Разглеждане на всички мнения на boysa
|
Много добре си се представил Иво.
Хайде вече ушенцата да слушат музиката в морето.
Ето и от мен. Пъстървата, която стрелях пък Иво я хвана.
Тези са от следващият ден петък второто гмуркане. Трети открит урок с Ники.
И три неделни
|
|
Ето и от мен от вчерашният ден от Варна.
Имаше доволно рибки. Последното гмуркане го правя без харпун а така за кеф и винаги ги важдам, но вчера направо ме наобиколиха платеринките. Гледката си заслужава.
|
|
Буя ако не е запазен го вземам. |
|
Браво Златко! Вече се чудех къде се губиш.Хайде по често да ни радваш.
Днес обиколих около Тюленово да се огледам по състезателите.Видях трима от тях във водата.Единият имаше една хубава риба на буя.
Аз Влизах на Крапец. За час във дъжд.Два пъти дойдоха тройки платерини.Вторият път си тръгнаха две.
Задачите на село пак останаха за утре. А мислех да се огледам и в Каварна. |
|
Скромно и от мен от вчерашният ден!
и част от презентацията |
|
Благодаря,Вальо!
Рибки да има. Кунани ще се намерят. Предният ми беше подарък от Ники.
Тези ги направих на бързо. Парче от стара чистачка,част от тръбичка за поставка за въдица, малко корда и въже от резервите в колата, два кримпа. Резачки клещи и 10 мин.
Рибките са от миналата седмица от Варна. Не са много за показване, но да не пускам така напразно и да не отварям нова тема.
Искам да попитам, за състезанията, къде ще се събират състезателите ясно. Тюленово-лодкостоянката. Каварна-Българка.
Бих искал да знам районите на влизане на състезателите. Не за друго, но за да го споделя с приятели, които може да са в района. Имам приятели от Каварна, които не влизат тук и не знаят, къде точно ще е състезанието. Бих попитал и на лични, но тук се чете най-много и може да е полезно и на други. Аз също ще съм в района на 28 и 29. Ще се гмуркам като свърша със задачите. Та да преценя, къде да не влизам да не преча. Последните седмици около Калиакра влизат доста колеги има и много хора с лодки дори и с каяци.
Поздравления за улова на всички!
Лозан е доста активен. пожелавам му старата сопа да му донесе и старите добри лавраци!
Благодаря на хората, които споделят! |
|
Здравей, Велко!
Аз още не разбирам толкава, от ластици. Та пиша тук не на лични ако да видим до колко съм разбрал.
Омера на първа засечка 3.1 как го мериш ластика или заедно с тетивата.
Като за първи пат са се получили отлично. Това със заглаждането на ластика как го направи. Ушите са добри дори, колкото по-малки по- добре. Тетивата малко е дълга, колкото повече ластик по- добре. 3.1 на първа май сега е май е множко, но карай така до състезанието там щети кажат най-добре. Жоро Каварната е много точен и ще ти даде насоки.
За Мареса май сега сме май ми се струва, че трябва да ги размениш. По късият ластик да е на по-близката дупка, но тук да кажат знаещите. За тетивата и там си важи същото, като на Омера. Сега в района ти минава много риба. Той Лозан го потвърди. Повечето е дребна. Та пробвай да стреляш по дребните. Ако имаш успехи добре е ластика.
Може и трудно да натискаш спусъка. Трябва да е меко и леко. Ако е натоварен повече и с усилие натискаш точните изстрели ще са по-малко. Влизане и стреляне трябва. Когато имаш време тези дни. Дават го запад. Водата около 15-16 преди Калиакра след това градус два надолу.
Влизай и се забавлявай! |
|
Аз открих сезона на платерините вчера в Каварна. Скромно, на дoволно. |
|
@rikitikitavi: Ники казал си го ясно и просто както ти си знаеш. Аз докато го напиша ти го обясни.
Така е едно време какви скариди имаше, като омари. Само веднъж преди около 30години съм виждал миграция на скариди. Беше началото на лятото. Точно бяха построили буните и на малката буна с един правен кеп, с една шарена мрежа използвана за пипер хванахме с баща ми доста хубави скариди. Пасажът беше широк около метър и се движеше в посока север. Интересното беше, че хванах и една кефалова рибка с кепа,беше ранена и плуваше близо до буната. Морето беше решило да ми я подари. От тогава до сега никога не съм попадал на подобно нещо и не знам на какво се е дължало. Та тогава почти на всяка буна имаше хубави миди, които ставаха за ядене. Дори по малкото дървено мостче, беше пълно с миди. Веднъж дори, като деца хванахме доста миди и ги пренесохме с автобуса до града.
Липсата на миди определено е довела и до по-малкото скариди. Те обикновено се хранят с малките червейчета и дребни ракообразни, които се крият между мидите. След храна скаридата почиства тялото си, също както котките си почистват козината. По малкото храна, промените в климата определено водят и до промяна в числеността. Стопанският улов също влияе, преди много рядко се виждаха по пазарите а сега ги има редовно. Рибарите, които се занимават с това често си имат едни и същи райони и това, че колкото и да ги експлоатират пак си има е доказателство , че ако се оставят на мира скаридите ще се увеличават. Скоро четох и за един много интересен риболов на скариди в Белгия с помощта на коне. На който му е интересно може да го прочете.[link]
Та там също се споменава за намаляване на количеството на скариди. Определено промяната на климата си окозва влиянието. Ние като отговорни за това можем и да направим дори и малко за да оставим на децата си тази красота, която сме заварили.
Тук все пак си е за подводен риболов, но той също се влияе от същите фактори. Аз нямам много лични наблюдения от старите времена, но почти за всеки вид риба, който се среща в нашето и другите морета това е така, както при скаридите. Добре е да го забелязваме и отбелязваме. Няма нужда да сме светци, но винаги можем да се сещаме, че колкото повече взимаме толкова по-малко оставяме за тези след нас. По някога не можем да се спрем вземаме повече от колкото имаме нужда и искаме още. Сякаш тези преди нас са ни го оставили само за нас.
Да ма извинявате за писането ако искате го премахнете, но просто имах нужда да го напиша. |
|
Един започнат и незавършен, но така и така го има пък и днес с част от хората пак бяхме на едни вълни та поне да им Благодаря и да го споделя.
Ники ми се обади още по обяд, да ми подскаже къде да е рибата, но аз бях на 100км от морето и само чаках да свърша със задачите и да натопя кокалите.
Малко преди мястото виждам колега. Познат е. Жоро.
. Спирам да си поговорим. Току що излизал от водата. Имало и рибки. Каза къде какво минавало и предложи да погледне харпуна. Да но днес бях с другия. Въпреки това направи преглед на оборудването и каза че съм се обзавел само гмуркане трябва.
Огледах се и аз по неговото и видях Марийка, въпреки , че тогава още не и знаех името.
Паркирам. Там един чичка с жена си прави кефа седнал на едно столче опънал три въдици и си наслаждава на слънцето. Поприказвахме и казва да знаеш тук преди два дни един какви големи риби имаше, но имаше и изкуствена мюре. Ми и аз съм ги виждал казвам , но само на снимка.
Облякох се на бързо. Чичката закачил въдицата. Предложих да я откача като вляза.
Морето вече не беше така спокойно1 както преди обяд. На мястото на белите медузи имаше пяна образувана от разбиването на вълните в камъните. Не беше и много бистро по-скоро мътно или нормално за сезона. Направих три гмуркания за спасяване на такъма, но накрая го скъсах.
Тежестта беше паднала в една дупка и не можах да я освободя.
Скъсах я куката се заби в ръкавицата ми. Така чичката хвана ръкавица и след като я освободи ми я върна.
Тези три гмуркания ми показаха, колко много съм се разсъхнал.
Апнеята ми хич я нямаше. Бях взел и допълнителна тежест. След няколко подготвителни гмуркания на плитко я свалих и се потопих в дълбокото.
На дъното видях много барбуни и доста пясъчни попчета. Там имаше и се един пласт малко по-бистра вода. Първите няколко пъти апнеята никаква я нямаше.
После приложих наученото от Ники и нещата почнаха да се подобряват.
При едно от гмурканията ми идва хубава риба, но много близо до върха на стрелата. Направо се почеса в него. Изстрел и пропуск. Стоя имам още време и виждам как рибката идва и ме оглежда аз не мърдам и тя се оттегля . Издърпвам стрелата и изплувам. Така след две гмуркания пак там се срещаме, но сега е по бдителна и минава от далеко и не пожела да мине пред стрелата а направи завой и се върна от посоката от която дойде. Нещо не ми се стои на едно място и решавам да се поразходя до другият ъгъл. Така от камъче на камъче бавно напредвам. Гмуркам и от двете ми страни хубави големи камъни. Тих съм и не мърдам. Идват платеринки. Чакам, чакам идва, но вече не мога да чакам. Следващите гмуркания никой не идва. Нещо при изплуване ухото свири.
Издухвам секрета. Ако се забавя много с раздишването и не мога да изравня. А преди година пак така, но след продължително гмуркане а сега явно имам някаква хрема.
Та както си раздишвам, слънцето ми е зад дясното рамо а пред мен камък. Виждам сребърна точка да се приближава и да се уголемява. Движи се на ляво на дясно. Почти бях сигурен че ще ме огледа от страната на слънцето и затова поведох предварително. Последва далечен изстрел. Стрелата премина през рибата с част от въжето. Тя тръгна към дъното. Пуснах харпуна..
Гмурнах се и хванах двата края на кордата. Притиснах рибата към гърдите и я хванах здраво в ръката. Тръгвам на горе, но стрелата се е закачила. Подръпвам и се освобождава., но след метър пак така подръпвам по-силно и излизам. Освобождавам рибата и я закачам на кукана. Е вече си имам примамка на кръста.
Почти на другият ъгъл съм там има и рибари. Пак при раздишването виждам сребристи точки да се уголемява. Насочвам харпуна. Едната е много голяма. Опитвам се да я прицеля. Другите се завъртат около нея и и се отъркват. Разколебават ме. Аз вече си имам риба. Така след години пак ще им се радвам. Пропускам ги без салюти.
Няколко гмуркания и тръгвам да се връщам. При едно от потапянията виждам хубава опашка и решавам да стрелям. Пропускам. Е поне опитах.( Пак се връщам в началото. Там виждам още един колега и му се обаждам да се знаем. Поглеждам и за тежестта там е. Минават платерини, като на сезонна миграция. Може и да е била дневна, стотина риби на дълбочина около метър.
Прицелвам се и повеждам една от последните. Правя я другарка на по-голямата на кръста. Правя и няколко гмуркания на пролетните места. Вече все по-често не мога да изравнявам. Време е да излизам.. Точно я намествам на колана и пак сребърна точка. Много съм рязък и тя се плаши, но пак се опитвам на далечен изстрел. Този път неточен. Няколко претърсващи гмуркания и излизам.
Прибирам се и звъня на Ники да го питам за рецепта, че ме мързи да чета, но не вдига.
Намерих темата, където е описал тази рецепта, на която и се каня от година и запретнах ръкави. Получи се много добре, като за първи път.
Благодаря Ники за всичките неща, които ми подари!
Благодаря Жоро, за пожеланията!
Не съм сигурен, че снимките са на едни и същи риби. |
|
Здравей, Илия!
да запазя, стрелата Салви 85.
Ще се разберем на лични. |
|
Благодаря Динко! От твоите уста в божите уши. Малко по малко ще станат нещата. Срещата ни беше много ползотворна. Научих много неща и най важното усетих духа на хората и тяхната любов към буквите! Нека поезията да ти върви, да ти се случват добрини и повече слънчеви дни! |
|
Благодаря ви! Приемам съвета и ще работя по въпроса! |
|
Благодаря!
Знам, че не е редно да сме без буй, но никого не мога да съдя. В Каварна близо до Чиракмана, често сме били без буй. Просто спазваме дистанция. Там е и много плитко 2-4м. Няма лодки, плажуващи, харпунжиите обикновено сме само двамата. Много е мътно и доста хора не го предпочитат. На нас ни е добре, че е близо. Там и отиваме по различно време, кой когато има възможност. Аз, го виждам, че е вътре той мен и се обаждаме. Районът е голям и не сме толкова добри в хобито, че да не се забележим.
Този излет беше различен. Аз го взех от тях и отидохме на различно място, което не посещаваме често СБА. Така мислите за приятелят до теб са различни. Когато съм сам някъде после ми е някак самотно, когато се прибирам и няма с кого да споделя вълненията. Когато съм с друг човек, мислите за него често не ме оставят и от време на време си се оглеждам, когато си почивам. Гмуркането по двойки както е редно да се прави не го правим. Пак сме си сами.
Този ден Тошко беше без буй.
Удоволствието от разказите е предимно мое. Това го беше написал един друг човек за себе си, но след като го прочетох осъзнах, че се отнася и за мен. Така споделям вълненията, които съм преживял и все едно не съм бил сам. Намирам и нови приятели.
Научиха ме и ми показаха, че има и хора, които нямат възможност да са в прегръдките на морето. Всички разкази са и за тях.
Сезон 2015 беше на приятелите. Благодаря, че споделихте с мен моите вълнения!
Благодаря на всички, които споделят своите знания и опит! |
|
Благодаря Вальо!
Това е последното от сезон 2015, имам едно две започнати, някъде в Каварна, но не са довършени и не са за подводен риболов.
Водата вече е към 8С. За тези от нас, които прекъсват между сезоните може да започнем новия сезон 2016 много скоро.
Нека ни донесе вълнуващи срещи със стари и нови приятели! |
|
Гмуркане с Тошко
Беше началото на есента, но тази есен се държеше, като лято. Листата по дърветата си бяха още зелени. Дори много малко се бяха прошарили и сменили зеленикавите си одежди с цветовете на слънцето. Сякаш го караха да свети по силно и да ги заслепява. Топла и щастлива. Слънцето много често не спираше да ни гали през целият ден и ни караше да се чувстваме сякаш никога няма да ни забрави. Няма да ни поглежда и да ни намига от ниският хоризонт.
Сезонът на платерините не беше много силен. Тази година бях видял най-много кефали от времето, което се гмуркам имах и най-много точни изстрели по тях. Мислех за голямата риба, но май не мечтаех така силно за нея.
Бях си решил, че този сезон ще стрелям по-малко но по по-големи риби. Дори няма да стрелям по платерини. Оказа се, че тази настройка е грешна и през целият сезон всичко се връщаше, като бумеранг. Ники винаги ми казва да стрелям да стрелям и пак да стрелям. Така ще придобия опит в стрелбата и бързина на изстрела. Да, но аз не излязох добър ученик. Най-много през сезона имам 10 на изстрела на гмуркане.
По някога стрелям два три пъти. Това разбира се по риби.без да броя водораслите.
Най-често гмурках събота и неделя. Вземах си и отпуск на два пъти, но още в понеделниците нещо се случваше и трябваше да прекратя гмурканията. Проста така е трябвало да се случи.
Този ден имах доста задачи да се свършат, но в ранният след обяд ги бях превършил и беше дошло времето да гмуркам.
Бяхме се разбрали с Тошко да му се обадя преди да съм готов. При прозвъняването, каза, че точно се приспивали с юнакът му и се измъкнал по терлици преди да го събудя.
След около половин час бях до тях. Натоварихме оборудването и започнахме кратък разбор на обстановката. Нямаше много време да се ходи на север. Взехме решение да отидем малко на юг.
Нито един от нас не се беше гмуркал по това време на годината на това място, но ни се струваше интересно. Първите впечатления бяха, че е тихо, но не е бистро. След подготовката и приготовленията по обличането направихме план на гмуркането. Плуване успоредно на брега до един определен нос там по обстойна проверка и после връщане.
Аз си носех буя и гмурках с него по-близо до брега. Тошко беше на разстояние от мен и малко по-на вътре.
Брегът тук е глинест и дори малкото вълнение кара водата да побелява. Не познавах добре мястото идвах за трети път през сезона, но тогава времето беше друго. Въпреки това, бях набелязал ориентири на рифовете и камъните. Още в началото тежестите за крака ми дразнеха. Бях ги сложил под неопрена и така при всяко помръдване на краката усещах, как протриват кожата им. Излязох на плитко и промених мястото им над неопрена. Погледнах към Тошко и го видях почти на моето ниво, но в дълбокото.
След около десетина минути видях и първите риби. Беше по скоро опашки от платерини, но ги имаше. Бях легнал между два камъка и гледах по посока на едно пясъчно петно. Малко преди да дойде повика за дишане, си преместих погледа в ляво и тогава ги видях. Сториха ми се доста добри опашки. Много бавно изплувах, като се надявах да не ги подплаша. Раздишах, колкото може по-тихо и след подготовката пак се паркирах между двата камъка. Малко съм позъмътил мястото, на което бях легнал преди това, но все пак виждах малко пред стрелата. Опитах се да предизвикам рибите да дойдат близо. Пробвах леко да почуквам с дръжката на харпуна по камъните. Два три пъти. Леко не силно. После изчаквам 10на секунди и пак почуквам.
Така две три гмуркания. Потърсих ги и в кръг. Нямаше ги. Точно реших да вземам буя и да се отправям към целта и те минават. Гледам как голямата извива гръб и сребърната и броня проблясва в мътната вода. Изстрелът беше почти без премерване просто по усет. Усетих как стрелата се удря в нещо голямо, но не последва дръпване на харпуна. Изчаках малко без да шляпам и започнах леко да придърпвам стрелата. Имаше нещо на нея. Да но не беше риба.
Бях уцелил една варовикова скала и стрелата се беше забила в нея. Потърсих още малко рибите, но така и не ги видях повече. Та си тръгнах бавно бавно към носа.
Водата започна малко по малко да се избистря. Дъното и скалите да се променят и морето да разкрива своите прелести. Попаднах на място, имаше почти 4 дължини видимост и много пръснати камъни. Множество дребни рибки бяха си избрали това място да си починат или да се насладят на пиршествата в морето. Имаше пасаж иларии.
Беше доста голям. Рибите бяха спокойни и си похапваха доволно.
Двайсетина атеринки висяха подобно на хеликоптери и любопитно се огждаха. Под камъните се показваха главите или опашките на попчетата. Тук таме се виждаше и по някой рак. След няколко гмуркания пасажът иларии напълно ме игнорира и въобще не ми обръщаше внимание. Очаквах нещо по-голямо да се появи, но след като направих десетина гмуркания и не мина нищо, се огледах за ориентири да запомня мястото.
Може би тук за първи път ми мина някаква черна нотка, но още се наслаждавах на пейзажа. Тошко не се виждаше.
Малко по напред достигнах до мястото, на което се бяхме разбрали да пообиколим. Оставих буя и се заоглеждах. Постоях на един камък с поглед към мястото от което бяхме влезли. Не видах нито плавник нито шнорхел а морето беше почти равно.
През повечето пъти Тошко беше почти на моето ниво или леко назад, но сега не го виждах. Той се гмурка по-добре от мен и се опитах да си разсея малко мислите.
Загледах се по водораслите. Тук имаше доста повече цисторзия от колкото бях срещал през деня. Знаех, че по това време платерините обичат да си търсят богата на протеини храна, която се крие около и във водораслите. Интересно беше и самата подредба на водораслите. Все едно бяха в редици през определени метри и образуваха нещо като коридори. Така преминах през няколко коридора и се спрях малко преди следващия. Имаше удобно място в рифа, малко като буквата V така, че да се легне спокойно точно на линията на водораслите. Последва малко по продължително раздишване. Гмуркане и много тихо прикриване.
Настъпи онзи момент в който се сливаш с морето.
Няма напрежение.
Спокойствие равновесие и наслада.
Стоиш, но не си ти. Не си там и нищо не усещаш или по скоро си едно с цялото.
То е вътре в теб и ти си в него.
Времето е спряло.
Точно си мислиш за нирвана и рибата се появява.
Идва въпросът?
Тази ли е?
Да изчакам ли да видя какво идва след това.
Няма и помен от онова спокойствие.
Сърцето вече ще се изстреля.
Умът препуска в подредба на преценката за вземане на решението.
Ръката почти сама се повдига и показалецът се слива с окото.
Нервът, който ги свързва изпраща сигнали и синапсите извършват своята работа.
Почти не разбираш, кога си натиснал спусъка. Просто виждаш дали рибата се мята на въжето или идва да те огледа любопитно.
При първото адреналинът ти се покачва а при второто ........
Рибата вече е на въжето остава решението и наблюдението. Имало ли е нещо след нея. Сама ли е била. Заслужавал ли си е изстрелът.
Та ако не е сама да изчакам ли още или да се впусна след въжето.
Преценка колкото и да сме тренирали ако я постигнем и извлечем полза, можем да увеличим уловът, но и агонията на рибата.
Целта е да довършим това, което сме започнали.
Да намалим времето на агония.
Първо трябва да я хванем здраво в ръцете.
Ръкавиците са важни. Дори и да е топла водата .
Те са средството между нас и рибата.
Усещаме я как се мята преди да я хванем здраво между тях.
Дали подхождаме с кукана или ножа не е важно.
А важното е да е бързо.
Ники ми е показвал на равностранен триъгълник между очите главата.
Натискам разклащам, дупча от долната страна между перките и готово.
Сега незнам защо използвах ножът.
Дори и изрязах хрилете.
Беше платерина.
Този сезон бяха рядкост до сега.
Радостта ми някъде се изпари и не можех да разбера защо.
Нещо в рибата ме трогна, видях сълзи.
Или така ми се сториха люспите, които се отронеха.
Дали са люспи?
Излязох на плитко огледах се за Тошко. Не го видях и нещо ме стегна. Стъпих на камък огледах се. Бях на мястото, на което се бяхме разбрали, но не го виждах.
Вече не ми се ловеше толкова и почнах да се притеснявам. Малко, но все пак тъмните мисли започнах да се прокрадват в умът ми. Реших да се връщам. Плувах бързо и почти не се гмурках. Оглеждах се но повече в посоката от която бях дошъл. Слънцето вече беше започнало да се скрива. Плувах и мислите ми преплуваха много по-бързо с всеки мах на плавниците притеснението все повече ме обземаше. Сетих се за разказът на Ватуса. Често стъпвах да се огледам наоколо и още повече мисли ме връхлитаха, като вълни. Започнах силно да се притеснявам. Сетих се за толкова много неща, които са се случили и още толкова които можеха да се случат. Почти бях стигнал до мястото от което бяхме влезли. Почнах и да се моля да не съм си измислял. Видях хора на височината Извиках им дали виждат друг човек във водата. Отговорът им никак не ми хареса. Започнах да викам. Дори усетих и притеснението на хората от брега. Дали минаха пет минути или цяла вечност незнам.
Само помня как един от хората на високото, който беше по в дясно каза, че видял един плавник. Огледах се в оказаната посока. Точно на мястото , на което се бяхме разбрали го видях и аз. Бавно се потопи във водата и след време разпознах глава на плувец, който се е гмуркал
Радост и вълнение ме изпълни и съжаление ,че съм се притеснил толкова много. Дори почнах да си се ядосвам на себе си.
Хората от брега също усетиха моето успокоение.
Да излизам или да погмуркам още малко.
Опитах видях и риби, но нещо сигналите вече не бяха същите. Усетих, че дарът днес не са рибите, а молитвата, която беше чута.
Излязох.
Хората от брега бяха с три джипа за сафари. Те бяха шофьорите на джиповете. Преоблякох се и с наслаждение гледах гмурканията на Тошко. При подредбата на оборудването забелязах, че съм си изгубил ножът. Това бе най-малкото нещо, което можех да дам за радостта, която получих.
Наблюдавах, къде се върти Тошко. По поведението му разбрах, че ловува.
Слънцето вече се беше скрило. Луната беше изгряла пълна и величествена. Светът си продължаваше своите кръговрати и лунната пътека образувана във водата приличаше на път към някое друго измерение. Хем реално и спокойно, хем измислено и драматично.
|
|
Гмуркане с Иво
Беше първата учебна седмица. Ваканциите при баба и дядо бяха свършили и децата с вълнения очакваха срещите със стари и нови приятели. Трепети по първолаци, ученици и надежди за по-добри възможности. Децата на Иво също бяха първолаци. След първите дни и вълнения, се чухме с Иво, обядвахме заедно. И на двамата много ни се гмурка и все търсим възможност за допир с морето. Аз си бях оставил нещата за гмуркане в Каварна. Той предложи да ми даде от неговото оборудване и да направим един излет след работа. Така в четвъртък преглеждахме прогнозите и форумите потеглихме към Карантината. Точно паркираме и виждам познат колега Стефан, който току що беше излязъл. Често сме се засичахме тази година. Той каза, че било мътно, даде ни и информация за положението а и отразените вълни нещо не ни харесаха. Решихме да не обикаляме много и да отидем на носа, все пак се стъмняваше бързо и нямахме много време.
Паркирахме колата. Аз не бях посещавал мястото доста години. Нямах приятни спомени, бяха ми откраднали неща от колата.
Иво е почти една глава над мен и по широк в рамената.
Той беше взел неопрена, които му предадох, беше ми подарък от Анатоли от времето, когато се гмурках само с долница. Тогава получих малко преди рожденият си ден изненада, която много ме зарадва. Не само неопрена но и жеста. Благодаря Анатоли! Така сега пак се срещнахме и погмуркахме.
Плавниците бяха късички, но с тънки чорапи ми ставаха без да падат.
Тежести събрахме почти достатъчно, коланът не беше гумен, но с пристягане държеше добре.
Харпунът 65см Елмаз Дениз, леко тунингован от приятел. Стрелата за попчета, с тризъбец, но контрите нещо не държаха добре. Главата е затворена и стрелата преминава през втулка.
Ластикът не беше с втулка а цял минаваш от долната страна на главата.
С подобен сет, но с ластици с втулка преди години на Болата съм вземал платерини.
Точно си бях загубил харпуните и ми беше останал само този. Добре че после се намери едно добро момче Димитър да ми ги върне. Благодаря Димитре! Харпунът определено не е нещо особено, но за попчета си е много добър. Много години само го разкарвах, без да го ползвам, гледам вече и Иво го разкарва само, но днес ми беше идеален. Не съм стрелял по попчета много отдавна и сега можех да опитам.
Маската беше резервната от колата. Шнорхелът също този с който трябва да се внимава.
Нямах буй, но Иво имаше. Аз и без това си стоях в плиткото.
Облякох ме се и се потопихме.
Водата не беше много бистра, но си беше още топла. Неопрена леко ми стягаше в гърдите, бях си свикнал с тънкият, бях и леко лек, но подпъхнах един камък и почти съм добре с тежестите.
Още в началото видях едно голямо главесто попче скрито в една потопена автомобилна гума.
Прицелване изстрел и пропуск. Нещо по напред беше изстрелът. Малко по-напред до една хубава скала виждам друго черноглаво попче. Резултатът след изстрелът пак същият.
Иво вече е в дълбокото гледам го отива към една мрежа. Подвиквам му не ме чува, но гледам , че после смени посоката. Аз пак по попчета си гледам. Минавам малко по в страни. Там и е малко по-мътно има ситни камъчета в брега плувам от горе и гледам как едни кефали се изнизват. Бързи са и не са ми оферта.
Гледам за буя на Иво той е малко по-навътре. Виждам му и плавниците когато се гмурка. Има хубава апнея. Този път обаче излезе бързо. По движенията му разбрах, че има слука.
Намирам още хубави скали и по-бистро място. Усещам, че съм отвикнал да гледам за попчета и те ме усещат от далеч.
Правя и разбор на стрелбата. Ластикът е от долната страна и изстрелите са леко високо. Стрелата не отива много на далеч, но не ми и трябва. Вързана е за втулката. Ники ми беше казал да стрелям с единичен връх, но аз още не съм го послушал. Баща ми хваща попчета доволно и аз леко ги пропускам. Хем да не съм конкуренция и хем да търся други риби.
Следващата риба я бях забелязал от далече. Издебнах я от към гърба и регулирах мерника.
Контрите не са много добри на тази стрела и не успяват да задържат рибата, но успях да сложа на кукана първото попче.
Почнаха и да се появяват иларии и да си похапват от намиращите се по камъните и мидите водорасли. Та пробвах и по тях. Правя се на дърво и не се гмуркам. Те идват първо плахо да ме огледат после си продължават да си чоплят. Първият изстрел по тях също беше неуспешен. Последва ново регулиране на мерника. Вторият пасаж се завъртя, но нещо в движението ми го уплаши и не ме доближи. Продължавам да се наслаждавам на животинките в плиткото. Гледам много малко рапани се виждат, но са доста големички. Тук таме има и доста големи раци. Мидите и те са едри, но са покрити с един зеленикав налеп. Може би теченията от сладката вода, карат намиращите се по мидите организми да образуват повече хлорофил и това да привлича платерините на това място. Наличието на хубав риф пълен с миди и живот радва окото, защото все по-рядко може да се срещне. Тази година и аз нещо не помагам в почистването на рапаните. Все влизам за кратко и на места, където после носенето е трудно. В Каварна преди си почиствах няколко камъка. Нищо, че рапаните са малко малки, малко повече играчка е при чистенето и ядките често им са и по-малки от на едрите миди, но упражнението си заслужава.
Хем на зима си има мезе хем се почиства морето и рибата се завърта. Тази година много често там където в брега има хубав камък с миди на 4-5м. намирам и хубави платеринки.
Да но сега не бях толкова подготвен за платерини а следващият пасаж иларии се приближаваше. Поведох си хубаво една и с малко корекция изстрелът беше доста точен. Нямаше много борба. Дори малко ми беше странно да я сложа на кукана.
Продължих да ги преследвам и при следващият изстрел улучих сребриста рибка. Тя само малко се завъртя и се отърка в контрите и си продължи по пътя. Леко имаше резка по гърба, но си плуваше добре, ще живее. Тази година Иво имаше подобен кефал-с гърбица, почти като на камила. След това вече не ми се стреляше по тези риби. Видях, възможностите на харпуна и моите и тръгнах по други пътеки. Реших да набера малко рапани, но като почнах да ги търся нещо не ги виждах. За да не ми тежат тези, които намирах им вадех ядките и така на кукана. Един хубав рак все ми се набиваше в окото. Хванах го и го проверих. Ники ме научи, кои са мъжки и кои женски. При мъжкият опашката е с форма, като на последната фаланга на кутрето.
При женският опашката е с формата на трапец и заема по-голяма част от долната страна на черупката. Този, което хванах беше мъжки и него го сложих на кукана. Преди години рядко ги хващах просто ми бяха много симпатични с тези големи щипки охраняващи територията си. Сега като видя, че има много взимам до 3-4 на излизане. Гледам да са мъжки и ги нанизвам на стрелата, на харпуна, като шиш. Продължих с рапаните .
Иво дойде да ме огледа видях и аз хубавите риби на кукана му. Каза, че не ме виждал доста време. Решихме да излизаме.
Слънцето беше започнало да намига под моста и скоро щеше да се стъмни. Когато излязохме на буната вече не се виждаше. Почнахме с подготовката по подреждане на багажа и почистване на рибата. Иво ми даде и едната риба, каза да не му чупя хатъра и да я взема а да не се дърпам, той още при изстрелът си казал, че била за мен. Докато приключим беше вече тъмно. Насладихме се на светлините на Варна и спокойствието на морето.
Не бях планувал през тази седмица гмуркане и приятните емоции ме зарадваха.
Благодаря Иво за възможността, приятната компания и отношението!
|
|
Всичко е запазено, след получаване ще заключа темата |
|
Проходилката и тя запазена! |
|
Нови Продукти
Цена: 94.00 Лв.
Spearfishing
|
464:35:04 - 
464:35:13 - 
464:35:17 - 
0:18:51 - 
Вид Риба
Рекорди
Риболовни Зони
Рецепти
Потребители
Връзки
