Разглеждане на всички мнения на boysa
|
Да отговоря, че за 10 часа това, което разбрах от лекциите основно идеята е да се измисли начин да се направят изкуствени рифове, които хем да не пречат много на рибарите хем да допринасят за развитието на морето и да могат да се използват за производство на миди.
Бяха споменати и такива модели, които са като хармоника или подобни на камъни. Тогава площта на която се разполагат на дъното спрямо площта на която могат да се захващат миди е 1/5.
При този начин е почти 1/80
Рибите, скаридите червейчета и голяма част от сложните организми са по дъното а така се разполагат във височина.
Технологията на прибиране на реколтата още е в процес на разработка, но има интересни решения.
Iska; na more В началото, голяма част от секциите се пълнят с вода, така и котвата е по-малка. После когато натежат има решение от бутилка със сгъстен въздух да се подава налягане, което да компенсира тежеста, може и да е автоматично.
Vov Точно за кисророда се говореше в по-голяма част от лекциите.
Един от хората, създатели на проекта е еколог. Казва се Арман.
Та до колкото разбрах си е патентовал решенията, но би ги предоставил на всеки, който иска да произвежда миди.
Според него това е начинът да се създадат възможно най-много такива рифове.
Беше показана и карта на местата, на които се трали. Та може да има решения и за двете страни и те да имат полза от това.
Не разбрах стойността на едно такова съоражение, но предвид материалите, тръби използвани във ВиК, спици от нераждавейка, котва бетонна верига. Направена е и машина за сглобяване, за да се механизира, част от проекта. Заедно с разходите за труд и поставяне. Не мисля, че ще е много висока цената. Имаше нещо за 4-5 години да се възвърнат вложените средства ако се използва за производство на миди.
Разрешителните, които се вадят от
РИОСВ
Басейнова дирекция
Морска администрация
ИАРА
Военни
От общината в която се поставят.
Пътя вече е минат. Институциите са запознати и за следващите ще е по-лесно. Предполагам , че могат да получат и съвети за процедурите от хората, които са се занимавали.
Хората, които искат могат да се запознаят с проекта
Seaharmonyltd
Производствената база е до 3тата буна на Кранево
Та аз след като видях и пипнах съоръженията придобих по-ясна представа за нещата, че нещо от лекциите ми се загуби многото информация.
Ако някой има интерес може да се запознае. В нета има доста информация. А ако иска да се свърже с хората също могат да го направят и на място.
Те са го обмисляли с години а аз се запознах накратко и да неподведа някого. |
|
В момента се разполагат на 12- 17м. дълбочина, като над тях има поне 5м вода.
Могат и да се сложат на много по-дълбоко, но тогава ще са само за рифове, не за култивиране.
Лодките могат да минават спокойно. Имат буйове на повърхността да се знаят, местонахожденията.
Мрежи и тралове, колкото и да са забранени винаги сr има. Та дори могат и да ги завързват за тях, но това са вече други истини, които не са за нас. |
|
Българска е идеята!
Проекта се изпълнява в България, Грузия, Румъния, Турция, Украйна.
Голяма част от проекта вече е завършен. Остава да се следи за резултатите.
Идеята е за в бъдеще по подобни проекти да се изграждат мидени ферми, че колкото и да се правят по проекти парите няма да стигнат да се постигне мащаб, при които ефекта да е осезаем. |
|
При нас около Каварна още си е лятно, но май пак ще го открия. |
|
Веско то аз нямам много опит, но тази година май и след Никул ден може да има подобни. Та дори преди две седмици видях сватба.
Водата е още топла кефаловите са със странно поведение все още.
Може многото мидини ферми на около да ги карат да се размножават по различно време. Така и част от вида да се развива. Имам 3-4 сезона по това време и почти винаги си има някоя. |
|
Велко, там където са дребните там има и едри кефалови.
В събота бях на Зеленка от 17-19 та между дребните и тези
От неделя насам времето беше много добро, но аз пак малко съм в бокса. За другите видове и аз не знам още къде.
Риби има много сега в морето, попчета също стават и подобряват стрелбата. Колега има и две заргани, но е и мн. точен вече. Аз още не съм уцелвал въпреки, че съм стрелял.
Може да пробваш и в Каварна. Там съм намирал и на 23,11 кефалови. |
|
4х4
Днес ми вървеше на 4ки
Домати пипер патладжан камби.
После лозе 4х4 чувала.
Сутринта на кафета ми беше Късмет късметчета.
Та над вечер пак 4 |
|
Честито!
Октомври не е чак толкова далече, морето може да не ври от риба вече, но все ще се намерят с харпуна да се премерят.
Учението сега е важно, над уроците залягай, но любовта си не забравяй. Пушка щом ти подари, дай и златно левче ти.
Когато в Каварна се прибереш, в заливите се потопи и на рибите се наслади, те ще са на плитко и ще стреляш, кат калитко, |
|
Здравей, Ловец Квн!
Харпун не е бюджетен, но е добър.
Дължината от Каварна до Калиакра е пре достатъчна.
От Калиакра на север е добра за платерини, които търсиш в момента.
Вчера на Калиакра 75 ца ми беше дълга, но само там ставаше.
Явор беше писал, че харпунът е според вида на рибата.
За при нас и според нашите възможности в момента е универсален.
Веднъж съм виждал класни риби и бях 90 минаха ми зад стрелата.
След години сам ще знаеш какво за сега давай смело.
ПО.
Пиши си и името да се знаем.
Поздрави! |
|
Здравей, колега!
Чорапите и ръкавиците ако не са обещани.
Ще се разберем на лични.
Поздрави! |
|
Бунгалата се казват Романтика и са на Фичоза.
Другото пак май се казва Романтика и е заведението под Галата.
Всичко си се вижда в бистрата част на картата, която си дал. Дори кръговото. Само не ходи до корабите. |
|
Хайде и аз след теб.
По скромно, но доволно. |
|
Здравей, Ангеле!
Аз също съм новобранец, но можем да направим някое гмуркане! |
|
За лова и благодарността
Здравейте!
Аз най малко мога да съдя този или онзи а само себе си.
Въпреки това ще се осмеля да напиша какво мисля без това да означава, че съдя или харесвам.
Всеки един от нас полага усилия в работата за да получи неща от които да почувства удовлетворение от свършената работа.
Още от както сме слезли от клона или от небето и сме опитали плода на знанието, не сме преставали да се усъвършенстваме. Подобрили сме всичко от копието и кожите до неопрените и харпуните. Винаги човек е ловувал. Това е страст, която гори в нас. Имало е и хора лечители, които не са ловували, но въпреки това са имали умения до които ловците не са достигали, но са ги уважавали дори и повече от техните умения. Това да помогнеш на ловец е било да го оставиш жив и да продължи напред. Едни не са били ловци, но са били събирачи на даровете на земята.
Така е и при нас тези, които полагат повече усилия получават по-големи дарове от други.
Колкото и да сме светци щом сме влезли с харпун в морето сме наясно за какво е с нас.
Понякога и една риба ни е достатъчна, но понякога нямаме спиране. Това е вътре в нас.
Колкото и заб рани да има морални или документални винаги ще има нарушаване.
Самата дума заб рана ни кара да се чувстваме различно и да поражда смесени чувства, които да лекуваме.
Щом съм имал знанията и опита да се докосна до дар ще съм Благо дар ен.
По някога лечителите лекуват заб рани а друг път са Благо дарени.
Щом сме споделили нашият дар с друг, той също е Благо дарен.
Хората вече живеем много по различно от времето на копието и кожите, когато сме си споделяли храната. Сега си споделяме, но вече виртуално.
Благодаря на всички, които споделят! По тези начин те ни даряват с техните знания и опит. Ние колкото можем да научим и разпространим. Да имаме опит и знания да познаваме всички брънки за да можем да обясним. Да направим правилата за всички за да бъде правдина.
Само, когато всички страни се обединим и не си правим рани а си благодарим ще сме истински щастливи, но до тогава имаме още да извървим. |
|
Извинявай, Yossarian!
Темата си е много хубава и полезна. Най-малко бих могъл да споря след като не разбирам. Ти си доктор и то кардиолог, Покланям се и още веднъж извинявай! Доста мислех преди да го кача, да не засегна някого, но после реших, че щом съм го написал трябва да го кача. Темата си е много хубава и полезна.
Ще се радвам и ще чета с интерес по темата и повече няма да се обаждам. |
|
Международен ден на здравето
Чества се от 1950 г. Годишнина от влизането в сила /1948/ на устава на Световната здравна организация, приет на Международна конференция по въпросите на здравеопазването в Ню Йорк, САЩ (19-22 юни 1946) и подписан на 26 юли 1946 г. от представителите на 61 държави членки на ООН.
Темата на деня за 2015 г. е:"Безопасни храни - от производството до консумацията".
Честит празник на всички практикуващи и на тези, които вече не практикуват!
Благодаря за всички неща, които сте направили за всички нас! Пожелавам ви професионални успехи, любов и радости у дома!
Важно е да знаем принципите на действие и благодаря, че го сподели! Има много пътища за постигане на дадена цел, но важното е да контролираме движението по пътя, за да не излезем от него. Така както има добри шофьори, които карат бързо има и такива пак добри шофьори, които карат бавно. Има и такива със скъпи и лъскави или стари и очукани. Винаги ще има и колеги, които искат да стигат по-бързо до набелязаната, цел и за това е хубаво да се знаят правилата. Благодаря, че го споделяш, това и че го практикуваш и изпитваш върху себе!
Нека ако има и други колеги, които използват каквото и да е средство да пишат. Всеки път когато влизат да си водят записки.Така ще се създаде база данни. След време ще могат да се проследят и да се правят изводи.
Извинявам се за отклонението аз лично подкрепям мнението на fil, но как другите ще искат да стигнат до целта си е тяхна работа. „Нито една риба или преживяване не е по-важна от нас“ Това, казват и старите. Един от тях ми каза,че щом се нуждаеш от някакъв медикамент за да се гмуркаш за удоволствие, то нещо със системите в организма ни не е наред. Нашето е хоби, но за спортистите е друго. Въпреки това уважавам изборът на всеки един как да стигне до целта.
Благодаря, за темата и честит празник! |
|
Вземм си поука, ма още ми се пуши, както казва един познат още не съм си ги изпушил. Все по-трудно спирам за някои друг ден.
Сезонът наближава. Трябва да се влиза във форма .
Това е последно от сезон 2014
Голям Кеф
Накъде около средата на есента в краят на работния ден бях близо до едно често посещавано място. Когато нямам много време за риболов през седмицата и се случва да се прибера по- рано избирам някои буна около Варна. Просто само да се натопя да усетя солената вода, да се нагледам на подводните чудеса и да намеря спокойствието във водата.
Тази сезон се опитвах да търся по едри риби и по-различни неща да проверявам.
В началото на сезона имах много проблеми с ластиците. Късаха се често излизаха ми бронзовите сфери,част от тях имат ръб. Опитвах се и да го изпиля, но пак не се получаваше. Рязах правех преправях. Това се дължеше и на факта, че предният сезон нямах много такива проблеми. Ластиците се бяха амортизирали и им си бях образували пукнатини. Това ме направи и по-сръчен и по умел във връзването.
Сменях корди и така сега карам с една корда за тример от един хипермаркет. Сложи я просто от любопитство. В началото си мислех, че може да плаши рибата щото е червена, но после видях и харпуни в такъв цвят и това притеснение отпадна. Нямах проблеми с оплитания или късания, но въпреки това трябва да се използва такава, която е направена за подводен риболов. Така казват и старите, техният опит е важен и по-добре да се следва, въпреки, че не е лошо и сами да си откриваме топлата вода. Така може и да губим време, но натрупваме опит, които е преживян.
Този сезон доста често се гмурках и с буй. Бях си купил един в началото, но нали съм от тези дето не пазят няколко пъти се наложи да го водя на доктор. Вътрешната-надуваема част беше здрава, но външната от плат се цепеше. Още в началото катарамата за въжето беше зашита накриво и все се притеснявах да не би да се скъса и после да се гоним. Иначе съм доволен добра магаре излезе. Изкарах доста миди и рапани с него.
Този ден бях и с един стар буй приличащ на буре. Леко изпускаше въпреки, че се опитвах да го лепя. Ключовете бяха в една кутия, която бях завързал по-средата на буя в началото на знамето, което също беше надуваемо. Още в началото, когато се обличах видях двама колеги да се приближават от брега към буната. Много често спирам на буната и когато гмуркам от вътрешната страна от време на време поглеждам към колата. Почти винаги влизам с всички документи и телефон във водата, но въпреки това пак не ми е спокойно.
Почти винаги гледам да поздравявам рибарите по буната и ако мога да поговоря с тях. Така и те ме знаят и наглеждат колата. Когато съм от външната страна не мога много да разчитам на това.
Нямах много време денят намаляваше все повече и нямах време за плиткото. След приготовленията и наблюденията пристъпвам към водовъведенията. Единият от двамата колеги вече беше на ъгъла на буната. Погледах го докато си обувах плавниците и прецених, че няма да си пречим. Опитах се да се настроя и се потопих. Направих преглед на оборудването раздишах и направих две три подготвителни гмуркания за донастройка.
Разменихме една две думи с колегата, колкото да се знаем. Видях го че гмурка там, където беше и преди да вляза и подминах към външната страна на буната. Минах под въдиците на рибарите и се заоглеждах в дребните рибки, които се щукаха в прибоя на вълните.
Морето беше почти спокойно. И тази маневра мина успешно. Намерих едно познато място за закотвяне на буя и започнах да залягам. Тук лягам там лягам тук се огледам там надзъртам още не съм открил хубави рибки. По едно време точно над мен почти на самата повърхност виждам доста чернокопчета да се носят над мен. Още са доста дребни, макар че виждам и по-едрички , но нещо не са ми оферта. На това място преди години имах доста добър риболов на този вид. Спомних си, че ги привличах с подхвърлянето на малки камъчета. Пробвах и със ситни миди. Пак се получаваше. Едричко се завъртя едно и тръгнахме да се преследваме на вътре. Та се правих на дърво. Минаваха и бързи лодки, много вълни образуваха и не можах да се преструвам добре. После се гмурках до дъното и ги чаках да дойдат от горе. Знаех, че са наоколо но не ги виждах. Отказах се да ги преследвам и пак се върнах към буя. Прегледах го и го преместих малко по напред и на страни. Нещо се беше опитал да се завре в камъните. А преди това стоеше на разстояние от тях. Пробвах и на малкото борунче. Пак само дребошлъци. Поглеждам буя и той пак е тръгнал на там на където не искам. Е тез лодки и тези големи вълни дето дигат, но май скоро не са минавали и като се огледах ми то морето променено. Вятърът се е усилил и се е вдигнала вълна а аз за лодките си мисля.
Точно се гмуркам да взема тежестта на буя и съм един небрежен, хич не си мисля за риби.
На половината път до дъното ми идват рибите, които чака. Много и всичките коя от коя по-хубава. Нещо са много забързани не се движат на разстояние от буната а по ръба на камъните. Дали нещо ги гони дали да изчакам, ма кво да чакам като не съм подготвен. Нито съм раздишал нито съм залегнал. Харпунът е някак отпуснат и аз съм неподготвен.
Рибите минават и няма да ме чакат да мисля. Опитвам се да поведа една втора трета все ми бягат. Май вече много мислех чаках и почти да си помисля, че са си отпрашили една последна се зададе. Мислите ми вече са настроени и не са разхвърлени почти инстинктивен изстрел и усещам дръпване на кордата. Стрелата е преминала, но ми се струва, че рибата е ударена ниско в корема. Пускам харпуна и изплувам. Вземам набързо въздух и след кефа се понасям.
Такова дърпане не съм имал от много време. Много често този сезон пусках харпуна и почти нямам скъсани риби, но тази беше различна. Хем ме е страх, че мога да загубя рибата и харпуна, хем не искам да дърпам харпуна. Помогна ми и това, че рибата тръгна на вътре а там си е пясък, ще дърпа ще тегли и все ще спре. Само да мога да следя бялата дръжка. Точно я доближих и тя пак не понесе напред и на долу. Явно рибата е някъде по средата на въжето. Пак излязох на повърхността, но този път си починах малко, не бързах дори и ми минаха мисли да прежаля харпуна. Само за рибата щеше да ми е по- мъчно тогава. Не, че не съм я взел а, че ще умре някъде така ранена и ще бъде споделена с раците и рапаните.
Този ден нещо май бях изнервен и се усетих как пропускам все лоши мисли. Лодките ми пречели други дневни нещица ми са в главата още, рибата щяла да избяга и ред неща. Положителните ми чувства се изнизваха, както се изнизваше и рибата към дълбокото.
Остана ми може би последната вяра, надеждата за добър риболов и дар. Точно с тези мисли се гмурнах. Не виждах кордата и стрелата, само бялата дръжка. Последвах я. Открих кордата. Хванах единият край. И продължих на долу. Дали усети подръпването или се уплаши от мен, но усетих, че рибата пак тръгна на някъде. Почти наближих дъното. Тук е и по-бистро. Виждам стрелата. Успявам да я хвана към опашката събирам двата края и притеглям рибата към мен. Натикам я в пясъка и успявам да я уловя здраво. Големичка е. Държа я с две ръце. Изплувам и доволен извиквам вик на радостта. Оглеждам се доста съм се отдалечил от буната, но пътя на връщане беше лек. Обработих рибата и я оставих на кукана, които закачих на буя.
Много често при голяма риби съм спирал риболова. Проста така се наслаждавам повече на момента, но повечето пъти това са били единични големи риби, които съм срещал. Сега може би това, че срещнах доста от тях ме задържа да остана още малко. Потърсих ги тук там, но не се видяхме с другарите.
Последни гмуркания и само пасаж зарганки минават, но не ме отразяват, както и аз тях.
Тръгвам да излизам, но малко преди това решавам да извадя и малко рапани, зимата наближава и всяко едно ново попълнение е добре дошло.
От вътрешната страна съм и съм закотвил буя близо до тетрапода от който излизам.
Вадя мрежата от карабината и правя няколко гмуркания. Точно се връщам и изненада. Рибата я няма. Какво става тук? Гларус не съм виждал, колеги на близо също. Явно, когато съм взимал мрежата съм изкарал и кукана. Този вид буй имат само едно място за карабина. Е предната седмица морето ми беше дало много риба. Сега ми даде кеф, които си го искаше обратно или беше решило да нахрани с него част от многобройните си деца. Тука пак последни ми останаха вярата и надеждата. Още на второто гмуркане видях рибата. Беше на границата между тетраподите и буната.Течението не я беше навряло в тетраподите ,а водата тук беше по-бистра и така тази рибка я хванах за втори път. Изплувах и благодарих за възможността.
Излязох бавно и внимателно. Вече до колата направих и разбор.
Това беше най- голямата ми риба през този сезон. Порадвах и се и си направих извод, че този дар този ден бе за мен. Не рибата а вярата и надеждата. Морето ми показа, че трябва да мисля положително а то каквото е решило да ми дари ще го дари.
Днес разбрах, че най-важното са мислите. Не трябва да се надценяваме а добре да познаваме възможностите си. Да не се ядосваме или да допускаме лоши чувства.Мислите да са концентрирани под водата и същевременно с това да сме спокойни и положително настроени. Да имаме вяра и надежда.
|
|
Здравей, Димитре!
Та за колегите да кажа, че колана съм го запазил. |
|
Благодаря, на Ники за времето, което е отделил да достигне до тук и знанията, които е достигнал!
Аз започнах от 40сек. Динамична и за седмица достигнах 1,50, като при това и боледувах малко и както каза Ники дишането ми помогна и за това да се възстановя по-бързо.
Само трябва да се тренира редовно, че дори и ден два отпускане се получава спад.
Нека ако има начинаещи колеги, като мен да споделят и те своите постижения вълнения или притеснения. Така ако правим някакви грешки може да ни бъдат обяснени при желание от напредналите и да се предпазим.
Поздрави на всички! |
|
Нови Продукти
Цена: 341.00 Лв.
Spearfishing
|