да си пийнат. Миналата година отново се канеше да вали, компанията, която обикновено се събираме и ни организира Краси, направиха събирането, в неговата къща в Българево. Тази път, бяхме взели и дъщеря ни, която тогава беше на година и осем месеца и искахме да сме на вън и на зелено. Затова потърсихме едни други приятели, които също се събират на една поляна близо до хижата в гората. Всички бяха все отбор юнаци, бяха опекли агне имаше и много салати ракия мезета, Щерю беше изкарал и крабове. Ние си бяхме разпънали и палатката, бяхме забили знамето и се радвахме на игрите, на дъщеря ни.
Там се запознахме с Йордан и от дума на дума се оказа освен, че празнуваме имен ден на една и съща дата а рожденият ден на дъщеря му съвпада с моя,имаме и много общи неща-и двамата се грижим за лозе и правим вино, като и това че във Варна живем много близко, а и дъщерите ни ходят в една и съща ясла дори бяха в една и съща група за един период от време. Така изкарахме 3-4 часа правихме си много снимки и се забавлявахме.
Като си тръгнахме минахме по пътя, който минава покрай гората и слиза долу, до помпената станция. Често спирахме, за да направим снимки на разцъфналите в жълто, лилаво, синьо и бяло кренове. Платото около Болата все още е запазило неповторимата си природа и е съхранило усещането за отдавна отминалите времена. Винаги когато минаваме от тази страна се любуваме. На червените скали и издълбаните пещери още в пра стари времена. Все си мисля, че това място преди е било много важен религиозен център, поради това, че на близо има много червена пръст, образувана от минералите наоколо. Наличието на близостта на морето, малкото поточе, което е осигурявало прясна вода, близостта на степта, в която са се хранели множество животни и благоприятно то разположение на склона, който е огряван през по-голямата част от деня са създали много благоприятни условия за живот на хората още от каменната ера. Много жалко, че това уникално място не е много добре проучено. Спряхме колата на буната и се полюбувахме на морето за 10-15 минути, след което се прибрахме в Каварна.
Същият ден слязохме със свако Манол на буната пред Чиракмана да хващаме попчета. Хванахме може би около 2-3 килограма.
Не знам дали го изгубихме на буната или го откраднаха, но останахме без фотоапарат. Част от лятото изкарахме без фотоапарат. Още от първата си заплата след майчинството жена ми отдели пари и си купихме фотоапарат. С него тя направи снимките на „Първите 5”. Не останахме много доволни от качеството на снимките и се възползвахме от възможността да го върнем. Оказа се, че на почти същите пари има фотоапарат, който снима и под вода.
Аз не бях много за това да снимаме под вода. Морското кръщене му направи жена ми на Болата. Изчакала ме е да вляза във водата и да се отдалеча и започнала да снима. Не помня точно, какво е било положението под водата, а само си спомням, че си правихме снимки на буната и преди да тръгнем реших да ги разгледам. Първо ми се стори, че е снимано над водата на плиткото, но от следващите кадри беше ясно, че е под водата. От този ден на жена ми и стана още по-интересно и с радост влиза да се гмурка и да снима морските обитатели и техния свят.
Футболисти на море
Част от момчетата, с които играем футбол се събираме понякога, някъде на зелено да хапнем и пийнем. Този път избрахме Чала Борун. Tе вече бяха ходили там, ние с жена ми също.
Това е едно място между Русалка и Яйлата. Пътечката тръгва от „паркинга” минава през малка горичка, продължава по склона, стига до едно дере и влиза пак в друга горичка, след което се стига до плато обрасло със степна растителност. Преминават се високите треви и се върви по ръба на скалата. Гледката е много красива и всеки път поспираме да се полюбуваме на красотата, на природата. В последния участък се слиза отвесно по образуваните скални стъпала, където много трябва да се пазят термосите (казвам го от опит) и всичко чупливо. Последната част е стръмна пътечка, която стига до скалистия бряг. Пътят не е кратък, но си заслужава.
Долу всички побързаха да влязат във водата. На мен ми отне повече време докато облека неопрена, да натоваря оборудването - гагам, живарник, харпуна и ножа на боди-борда и да вляза.
Първо щяхме да извадим малко миди.
Беше около обяд. Слънцето беше високо, нямаше почти нито едно облаче, а вятърът съвсем леко набраздяваше морската повърхност. Не очаквах да видя риба в това хубаво време. В началото е много плитко и на места камъните почти одраскваха неопрена. Така докато излязох от рифа и водата не стана 3-4 метра. Приятелите бяха заминали по-напред и вече бяха зад скалите.
Малко преди да стигна до голямата скала, видях пасаж от заргани, които изглеждаха доста едри. По ме впечатли пасажа от платерини, който беше малко-по навътре. Помислих си „Аха значи все пак ги има”. Въпреки че преди това няколко от момчетата бяха минали от там, рибите не се бяха изплашили. Първият пасаж го пропуснах с идеята първо да извадя миди и след това да ловувам, но на вторият не можах да издържа. Откачих харпуна от боди-борда. Хвърлих котвата и заплувах по посока на пасажа.
Легнах на една скала, а рибите идваха точно срещу мен. Бях на около 2 метра, а под мен 3-4м дълбочина, когато стрелях първият път. Пасажът беше от около 30-ина риби може би и не се бях прицелил достатъчно добре но пропуснах. Заредих и се гмурнах пак на същото място. Зададе се по-голям пасаж. Този път се прицелих по-добре, поведох рибата и пак изтървах. За първи път стрелях по пасаж и, може би, наличието на много риба да ме разсейваше и затова да не успявах. Заредих отново, като вече плувах след рибите към открити води. Странно, но те направиха завой и се озоваха между мен и брега. Така, без никакво прикритие, за първи път ловувах в открити води. Доближих се колкото мога повече до рибите, прицелих се, поведох една по-едра и стрелях. В първия момент си помислих, че отново съм изтървал, но след това видях как стрелата отива към дъното с риба на нея, а на въжето още една риба започна да се върти. Тръгнах към дъното, взех стрелата, но без да хвана рибата. Рибата, която се мяташе по-нависоко беше по-голяма и се опитах да я хвана. Тя ми се изплъзна от ръцете, но за жалост и от въжето. Видях я как отива към дъното и газ след нея. Когато я доближих тя с такава скорост отплува навътре, че се отказах да я преследвам. Насочих се към другата, която все още беше на въжето. Тя също беше на дъното само с тази разлика, че беше и на въжето. Малко съжалявах за рибата, която бях изтървал, стори ми се доста големичка. За първи път удрях две риби на веднъж. Адреналинът ми се беше покачил и изпитах чувство на радост от късмета, който имах. Гмурнах се отново на същото място и не след дълго рибите пак се появиха.
Вече бях по-уверен и този път не пропуснах. Рибата се оказа в живарника.
Чак като я прибрах забелязах, че приятелите нещо ме викат. Като отидох да видя какво става ми разказаха за многото риби, които са видели и още се въртят наблизо. Аз им показах какво има в живарника, след което опитах да пострелям още но без успех. Отказах се за момента и взех гагама да изкарам малко миди. Гмурнах се откъм външната страна на скалата посока морето. Преди време по тези скали имаше хубави големи миди, но сега и тук се беше намесил рапана. При едно от излизанията си Иво ми подвикна, че наблизо има делфини и ме попита дали съм ги видял. Когато се гмурнах следващият път, чух дори и гласовете им, приличаха на подсвирвания с уста, които преди това не ми бяха правили впечатление. Честно да си призная, малко ме достраша. Напълнихме живарника с миди и помолих Иво ако може да го изкара на брега, а аз да пострелям още малко.
Бях забелязал, че голяма част от рибите стоят на повърхността, зад една скала, която се подава малко над вълните, които след като се разбият в нея образуват много мехурчета. Делфините може би ги държаха да не влизат навътре. Дали мястото беше много богато на кислород или ги предпазваше от делфините, не знам, но само малко обикаляха и пак се връщаха зад скалата. Стрелях около сто пъти, но без особен успех. Успях само веднъж, а рибите дори и не помисляха да си тръгнат. Веднъж дори ми се стори, че скъсах ластика. Оказа се, че се е отвил жълъдът. Не можах да си обясня причината и се отказах. Върнах се пак на предишното място.
Зарганите отново бяха там. Подгоних ги, дори стрелях веднъж без успех. Подгоних и платерините и от два поредни изстрела имах две риби. Самочувствието ми започна да се завръща. Отидох пак на дълбокото и пак нищо. Бях решил вече да излизам, когато забелязах много удобно място за засада. На около 1.5-2м имаше дупка в рифа, колкото да легне един харпунист. Залегнах и зачаках. Появиха се 4 големи риби. Мисля че бяха кефали, но не мога да твърдя, понеже още не сам отстрелял такава риба. Имах достатъчно въздух, изчаках и вече си мислех, че няма как да пропусна от такова разстояние, а само как ще се изфукам пред тайфата... Стрелях, а рибата офейка без дори да я погаля със стрелата. Явно морето беше решило да я запази, а на мен да напомни да излизам.
На брега ме чакаше жена ми, доволна от подводните картини и снимките, които беше направила. Разказах и набързо за преживяванията. Тя също ми разказа за многото риби които е видяла, след което се качихме горе при момчетата, които през това време бяха опекли мидите и заредили скарата. Хапнахме, пийнахме, повеселихме се и се разделихме с отбора. Бяхме взели и палатката. Искахме да лагеруваме на Дуранкулашкото езеро, но това вече е за друга история.
Всички снимки са на личния ми фоторепортер и главен редактор - жена ми. |
|
 -Файл- Благодаря, JJordanov ще се обадя и ще изпратя някои да провери. Иво от белите имам но са 30 мм ще кача и снимка ако ги ма и по- дълги както пише ще си взема. Юли днес само да ти кажа още едно наздраве и да продължаваш да ни радваш и споделяш! |
|
Благодаря, за видеото Иво!
Дали някои е виждал къде се продават от тези черните винтове, които се ползват за закрепването. Аз имам един, но той ми е от един стар бодиборд, гледал съм и по магазините от големите хипермаркети за строителни материали, но не съм виждал подобни. Благодаря предварително! |
|
Плавниците са при мен. Благодаря, за коректността! |
|
Моля, за помощ! Не мога да намеря бутон за редактиране и за преглед на написаното. Историята е за сезон 2012, но сега и дойде времето |
|
Чернокоп
Мина доста време от случката, но работа, време, мързел все не ми остава време да я опиша, а вече започна малко да избледнява, то и някак последно време все няма какво да разкажа, а и муза нещо нямам, но стига съм се оплаквал, а да взема да разказвам.
Беше станало така, че имах един свободен ден. Бяхме се уговорили с Миро да понамокрим малко неопрените. За дестинация избрахме буната на Ной. Докато съберем багажа и изпълним задълженията беше станало вече почти 10ч. Паркирахме на буната и започнахме да разтоварваме багажа. Слънцето се беше вдигнало вече високо в небето, беше един от онези топли дни, от които имаше в изобилие през тази есен. Морето, като че ли се беше почти успокоило и почти не се забелязваха вълни. Изключение правеха дългите полегати хребети, които се образуваха при приближаването на вълните към рифа. Имаше наредени рибари по буната с бомбарди и плувки. Поогледахме се по кофите, попитахме ги как е риболова, забелязахме по около десетина чернокопчета по кофите и се настроихме за хищнци
Почнахме малко, по-малко да се навличаме да се подканяме, да се надяваме за приятни изживявания и емоции. Водата все още не беше изстинала и може би да беше около 20тина градуса. Видимост имаше на места повече от 10 метра на повърхността, но в дълбочина не беше толкова голяма. Започнахме от плиткото успоредно на брега, като Миро плуваше на границата на камъните и пясъка, аз между него и брега. Още в самото начало видяхме няколко чернокопчета, които потеглиха по посока на рибарите на буната и се зарадвахме на гладката. Малко след това забелязах две сребърни стрелички да се щурат в самия бряг и след като ме забелязаха започнаха малко по малко да се отправят навътре. Въпреки, че бяха малки реших да прострелям харпуна, леко се гмурнах или по скоро си потопих главата поведох едната рибка нищо, че е малко далечко изстрел едната сребърна стрела остана на въжето. Побързах да се похваля на Миро, последва поздрав и подновяване на риболова. Плувах все така над камъните и почти не се гмурках, а само от горе се наслаждавах на приказните създания в бистрата вода. Миди имаше много и бяха доста едри. Може би и прозрачността на водата се дължеше именно на тях. Покрай рифа с мидите се завъртаха и всякави обитатели на морския свят. От доста-отдавна не бях срещал такива големи миди, толкова близко до брега. Дали близостта на хотелите не е гаранция за едрината, не можех да преценя. Не знам колко време беше минало забелязах един доста голям пасаж от риба, първоначално нещо се стреснаха, но когато се гмурнах и застанах неподвижно, рибите се обърнаха и се насочиха към мен. Имах много въздух и ги изчаках да видя какво ще се случи. Първо се движеха по-дребните а зад тях сновяха по- едри представители. Имаше един момент, в които спираха оглеждаха за миг, след което обръщаха и си заминаваха. Почти ми свършваше въздуха, когато се прицелих в една от едрите риби последва изстрел и резултата вече беше 2:0 в моя полза. Два изстрела 2 риби. После имах няколко пропуска и спрях да броя. Третата риба взех малко от по-дълбокото, а при четвъртата, след като стрелях рибата се обърна и ми се изсмя. Бях я уцелил, но малко преди гръбната и перка имаше само следа от стрелата, като отхапана филия хляб. Странно, но рибата въобще не избяга, въпреки, че беше ранена се държеше сякаш се опитва да ми се надсмива. Заредих втори път стрелях, като вече адреналинът ми беше на макс и пак същото -> втора резка. Рибата си плуваше, както и преди и ми викаше никак не ме боли. Аз вече почнах да си се ядосвам, но при третия опит се постарах да се прицеля по-добре и рибата остана на въжето. Погледнах за колегата и го видях да, че си почива отидох към него позаприказвах ме се.Беше станало вече обяд и трябваше да се прибираме. Той предложи да отидем да хапнем в тях и доволни от приятните емоции събрахме багажа.
По пътя мен нещо ме човъркаше, звъннах един телефон и си освободих ангажиментите.
След почивката и кафето, между които успях да си направя и нов кукан, нещо пак ме дърпаше към морето. Този път не спрях на буната а малко преди това. Набързо разтоварих оборудването и след обличането и успокояването цамбурнах във водата. Още преди да съм заредил видях риби, които последвах малко по-навътре за да не стрелям в камъните. В движение заредих и в момента, в които рибата, която водех се обърна в профил стрелях. Почнах да броя пак от едно. Малко по-настрани бях забелязал един доста голям пасаж с чернокоп. Събирах дребни камъчета от дъното, заставах до някоя голяма скала и започвах да ги дразня. Хвърлял камъче, след цопването рибите идваха любопитно да проверят какво става. Забелязах, че повече се приближават на белите камъни от колкото на по-тъмните. Може би си играх така около час, след което се преместих на буната. Там също имаше един пасаж, но бяха по-едри рибите и малко по-на дълбоко. При едно от гмурканията почти към края на апнеята се появи една поне двойно по-голяма риба в сравнения с тези, които бях видя преди това. Бах легнал, върху един тетрапод, а рибата минаваше под мен. Когато ме подмина се опитах да я последвам и да скъся дистанцията. Усещах, че ще имам само една възможност, но нямах въздух и реших по-добре да не чакам, а да стрелям и да излизам. Риби ще има много и нехванатите само могат да станат, по-големи и да имат повече потомство. В мига преди да потегля на горе стрелях видях как стрелата перва рибата тя трепва, а стрелата се забива в пясъка. Пуснах харпунът. Рибата продължи малко се надявах да не отплува така ранена, но повече колкото и да обикалях не я видях. След като вече имах някое друга рибка и на буната се върнах отново при камъните. Там случката с три пъти стреляната риба се повтори още веднъж. Това нещо с платерини никога не ми се беше случвало, а тези ненаситници сякаш нарочно те чакат да ги отървеш от лакомията. Така неусетно мина денят и колкото и да ми се искаше да остана да видя как е на свечеряване вече трябваше да се прибирам. Остана ми едно прекрасно изживяване, един хубав лов на чернокоп.
|
|
Здравей! Аз съм от Каварна се оглеждам пък дано д Много неприятно е да не си намериш нещата, когато се прибереш до колата в неделя и аз се надявах да се понамокря малко, но нещата се пообъркаха. Предният ден баба ми е извикала едни бразилци да копаят нещо около къщата, после и поискали още пет лева за цигари, по-скоро да видят къде си държи парите, та като си тръгнали видяла, че част от железата в двора ги няма, а вечерта проверила и парите от пенсията ги нямало. Та извикахме полицията от Шабла дойдоха, поразпитаха наоколо не се надявам да ги накарат да си признаят щото нямат толкова права, колкото имат бразилците, но поне успокоиха баба ми и малко се надявам да са ги стреснали. При мен се случи на два пъти да ми откраднат всичко от колата телефони документи и други неща много е неприятно докато се разправяш да си ги изкараш наново. Миналият сезон си нося всичко с мен във водата телефони документи. Та може и от темата за аква скутерите да се направи и едно водонепромокаемо отделение и така да е по-спокойно. Трябва винаги да се обаждаме в полицията, колкото и неприятно да е така поне може и поне малко да е шанса но поне го има. Та за финал нищо добро миналата година си забравих харпуните до съседен блок и след два дена поставих бележки в района обади ми се едно момче Димитър и ми ги върна, има и добри хора все още. Дано да ги хванат и да се намери. |
|
Здравейте, следя темата с интерес преди време мисля, че пак някаква препратка от сайта попаднах на едит на това [link] |
|
Поздравления, за хубавите неща, които правиш! Пожелавам ти още творчески успехи и много нови идеи! Честит имен ден и нека мечтите ти за нови проекти да стават реалност! |
|
Здравейте! Първо да благодаря, на бате Данчо за пожеланията, насоките и поуките, които ни е дал! Да пожелая на всички хора по света да има мир и разбирателство любов и щастие да ни обгръща, да стават чудеса и да има доброта! Нека мечтите ни на всички да се сбъдват, да получаваме това, за което истински се трудим и творим по-добри творби, в които влагаме както труда си така и любовта с която ги правим! Да научаваме и усвояваме нови неща и да натрупваме умения, които да ни карат да се развиваме и да искаме да се усъвършенстваме постоянно! Нека се опитаме да бъдем малко по-добри, да правим добрини и да повярваме в доброто на хората така както е повярвал син божи раждането, на който празнуваме тази нощ! Казват че в Коледната нощ стават чудеса. Нека да повярваме в раждането на доброто и чудесата да се ширят по земята! Пожелавам на всички да намерят отговорите, които търсят да предат знанията на тези които ги искат и да намерят спокойствието от което се нуждаят!
Весели празници на всички и винаги да се прибираме у дома при любимите същества! |
|
Здравей, Динко!
Вчера получих пратката, когато ми оставаше свободна време и нямаше външни хора в офиса си слагах самара и правех ревюта. Всички много ми се радваха, но аз бях най-доволен. Накрая се препасах и с торбата и картинката стана една. Пасна ми добре и се надявам и в морето да ми е така удобно и да се наслаждавам на подводният свят още повече. Винаги се сещам за хората, благодарение на които съм успял да науча нещо за морето или съм получил нещо от тях. За мен тези неща са и като реликви, позитивната енергия в тях винаги помага. Надявам се да бъда достоен за тях.
Благодаря ти! Пожелавам ти най-вече здраве на теб и хората около теб, да ви се случват чудеса да се радвате на любовта и винаги във всичко да ви върви! Нека добротата и щастието да изпълват домът ви и да ви донесат даровете, които сте заслужили! |
|
Поздравления, колега! То и на север ги има ,но за около два часа ги срещам три четири пъти това вчера, а това твоето е както през лятото в добрите дни.Продължавай все така да стимулираш с резуртати в късна есен! |
|
Ааааааа много дразниш! Имам още ден два почивка и кат те гледам ще идвам за клон от мушкатото! Поздравления за улова стимулиращ и вдахновявящ за подвизи! |
|
Преди няколко дни направих няколко снимки с телефона и незнам до колко е разрешено да ги публикувам ако не е ги махнете. Общо взето могат и да се намерят в нета , но атмосферата е друга в галерията. Има и мултимедия около час и нещо. Аз отидох около три и започнах с нея. Така малко ми стана ясно какво е искал да ни каже автора. Особено в последната част където често беше споменована Каварна и Шабла. На мен почти не ми стигнаха два часа да се насладя на творчеството на този велик фотограф и неговата любов към морето.. |
|
Благодаря, на хората, които са организирали и направили възможно това да се случи в България! Поздравявам всички за положените усилия и постигнатите резултати! Всеки спорт, който обединява хората, събира последователи и приятели, развива способностите на човека до неподозирани висини е достоен да бъде наречен велик като и хората, които го практикуват. Благодаря и за хубавият филм, които успя да ми покаже всичко това и да ме срещне с хората, и атмосферата на приятелство и съревнование! Пожелавам на всички да намерят пътя, който да ги отведе до върховете, които са тръгнали да покоряват! |
|
Здравейте! От вчера в художествена галерия "Борис Георгиев" гр.Варна има изложба на Любомир Клисуров, който желае може да я посети до 05.11.2013г. Аз се опитах да отида снощи, но беше малко късно 20,00ч и точно затвориха. Не можах и да се запозная с Любомир Клисуров, но има време за всичко и се надявам по нататък да мога да стисна ръката на човек, които е положил толкова усилия и време за да ни разкрие част от тайните на подводния свят! |
|
Колега rimogardo, току що колега ми се оплака, че са му откраднали колелото на един месец предната седмица от гаража, живее около катедралата. Та пробвай и в полицията щом са се активизирали. Дано да ги хванат и да си ги върнеш! |
|
На мен пък ми харесват, за 5 лв кво да търся. Утре ще ги сниман как изглеждат на колана. Още две за мен и една от онези сменяемите, че ми е много добра котва на буя пък изгубих едната. |
|
Писах това и в друга тема, но и тук може да се сподели. Преди 2 дни м морето ми даде две риби, две платерини. Брах ги като гъби. Това на кръговото на Романтика. та пак в района.След щателен преглед установих, че нищо им няма. Или по-скоро имаха белези от рибарски мрежи. Добре, че сутринта видях как рибарите вадят мрежите. Иначе рибите си бяха много живи. едната дори и след като беше и на кукана която мислих че съм умъртвил половин час след това пак потреперваше. Дори си мислих, че са зъбатковци. Пак тя милата потреперваше и се наложи допълнително да и помагам Ако има някакво замърсяване то би трябвало да измират доста много риби и морси обитатели Въпреки това може и да не е така. Всеки сам си избира пътя по който да върви. Не е за месото, но щом морето е решило да ми ги покаже на пътя аз си ги взех, въпреки това няма да ги дам на дъщерята да ги яде. Хващал съм и дребни иларийки с ръце това лято в плиткото да се радват децата два часа ги разкарваха рибите по плажа. Ако морето е решило всичко можи да ти подари, само трябва да му се довериш и да вярваш в късмета си!
Благодаря Вальо за разказа! |
|
Нови Продукти
Цена: 566.00 Лв.
Spearfishing
|
873:24:11 - 
1618:20:49 - 
1618:20:51 - 
Вид Риба
Рекорди
Риболовни Зони
Рецепти
Потребители
Връзки
