Разглеждане на всички мнения на boysa
|
Поздравления Ники!
Тези дни краят на лятото нещо нямам муза, но за сметка на това събирам доста материал. Само вчера пропуснах гмуркането, но получих ценен урок.
Тя рибата си е в морето и няма да избяга. Вярно, че този сезон по-често ги намирам и имам подобрение. Последно усещам, че правя доста неща по-различно от преди. Намирам и рибата на места където преди рядко дори съм срещал. Общо взето тя е навсякъде стига да се търси както трябва. Благодаря Гого. Благодарение на Ники, че намира и време да ме съветва дори и от разстояние успявам и да подобрявам доста неща.
Днес разбрах и колко е трудно да обясниш на някого нещо което знаеш а искаш да му покажеш път по който би искал да върви. Запознах се с един приятел във форумите и ме помоли да му покажа някои неща. След като не можах да го разубедя че не съм точният човек днес направихме малък тур Зеленка-Калиакра. Видях го мераклия да стреля по риби и реших да му обясня, че за тези неща са ми трябвали години и пътя на познанието минава през много лишения, страдания, болка, уважение, любов към морето и неговите обитатели. Надявам се да ме е разбрал и да си извлече поуките от този ден. Каквото ме попита му казах това което аз знам и как го правя.
Колкото повече навлизам във нещата се отварят толкова различни прозорци и разбирам, че съм надзърнал само съвсем малко в стаите на познанието. По малко започвам и да отбирам и рибата, по която да стрелям да я наблюдавам и така откривам все нови и нови неща. Тези дни когато влизах редовно направих и доста подобрения в гмуркането. Подготовка състояща се в преглед на оборудването не напълно но отделих време в къщи. Самото гмуркане със съпътстващите неща и стрелбата. Днес Рибата я намерих на места с по студена вода и дори над вечер не пожела до дойде хубаво в плиткото. Почти на всяко трето гмуркане виждах риби. Беше много мътно, но през по-голяма част от деня стрелях с 90цата. Имам още какво да работя по нея, но при едно от гмурканията дойде да ме види една доста едра платерина. Харпунът беше под мен и докато го извадя да я поведа вече я бях изгубил от поглед, но въпреки това стрелях миг след това усетих макарата да се развива, ма то голям кеф било да се гоните така. При няколко други след като бях поседял на едно място известно време се премествах на няколко метра по-напред и така имах 2-3 риби бонус.. Благодаря ви още веднъж на всички нека силата бъде с вас и нещо което прочетох вчера. Не се надявайте на щастието зад ъгъла а се радвайте на нещата по улицата около вас. |
|
Здравейте!
И аз се пробвах с тези салами. Голяма мацаница. Не съм от сръчните и не са идеални, но на мен ми стига. |
|
Каварна.
Първо влязох с 75 ца стрела за 85ца ластик18 омер за 90. Това по обяд след като брат ми си тръгнаха за Русе. Първо се чудех, но после нарамих сака и към морето. Много вятър ма аз време за чакане нямам. В 4 имах уговорка да ходя на плаж с дъщерята, бабата и племениците. Водата не изглеждаше да е много бистра. Ма и аз нямах много голям избор. Бях забравил големият харпун във Варна.
Още с едно от първите гмуркания имах риба. Мислех в началото да плувам срещу вятъра, за да може да ми е по-лесно когато се връщам. Да, но се замотах по други пътеки и по едно време ми идва кефа ма голям трети за този сезон, които виждам водата е мътна има вятър и вълни и хич не ме усети. До момента в който му опадаха люспите си плуваше съвсем спокойно. После се обърна и отиде там от където се беше появил, а аз останах да броя люспи и да премислям, но без да мисля. Отидох до бодиборда и взех допълнителен ластик 14.5. Прекарах го през главата на харпуна и си мисля ела ми сега ела. Да ма не ще да идва пустия. Влязох малко по-навътре идват платерини охо сега ми паднахте изстрел пропуск. Приемам го философски, но още не мисля. На третият пропуск почна нещо да ми светва. Харпунът е претоварен рита и не стреля точно. Оставих само ластика 18 е веднага подобрих резултата още една риби беше на кукана. Да ама не или надали. Стори ми се че стреля малко горе.
Едни приятели бяха на плаж казаха, че станало 4.10 излязох. Започнах да подреждам нещата. Обадих се по телефона. Плажът се отлагал. Ма аз нали съм тук продължавам. Само смених ластиците и си оставих тези с които бях свикнал. Намерех още три рибки да пътуват с мен на обратно.
Запознах се и с един колега. Ми аз се гмуркам и гледам един ме гледа, но го помислих за един от рибарите и си педрашех точно оправях последната риба на един камък и се заприказвахме и като стана лаф аз във водата а той на камъните на брега. Мислех да ходя до буната, но тя няма да избяга. Оказа се че той има много добри познания за подводният свят, оборудването, хората които прекарват в морето и има какво да се научи от него стига да поиска да го сподели. Каза ми и една грешка която правя щопайки с плавник, когато се гмуркам, която смятам да отстранявам в близко бъдеще.
Излязох и се прибрах пеш до колата. А там две русалки с един познат решиха да се снимат с улова и с мен. Та като почнахме едни чупки, стойки на тоз фон, на залеза, чак да му стане драго на човек, а дано ама на дали, но да не се отдалечаваме от темата.
П.П. за Джими около 10-20/08/2013г.  |
|
@boysa: Кефал
Няма много за разказване. Няколко часа преди това бяхме на разходка с децата в градската градина на гр. Каварна. Снимах се пред паметника на Дио и надписа
Holy Diver
По пътя си правех и тренировка за успокояване на пулса. Когото пристигнах на буната имаше доста вълни. Постоях известно време да ги наблюдавам. Прецених, че мога да вляза да изкарам малко миди. Когато ги вадех глътнах малко вода. След около половин час вече бях облякъл неопрена, направех и още някои дихателни и подготвителни упражнения и влязох във водата. Още при първото гмуркане легнах неподвижно на дъното просто така за кеф. Минаха много иларии, след тях се появиха и няколко хубави платерини по които докато се наканя да стрелям и отминаха тогава си вдигнах погледа и го видях. Плуваше на около метър под повърхността. Веднага го познах плуваше някак бавно. Прицелих сe изстрел и последва яко дърпане. Аз с три дължини на харпуна тръгнах след него погонихме се из залива, веднъж успях и да си взема въздух. По едно време рибата реши да легне на дъното а аз го натиснах в пясъка и го хванах за хрилете. Бях някак спокоен. Това е първият ми кефал, но радостта ми беше по много по сдържана радвах се много и често, често го проверявах дали е на кукана. Гмурках още няколко пъти. Пак същата картина идват иларии след тях пратерини и накрая големи баби. Завъртя се една голяма платерина с множество по- малки целих се в голямата, но някак след кефала не ми даваше сърце да стрелям по нея. Почти при всяко гмуркане виждах риби,по-които обикновено стрелям. Сега ги оставях да преминават. Незнам дали и рибите разбираха това, но се приближаваха съвсем спокойно или поради предстоящата промяна на времето. Имаше много риба тръгнах да излизам исках да се обадя на брат ми, че времето е хубаво и да идват на плаж, когато се събуди малкият. Вместо да изляза на камъка от който бях влязъл, спокойно и скромно излязох там където имаше най-много хора на буната. Оказа се, че там има и няколко колеги един от които направи тази снимка, за което му благодаря!
Вчера пак бях там мътно тъмно три пъти видях риба, но нямах слука
Дали бях изпил капката вода необходима за кефал, както каза днес един приятел „ За да направиш хубава снимка трябва да направиш 10 000 хиляди снимки и чак тогава да направиш хубава снимка”, дали настройката преди гмуркането и пътуването или всичко заедно + късмет. Факта беше кеф с кефала. Повече не влязох във водата видях оборудването на колегите и не исках да си пречим. Вече си бях взел кефа и кефала. Благодаря на всички за помощта да стигна до тук.
|
|
Благодаря, Преторе! Май ще трябва да се постарая и да си направя та да не взема да изпусна кефа.
Благодаря, Руслане! Аз още тогава харесах харпуна. На пръв изглеждащ, като парче дърво пушкало на някои трапер старо и очукано, но като видях как го зареждаш и как стреля се сетих точно за тези маже, които са имали много странни пушки, но които са били толкова ефективни, че за нищо на света не биха се разделили с тях. Рибите няма да избягат, тяхното поведение, се променя, камъните и скалите пак ще са там, но човекът до теб много рядко ще бъде същият.
Видях доста неща, които след това през сезона си пробвах. Много хора не обичат да има други покрай тях докато се гмуркат, а буните дават идеална възможност да се огледаш. Малко са тези, на които не пречиш. На брега пак е същото като гледам кой колега с какво излиза и с какво е оборудван ако мога питам и преценям.
Пък и когато си бил сам и искаш да споделиш с някои усещането дори и не с думи.
За Егейско още си мечтая, но мисля, че не съм подготвен и още не съм открил достатъчно истини в нашето море.
Миналата година пак по подобен начин се запознах с още един човек, които познава морето и много го обича. Няма нищо случайно! Всичко е Дар, за нещо друго.
Та за мен знанието и опитът са безценен Дар и от всеки има какво да се научи и от по-добрите и напреднали и от начинаещите и тези на твоето ниво.
Много свобода и много истини има в морето, само тогава когато всички сме обединени можем да се докоснем до истинските истини,а всяко едно разединение да ни отдалечи. Трябва да разберем, че морето е едно за всички. За тези които си изкарват прехраната, за тези които го пазят, за тези които го обичат. Трябва да си помагаме, а не да се преследваме и забраняваме. Да се вслушваме в съветите на по-старите препатили и видели всякакви промени в морето, за да го направим по-добро място за всички нас. Май много се разписах.
За напредването не бързам. Вече знам, че когато съм подготвен и морето е решило ще ми дари това което съм заслужил. Засега само вървя и си броя. Благодаря ви за напътствията и за вашите дарове! Пожелавам на всички да си открият тяхната истина, техният дар и колективните такива. |
|
Благодаря, Иване!
Знаеш, разбрах че удоволствието от разказите е предимно мое. Така получавам и съвети, които да проверявам и ако ми прилагат на моите неща да използвам. Благодаря ти още веднъж за опита и знанията които си споделил.
Искам на море: Когато стрелям по отдалечаваща се риба, често стрелата минава покрай гръбначната кост и излиза през устата, но по някога се получава и това зашиване. Рядко стрелям по отдалечаващи се риби, предпочитам да изчакам ако имам още време, но в края може а и така придобивам опит със стрелбата. Въпреки това много рядко ми се получава.
Пикало още нямам. Имам два неопрена лонг джон единият ми е от 2007г първият този от снимките. Хеланка от вътре. Та само веднъж съм пускал парното и след това не ми хареса. Там това, че влизам докато ми стане студено и издържах до тогава. При студена вода не съм стоял много във водата и пак не ми се е налагало много и карам като тираджия.
Вторият ми е подарък от Анатоли. Първата вендуза, която обличах. В началото ми беше малко нестандартно, но после се сетих за локвичките от пяна на Ники и така ми стана като кожа. Благодаря ти Тони! Той също няма пикало просто така искам да се е както и бил.
Третият го взех от колега от този форум. Вендуза с долнище панталон, което ми е много лесно да изляза по на плитко и ……
Така се драскат и плавниците, но и си почивам и подишвам добре.
Ще трябва да помисля и за пикало, но още не съм достигнал до това ниво може би скоро.
Adventurebg: Благодаря, имаш едно черпане от мен!
Ники Димов: Здравей Ники! Ще се радвам да се запознаем и да направим няколко излета. |
|
Четвъртък едно начало на едно ново запознанство едни нови очаквани и надежди за подводни изживявания. Бяхме се разбрали да тръгнем рано сутринта по тъмно. Бях разбрал в 3. Толкова внимателно съм слушал какво ми говори познатия от форума, че съм разбрал час на тръгване 3 а не 4ч.сутринта. Предната вечер се опитвам да легна рано, но нещо не се получи. Бях нагласил телефона за 2.30ч. Събудих се преди за звънне още в 1.30 и пак заспах. В полусън успях да чуя алармата станах измих се прегледах оборудването натоварих го в колата и потеглих. Беше 3 часа. Трябваха ми около 15 минути преди да стигна до уреченото място. Мислех, че съм закъснял, а се оказа, че съм подранил. Въпреки това той беше готов, минахме през денонощния магазин взехме нещо за закуска, кафе и потеглихме. Бях с колата на баща ми Лада 2105 без климати и радио. Разказвахме си разни истории за гмуркане риболов и какво ли още не и поне за мен пътуването мина неусетно.
По пътя решихме първо да се отбием на Болата. Паркирахме на буната още по тъмно. Разходихме се по буната. Морето изглежда като мастилено, тъмно и не особено гостоприемно, но въпреки това вълните бяха намалели и почти са изчезнали. Колегата светна с фенерчето, погледна водата и реши малко да се разведели, за да може по-добре да прецени обстановката.
През това време за да не стои ми прегледа част от оборудването. Погледна кукана и се хвана за главата. Първо металната проволка, част от въже за простир беше изхвърлена и заменена със старото въже от харпуна. Толкова време я бях ползвал, вярно не използвах често кукана, но опасността да се закачи някъде е бе доста голяма. После свалихме малката тежест от колана а забележката за голямата, която слагам на гърба беше, че е твърде тежка и ми пречи на раздишването, но за сега ще карам така, начина на закрепването и към колана също беше критикуван, че може да попречи за бързото сваляне на колана. През това време небето беше почнало да порозовява нов поглед към водата а там водорасли и мътилка. Качваме се в колата и потегляме към Зеленка. Спираме на Зеленка до камъка преди буната. Разтоварваме оборудването на камъка. Старая се да е подредено и се оглеждам по оборудването на колегата. Гледам и той се е огледал по моето. Какво му трябва на човек да се гмурка под водна. Маска, шнорхел, плавници, неопрен, понякога харпун
за тежестите вече споменах. Погледна маската ми, повъртя я нищо не каза, но ми се стори, че нещо не е както требва. Накрая на шнорхела имах едно подобно на станиол покритие, махна го като каза, че дори и не ме попитал и това можело да помогне само за лефер, но за сега само пречи и ме издава. Плавниците ми имат водачи, попитаме защо са така сложени на твърдо- при което не можах да отговоря, опитах се да ги преместя, но не успях бяха доста надрани и ги оставих така. Миналата година след гмуркане ме болеше китката, предполагам от това, че харпунът ми не беше изравнен и се налагаше с леко усилие до го държа хоризонтален. В началото на сезона на Китен му сложих малко фибран в предната част и я закрепих с един сив изолирбанд. Вече нямах проблем с китката, само беше намалена маневреността му. По харпуна забележките бяха за това сивото тиксо и това, че тръбата не е покрита и издава много шум когато се удари по камъните.
На камъка на които се обличахме имаше едни доста големи люспи от риба, бяха по-големи от тези на рибата, която бях взел във вторник малко-по настрани от тях имаше две малки локвички от сапунена течност. Помислих си, че са от мъжа и жената, които бяха предния ден хващаха рибки на въдица и преди да си тръгна на една масичка мъжът пържеше улова. Разприказвах си с него и той спомена, че допреди десет години и той се е гмуркал докато един ден на юг от Варна не прострелял на 2 см от врата един друг харпунист без буй, който имал риба на кръста. Казал му, че още малко и щял да го убие другият му отговорил какво ти пука, та от тогава го сънувал и не се е гмурка а само лови с въдица.
Станах свидетел и на ритуала преди влизане. Колегата се беше обърнал с лице към морето, главата леко наведена, ръцете бяха прибрани до тялото, краката събрани. В началото не разбрах какво прави и го попитах нещо, не ми отговори а и аз не попитах отново. После ми разказа, че по този начин успокоява тялото и се настройва за гмуркането. Подари ми една закопчалка за буй правена от него. След това влезе във водата и се гмурна под водата. Аз още бях на брега.
Първо взех харпунът и един черен изолирбанд облепих тръбата на харпунът и той потъмня, чак на мен ми хареса. Още не бях приключил и чух едно:
Юхуууууу . Колегата беше взел първата риба, а аз още не бях във водата. По принцип влизам за около 5 минути, но ми се стори, че минаха почти 20 минути. После взех да се обличам, опитах се и аз да релаксирам, но незнам дали успях. Когато влязох въжето пак взе да се оплита. Бях сложил корда с вирбел към харпуна а на другия край пак с вирбел към силиконов маркуч и с карабина към буя. Водата ми се стори по-топла от въздуха, но много по мътна. Гмурнах се тихо до познатия камък, придвижих се с ръка по дъното и легнах до камъка. Броях до 20 и изплувах. Опитах се да се прокашлям, да раздишам и пак там. Лягам тихо не мърдам и чакам, този път броях до 30 в края на апнеята ми се стори, че мярнах риба, но трябваше да изплувам, Опитах и около неколко други камъка. Бях легнал под една козирка и чаках когато видях една самотна платерина да се стрелка пред мен без дори да успея да я поведа. Малко след това се видяхме и с колегата. Каза, че рибата не е тук и да я потърсим другаде. Предложих на Калиакра. Излязохме от водата. Кордата от буя беше махната напълно, като дори е била и много тънка. Даде ми да изчистя рибата. Каза, че рибата се разваля много бързо особено когото е ударена в корема и затова я прибира в хладилна чанта. Поговорихме и за големите люспи по камъка и че така правят някои харпунисти. Гумата на колата беше паднала малко. Надухме я постлахме найлонови торби на седалките и потеглихме.
До 10 минути бяхме на Калиакра. Погледнахме водата от високо и се опитахме да разберем дали има видимост. Преценихме, че става. Подредихме оборудването, без да вземаме нищо излишно и тръгнахме по пътечката. Аз вървях напред а колегата след мен. В началото има доста храсти, надолу е малко стръмна но пък няма храсти и гледката е много красива. Докато слизахме бяхме в сянка и не усетих топлина с неопрена. Долу се оказа, че съм изтървал част от маркука на буя. Бях го взел от този на жена ми за да удължа малко дължината. Колегата го е видял и го е взел. Още едно притеснение, нито едно нещо не ми беше както трябва ще требва да се стегна ако искам да не се изложа напълно. Направихме кратък разбор посока към носа изглеждаше много притегателна. Пожелахме си наслука и влезнахме във водата.
Слънцето все още не беше огряло тази част на залива. Беше малко по-бистро от Зеленка и по тихо. Колегата пак докато влезе не бяха минали и 5 минути и имаше риба. Тотално ме обезкуражи. Опитах да остана спокоен, но не ми се получаваше. Бях малко нервен мислех за резни други нища, но не и за гмуркането. Може би така мина около половин час. Реших да изляза на плиткото до коленете. Оставих буя и харпуна. Изправих се над водата. Опитах се да се успокоя, да релаксирам ,да мисля позитивно и да сваля напрежението.Постоях така няколко минути, след което раздишах и се гмурнах тихо.
Предния път когато бхме тук с Детелина си бях набелязал няколко места където по-често минаваха риби. Сега се придвижих до едно от тях. Точно след края на една потънала тръба имаше чисто пясъчно място. Нямаше много големи камъни за прикритие, но минаваше риба. Този път също дойдоха. Минаха много близо до мен почти зад стрелата. Изчаках ги малко да се отдалечат, стрелях и първата риба беше улучена. Побързах да я стигна и успях да я хвана без много съпротива. Е това е излязох към плиткото. Колегата ми беше показал как да я нанизвам. Правя дупка с кукана на главата, на равностранен триъгълник с очите без да прекарвам въжето. После дупча от долната страна зад хрилете и изваждам през пробитата дупка на главата. Вече поне не бях капо. Явно от медитацията е имало ефект. При следващото гмуркане риба не видях, но затова при по-следващото един пасаж мина покрай мен и започна да се отдалечава. Прицелих се в една от последните рибите стрелях и видях как стрелата мина през нея въпреки, че беше малко далеч. Тръгнах след стрелата и гледам рибата е улучена на две места. Стрелата е влязла и излязла малко след опашката и преминала през главата на рибата. Тя стоеше като зашита на въжето и не мърдаше. Две поредни риби самочувствието ми започваше да се завръща. Това вече не е късмет. Излизам към плиткото обработвам рибата и пак там. Залягам до един камък и към мен идват няколко хубави риби. Прицелвам се в едната стрелям вече си мисля как съм взел първите три поредни риби и пропускам явно емоциите ми дойдоха много. Повъртях се още малко там след което се преместих по посока на Зеленка. При едно от гмурканията ми се стори, че отново виждам една голяма сянка, но не мога да бъда сигурен. Слънцето още не може да огрее хубаво водата и ми е малко студено. Над мен има един облак, който всеки момент се кани да завали. Поглеждам към носа а там слънчево към Зеленка също. Плувам малко за да се стопля и се гмуркам просто така само за тренировка една риба се появява и след две минути е на кукана. Три броя за героя. Става ми по-студено а и природният повик ме карат да изляза. Слънцето се беше показало. Оставих колана с кукана и рибите на плиткото във водата, на сянка под една стара голяма шамандура. Съблякох черната фланелка оставих я да изсъхне, поразкърших се малко и се затоплих. Огледах се за колегата и му видях буя да се поклаща над водата. Той направи още неколко гмуркания и излезе на брега.. Разказа ми, че е ходил чак до носа риби почти не видял оглеждал се и за по-големи екземпляри, но нямало. Попита ме дали съм видял риби. Отговорих, че няколко пъти срещнах и го запознах с три от тях. Беше приятно изненадан, че съм взел три риби. Поогледах се той също имаше три риби само, че бяха по-едри. Беше станало обяд. Изчистехме рибите събрахме оборудването и тръгнахме нагоре по пътечката. Слънцето печеше силно, вятър почти нямаше а в неопрените завирахме. Пътя нагоре ни се струваше като път към ада, нищо че той е надолу. Стигнахме до колата. По някакъв начин успяхме да съблечем неопрените да натоварим оборудването и потеглихме към Болата.
Паркираме на буната. Водата се е избистрила станала от онзи приятен притегателен син цвят, да не повярваш каква беше сутринта. Гледаме един доста избелял буй да се поклаща във водата около големите камъни. По преценка на колегата човека се гмурка много добре и правилно. Времето изглеждаше обещаващо. Хапнахме и да се поохладим малко, а и да починем седнахме на заведението, да изпием по едно студено безалкохолно. Посъбрахме сили и хайде пак във водата. Когато обличахме неопрените забелязах, че той си напръсква неопрена с някаква сапунена течност. Попитах го защо го прави а той отговори, че така по-лесно облича неопрена понеже от вътрешната страна е вендуза. Попитах го дали го е направил и на Зеленка, че съм изтървал процедурата. Разбрах, че двете сапунени локвички на камъка са били от него. Тук плана за мен беше три риби като се бях надъхал да го изпълня. Аз щях да се гмуркам на буната а той в дясно от нея. Още с влизането видях пасаж заргани. Стрелях по тях, но те само разтвориха пасажа и стрелата премина покрай тях. Погмурках малко и на самия ъгъл, видях пасажи иларии, веднъж заргани няколко пъти минаха и платерини, но много далече от камъните. Водата беше много бистра и големите риби ме заобикалеха от далеч. Преместих се на другата буна. Там видях стотици гюмуши обърнати по посока на носа да стоят почти неподвижно близо до дъното. Към края на апнеите ми към тях се приближаваха малки чернокопчета, платерини нямаше. Колегата също дойде при мен и за последно решихме да проверим как е в началото и покрай носа.
Вълните бяха големички и никак не ставаше да се стои на плиткото, но на дълбокото беше много бистро сякаш това не е нашето море. На няколко пъти под мен минаваха риби. Веднъж се опитах да ги изчакам зад един камък, но те се забавиха а и аз не ги изчаках а ги подплаших на излизане. Опитвах се да запомня местата от където минават. Забелязах, че много често минават покрай един камък около който имаше от всички страни пясък ограден от скали. Стори ми се, че чух изстрел. Огледах се и видях колегата ми маха. Беше уцелил една много голяма платерина. Попитах го, дали мога да го гледам как се гмурка при което ми отговори, че не му преча каквото искам това да правя, да се гмурна до него, да гледам от горе, да цопам все едно. Досега водата беше мътна и не исках да се въртя близо да плаша рибата и т.н., но тук на Калиакра беше много бистро. Свалих ластика от стрелата и загледах. Видях го как се отпусна върху водата раздиша, гмурна се, пикира до дъното и легна на него. Напред си беше изпънал ръката с харпуна а назад плавниците. Глезените бяха под една скална козирка. Гледката беше като от клиповете, които гледах през зимата. Видях че стреля и тръгна след стрелата. Въпреки, че не видях риба разбрах, че пак е уцелил. Заредих харпуна като мислех да му го дам за втори, но не му потрябва на кукана му се оказа още една хубава платерина. Браво! Опитах да потърся камъка, който бях видял. Още при второто гмуркане дойдоха риби, изчаках ги минаха много близо, но не можах да уцеля нито една. Бях доста изморен а и не можех да раздишвам добре, реших да излизам. Малко преди буната около един камък гледам много попчета легнах до камъка а попчетата непомръдват. Накрая ги подплаших и се прицелих в едно стрелях и улучих. Харпуна беше много по-точен с този ластик. Когато изплувах видях Колегата да ме вика от буната. Излязохме той със две големи платерини а аз с едно попче. Пак познатите неща направи ми снимка с рибата натоварихме багажа и потеглихме.
Бях много доволен от изминалия ден. Бях научил доста неща и само за ден много от грешките ми бяха показани, бяха ми обяснени много други нови неща. Изпитах много емоции, от разочарование през възгордяване до смирение и преклонение. Благодаря на човека който ми ги показа, които ме научи, благодаря за споделените знания и умения! Благодаря, за всичко Ники
|
|
Първи урок
Казват, че когато ученикът е готов учителят идвал. През изминалата зима изчетох доста за подводния риболов някои разбрах, други не можах, трети ги пропуснах. В началото на сезона започнах малко по-малко да натрупвам знания и практика. Почти всеки излет имах поне по една риба и безброй прекрасни мигове прекарани под водата. Писах и за моите приключения и преживявания и така се запознах с някои от вас. Седмица преди да изляза в отпуска прочетох „Мълчаливия спорт” и „Подводния риболов”, както и препрочетох някои от темите във форумите. Изпод редовете взеха да изплуват думички на пръв поглед прости, но толкова важни. Благодаря на всички, които ги написахте и вложихте знанията и мъдростта си в тях.
Още в първия ден на отпуската понеделник телефона иззвъня.
Моля!
Здравей, позна ли кой се обажда?
Не.
Значи не си ми записал номера.
Представи се един познат от форума. Репортажите на който следях редовно и се зареждах с приятни емоции. Разбрахме се да се видим на кафе. Имах малко работа до офиса а той каза, че си търси буй. Така избрахме едно кафе близо до рибарските магазини. Опитвах се да запомня всяка една дума от разговора, най важното от който разбрах, че на 90% от гмуркането е работа извън водата. В следствие на разговора той предложи да отидем до един от магазините и да ми покаже някои неща. Взехме ластици и въжета и жълъди. Показа ми самозатягащ се възел с който да вържа ластиците и жълъда. Разбрахме се в четвъртък да направим едно гмуркане заедно.
„Дай на човек една риба и той ще ти благодари един път, научи го да я хваща и ще ти бъде благодарен цял живот”.
Понеделник над вечер влязох да се гмуркам на буната на морската база в Каварна. Видях две риби, но не можах да стрелям. Прибрах се и до един успях да монтирам новият ластик и да сменя линията на въжето.
Вторник плаж на Болата мътна вода вълни и малко миди. От там на Зеленка. Отиваме с още един приятел Белян и жена му. Водата тиха и бистра 4-5 метра. Слънчевите лъчи играят по зелените камъни и създават усещането за топлота. Аз освен неопрена нося и една черна фанелка с дълъг ръкав, както ми каза Ватуса. Приятеля е само по-шорти, но той е още в самото начало по пътя на познанието и опита, трябват му само време и желание. Още при първото гмуркане виждам риби, но се държат малко по-наплашено от предната седмица стрелям и пропускам. Новият ластик ми се струва малко по-бавен или може би това, че е по-безшумен. Дойдоха една групичка на плаж и взеха да цопат много. Обиколих камъка до буната нищо върнах се погледнах приятеля как се гмурка и се отправих в другата посока. Минах през Големите камъни и легнах на един от тях. Минаха няколко платерини, които също не можах да уцеля. Отидох на плиткото и започнах да стрелям по водорасли за да проверя как стреля харпуна. Правих това в края на апнеите. Поглеждам към камъка народ и още няколко кандидат харпунджии. Махам на приятеля да дойде към мен където е по-спокойно. При едно от гмурканията лягам до един камък и гледам по посока брега, до сега повечето риби идваха от там. С периферията на зрението си или със страничната си линия долавям движение от дълбокото към мен идва една доста прилична риба. Аз съм на дъното и очаквам всеки момент да ме забележи и да обърне, но явно фланелката помага Тя е с един паяк, който плете пайжина и сякаш така я оплитам, че не ме вижда . Вземам я хубаво на мушка, целя се в хрилния капак още веднъж се прицелвам добре и стрелям. Рибата е на въжето, но ми се струва, че не е много добре ударена. Тръгвам след нея без да си взема въздух. Тя се опитва да си освободи а аз да я накарам да легне на дъното. Успях да я хвана здраво за хрилете сърцето ме щеше да се пръсне не бях удрял такава риба. Потърсих кукана, но не мога да го освободя, взех стрелата и я забучих през главата, като контрата поставих както съм гледал по клиповете. Излязох на брега свалих плавниците и седнах на един камък, може би 5 минути стоях докато се успокоя. За мен риболовът беше приключил исках да запазя момента за по-дълго време и да му се насладя. Мислех да изляза от водата и да стигна по пътя до камъка от който влязохме, но се отказах обух плавниците и заплувах на обратно. На връщане срещнах един приятел, които преди седем година на това място беше уцелил първата платерина с харпуна ми днес първи ме поздрави за улова. На камъка имаше и други познати похвалех се с улова, направихме си малко снимки и тръгнах към Каварна.
Сряда плаж волейбол на Болата водата не е за мъже. Зеленка влизаме без неопрени. Вчера Белян каза, че не можел да се задържи на дъното и днес си беше взел и тежести. Разубедих го да ги сложи. Пробвах и аз ми то без неопрен и тежести не е никак лесно. Камъните за които се опитваш да се хванеш дерат и не можеш да стоиш тихо, а и много бързо ти става студено. Риба не взехме, но накрая Билян стоеше неподвижно на дъното. |
|
Здравейте! Сезонът наближава и колегата още си продава дрешката, пак не е влязъл в нормата. Колегата живее в София по празници и лятото е в Каварна. Само да допълня, че неопрена се намира в Каварна и при желание мога да го занеса за проба, за колеги от Варна, Добрич и региона. |
|
Здравейте!
Право да благодаря на Иван за оказаното съдействие,
на Генков за хубавите преживявания и за това, че ме подсети,
на всички вас, които споделят, обясняват и показват неща които са преживели и истини до които са достигнали!
Имам няколко стори истории, които съм писал, когато започнах да откривам красотите на нашето черно море. Да се извиня предварително ако някъде не съм споменал места дълбочини и някакви други подробности или не са верни.
Нов фотоапарат
В началото на пролетта, на празника-на гората в Българевската гора се събират младежи от Българево. Приготвят се салати, пекат се скари, пийва се бира вино и ракия кой колкото носи и колкото може да изяде и да изпие, играе се футбол на някоя поляна или се поляга по-платнищата и си изкарва страхотно сред природата . Някога, когато ни поканят и имаме възможност и ние присъстваме и участваме в забавленията.
Една година точно бяхме отишли и започна да вали дъжд. Почакаме десетина минути в колите, но продължаваше да вали тогава един приятел предложи да отидем на вилата им в Могилище, където си изкарахме много добре. След като спря да вали, играхме футбол на селскостопанското летище до селото и също беше много забавно.
Друг път събиране то е било в пещерата, която се намира точно под арката на нос Калиакра, коментарите след това бяха, че не са посмели много да си пийнат. Миналата година отново се канеше да вали, компанията, която обикновено се събираме и ни организира Краси, направиха събирането, в неговата къща в Българево. Тази път, бяхме взели и дъщеря ни, която тогава беше на година и осем месеца и искахме да сме на вън и на зелено. Затова потърсихме едни други приятели, които също се събират на една поляна близо до хижата в гората. Всички бяха все отбор юнаци, бяха опекли агне имаше и много салати ракия мезета, Щерю беше изкарал и крабове. Ние си бяхме разпънали и палатката, бяхме забили знамето и се радвахме на игрите, на дъщеря ни.
Там се запознахме с Йордан и от дума на дума се оказа освен, че празнуваме имен ден на една и съща дата а рожденият ден на дъщеря му съвпада с моя,имаме и много общи неща-и двамата се грижим за лозе и правим вино, като и това че във Варна живем много близко, а и дъщерите ни ходят в една и съща ясла дори бяха в една и съща група за един период от време. Така изкарахме 3-4 часа правихме си много снимки и се забавлявахме.
Като си тръгнахме минахме по пътя, който минава покрай гората и слиза долу, до помпената станция. Често спирахме, за да направим снимки на разцъфналите в жълто, лилаво, синьо и бяло кренове. Платото около Болата все още е запазило неповторимата си природа и е съхранило усещането за отдавна отминалите времена. Винаги когато минаваме от тази страна се любуваме. На червените скали и издълбаните пещери още в пра стари времена. Все си мисля, че това място преди е било много важен религиозен център, поради това, че на близо има много червена пръст, образувана от минералите наоколо. Наличието на близостта на морето, малкото поточе, което е осигурявало прясна вода, близостта на степта, в която са се хранели множество животни и благоприятно то разположение на склона, който е огряван през по-голямата част от деня са създали много благоприятни условия за живот на хората още от каменната ера. Много жалко, че това уникално място не е много добре проучено. Спряхме колата на буната и се полюбувахме на морето за 10-15 минути, след което се прибрахме в Каварна.
Същият ден слязохме със свако Манол на буната пред Чиракмана да хващаме попчета. Хванахме може би около 2-3 килограма.
Не знам дали го изгубихме на буната или го откраднаха, но останахме без фотоапарат. Част от лятото изкарахме без фотоапарат. Още от първата си заплата след майчинството жена ми отдели пари и си купихме фотоапарат. С него тя направи снимките на „Първите 5”. Не останахме много доволни от качеството на снимките и се възползвахме от възможността да го върнем. Оказа се, че на почти същите пари има фотоапарат, който снима и под вода.
Аз не бях много за това да снимаме под вода. Морското кръщене му направи жена ми на Болата. Изчакала ме е да вляза във водата и да се отдалеча и започнала да снима. Не помня точно, какво е било положението под водата, а само си спомням, че си правихме снимки на буната и преди да тръгнем реших да ги разгледам. Първо ми се стори, че е снимано над водата на плиткото, но от следващите кадри беше ясно, че е под водата. От този ден на жена ми и стана още по-интересно и с радост влиза да се гмурка и да снима морските обитатели и техния свят.
Футболисти на море
Част от момчетата, с които играем футбол се събираме понякога, някъде на зелено да хапнем и пийнем. Този път избрахме Чала Борун. Tе вече бяха ходили там, ние с жена ми също.
Това е едно място между Русалка и Яйлата. Пътечката тръгва от „паркинга” минава през малка горичка, продължава по склона, стига до едно дере и влиза пак в друга горичка, след което се стига до плато обрасло със степна растителност. Преминават се високите треви и се върви по ръба на скалата. Гледката е много красива и всеки път поспираме да се полюбуваме на красотата, на природата. В последния участък се слиза отвесно по образуваните скални стъпала, където много трябва да се пазят термосите (казвам го от опит) и всичко чупливо. Последната част е стръмна пътечка, която стига до скалистия бряг. Пътят не е кратък, но си заслужава.
Долу всички побързаха да влязат във водата. На мен ми отне повече време докато облека неопрена, да натоваря оборудването - гагам, живарник, харпуна и ножа на боди-борда и да вляза.
Първо щяхме да извадим малко миди.
Беше около обяд. Слънцето беше високо, нямаше почти нито едно облаче, а вятърът съвсем леко набраздяваше морската повърхност. Не очаквах да видя риба в това хубаво време. В началото е много плитко и на места камъните почти одраскваха неопрена. Така докато излязох от рифа и водата не стана 3-4 метра. Приятелите бяха заминали по-напред и вече бяха зад скалите.
Малко преди да стигна до голямата скала, видях пасаж от заргани, които изглеждаха доста едри. По ме впечатли пасажа от платерини, който беше малко-по навътре. Помислих си „Аха значи все пак ги има”. Въпреки че преди това няколко от момчетата бяха минали от там, рибите не се бяха изплашили. Първият пасаж го пропуснах с идеята първо да извадя миди и след това да ловувам, но на вторият не можах да издържа. Откачих харпуна от боди-борда. Хвърлих котвата и заплувах по посока на пасажа.
Легнах на една скала, а рибите идваха точно срещу мен. Бях на около 2 метра, а под мен 3-4м дълбочина, когато стрелях първият път. Пасажът беше от около 30-ина риби може би и не се бях прицелил достатъчно добре но пропуснах. Заредих и се гмурнах пак на същото място. Зададе се по-голям пасаж. Този път се прицелих по-добре, поведох рибата и пак изтървах. За първи път стрелях по пасаж и, може би, наличието на много риба да ме разсейваше и затова да не успявах. Заредих отново, като вече плувах след рибите към открити води. Странно, но те направиха завой и се озоваха между мен и брега. Така, без никакво прикритие, за първи път ловувах в открити води. Доближих се колкото мога повече до рибите, прицелих се, поведох една по-едра и стрелях. В първия момент си помислих, че отново съм изтървал, но след това видях как стрелата отива към дъното с риба на нея, а на въжето още една риба започна да се върти. Тръгнах към дъното, взех стрелата, но без да хвана рибата. Рибата, която се мяташе по-нависоко беше по-голяма и се опитах да я хвана. Тя ми се изплъзна от ръцете, но за жалост и от въжето. Видях я как отива към дъното и газ след нея. Когато я доближих тя с такава скорост отплува навътре, че се отказах да я преследвам. Насочих се към другата, която все още беше на въжето. Тя също беше на дъното само с тази разлика, че беше и на въжето. Малко съжалявах за рибата, която бях изтървал, стори ми се доста големичка. За първи път удрях две риби на веднъж. Адреналинът ми се беше покачил и изпитах чувство на радост от късмета, който имах. Гмурнах се отново на същото място и не след дълго рибите пак се появиха.
Вече бях по-уверен и този път не пропуснах. Рибата се оказа в живарника.
Чак като я прибрах забелязах, че приятелите нещо ме викат. Като отидох да видя какво става ми разказаха за многото риби, които са видели и още се въртят наблизо. Аз им показах какво има в живарника, след което опитах да пострелям още но без успех. Отказах се за момента и взех гагама да изкарам малко миди. Гмурнах се откъм външната страна на скалата посока морето. Преди време по тези скали имаше хубави големи миди, но сега и тук се беше намесил рапана. При едно от излизанията си Иво ми подвикна, че наблизо има делфини и ме попита дали съм ги видял. Когато се гмурнах следващият път, чух дори и гласовете им, приличаха на подсвирвания с уста, които преди това не ми бяха правили впечатление. Честно да си призная, малко ме достраша. Напълнихме живарника с миди и помолих Иво ако може да го изкара на брега, а аз да пострелям още малко.
Бях забелязал, че голяма част от рибите стоят на повърхността, зад една скала, която се подава малко над вълните, които след като се разбият в нея образуват много мехурчета. Делфините може би ги държаха да не влизат навътре. Дали мястото беше много богато на кислород или ги предпазваше от делфините, не знам, но само малко обикаляха и пак се връщаха зад скалата. Стрелях около сто пъти, но без особен успех. Успях само веднъж, а рибите дори и не помисляха да си тръгнат. Веднъж дори ми се стори, че скъсах ластика. Оказа се, че се е отвил жълъдът. Не можах да си обясня причината и се отказах. Върнах се пак на предишното място.
Зарганите отново бяха там. Подгоних ги, дори стрелях веднъж без успех. Подгоних и платерините и от два поредни изстрела имах две риби. Самочувствието ми започна да се завръща. Отидох пак на дълбокото и пак нищо. Бях решил вече да излизам, когато забелязах много удобно място за засада. На около 1.5-2м имаше дупка в рифа, колкото да легне един харпунист. Залегнах и зачаках. Появиха се 4 големи риби. Мисля че бяха кефали, но не мога да твърдя, понеже още не сам отстрелял такава риба. Имах достатъчно въздух, изчаках и вече си мислех, че няма как да пропусна от такова разстояние, а само как ще се изфукам пред тайфата... Стрелях, а рибата офейка без дори да я погаля със стрелата. Явно морето беше решило да я запази, а на мен да напомни да излизам.
На брега ме чакаше жена ми, доволна от подводните картини и снимките, които беше направила. Разказах и набързо за преживяванията. Тя също ми разказа за многото риби които е видяла, след което се качихме горе при момчетата, които през това време бяха опекли мидите и заредили скарата. Хапнахме, пийнахме, повеселихме се и се разделихме с отбора. Бяхме взели и палатката. Искахме да лагеруваме на Дуранкулашкото езеро, но това вече е за друга история.
Всички снимки са на личния ми фоторепортер и главен редактор - жена ми. |
|
 -Файл- Благодаря, JJordanov ще се обадя и ще изпратя някои да провери. Иво от белите имам но са 30 мм ще кача и снимка ако ги ма и по- дълги както пише ще си взема. Юли днес само да ти кажа още едно наздраве и да продължаваш да ни радваш и споделяш! |
|
Благодаря, за видеото Иво!
Дали някои е виждал къде се продават от тези черните винтове, които се ползват за закрепването. Аз имам един, но той ми е от един стар бодиборд, гледал съм и по магазините от големите хипермаркети за строителни материали, но не съм виждал подобни. Благодаря предварително! |
|
Плавниците са при мен. Благодаря, за коректността! |
|
Моля, за помощ! Не мога да намеря бутон за редактиране и за преглед на написаното. Историята е за сезон 2012, но сега и дойде времето |
|
Чернокоп
Мина доста време от случката, но работа, време, мързел все не ми остава време да я опиша, а вече започна малко да избледнява, то и някак последно време все няма какво да разкажа, а и муза нещо нямам, но стига съм се оплаквал, а да взема да разказвам.
Беше станало така, че имах един свободен ден. Бяхме се уговорили с Миро да понамокрим малко неопрените. За дестинация избрахме буната на Ной. Докато съберем багажа и изпълним задълженията беше станало вече почти 10ч. Паркирахме на буната и започнахме да разтоварваме багажа. Слънцето се беше вдигнало вече високо в небето, беше един от онези топли дни, от които имаше в изобилие през тази есен. Морето, като че ли се беше почти успокоило и почти не се забелязваха вълни. Изключение правеха дългите полегати хребети, които се образуваха при приближаването на вълните към рифа. Имаше наредени рибари по буната с бомбарди и плувки. Поогледахме се по кофите, попитахме ги как е риболова, забелязахме по около десетина чернокопчета по кофите и се настроихме за хищнци
Почнахме малко, по-малко да се навличаме да се подканяме, да се надяваме за приятни изживявания и емоции. Водата все още не беше изстинала и може би да беше около 20тина градуса. Видимост имаше на места повече от 10 метра на повърхността, но в дълбочина не беше толкова голяма. Започнахме от плиткото успоредно на брега, като Миро плуваше на границата на камъните и пясъка, аз между него и брега. Още в самото начало видяхме няколко чернокопчета, които потеглиха по посока на рибарите на буната и се зарадвахме на гладката. Малко след това забелязах две сребърни стрелички да се щурат в самия бряг и след като ме забелязаха започнаха малко по малко да се отправят навътре. Въпреки, че бяха малки реших да прострелям харпуна, леко се гмурнах или по скоро си потопих главата поведох едната рибка нищо, че е малко далечко изстрел едната сребърна стрела остана на въжето. Побързах да се похваля на Миро, последва поздрав и подновяване на риболова. Плувах все така над камъните и почти не се гмурках, а само от горе се наслаждавах на приказните създания в бистрата вода. Миди имаше много и бяха доста едри. Може би и прозрачността на водата се дължеше именно на тях. Покрай рифа с мидите се завъртаха и всякави обитатели на морския свят. От доста-отдавна не бях срещал такива големи миди, толкова близко до брега. Дали близостта на хотелите не е гаранция за едрината, не можех да преценя. Не знам колко време беше минало забелязах един доста голям пасаж от риба, първоначално нещо се стреснаха, но когато се гмурнах и застанах неподвижно, рибите се обърнаха и се насочиха към мен. Имах много въздух и ги изчаках да видя какво ще се случи. Първо се движеха по-дребните а зад тях сновяха по- едри представители. Имаше един момент, в които спираха оглеждаха за миг, след което обръщаха и си заминаваха. Почти ми свършваше въздуха, когато се прицелих в една от едрите риби последва изстрел и резултата вече беше 2:0 в моя полза. Два изстрела 2 риби. После имах няколко пропуска и спрях да броя. Третата риба взех малко от по-дълбокото, а при четвъртата, след като стрелях рибата се обърна и ми се изсмя. Бях я уцелил, но малко преди гръбната и перка имаше само следа от стрелата, като отхапана филия хляб. Странно, но рибата въобще не избяга, въпреки, че беше ранена се държеше сякаш се опитва да ми се надсмива. Заредих втори път стрелях, като вече адреналинът ми беше на макс и пак същото -> втора резка. Рибата си плуваше, както и преди и ми викаше никак не ме боли. Аз вече почнах да си се ядосвам, но при третия опит се постарах да се прицеля по-добре и рибата остана на въжето. Погледнах за колегата и го видях да, че си почива отидох към него позаприказвах ме се.Беше станало вече обяд и трябваше да се прибираме. Той предложи да отидем да хапнем в тях и доволни от приятните емоции събрахме багажа.
По пътя мен нещо ме човъркаше, звъннах един телефон и си освободих ангажиментите.
След почивката и кафето, между които успях да си направя и нов кукан, нещо пак ме дърпаше към морето. Този път не спрях на буната а малко преди това. Набързо разтоварих оборудването и след обличането и успокояването цамбурнах във водата. Още преди да съм заредил видях риби, които последвах малко по-навътре за да не стрелям в камъните. В движение заредих и в момента, в които рибата, която водех се обърна в профил стрелях. Почнах да броя пак от едно. Малко по-настрани бях забелязал един доста голям пасаж с чернокоп. Събирах дребни камъчета от дъното, заставах до някоя голяма скала и започвах да ги дразня. Хвърлял камъче, след цопването рибите идваха любопитно да проверят какво става. Забелязах, че повече се приближават на белите камъни от колкото на по-тъмните. Може би си играх така около час, след което се преместих на буната. Там също имаше един пасаж, но бяха по-едри рибите и малко по-на дълбоко. При едно от гмурканията почти към края на апнеята се появи една поне двойно по-голяма риба в сравнения с тези, които бях видя преди това. Бах легнал, върху един тетрапод, а рибата минаваше под мен. Когато ме подмина се опитах да я последвам и да скъся дистанцията. Усещах, че ще имам само една възможност, но нямах въздух и реших по-добре да не чакам, а да стрелям и да излизам. Риби ще има много и нехванатите само могат да станат, по-големи и да имат повече потомство. В мига преди да потегля на горе стрелях видях как стрелата перва рибата тя трепва, а стрелата се забива в пясъка. Пуснах харпунът. Рибата продължи малко се надявах да не отплува така ранена, но повече колкото и да обикалях не я видях. След като вече имах някое друга рибка и на буната се върнах отново при камъните. Там случката с три пъти стреляната риба се повтори още веднъж. Това нещо с платерини никога не ми се беше случвало, а тези ненаситници сякаш нарочно те чакат да ги отървеш от лакомията. Така неусетно мина денят и колкото и да ми се искаше да остана да видя как е на свечеряване вече трябваше да се прибирам. Остана ми едно прекрасно изживяване, един хубав лов на чернокоп.
|
|
Здравей! Аз съм от Каварна се оглеждам пък дано д Много неприятно е да не си намериш нещата, когато се прибереш до колата в неделя и аз се надявах да се понамокря малко, но нещата се пообъркаха. Предният ден баба ми е извикала едни бразилци да копаят нещо около къщата, после и поискали още пет лева за цигари, по-скоро да видят къде си държи парите, та като си тръгнали видяла, че част от железата в двора ги няма, а вечерта проверила и парите от пенсията ги нямало. Та извикахме полицията от Шабла дойдоха, поразпитаха наоколо не се надявам да ги накарат да си признаят щото нямат толкова права, колкото имат бразилците, но поне успокоиха баба ми и малко се надявам да са ги стреснали. При мен се случи на два пъти да ми откраднат всичко от колата телефони документи и други неща много е неприятно докато се разправяш да си ги изкараш наново. Миналият сезон си нося всичко с мен във водата телефони документи. Та може и от темата за аква скутерите да се направи и едно водонепромокаемо отделение и така да е по-спокойно. Трябва винаги да се обаждаме в полицията, колкото и неприятно да е така поне може и поне малко да е шанса но поне го има. Та за финал нищо добро миналата година си забравих харпуните до съседен блок и след два дена поставих бележки в района обади ми се едно момче Димитър и ми ги върна, има и добри хора все още. Дано да ги хванат и да се намери. |
|
Здравейте, следя темата с интерес преди време мисля, че пак някаква препратка от сайта попаднах на едит на това [link] |
|
Поздравления, за хубавите неща, които правиш! Пожелавам ти още творчески успехи и много нови идеи! Честит имен ден и нека мечтите ти за нови проекти да стават реалност! |
|
Нови Продукти
Цена: 16.00 Лв.
Spearfishing
|
1413:49:55 - 
1413:49:50 - 
376:44:19 - 
12:28:39 - 
0:03:04 - 
Вид Риба
Рекорди
Риболовни Зони
Рецепти
Потребители
Връзки
