Разглеждане на всички мнения на boysa
|
Мареса и Белугата запазени! |
|
Здравейте!
Още няколко неща за разчистване от приятел.
Проходилка за риболов –Caddis
От две надуваеми части Бордове и облегалка. Проходилката има удобна седалка и пола за масичка. Странични джобове с ципове, Към проходилката има подарък помпата от снимката.
Подходяща за преходи средната скорост 3 км/ч. Може да се ползва за буй.
Цена на Проходилка Caddis +подарък помпа-65лв.
Плавници Coral сини с връзки, за Боти-15лв.
Плавници Mares сиви с връзки
Плавниците имат забележка- тя си се вижда на снимката. Сложени са им връзки.
Плавници Mares 9лв.
Плавници детски Beluga размер 31-33/ Цена 4.20.лв
За плавниците ако си харесате Мареса получавате в добавка Белугата. Само ако все още не са запазени.
Регулатор Mares
Тук не разбирам ще трябва да се ориентирате по снимките. Цената е за всичко което се вижда. Пише 200 бар.
Цена на Регулатор Mares 110лв
Нещата се намират във Варна и пак за хора от района може да се занесат за проба.
За останалите пратка по Еконт
тел 0888280022- Боян
|
|
Всичко вече е в новият собственик.Да му носят същата наслада както са били на Ники рикитикитави! Да получава прозрения и удовлетворени от срещите с морето! |
|
Благодаря, Димс!
Днес ги получих. Изглеждат много добре, остана да ги намокря. |
|
Здравейте!
Приятел си продава част нещата.
Харпун Sporasub Aspic 100см. със стрела Демка 6мм х 140см, ластици 2бр. 17,5мм
+ 2бр. 14мм подарък
Дръжката е удобна и има пета за зареждане. Главата е затворена за ластици с втулки и допълнителен втори от долната страна.
+ макара пак подарък. По макарата има леки забележки и затова е подарък.
Цена за Харпун Sporasub Aspic 100см. със стрела Демка 6мм х 140см, ластици 2бр. 17,5мм -70лв + макара подарък
Неопрен Креси 7мм от две части горна и долна тип Лонг Джон размер 3
Подложката за зареждане е леко разлепена,
Краищата на ръкавите и крачолите са много добре запазени и нямат разцепено.
+ подарък боти
Цена за неопрен Креси 7мм от две части горна и долна тип Лонг Джон 60лв + боти подарък
ластици с втулки 30см с метален жълъд-10лв.
Нещата се намират във Варна.
При желание на колеги от Каварна Шабла или Добрич може и да се занесе за проба.
За останалите пратка по Еконт.
Тел. за връзка 0888280022-Боян.
Нещата се намират във Варна.
При желание на колеги от Каварна Шабла или Добрич може и да се занесе за проба.
За останалите пратка по Еконт.
Тел. за връзка 0888280022-Боян. |
|
Един различен ден
Беше средата на лятото, Водата се беше постоплила времето изглеждаше да е дъждовно, а това означаваше, че няма да имам и задачи. Имах свободен ден и се чудех къде да се натопя.
Бях си избрал едно малко по-далечно място на север от буните на Варна. Докато се наканя да тръгна мина време и слънцето беше преминало вече връхната си точка. Паркирам и и гледам как хората се изнасят, че един облак се приближаваше. Не изглеждаше толкова страшен, колкото кучетата, които ме наобиколиха, когато слязох от колата, но малко се опитах да се престраша.
Почвам обличането и подготовката за влизане. Слагам сапунката в неопрена, обличам се, слагам чорапите намествам тежестите в жилетката и по колана, накачулвам буя с нещата и точно да затворя колата почвам да си търся маската и шнорхела. Няма ги. Спомням си , че съм ги свалил и явно не съм ги взел.
Ми сега, не съм си и взел телефона да се обадя на приятел да ми даде, не ми се и връща, пък уж имах време. Още преди време, когато си изгубих маската и почти си провалих риболовът, добре , че беше едно момче да ми заеме неговата се върнах и на второто гмуркане си я намерих, си нося резервна в колата. Добре поне ще мога да виждам, но как ще раздишвам, като исках и да правя дълбочини.
Взех едно шише от минерална вода от колата, излях остатъка и пробих дупка от горната страна. Все е нещо.
Нарамих си нещата и бегом към водата. Тя не изглеждаше много бистра в плиткото но в дълбокото си се виждаше.
Още с потапянето и виждам дребни рибки на повърхността. Аха поне ги има. Закотвям буя и изпробвам системата с бутилката. Става, но не е голям кеф, там където няма вълни на завет си е добре, но в дълбокото се пълни с вода и ми пречи на пълното отпускане а и шишето доста се пълни с вода под водата трака шумоли и не е приятно. Завързвам го с една допълнителна тежест за котва и го оставям на камъните преди гмуркането. По-добре е така не ми пречи под вода. Така направих няколко хубави гмуркания, но разкарването до ,,шнорхела“ пак не ми допадна. Оставих го да си почива а аз направих една малка разходка.
За раздишване стъпвах на камък и така си почивах, но пак не беше много удобно, имаше си и вълни и не можех много добре да си отпочина.
След около час в мъчение си се отказах и тръгнах към колата. Там приятелите пак ме наобиколиха, последва скоростно прибиране на нещата в колата. Сваляне на неопрена много бързо и обличани в колата. Огледах се и за забравени неща, но от колата и не видях да съм оставил нещо.
Потеглих, но още не съм се отказал от гмуркане. В близост имаше и курортно селище. Реших да потърся шнорхел. Имаше една алея с магазинчета и от едно на друго си намерих не е идеален жълт дебелина колкото кутрето, но за 4 лв. повече не можеше да се желае.
Връщам се към Варна слушам си музика и си представям как ще продължа. Доволен от взетото решение пристигам да поТракам до Варна. Паркирам колата и се заемам да тунинговам новата придобивка. Мерех чертах и взех, че го скъсих с пет пръста. Навих и черен изолирбанд и стана бижу. Готов съм за влизане. Да ама не пак ми я няма маската. Нямам трета. Явно в бързината съм я забравил въпреки, че се огледах. Май май ще се прибирам, но после хич няма да ми се тръгва, по-добре да се върна да я потърся, и хайде пак на конете.
Пак си слушам музика, но настроението не е вече така приятно. Пристигам и започвам да се оглеждам. Времето си беше все така дъждовно и това ми даваше надежда никой да не я е срещнал. По този камък по онзи никаква не се вижда. Преглед в колата пак не се обажда.
С наведена глава си тръгнах е поне се разходих. Нещо обаче ме човъркаше и след известно време спрях извадих всичко от колата и пак прегледах хладилната чанта, която ползвам за неопрените и мокрите неща от гмуркането. Няма и няма.
Прибрах всичко, но с усещането, че нещо не е наред. Потеглех, но след 10м спрях.
Отворих багажника и взех горницата на неопрена първото нещо, което усети ръката ми беше маската. След бързото събличане е останала там и през цялото време си е била там.
Надеждата ми се завърна и хайде пак обличане. Вече всичко е наред дори и слънцето се опитваше да се показва. Не ми се вървеше и реших да влизам направо от брега.
Нарамен със всичко въобще не видях водораслите по камъните и такова хубаво падане по камъните направих, че не посмях да се помръдна.
Главата за щастие беше добре лакътя и коляното ме наболяваха, но се успокоих и се потопих.
Как съм мерил незнам но шнорхелът идваше къс. Трябваха ми 4-5 опита да се откажа.
Не напълно, но излязох до колата и с изолирбанда прикрепих отрязаното парче.
Лампичката ми беше светнала много отдавна, че морето не искаше да ме допусне. Интуицията ми дали работеше правилно или аз не правех нещо както трябва. Може би нагласата ми не беше правилна и трябваше нещо да променя. Преди да се потопя почаках малко. Слънцето вече си се усмихваше добре. Нямаше толкова много облаци морето се беше укротило и усетих , че всичко вече е наред.
Още при първото гмуркане виждам платерини, а от доста време не съм виждал. Добър знак. Водата е малко мътна в плиткото, но не ми пречи. При второто пак ми идват вече съм по-подготвен и стрелям , пропускам, но поне знам, че ги има. Тих съм и изчаквам да преминат.
Издърпвам леко стрелата, и изплувам. Зареждам и пак се гмуркам идват по същият начин на около 20та секунда. Пак пропуск. Не съм стрелял отдавна в мътното а още не съм се настроил.
След две три гмуркания пак ги виждам, вече изчаквам по-добре и първата рибка е факт.
Кукана е на буя и малко пошляпах около него и рибките май се бяха преместили. Преместих се и аз и ги открих пак в плиткото. Мярнах и една едричка да си похапва по камъните и малко се надхитрявахме, но тя излезе по- хитра от мен. По добре, че ще идва и период на размножаване.
Реших да се преместя малко в дълбокото. Там си беше и бистро. Пак си имаше и рибки, но нещо все ми се струваха малки. При едно от гмурканията виждам и забързан кефал да се опитва да ме обиколи. Изчаквам да дойде пред стрелата, но и той хитър. Точно да се изравни и се врътна и се върна. Оглеждам се и за рапанчета и от време на време вземам по някои по- едър. Докато не видях един камък с хубави миди започнати от рапаните. Почистих го добре от рапаните и приключих с тях.
Пак си се върнах в плиткото. Слънцето вече си се беше леко прикрило и хвърляше сянка в брега. Рибките не бяха толкова много както преди това , но пак видях хитър кефал. Доволен, че всичко свърши добре реших да излизам.
Изводите този ден са много.
Да не забравям за прегледа на оборудването,
Да съм подготвен и настроен.
Да внимавам и да преценявам
Да несе отказвам, но да не съм безразсъден.
Да мисля преди да правя нещо.
Да не бързам. |
|
За шкембечорбата приятелството и риболова
Пак мина време и не ми остана време или мотивация да се наканя да опиша един съвместен риболов, но не какъв да е а първият съвместен на Ники Иво и мен.
Беше сезон на миграция. Пак бях в отпуск. Бях си я взел след доста планиране и следене на обстановката на водата, преглед на старите сезони, информация на приятели, съпоставяне изчисления и теории.
Та през първите дни направихме излет с Иво на север, но беше много мътно и не се виждаха още хубави пасажи. Почнахме да се придвижваме на юг. Ники се беше върнал от плаване и бяха минали няколко дни.
Направихме организация за едно съвместно гмуркане. Организацията беше за рано сутринта. След като казах, че не е толкова рано и вече слънцето е високо.
Ники ме попита, кога изгрява и каза по-ранен час. Разбрах си грешката, но вече беше късно да се оправдавам. Въпреки това аз нещо се замотах и закъснях, не много, но нещо не си бях направил добре разчета. Беше валяло вечерта и колата не беше на близо, но това не е оправдание. По едно време Иво звънна, казах че пътувам вече.
Беше ми обяснил къде живее и беше напълно готов, когато пристигнах. Натоварихме багажът му за по-малко от минута и потеглихме към Ники. Той също ни чакаше напълно готов. Дори и малко повече неща беше взел. Едно от които и един харпун с тризъбец. 75 ца с два ластика.
Каза, че ми го подарява.
Точно тези дни се бях замислял за тризъбец и почти бях приел идеята. До сега а и още си мисля, че с единичен връх и по-спортменско, но колко е след като съм с оръжие е друг въпрос. Може би беше дошъл момента да опитам. Ники може би беше го усетил по някакъв негов начин. Не знам как да му благодаря!
Показа ми, че не е много хубаво да се подарява оръжие и ми предложи символична цена.
За Иво беше подготвил тежести за крака.
Кога си ги е мислел той си знае, но нещата бяха много добре преценени.
В колата си говорим за това онова и почти не усещаме, кога пристигнахме на първото място. Спираме и оглеждаме как е водата. Ники ни обяснява за мястото. Къде минават пътеките по кое време, как се движат и при какви условия къде да ги търсим. Въпреки това имало и изключения.
Не харесахме условията на морето, или по-точно не усетехме неговата покана.
Отидохме на следващото място. Там процедурата се повтори и така към третото.
С Иво почти се обезкуражихме, че и там не става. Морето не беше много за влизане.
Та както казва Ники щом не става се отправихме към шкембе чорбата.
Сега какво има вътре като съставки. Основно е шкембе.
Нали и при нас основно е коремно дишане, нищо че нямат нищо общо но пък такива мисли ми минаваха.
Другото основно е чесън. Ето и какво пише за лечебните му свойства.,,
Луковицата на чесъна има разностранно действие. Противоглистното и бактерицидното и действие се използва при инфекциозни заболявания на стомашно-чревния канал. Етеричното масло унищожава болестотворната и подпомага развитието на нормалната чревна флора. Също така понижава артериалното налягане при хипертония, разширява коронарните и периферните съдове, увеличава амплитудата на сърдечните съкращения и забавя сърдечния ритъм. Добро профилактично средство е и при атеросклероза. Понижава кръвната захар и ето защо е препоръчителен за хранене при диабет”
Забавянето на сърдечният ритъм. Нали и това се опитваме да постигнем.
Другото е вода. Е нали на там бяхме тръгнали.
Та поговорихме си добре похапнахме добре и почнахме да се оглеждаме по облаците и още нещо.
С Иво още ни се свиваха сърцата, че няма да можем да се натопим, но почти не можахме да го преглътнем така като преглътнахме шкембето. С наведени носове тръгнахме към колата. Тогава облаците почнаха да се отдръпват и лъчи на надеждата да се прокрадват.
Решението е да направим още една последна проверка.
Тръгваме вече подкрепени и успокоени и настроени. Стигаме на мястото. Водата се е поизбистрила, както и слънцето пробиваше през облаците. Спираме, колата така ,че да ни пази завет от силният вятър и започваме с процедурата по обличане.
Аз решавам да съм с тънкият неопрен. Да взема и двата харпуна и допълнителна тежест.
Малко се позабавям с приготовленията и влизам последен във водата. Тя не ми се стори толкова топла, колкото очаквах. Но не беше чак толкова мътна. Направих и две три прострелвания. Видях и барбуни и се опитах да уцеля една по-голяма. Почти успях, но леко горе беше изстрелът.
Продължих напред. Направих няколко гмуркания на големите камъни. При едно от гмурканията рибите минаха зад мен. Леко се обърнах да погледна дали има някоя по-добра, но ги оставих да преминат. Изчаках още малко и изплувах. Взех тризъбеца и направих няколко гмуркания и два изстрела. Първият беше по медуза а вторият по атерина. Малко се учудих, стреля по-далеч от колкото очаквах. Имаше доста раци и едри попчета по камъните, не изглеждаха много стреснати и притеснени от присъствието ми. Две морски игли играеха своя танц на насладата и застанаха пред погледа ми. В един момент телата им образуваха формата на сърце. Чак съжалих, че не взех камерата. При морските игли тази която носи малките в торбичка на корема е мъжката. Погледах ти още минутка две и се огледах за другарите.
Видях плавник на първи пост да се потапя, взех другият харпун и резервната тежест и се отправих на там.
Ники вече имаше и риба на кукана. Минавали са огледах се за Иво. Не го виждам и пак се оглеждам и по едно време изплува. Апнеите са му много добри. Лежи добре и се прикрива.
Рибките си минават доволно. ПРавя няколко гмуркания преди да вляза в ритам.
Неопренът ми е тъничък и не ми позволява да се отпусна спокойно. Правя и няколко затоплящи упражнения. Успокоявам се раздишвам, поемам и плавно гмуркам.
Гледам увите как играят техният танц и пропускам да гледам стрелата.
Платерините се появяват, но аз не мога да поведа нито една изчаквам края и стрелям хайдушката. И пак така пропускам. Е приемам го философски и продължавам. Минавам и малко по-на страни. Гмуркам на средна дълбочина и притихвам.
Появява се глава. Едра е и виждам жълтеещи перки. Правя кръг с харпуна все едно рисувам слънце. От това въртене и рибата не може да застане точно пред върха.
Пак стрелям този път като на сватба. Тази риба чакам вече толкова време. Като я видях ми разтуптя сърцето и ръката. Не бях нито спокоен нито подготвен. Изстрел и 100%пропуск. Вече нито ми беше кеф нито топло нито конфортно.
Пак се върнах към позициите. Иво имаше и риби а на Ники кръста побелял.
Взех тройката и се опитах малко да се отсрамя.
Да но нищо не направих. Беше ми и студено а и рибата беше намаляла. Решихме да излезем. Та при излизането съборих харпуна и той се озова между тетраподите. Оставих го там. Чак при колата казах за случката. Ники каза, че ме чакал а Иво дойде с мен.
Намерих го близо до мястото, на което беше паднал и така и аз имах улов този ден.
При колата направихме разбор пихме по кафе, което Иво беше направил подредихме багажа и още преди обяд се прибрани.
Бях доволен приключението и вълнението. Имах и неща да премислям и обмислям.
Благодаря на Ники и Иво за компанията,за споделените неща и радости! |
|
Благодаря Щука!
Диагнозата е най-точната, която съм чул до сега. |
|
Няколко дни след това прочетох, че лавракът предпочита топлите води. Стана ми странно какво се беше случило,но като прочетох из нета и в разговори с приятели, това се е случвало и преди, когато рязко се промени температурата на водата.
Това е краят, които съм пропуснал при копирането.
Fi6ifi6 така и съм пропуснал мястото, но ти си извадил правилните изводи.
Към днешна дата ми се струва, че не е само това. Чувал съм и истории как рибата се е задавила и от преяждане се получавало така, но не знам до колко са верни.
Температурата е важен фактор. наличието на кислород също. В дълбочина Черно море няма много кислород. Може и този пренос на студена вода свързана с наличието на по-малко количество кислород да кара по-едрите риби да се държат по-подобен начин. Всички фактори са се подредили. Дори и рибарите с мрежите и колегите също може да са помогнали. Рибата изглеждаше зашеметена стоеше странично на повърхността и само леко се поклащаше. |
|
Лавракът
На следващият ден отново бяхме на море. Този път, бяхме взели гумената лодка и се надявахме да половим малко риба. Духаше силен вятър от сушата към морето с посока североизток. Високите червени скали предпазваха морето от поривите на вятъра и морската повърхност покрай тях беше съвсем леко набраздена, но навътре в морето се образуваха бели зайчета.
Бяхме спрели на лявата буна. Свалихме оборудването от колата и решихме първо да натоварим лодката и така да влезем във водата. Миналата година от силните вълни един панел от конструкцията на буната, се беше преместил и осигуряваше по удобно място за влизане. Без да се заобикаля буната. В момента, в които стъпих във водата усетих как хиляди иглички се забиват в крака ми и моментално го извадих. Не бях очаквал нещо такова. Предният ден, като се гмуркахме водата беше много топла, а днес ледено студена.
Силният вятър от сушата беше закарал топлия горен воден пласт навътре в морето, а на негово място от дълбочина беше дошъл ледено студен. Като се огледах забелязах, че няма никого от плажа във водата, а рибарите пускат грип в залива. Много често при такава рязка промяна в температурата на водата, големи пасажи от риба влизат в мрежите на рибарите. Бях решил да се погмуркам, но ледената вода ме отказа. Остана ни само риболова от лодка.
Настанихме се колкото е удобно в лодката взехме въдиците и сложихме чепаретата, и започнахме да ловим. Не смеех да влезна много на вътре понеже бяхме само на гребла, а вятъра не беше никак слаб. Нали и предния ден бяхме видели, че рибата е на плиткото. В началото пробвахме пред големите скали в ляво от буната, после се преместихме в залива, но и там нямаше нищо. Накрая решихме да отидем там, където се гмуркахме предния ден. Разстоянието не бе никак малко за малка гумена лодка на гребла. По средата на пътя трябваше да пресечем място, което не беше защитено от вятъра. Това беше просеката между двете буни, а вятърът движещ се по долината между двата склона усилваше своя порив и набраздяваше морето. Попаднахме на попътен вятър, само че ни отнасяше навътре, а не в желаната посока. Вече не мислехме да ловим риба, а само как да излезем. Само този, които е гребал с гумена лодка срещу течението на река или срещу вятъра в морето може да разбере за какво става въпрос. Гребе, гребеш но стоиш на едно място или дори се връщаш назад. Само малко да се отпуснеш и всичките усилия, които си вложил преди това се стопяват. След като разбрах, че не напредваме реших отново да потърся защитата на буната. Така попаднахме на по-спокойни води и излязохме на брега. Остана ни една много приятна разходка без нито една уловена риба.
Подпряхме лодката на буната, малко да поизсъхне от солената вода и отидохме да видим каква риба са изкарали рибарите. Имаше може би около 40 каси, с едра барбуна. Някои хора я наричат царска риба поради това, че има само една централна кост и дори царя когато е яде не би могъл да се задави, а и има много добри вкусови качества. Жалко, че тази риба при нас не е много оценена и се изкупува на по 2-3 лв. В Гърция е 5-6 пъти по-скъпа, но и по-едра и се счита за деликатес.
Докато аз се бях загледал в касите с риба жена ми чула как на буната едно дете казвало, че има някаква умряла риба във водата и дойде да ми каже. Погледнах и в действителност на около 20-30 метра от буната имаше някаква риба на повърхността на водата. Незнам дали ми се стори, че рибата помръдна или това беше от вълните. Имаше и чайки в небето, като си помислих, че ако рибата е мъртва те щяха да си похапват доволно. Без да се замислям повече взех лодката, както беше подпряна на буната, хвърлих греблата вътре. Казах на жена ми, че влизам пренесох лодката през просеката на буната, хвърлих лодката във водата, скочех в нея, сложих греблата и започнах да греба. Незнам колко съм гребал, но жена ми разказва, че лодката не се е докосвала до водата. Когато доближих рибата забелязах, че е много голяма, не бях виждал преди това толкова голяма морска риба. Малко ме достраша, да не я изплаша не виждах да е ранена. Адреналина ми се беше покачил и досега още не мога да разбера как точно стана. Бях се доближил до рибата тя леко помръдна и застана на една страна аз успях да си прекарам едната ръка под корема и, и да си плъзна пръстите в хрилете и, а с другата ръка я прегърнах и я прехвърлих в лодката. Беше голям лаврак. Сърцето ми биеше до пръсване, рибата беше в лодката, а аз се чудех как да я задържа и да я изкарам на брега. Знаех как понякога по-едрите риби доста се борят, дори след като са изкарани на брега или са влезли в лодката. В лодката бяхме аз, лавракът и двете гребла. В първият момент, си помислих да изкарам греблото и да ударя рибата. Видях, че едното гребло вече се е изплъзнало от лодката, защото в бързината не го бях завързал. Тогава забелязах въжето, което бях завързал за носа на лодката взех го и го прекарах през хрилете на рибата.. Лавракът има гръбна перка с много шипове. В борбата да го завържа шиповете бяха пробили надуваемото дъно и един от бордовете на лодката и тя беше започнала да спада. С помощта на едното гребло достигнах другото, което не се бе отдалечило много. Така вече с две гребла и завързана риба имах по-голям шанс. Стиснах рибата между ходилата на краката ми и започнах да греба. Реших да не излизам там от където бях влязъл, а да обиколя буната и да изляза зад буната, понеже ме беше страх да не изтърва рибата. Трябваше да влезна малко по-навътре защото имаше рибари, които хвърляха въдици от буната. Не мога да опиша адреналина, които изпитвах. Краката ми трепереха, незнам дали от това, че стисках рибата и забелязах как по кракът ми се стича кръв или от студената вода, а може би и това, че лодката спадаше и в нея беше най-голямата риба която съм улавял някога. Дори си мислех ако тръгне да потъва лодката да отвържа въжето, което всъщност беше един сезал и така колкото и да е студена водата да доплувам с рибата до брега. Не се стигна до там и дори лодката можеше да издържи и още. Когато излязох на брега се събраха много хора. Всички искаха да видят това чудовище, което все още беше живо. Един от търговците на риба дори предложи да го купи, но ние отказахме защото такава риба се пада веднъж в живота и не бива други да и се наслаждават а само най-близките и приятелите. Аз бях много радостен и щастлив, че успях да хвана с ръце тази риба. Благодарен съм, благодаря и за това, че успях да се докосна до такава прекрасна риба!
|
|
Това се случи лятото на 2010
тези дни ще го кача. |
|
Късмета си е важен. За тези от нас,които нямаме толкова знания и умения.
Най-голямата ми риба, уловена в нашето море е хваната с ръце.
|
|
@златко Благодаря! При Динко е поезия. Във всеки един момент. Карате да се замислиш и те повлича.
Аз разказвам за мен а той за всички.
Кагато сме готови за нещо и то се случва.
Както казва Динко за доброто в морето.......
оп оп от водката снощи май съм писал двойно. |
|
@златко Благодаря! При Динко е поезия. Във всеки един момент. Карате да се замислиш и те повлича.
Аз разказвам за мен а той за всички.
Кагато сме готови за нещо и то се случва.
Както казва Динко за доброто в морето....... |
|
Неделя.
След като предният ден не ми остана свободно време а и ме пуснаха около 9.30 се озовах на Буната. Не бързах да влизам поприказвах с рибарите по буната, поогледах колегите във водата разходих се и започнах да се приготвям.
Бях взел долницата на 5цата, но за всеки случай си носех и седмицата.
Та оборудване Харпун 75 с два нови ластика с бяла сърцавина 48 и 49 см.
Шнорхел нов прозрачен.
Маска старата удобна.
Плавници –онези с дупките
Тежести 6бр. на колана по 900г.
Три бр. на самара по 900г.
На краката нова мода по 500г.
Допълнителни 2бр. бързи.
Чорапи 5мм. Стари
Ръкавици 3мм стари.
Буй от тези с надуваемите знаменца.
Нарамих си багажа и като козел по камъните се прехвърлих да усетя прегръдката на водата.
Натопих краката и не усетих студ. Добре няма да слагам другата долница пък ако ми стане студено колата е на близо. Стоя на камъка и си почивам от правенето ми на козел.
Изплакнах маската обух плавниците и бавно се потопих.
Намерих място на буя да не пречи. Направих две три пробни гмуркания на плитка дълбочина.
Малко съм тежък и не ми е удобно да раздишвам. Свалям една тежест от самара. Сега е по-добре. Оглеждам се за колегите. Поприказвахме малко за кое как е къде кво минава и разменихме мисли.
Единият колега има и мюре видях го да плува още докато оглеждах водата преди да вляза.
Попитах го дали има ефект и той каза, че когато имало риба има, но сага го беше закотвил близо до камъните.
Още преди да си обуя плавниците видях как другият колега изкара зареден харпун над водата сочещ към колегата. Видях как се опитва да се отмести от линията на стрелата и си хвърлехме по един поглед.
Докато още се нагаждах и мен ме взеха на мушка. С много мек тон обясних на колегата, че не е добре това, което прави и въпреки, че не ми беше приятно да му правя забележка решех, че така ще е по добре дори и да ми се разсърди.
Риби минаваха, но много ги плашехме и бяха много бързи. Видях и на няколко пъти кефали но не големи.
Реших да се изместя и отидох от предната страна на буната. Там нямаше толкова много пясъчници, но и пасажите минаваха малко по-навътре и се виждаха като миражи.
Колегата с мюрето и той намина. Поговорихме, каза че другият колега бил лек и не можел да се задържи, и щопа та решил да провери на другият рог, като тръгна се усетих, че имам проблем.
Шнорхелът ми го нямаше.
Това му беше първото гмуркане. Дали морето го искаше. Преди да вляза забелязах, че не плува. Въпреки това първо го потърсих на повърхността. Поле от последното гмуркане до мястото на което си говорихме с колегата. Другият ми шнорхел е в колата както и маска с която не се разбрахме много. Гмурнах да проверя в една дупка между тетраподите и го видях, но не посмях да се навра. Втори опит пак ме достраша. Преди да тръгна да гмуркам пред блока мина черна котка. Не съм суеверен, но се сетих за това и разказ на Иван.
Видях колегата, които беше лек да се подава зад ъгъла и реших да го помоля да ми помогне.
Оставихме харпуните на буйовете. Аз свалих и тежестите за крака и отидохме към потъналият шнорхел. Бях сложил един рапан на тетрапода над водата за белег на мястото. Направихме разбор. Ако не мога да изляза да ме хване за краката и да ме издърпа. Благодаря на колегата за смелостта да ме пази!
Отворът между тетраподите не беше голям, но надолу се разширяваше. Колкото успях да раздишам без шнорхел и се гмурнах първият път само да огледам.
Реших да вляза с главата на долу да го взема и да се завъртя. Местото ми изглеждаше широко, но осъзнавах, че под водата размерите не изглеждат реални. Раздишах пак този път по- добре и се гмурнах.
Достигнах лесно и след това още по безпроблемно се обърнах и излязох.
Благодарих на колегата! Предложих да му дам подвижна тежест да гмурка и му показах как я слагам. Показах му и как мисля, че трябва да се стои не че е правилно но е по-добре плавниците да са към камъните.
Казах, че дори и крия харпуна от мястото, на което мисля, че идва рибата.
Рибата беше почнала да минава. Дали защото бяхме по- тихи или и беше дошло времето незнам.
Следях пасажите.
Незнам дали е вярно, но забелязвам цикличност.
Минават малки като пръсти точно на повърхността. После малко по да долу атеринни след тях пасаж десетина на метър вода и после основният пасаж. Така няколко пъти гледам пясъчниците се пръскат и след тях идват платерините смесени с кефали.
Поговорихме малко и с колегата след което ми върна тежестта и си тръгна.
Рибите започнаха да минават често. Наврях се в една дупка и ги чаках на перископна дълбочина, като от време на време правих гмуркания. Гледах да уцеля момент в което да минават. Незнам дали си въобразявам, но се получаваше. По скоро риба си минаваше доволно.
Стрелях доста, но рибите бяха много бързи. Реших да стрелям на сигурно и да не маам как сопа харпуна.
Дойдоха още двама колеги. Като ги видях как са оборудвани разбрах че няма да ми пречат. По-скоро аз на тях.
Притеснява ме, когато има някого на близо но тук мястото е такова.
Казах че рибите минават тук пред мен и ако искат да дойдат а те че морето било голямо.
Единият дойде да се запознаем. След като си каза името разбрах, че има какво да науча.
Той е състезател по подводен риболов и могат да се видят много неща. Попитах дали няма да го притеснявам като се оглеждам.
Беше с два колана и жилетка. Мисля, и тежести на краката и ли са били чорапите.
Тежестите някак не бяха събрани на едно място а разположени равномерно.
Плавниците бяха, като за буна.
Харпунът му беше на шарки, като на змия черно и червено. Беше от тези правените.
Трябва само да наблюдавам и да се постарая да не се излагам.
Направихме няколко гмуркания тримата на 5м. разстояние.
Като дори и двамата на едно и също място. Просто се нареждахме, като деца на пързалка.
Единият раздишва гмурка се и заляга. През това време другият раздишва и когато първият изплува той се гмурка. Аз виждах риби, когато се гмурках, но по-важно ми беше че не ги плаша много на колегата, когато и той се гмуркаше минаваха риби.
По едно време смени харпуна с пневматик.
Така мина време и аз се радвах на възможността да наблюдавам. Как раздишва, къде заляга, как се прикрива.
Докато почивах и раздишвах колегата дойде и си поговорихме. Та пробва харпуна са неговата маневреност.
Съвети за харпуна, които ми даде:
Щом съм с макара, нямам нужда от амортисьор. Кордата ми е много дебела. Неговата била 1мм а моята като за туни.
Ластиците били малко серт и съм ги натоварил и от тях и харпунът има откат и пречи на точността. Да преместя на по-предни засечки.
Разположението на ластиците по главата не е правилно и създава съпротивление при странично местене.
Може да се оправи с една 16 или 17.
Колегата с мюрето беше излязъл и каза, че минавали хубави кефали на другият рог.
Реших да проверя.
Свалих ластиците на по-предна засечка и се отправих на там. Вярно минаваха.
Та при второто гмуркане ги видях. Не бяха кефали а платерини. Кефалите съм ги пропуснал. Пробвах по последната в пасажа и изстрелът беше точен въпреки, че рибката не беше голяма.
Харпунът работи. Проблемът и бил в мисловната машина на задхарпунното устройство.
Времето беше напреднало и беше време да излизам.
Та пак се спрях при колегата.
Даде ми харпунът си да усетя разликата. Скоростта на придвижване в сравнение с моя беше около 1/3 много лесно и бързо.
Каза и че мога и да стрелна.
Раздишах и гмурнах но не успях да скрия усмивката си.
Минават две риби първата е по-едра бързо я вземам на мушка и стрелям.
Изстрелът беше точен, но далечината голяма.
Изстрелът беше някак мазен.
После се опитах да го стъкмя, но от вълнение не се справих, че го видях после да го оправя.
Още нещо, което ми каза. Имал съм стърчащи телчета под главата, където се прекарва линията, които са надрали ластика.
Благодарих му за това, че ми даде да усетя разликата в харпуните и ми показа грешките.
И всичко това без да се натрапва или изтъква. С две думи пряко и ясно.
Този ден научих много. Най важното е че още не съм се научил да гледам и и да анализирам а си мислех, че много неща са ми ясни. Пък то пак разбирам, че съм в подножието на планината от знания. |
|
Сезон 2015
Зимните месеци минаха неусетно. С нетърпение очаквах първата среща с морето. Често, когато бях в Каварна, ходех да го наглеждам как е да не стои така самотно. Посетих стари променени, нови непосетени, стари запазени и недокоснати от човешка дейност места.
Подготовката ми през зимата не мина така както бях планувал, но благодарение на Ники, че ми предоставяше знанието си и ме мотивираше успях да подобря апнеята си.
По оборудването имах нов харпун взет по Коледа и доста често вечер си прекарвах с него времето. В края на предният сезон си запознах с Вальо. Той и Ники ми помогнаха да придобия смелост да почовъркам в харпуна. Не съм от сръчните и една седмица се подканях да се захвана. Първият път стигнах до половината и се отказах, но в края на седмицата работата беше свършена. Бах преместил линията от другата страна. До сега ползвах предимно харпун, на който линията се закача под спусъка а не от страни и не знаех от къде е по-правилно.Свалих и металните тетива, но оставих пластмасовите жълъди, че да има какво да реже Ники, като се върне.
Въпреки цялото това време през зимата последните приготовления на харпуна ги направих два дни преди на направя първата баня. Пет дължини със собственоръчно направен амортисьор, които отлежава месец преди да го монтирам и макара.
Взех от колега и допълнителен втори колан. Пак наведен на мисълта от ……….
Камерата така и не и направих стойка за харпуна та и тя сто и в проект.
Тежести все се каня да си купя още две и все пропускам.
Времето за първото гмуркане наближаваше. Водата беше почнала да се постопля. Често минавах и през рибната борса да вида какви пресни риби са наизлезли. Чувах се и с познати, които се канят да влизат и други от далеко, които са влизали рано. Четях по форумите старите неща следях температурата.
Съботите и неделите през последният месец, бяха много дъждовни и студени. Имах и лозе да режа и все не даваше време. Чак на 4ти април времето беше добро и за гмуркане и за работа, но първо работата. Направих голям шлем от 8 до 13 изрязохме лозето в Каварна с баща ми.
После от 14.30 до 20.30 го окълцах и на село, като последните редове на лунна светлина.
Неделята с лека мускулна треска не ми се занимаваше с гмуркане, пък и имахме празник, но пак посетихме морето. Татко беше на буната в Каварна и хващаше попчета. Та докато се приказвахме Детелина хвана първата риба за сезона и то преди мен. Едно хубаво черноглаво попче. После и аз се разписах.
Дойдоха и Великденските празници. Пристигнахме в четвъртък и право на буната. Там водата мътна, морето равно, въпреки силният вятър, но към брега вълните се разбиваха с трясък. Имаше силно изразено мъртво вълнение. Петък пак вятър,малко по-бистро и пропускане на гмуркането. След като свърших закачки по харпуна- купих си вирбел от рибарският магазин и монтирах линията, преди обяд се озовахме на буната с жената дъщерята и племениците. Намерихме тихо място да не им дух много. Теглехме жребий кои ще хвърля първи. Начертахме позволената линия и наместихме постовете. За стръв ползвахме черна мида от баща ми, които също беше на буната.
Та и тримата се отчетоха с улов, дори засрамиха татко. Тактиката пак от …….. едно две повдигания на 2-3 см. После на стълбица и изчакване. Бях сложил вода в кофата да си мия ръцете и да се радват децата. Да ама от радост ръкавите им се намокриха и това ни накара да си тръгнем, беше станало време за обяд а и излезе корабчето от мидената ферма та и ни дадоха малко миди. Татко отиде да пробва за скариди, но ги нямало нещо.
След обяд играхме мач с дечурлигата и пак в задачи денят си мина.
Събота на село по подготовка на блеещи и почистване на лозето от пръчките и взехме баба за празниците.
Неделя празници Велик ден, Имен ден Велик ден от сутринта късно вечерта на маси. Лошо няма. Та заведох ме и баба на село между две мероприятия, но аз си бях натоварил и нещата за гмуркане. На връщане минахме през фара Шабла поиграхме малко, аз си харесах един риф за лятото, дето се откриваше и още не съм посещавал. После през Тюленово за кафенце и обещано сокче с парче портокал. Заведението е точно на лодкостоянката седнахме на терасата. Водата една прозрачна и приканяща. Слънцето вече намига от хоризонта, Аз само стоя и си се вглеждам дали няма да видя между цисторзиите, някакво сребърно припламване.
Вечерта пак маси цяла дружина от четири поколения. Ма аз по едно време минавам на вода. Още имам някакви надежди да вляза на другият ден.
Понеделник. Знам че на обяд сме в родителите на жената и пак празници та ми остава само сутринта. Измъквам се по терлици от леглото. Целувка за довиждане и късмет последни приготовления и потеглям.
Вечният въпрос в тази обстановка. На къде? На север или на юг?
Избирам на юг, че да ми е по-топло.
Намерения да прострелям харпуна, да снимам с камерата да проверя оборудването, да се забавлявам. Дори и казвах тези дни, че нещо по тези празниците риба не ми се лови и само ще снимам. Няколко приятеля вече бяха направили първите бани през почивните дни и имах някаква информация за бистрота и места.
По пътя се разминавам с една кола и лодка на нея. По това време на годината ще са май само колеги. Е те насам аз на там.
Спирам на избраното място. Морето е тава и лекичка боза, но нямам време за местене. В далечината се виждат кораби слънцето започва де се прокрадва пред клоните на шубраците и да събужда заспалите семена и ранобудните цветя.
Не се облякох в къщи, че да не ме гледат странно на бензиностанцията.
Тук на брега ми помогна топлата вода.
Оборудване
Неопрен 10г 7мм долница лонг джон
Горница незнайни години 7мм вендуза.
Ръкавици гумени от долу 5мм бивши
Боти 7мм бивши
Колани два на един с 6кг с метална тока
Един с 3кг. Пластмасова тока.
Самар каквото остана за него + една плочка 1,8 кг правена от мен. Дипаран има нещо подобно. При него ластиците са цели а при мен свършват с топчета от кинкалерия. Идеята за подобрението при мен е познайте от кого.
Маска старата изпитана, че имам и друга да пробвам. Шнорхел и той има забележки, но изолирбана помогна. Явно зимата трябва по-често да се преглеждат нещата.
Камера, като идеята беше да поснимам, но вадата мътна и само я завързах за колана
Харпун 75 почти цял водач, вградена контра и пинове, два ластика 14,5 пет дължини с макара.
Плавници старите твърди пера с дупки по тях.
Шапка за плуване
Тежести за крака още нещо дето пропуснах през зимата. Идеята ми беше да взема термошлаух да пъхна вътре олова от тежести за въдици. Тежести си имам шлаух си купих, но нещо не ми хареса и се отказах за сега. Та щото не остана време ги напъхах торбички, като идеята е да ги подпъхна под чорапите
Обух си бързоходките погледнах морето как вятърът си играе с повърхността и на места я гали на места набръчква, течения бистрота. Повървях малко по брега докато стигнах до целта.
Седнах на камъка. Не съм гмуркал тук пред и не познавам добре района. Набелязвам си цели и потапям кракът във водата. Тя студена и през не добре уплътнените чорапи навлиза студена вода. По-добре леки крака от колкото студени. Махам тежестите за крака и ги захвърлям на брега. Намествам добре маската и спирам. Време е да приложа наученото. Почвам да си представям нещата да се подготвям и насладя на водата. Потапям се.
АУУУУУУУУУУУУ. Какво правя в тук става ми студено на лицето, както казва пак той „някой ти отхапва лицето“ усещам и студ на едната ръка. Минутка две три борба да се откажа и прибера или да продължа. От успокоението няма и помен, но си налагам и оставам във водата. Плитко е и е мътно. Проверявам дали е закрепена добре камерата. Размествам ластика за голямата плочка и той се откача. Заставам на колена и го намествам а камерата я подпъхвам на другият колан с пластмасовата тока. Още се чудя дали да продължа. Влизам малко по-навътре. Тук е и една идея по-бистро. Зареждам харпуна но виждам почти малко след върха. Плувам и търся бистър участък от набелязаните места. Попадам на един. Хайде сега темата за апнеята. Гмуркам на около 2м. Апнеята е малка, но пак повтарям. Така няколко пъти. По-добре е, но ми замръзва ръката. Стрелям по водорасло. Водата е студена и ластика малко бавен. Почти изпъва петте дължини. Оправянето после малко ме затрудни. Трябваше да са три дължини. Пак зареждам този път на втората перка. Пак от темата гмуркане изстрел и усещам леко подърпване на линията. Петте дължини са изпънати. Добре. Търся си мишени, но скоро се отказвам от стрелбата. Ще търся по-бистра вода не виждам в далечина. Разхождам се, но от дългата зимна почивка и твърдите пера усещам напрежение в краката. Огледам се за рибки. Доста хора казаха, че не виждали попчета. Има ги, но са доста плашливи и се крият по камъните. Изненадвам няколко и успявам да ги огледам. Докато не помръдна и те не ме отразяват после бързо се скриват по техните си места. При една от засадите ми се мярка нещо сребристо. Дали беше мираж. Намирам подходящ камък, гмуркам се и се правя на птица. Нищо. Така няколко пъти. После се правех и на дядо дет почуква с бастун. Пак нищо. Отказах се да се правя на нещо. И продължих да търся. Пясъчница ува мярнах, но сама нямаше ги дружките. Дали е била подгонена и е останала самотна незнам. А още една, но нещо странно плува не е ува. Това за първи път го виждам да плува-морски червей ма голям да плува на средна дълбочина. Търся и едни рачета дето ги има сега под камъните, но нещо не ги виждам.
Малко по-малко живота в морето почва да се раздвижва. Откривам добра сека и се надявам да я посетя и през сезона. Решавам да снимам. Добре съм завързал камерата и не мога да я сваля.
Решавам да отворя токата на колана. Добре но после не мога да го стегна. Намирам подходящ камък. И се захващам да оправя проблема. Накрая го свалих и така не можах лесно да прекарам колана през токата. Трябва да го проверя на сухо. Въпреки това се справям и незнам от къде ми хрумна да го сложа като блуза през главата. Та стана една добре, че съм на плитко. Стегна ми гърдите и ми излезе въздуха. Свалих го така както се опитах да го сложа. Студът почна да се засилва от това бездействие и реших де излизам. Колана го нося в ръка с другата държа харпуна. Плувам към мястото от което бях влязъл. Течението не е с мен а срещу мен. Минавам в плиткото, където ми се струва по-слабо. Гледам един камък ме гледа. Големичък ми се вижда. Гледам го и аз, но не мога да реша побутвам го леко с харпуна и той решава да се премести. Не се сбогувахме. Някак си замръзнал, но свеж стигам до брега. Полюбувам се на гледката и усещането за свежест, наслаждавам се на първата баня. Не бързах много със събличането времето беше хубаво и с радост използвах последните остатъци от топлата вода.
Още преди обяд се бях прибрал. Чух се с познат да се разходим до морето в Каварна. Сбирката за обяд се беше отложила, че децата още спели. Имахме време. С нас дойде и брата на жената. Паркирахме колата далече от буната, като идеята беше да повървим. Стигнахме до морето и като погледнах колко е бистра водата направо пак ми се прииска да вляза да снимам това прозрачно Черно море. На буната акостира и миденото корабче. Взехме миди поприказвах ме си и тръгнахме, казаха, че водата е 7С. Гледам на малката буна излиза лодка. Същата, като тази, която видях сутринта отидох ме там и разменихме две три думи с хората. Аз се загледах по оборудването, най-голямо впечатление на приятелите ми им направи колелата на транцевата дъска. Момчетата казаха, че водата била 7С. Та моят вътрешен термометър лъже с два градуса.
Ники та имаше и още няколко места, където не те споменах или съм го забравил или не съм го написал ма пак този, които научи да лови ти благодари!
Поуките от този ден.
Най-важното подготовката в къщи. Имам да работя по много неща.
Доволен съм от първото гмуркане и от усещането за водата около мен. Имах вяра. |
|
Честита Нова Година! Здраве и късмет за всички ви навред! Да получавате радостта от нещата, които правите, да се научите да правите нови неща и да продължавате да мечтаете за нещата, които още не сте направили! |
|
Здравей, Яворе!
Относно връзването там трябва да се обърнем към е водолазът, който помага по проекта и на морето. |
|
Нови Продукти
Цена: 351.00 Лв.
Spearfishing
|
464:54:58 - 
464:55:07 - 
464:55:11 - 
0:09:35 - 
0:12:21 - 
Вид Риба
Рекорди
Риболовни Зони
Рецепти
Потребители
Връзки
