Разглеждане на всички мнения на boysa
|
Това се случи лятото на 2010
тези дни ще го кача. |
|
Късмета си е важен. За тези от нас,които нямаме толкова знания и умения.
Най-голямата ми риба, уловена в нашето море е хваната с ръце.
|
|
@златко Благодаря! При Динко е поезия. Във всеки един момент. Карате да се замислиш и те повлича.
Аз разказвам за мен а той за всички.
Кагато сме готови за нещо и то се случва.
Както казва Динко за доброто в морето.......
оп оп от водката снощи май съм писал двойно. |
|
@златко Благодаря! При Динко е поезия. Във всеки един момент. Карате да се замислиш и те повлича.
Аз разказвам за мен а той за всички.
Кагато сме готови за нещо и то се случва.
Както казва Динко за доброто в морето....... |
|
Неделя.
След като предният ден не ми остана свободно време а и ме пуснаха около 9.30 се озовах на Буната. Не бързах да влизам поприказвах с рибарите по буната, поогледах колегите във водата разходих се и започнах да се приготвям.
Бях взел долницата на 5цата, но за всеки случай си носех и седмицата.
Та оборудване Харпун 75 с два нови ластика с бяла сърцавина 48 и 49 см.
Шнорхел нов прозрачен.
Маска старата удобна.
Плавници –онези с дупките
Тежести 6бр. на колана по 900г.
Три бр. на самара по 900г.
На краката нова мода по 500г.
Допълнителни 2бр. бързи.
Чорапи 5мм. Стари
Ръкавици 3мм стари.
Буй от тези с надуваемите знаменца.
Нарамих си багажа и като козел по камъните се прехвърлих да усетя прегръдката на водата.
Натопих краката и не усетих студ. Добре няма да слагам другата долница пък ако ми стане студено колата е на близо. Стоя на камъка и си почивам от правенето ми на козел.
Изплакнах маската обух плавниците и бавно се потопих.
Намерих място на буя да не пречи. Направих две три пробни гмуркания на плитка дълбочина.
Малко съм тежък и не ми е удобно да раздишвам. Свалям една тежест от самара. Сега е по-добре. Оглеждам се за колегите. Поприказвахме малко за кое как е къде кво минава и разменихме мисли.
Единият колега има и мюре видях го да плува още докато оглеждах водата преди да вляза.
Попитах го дали има ефект и той каза, че когато имало риба има, но сага го беше закотвил близо до камъните.
Още преди да си обуя плавниците видях как другият колега изкара зареден харпун над водата сочещ към колегата. Видях как се опитва да се отмести от линията на стрелата и си хвърлехме по един поглед.
Докато още се нагаждах и мен ме взеха на мушка. С много мек тон обясних на колегата, че не е добре това, което прави и въпреки, че не ми беше приятно да му правя забележка решех, че така ще е по добре дори и да ми се разсърди.
Риби минаваха, но много ги плашехме и бяха много бързи. Видях и на няколко пъти кефали но не големи.
Реших да се изместя и отидох от предната страна на буната. Там нямаше толкова много пясъчници, но и пасажите минаваха малко по-навътре и се виждаха като миражи.
Колегата с мюрето и той намина. Поговорихме, каза че другият колега бил лек и не можел да се задържи, и щопа та решил да провери на другият рог, като тръгна се усетих, че имам проблем.
Шнорхелът ми го нямаше.
Това му беше първото гмуркане. Дали морето го искаше. Преди да вляза забелязах, че не плува. Въпреки това първо го потърсих на повърхността. Поле от последното гмуркане до мястото на което си говорихме с колегата. Другият ми шнорхел е в колата както и маска с която не се разбрахме много. Гмурнах да проверя в една дупка между тетраподите и го видях, но не посмях да се навра. Втори опит пак ме достраша. Преди да тръгна да гмуркам пред блока мина черна котка. Не съм суеверен, но се сетих за това и разказ на Иван.
Видях колегата, които беше лек да се подава зад ъгъла и реших да го помоля да ми помогне.
Оставихме харпуните на буйовете. Аз свалих и тежестите за крака и отидохме към потъналият шнорхел. Бях сложил един рапан на тетрапода над водата за белег на мястото. Направихме разбор. Ако не мога да изляза да ме хване за краката и да ме издърпа. Благодаря на колегата за смелостта да ме пази!
Отворът между тетраподите не беше голям, но надолу се разширяваше. Колкото успях да раздишам без шнорхел и се гмурнах първият път само да огледам.
Реших да вляза с главата на долу да го взема и да се завъртя. Местото ми изглеждаше широко, но осъзнавах, че под водата размерите не изглеждат реални. Раздишах пак този път по- добре и се гмурнах.
Достигнах лесно и след това още по безпроблемно се обърнах и излязох.
Благодарих на колегата! Предложих да му дам подвижна тежест да гмурка и му показах как я слагам. Показах му и как мисля, че трябва да се стои не че е правилно но е по-добре плавниците да са към камъните.
Казах, че дори и крия харпуна от мястото, на което мисля, че идва рибата.
Рибата беше почнала да минава. Дали защото бяхме по- тихи или и беше дошло времето незнам.
Следях пасажите.
Незнам дали е вярно, но забелязвам цикличност.
Минават малки като пръсти точно на повърхността. После малко по да долу атеринни след тях пасаж десетина на метър вода и после основният пасаж. Така няколко пъти гледам пясъчниците се пръскат и след тях идват платерините смесени с кефали.
Поговорихме малко и с колегата след което ми върна тежестта и си тръгна.
Рибите започнаха да минават често. Наврях се в една дупка и ги чаках на перископна дълбочина, като от време на време правих гмуркания. Гледах да уцеля момент в което да минават. Незнам дали си въобразявам, но се получаваше. По скоро риба си минаваше доволно.
Стрелях доста, но рибите бяха много бързи. Реших да стрелям на сигурно и да не маам как сопа харпуна.
Дойдоха още двама колеги. Като ги видях как са оборудвани разбрах че няма да ми пречат. По-скоро аз на тях.
Притеснява ме, когато има някого на близо но тук мястото е такова.
Казах че рибите минават тук пред мен и ако искат да дойдат а те че морето било голямо.
Единият дойде да се запознаем. След като си каза името разбрах, че има какво да науча.
Той е състезател по подводен риболов и могат да се видят много неща. Попитах дали няма да го притеснявам като се оглеждам.
Беше с два колана и жилетка. Мисля, и тежести на краката и ли са били чорапите.
Тежестите някак не бяха събрани на едно място а разположени равномерно.
Плавниците бяха, като за буна.
Харпунът му беше на шарки, като на змия черно и червено. Беше от тези правените.
Трябва само да наблюдавам и да се постарая да не се излагам.
Направихме няколко гмуркания тримата на 5м. разстояние.
Като дори и двамата на едно и също място. Просто се нареждахме, като деца на пързалка.
Единият раздишва гмурка се и заляга. През това време другият раздишва и когато първият изплува той се гмурка. Аз виждах риби, когато се гмурках, но по-важно ми беше че не ги плаша много на колегата, когато и той се гмуркаше минаваха риби.
По едно време смени харпуна с пневматик.
Така мина време и аз се радвах на възможността да наблюдавам. Как раздишва, къде заляга, как се прикрива.
Докато почивах и раздишвах колегата дойде и си поговорихме. Та пробва харпуна са неговата маневреност.
Съвети за харпуна, които ми даде:
Щом съм с макара, нямам нужда от амортисьор. Кордата ми е много дебела. Неговата била 1мм а моята като за туни.
Ластиците били малко серт и съм ги натоварил и от тях и харпунът има откат и пречи на точността. Да преместя на по-предни засечки.
Разположението на ластиците по главата не е правилно и създава съпротивление при странично местене.
Може да се оправи с една 16 или 17.
Колегата с мюрето беше излязъл и каза, че минавали хубави кефали на другият рог.
Реших да проверя.
Свалих ластиците на по-предна засечка и се отправих на там. Вярно минаваха.
Та при второто гмуркане ги видях. Не бяха кефали а платерини. Кефалите съм ги пропуснал. Пробвах по последната в пасажа и изстрелът беше точен въпреки, че рибката не беше голяма.
Харпунът работи. Проблемът и бил в мисловната машина на задхарпунното устройство.
Времето беше напреднало и беше време да излизам.
Та пак се спрях при колегата.
Даде ми харпунът си да усетя разликата. Скоростта на придвижване в сравнение с моя беше около 1/3 много лесно и бързо.
Каза и че мога и да стрелна.
Раздишах и гмурнах но не успях да скрия усмивката си.
Минават две риби първата е по-едра бързо я вземам на мушка и стрелям.
Изстрелът беше точен, но далечината голяма.
Изстрелът беше някак мазен.
После се опитах да го стъкмя, но от вълнение не се справих, че го видях после да го оправя.
Още нещо, което ми каза. Имал съм стърчащи телчета под главата, където се прекарва линията, които са надрали ластика.
Благодарих му за това, че ми даде да усетя разликата в харпуните и ми показа грешките.
И всичко това без да се натрапва или изтъква. С две думи пряко и ясно.
Този ден научих много. Най важното е че още не съм се научил да гледам и и да анализирам а си мислех, че много неща са ми ясни. Пък то пак разбирам, че съм в подножието на планината от знания. |
|
Сезон 2015
Зимните месеци минаха неусетно. С нетърпение очаквах първата среща с морето. Често, когато бях в Каварна, ходех да го наглеждам как е да не стои така самотно. Посетих стари променени, нови непосетени, стари запазени и недокоснати от човешка дейност места.
Подготовката ми през зимата не мина така както бях планувал, но благодарение на Ники, че ми предоставяше знанието си и ме мотивираше успях да подобря апнеята си.
По оборудването имах нов харпун взет по Коледа и доста често вечер си прекарвах с него времето. В края на предният сезон си запознах с Вальо. Той и Ники ми помогнаха да придобия смелост да почовъркам в харпуна. Не съм от сръчните и една седмица се подканях да се захвана. Първият път стигнах до половината и се отказах, но в края на седмицата работата беше свършена. Бах преместил линията от другата страна. До сега ползвах предимно харпун, на който линията се закача под спусъка а не от страни и не знаех от къде е по-правилно.Свалих и металните тетива, но оставих пластмасовите жълъди, че да има какво да реже Ники, като се върне.
Въпреки цялото това време през зимата последните приготовления на харпуна ги направих два дни преди на направя първата баня. Пет дължини със собственоръчно направен амортисьор, които отлежава месец преди да го монтирам и макара.
Взех от колега и допълнителен втори колан. Пак наведен на мисълта от ……….
Камерата така и не и направих стойка за харпуна та и тя сто и в проект.
Тежести все се каня да си купя още две и все пропускам.
Времето за първото гмуркане наближаваше. Водата беше почнала да се постопля. Често минавах и през рибната борса да вида какви пресни риби са наизлезли. Чувах се и с познати, които се канят да влизат и други от далеко, които са влизали рано. Четях по форумите старите неща следях температурата.
Съботите и неделите през последният месец, бяха много дъждовни и студени. Имах и лозе да режа и все не даваше време. Чак на 4ти април времето беше добро и за гмуркане и за работа, но първо работата. Направих голям шлем от 8 до 13 изрязохме лозето в Каварна с баща ми.
После от 14.30 до 20.30 го окълцах и на село, като последните редове на лунна светлина.
Неделята с лека мускулна треска не ми се занимаваше с гмуркане, пък и имахме празник, но пак посетихме морето. Татко беше на буната в Каварна и хващаше попчета. Та докато се приказвахме Детелина хвана първата риба за сезона и то преди мен. Едно хубаво черноглаво попче. После и аз се разписах.
Дойдоха и Великденските празници. Пристигнахме в четвъртък и право на буната. Там водата мътна, морето равно, въпреки силният вятър, но към брега вълните се разбиваха с трясък. Имаше силно изразено мъртво вълнение. Петък пак вятър,малко по-бистро и пропускане на гмуркането. След като свърших закачки по харпуна- купих си вирбел от рибарският магазин и монтирах линията, преди обяд се озовахме на буната с жената дъщерята и племениците. Намерихме тихо място да не им дух много. Теглехме жребий кои ще хвърля първи. Начертахме позволената линия и наместихме постовете. За стръв ползвахме черна мида от баща ми, които също беше на буната.
Та и тримата се отчетоха с улов, дори засрамиха татко. Тактиката пак от …….. едно две повдигания на 2-3 см. После на стълбица и изчакване. Бях сложил вода в кофата да си мия ръцете и да се радват децата. Да ама от радост ръкавите им се намокриха и това ни накара да си тръгнем, беше станало време за обяд а и излезе корабчето от мидената ферма та и ни дадоха малко миди. Татко отиде да пробва за скариди, но ги нямало нещо.
След обяд играхме мач с дечурлигата и пак в задачи денят си мина.
Събота на село по подготовка на блеещи и почистване на лозето от пръчките и взехме баба за празниците.
Неделя празници Велик ден, Имен ден Велик ден от сутринта късно вечерта на маси. Лошо няма. Та заведох ме и баба на село между две мероприятия, но аз си бях натоварил и нещата за гмуркане. На връщане минахме през фара Шабла поиграхме малко, аз си харесах един риф за лятото, дето се откриваше и още не съм посещавал. После през Тюленово за кафенце и обещано сокче с парче портокал. Заведението е точно на лодкостоянката седнахме на терасата. Водата една прозрачна и приканяща. Слънцето вече намига от хоризонта, Аз само стоя и си се вглеждам дали няма да видя между цисторзиите, някакво сребърно припламване.
Вечерта пак маси цяла дружина от четири поколения. Ма аз по едно време минавам на вода. Още имам някакви надежди да вляза на другият ден.
Понеделник. Знам че на обяд сме в родителите на жената и пак празници та ми остава само сутринта. Измъквам се по терлици от леглото. Целувка за довиждане и късмет последни приготовления и потеглям.
Вечният въпрос в тази обстановка. На къде? На север или на юг?
Избирам на юг, че да ми е по-топло.
Намерения да прострелям харпуна, да снимам с камерата да проверя оборудването, да се забавлявам. Дори и казвах тези дни, че нещо по тези празниците риба не ми се лови и само ще снимам. Няколко приятеля вече бяха направили първите бани през почивните дни и имах някаква информация за бистрота и места.
По пътя се разминавам с една кола и лодка на нея. По това време на годината ще са май само колеги. Е те насам аз на там.
Спирам на избраното място. Морето е тава и лекичка боза, но нямам време за местене. В далечината се виждат кораби слънцето започва де се прокрадва пред клоните на шубраците и да събужда заспалите семена и ранобудните цветя.
Не се облякох в къщи, че да не ме гледат странно на бензиностанцията.
Тук на брега ми помогна топлата вода.
Оборудване
Неопрен 10г 7мм долница лонг джон
Горница незнайни години 7мм вендуза.
Ръкавици гумени от долу 5мм бивши
Боти 7мм бивши
Колани два на един с 6кг с метална тока
Един с 3кг. Пластмасова тока.
Самар каквото остана за него + една плочка 1,8 кг правена от мен. Дипаран има нещо подобно. При него ластиците са цели а при мен свършват с топчета от кинкалерия. Идеята за подобрението при мен е познайте от кого.
Маска старата изпитана, че имам и друга да пробвам. Шнорхел и той има забележки, но изолирбана помогна. Явно зимата трябва по-често да се преглеждат нещата.
Камера, като идеята беше да поснимам, но вадата мътна и само я завързах за колана
Харпун 75 почти цял водач, вградена контра и пинове, два ластика 14,5 пет дължини с макара.
Плавници старите твърди пера с дупки по тях.
Шапка за плуване
Тежести за крака още нещо дето пропуснах през зимата. Идеята ми беше да взема термошлаух да пъхна вътре олова от тежести за въдици. Тежести си имам шлаух си купих, но нещо не ми хареса и се отказах за сега. Та щото не остана време ги напъхах торбички, като идеята е да ги подпъхна под чорапите
Обух си бързоходките погледнах морето как вятърът си играе с повърхността и на места я гали на места набръчква, течения бистрота. Повървях малко по брега докато стигнах до целта.
Седнах на камъка. Не съм гмуркал тук пред и не познавам добре района. Набелязвам си цели и потапям кракът във водата. Тя студена и през не добре уплътнените чорапи навлиза студена вода. По-добре леки крака от колкото студени. Махам тежестите за крака и ги захвърлям на брега. Намествам добре маската и спирам. Време е да приложа наученото. Почвам да си представям нещата да се подготвям и насладя на водата. Потапям се.
АУУУУУУУУУУУУ. Какво правя в тук става ми студено на лицето, както казва пак той „някой ти отхапва лицето“ усещам и студ на едната ръка. Минутка две три борба да се откажа и прибера или да продължа. От успокоението няма и помен, но си налагам и оставам във водата. Плитко е и е мътно. Проверявам дали е закрепена добре камерата. Размествам ластика за голямата плочка и той се откача. Заставам на колена и го намествам а камерата я подпъхвам на другият колан с пластмасовата тока. Още се чудя дали да продължа. Влизам малко по-навътре. Тук е и една идея по-бистро. Зареждам харпуна но виждам почти малко след върха. Плувам и търся бистър участък от набелязаните места. Попадам на един. Хайде сега темата за апнеята. Гмуркам на около 2м. Апнеята е малка, но пак повтарям. Така няколко пъти. По-добре е, но ми замръзва ръката. Стрелям по водорасло. Водата е студена и ластика малко бавен. Почти изпъва петте дължини. Оправянето после малко ме затрудни. Трябваше да са три дължини. Пак зареждам този път на втората перка. Пак от темата гмуркане изстрел и усещам леко подърпване на линията. Петте дължини са изпънати. Добре. Търся си мишени, но скоро се отказвам от стрелбата. Ще търся по-бистра вода не виждам в далечина. Разхождам се, но от дългата зимна почивка и твърдите пера усещам напрежение в краката. Огледам се за рибки. Доста хора казаха, че не виждали попчета. Има ги, но са доста плашливи и се крият по камъните. Изненадвам няколко и успявам да ги огледам. Докато не помръдна и те не ме отразяват после бързо се скриват по техните си места. При една от засадите ми се мярка нещо сребристо. Дали беше мираж. Намирам подходящ камък, гмуркам се и се правя на птица. Нищо. Така няколко пъти. После се правех и на дядо дет почуква с бастун. Пак нищо. Отказах се да се правя на нещо. И продължих да търся. Пясъчница ува мярнах, но сама нямаше ги дружките. Дали е била подгонена и е останала самотна незнам. А още една, но нещо странно плува не е ува. Това за първи път го виждам да плува-морски червей ма голям да плува на средна дълбочина. Търся и едни рачета дето ги има сега под камъните, но нещо не ги виждам.
Малко по-малко живота в морето почва да се раздвижва. Откривам добра сека и се надявам да я посетя и през сезона. Решавам да снимам. Добре съм завързал камерата и не мога да я сваля.
Решавам да отворя токата на колана. Добре но после не мога да го стегна. Намирам подходящ камък. И се захващам да оправя проблема. Накрая го свалих и така не можах лесно да прекарам колана през токата. Трябва да го проверя на сухо. Въпреки това се справям и незнам от къде ми хрумна да го сложа като блуза през главата. Та стана една добре, че съм на плитко. Стегна ми гърдите и ми излезе въздуха. Свалих го така както се опитах да го сложа. Студът почна да се засилва от това бездействие и реших де излизам. Колана го нося в ръка с другата държа харпуна. Плувам към мястото от което бях влязъл. Течението не е с мен а срещу мен. Минавам в плиткото, където ми се струва по-слабо. Гледам един камък ме гледа. Големичък ми се вижда. Гледам го и аз, но не мога да реша побутвам го леко с харпуна и той решава да се премести. Не се сбогувахме. Някак си замръзнал, но свеж стигам до брега. Полюбувам се на гледката и усещането за свежест, наслаждавам се на първата баня. Не бързах много със събличането времето беше хубаво и с радост използвах последните остатъци от топлата вода.
Още преди обяд се бях прибрал. Чух се с познат да се разходим до морето в Каварна. Сбирката за обяд се беше отложила, че децата още спели. Имахме време. С нас дойде и брата на жената. Паркирахме колата далече от буната, като идеята беше да повървим. Стигнахме до морето и като погледнах колко е бистра водата направо пак ми се прииска да вляза да снимам това прозрачно Черно море. На буната акостира и миденото корабче. Взехме миди поприказвах ме си и тръгнахме, казаха, че водата е 7С. Гледам на малката буна излиза лодка. Същата, като тази, която видях сутринта отидох ме там и разменихме две три думи с хората. Аз се загледах по оборудването, най-голямо впечатление на приятелите ми им направи колелата на транцевата дъска. Момчетата казаха, че водата била 7С. Та моят вътрешен термометър лъже с два градуса.
Ники та имаше и още няколко места, където не те споменах или съм го забравил или не съм го написал ма пак този, които научи да лови ти благодари!
Поуките от този ден.
Най-важното подготовката в къщи. Имам да работя по много неща.
Доволен съм от първото гмуркане и от усещането за водата около мен. Имах вяра. |
|
Честита Нова Година! Здраве и късмет за всички ви навред! Да получавате радостта от нещата, които правите, да се научите да правите нови неща и да продължавате да мечтаете за нещата, които още не сте направили! |
|
Здравей, Яворе!
Относно връзването там трябва да се обърнем към е водолазът, който помага по проекта и на морето. |
|
Да отговоря, че за 10 часа това, което разбрах от лекциите основно идеята е да се измисли начин да се направят изкуствени рифове, които хем да не пречат много на рибарите хем да допринасят за развитието на морето и да могат да се използват за производство на миди.
Бяха споменати и такива модели, които са като хармоника или подобни на камъни. Тогава площта на която се разполагат на дъното спрямо площта на която могат да се захващат миди е 1/5.
При този начин е почти 1/80
Рибите, скаридите червейчета и голяма част от сложните организми са по дъното а така се разполагат във височина.
Технологията на прибиране на реколтата още е в процес на разработка, но има интересни решения.
Iska; na more В началото, голяма част от секциите се пълнят с вода, така и котвата е по-малка. После когато натежат има решение от бутилка със сгъстен въздух да се подава налягане, което да компенсира тежеста, може и да е автоматично.
Vov Точно за кисророда се говореше в по-голяма част от лекциите.
Един от хората, създатели на проекта е еколог. Казва се Арман.
Та до колкото разбрах си е патентовал решенията, но би ги предоставил на всеки, който иска да произвежда миди.
Според него това е начинът да се създадат възможно най-много такива рифове.
Беше показана и карта на местата, на които се трали. Та може да има решения и за двете страни и те да имат полза от това.
Не разбрах стойността на едно такова съоражение, но предвид материалите, тръби използвани във ВиК, спици от нераждавейка, котва бетонна верига. Направена е и машина за сглобяване, за да се механизира, част от проекта. Заедно с разходите за труд и поставяне. Не мисля, че ще е много висока цената. Имаше нещо за 4-5 години да се възвърнат вложените средства ако се използва за производство на миди.
Разрешителните, които се вадят от
РИОСВ
Басейнова дирекция
Морска администрация
ИАРА
Военни
От общината в която се поставят.
Пътя вече е минат. Институциите са запознати и за следващите ще е по-лесно. Предполагам , че могат да получат и съвети за процедурите от хората, които са се занимавали.
Хората, които искат могат да се запознаят с проекта
Seaharmonyltd
Производствената база е до 3тата буна на Кранево
Та аз след като видях и пипнах съоръженията придобих по-ясна представа за нещата, че нещо от лекциите ми се загуби многото информация.
Ако някой има интерес може да се запознае. В нета има доста информация. А ако иска да се свърже с хората също могат да го направят и на място.
Те са го обмисляли с години а аз се запознах накратко и да неподведа някого. |
|
В момента се разполагат на 12- 17м. дълбочина, като над тях има поне 5м вода.
Могат и да се сложат на много по-дълбоко, но тогава ще са само за рифове, не за култивиране.
Лодките могат да минават спокойно. Имат буйове на повърхността да се знаят, местонахожденията.
Мрежи и тралове, колкото и да са забранени винаги сr има. Та дори могат и да ги завързват за тях, но това са вече други истини, които не са за нас. |
|
Българска е идеята!
Проекта се изпълнява в България, Грузия, Румъния, Турция, Украйна.
Голяма част от проекта вече е завършен. Остава да се следи за резултатите.
Идеята е за в бъдеще по подобни проекти да се изграждат мидени ферми, че колкото и да се правят по проекти парите няма да стигнат да се постигне мащаб, при които ефекта да е осезаем. |
|
При нас около Каварна още си е лятно, но май пак ще го открия. |
|
Веско то аз нямам много опит, но тази година май и след Никул ден може да има подобни. Та дори преди две седмици видях сватба.
Водата е още топла кефаловите са със странно поведение все още.
Може многото мидини ферми на около да ги карат да се размножават по различно време. Така и част от вида да се развива. Имам 3-4 сезона по това време и почти винаги си има някоя. |
|
Велко, там където са дребните там има и едри кефалови.
В събота бях на Зеленка от 17-19 та между дребните и тези
От неделя насам времето беше много добро, но аз пак малко съм в бокса. За другите видове и аз не знам още къде.
Риби има много сега в морето, попчета също стават и подобряват стрелбата. Колега има и две заргани, но е и мн. точен вече. Аз още не съм уцелвал въпреки, че съм стрелял.
Може да пробваш и в Каварна. Там съм намирал и на 23,11 кефалови. |
|
4х4
Днес ми вървеше на 4ки
Домати пипер патладжан камби.
После лозе 4х4 чувала.
Сутринта на кафета ми беше Късмет късметчета.
Та над вечер пак 4 |
|
Честито!
Октомври не е чак толкова далече, морето може да не ври от риба вече, но все ще се намерят с харпуна да се премерят.
Учението сега е важно, над уроците залягай, но любовта си не забравяй. Пушка щом ти подари, дай и златно левче ти.
Когато в Каварна се прибереш, в заливите се потопи и на рибите се наслади, те ще са на плитко и ще стреляш, кат калитко, |
|
Здравей, Ловец Квн!
Харпун не е бюджетен, но е добър.
Дължината от Каварна до Калиакра е пре достатъчна.
От Калиакра на север е добра за платерини, които търсиш в момента.
Вчера на Калиакра 75 ца ми беше дълга, но само там ставаше.
Явор беше писал, че харпунът е според вида на рибата.
За при нас и според нашите възможности в момента е универсален.
Веднъж съм виждал класни риби и бях 90 минаха ми зад стрелата.
След години сам ще знаеш какво за сега давай смело.
ПО.
Пиши си и името да се знаем.
Поздрави! |
|
Здравей, колега!
Чорапите и ръкавиците ако не са обещани.
Ще се разберем на лични.
Поздрави! |
|
Бунгалата се казват Романтика и са на Фичоза.
Другото пак май се казва Романтика и е заведението под Галата.
Всичко си се вижда в бистрата част на картата, която си дал. Дори кръговото. Само не ходи до корабите. |
|
Нови Продукти
Цена: 41.00 Лв.
Spearfishing
|
181:06:11 - 
181:06:04 - 
181:02:32 - 
1:42:53 - 
0:19:45 - 
0:09:30 - 
Вид Риба
Рекорди
Риболовни Зони
Рецепти
Потребители
Връзки
