Разглеждане на всички мнения на boysa
|
Здравейте!
Вчера в Каварна беше много мътно, дори не слизах до морето а го снимах от високо. След обяд и кратка почивка право към Зеленка.
Там също мътно, но в брега малко повече видимост. Камъните си ги познавам. Приятно ме изненадаха мидите, но само в началото по на вътре пак е същата картина. Всеки път ги почиствам колкото мога и малко по малко го правят и други. Дано този сезон да ходя по-често там. Мястото е добро и почти винаги е закътано от силните северни, североизточни и източни ветрове. Често е мътно, но се намират и хубави камъни на 2-3м дълбочина по които има миди и се завъртат риби. На буната често има рибари, но може и да се застане така, че да не им се пречи много. Дори може да им помогнем, като откачим някоя въдица. Срещат се попчета, атерини, зеленушки, платерини, кефали, чернокопи, сафриди, лефери заргани, врани, лавраци ( тях аз още не съм ги видял, но съм чувал). От изброените на този излет видях първите 6. Платерини те и кефалите мигрираха и се виждаха най-често около буната. По точно се виждаха техните сенки. това не ми попречи да стрелям по тях. Десет изстрела десет пропуска. Поне се настрелях. От време на време събирах и по някои рапан. Хванах и попче на въдица. Беше влязло между камъните и колегата рибар се опитваше да откачи въдицата. Помислих, че оловото се е закачило, но той каза, че е с две куки. Така при второто гмуркане след като изчаках да се избистри малко успях да го измъкна и да зарадвам колегата. Видях дойде един колега. Познах но по колата. Той прави много красиви неща. Та тайно се надявах да дойде да се огледам, но той беше принципен. След като видя, че съм със буй отиде в другата посока. После малко се завъртя в дълбокото около големите камъни. Там има една скала, която често посещавам още в началото на гмуркането. Под нея има свод и там е малко по-бистро. Рядко съм виждал риби там, но няколко пъти бяха много големи и интересни. Гмуркам там поради друга причина. Ползвам го като настройка. Както когато влизаме в храм усещаме вибрациите и се настройваме за предстроящето. Така ме зарежда и тази скала. Просто след това мислете ви вече са с друга вибрация. Дори и да не срещна риби вече съм доволен от гмуркането.
Този ден едни от най-силните впечатления ми оставиха зеленушките. Те си строяха гнезда от камъчета и танцуваха около тях. Едно интересно гмуркане. Легнал на не повече от 2м. дълбочина след като се прикрих между камъните затворих очи. Броях до десет. Както съм така дали през клепачите-слънцето беше срещу мен, дали чрез мисълта или със страничната линия усетих присъствието на риби. Е представих си ги по-големи и можеби това ме забави с изстрела и пропуснах. Следващите няколко опита нищо не мина и се отказах от тази нагласа. Вече се напрягах. Пробвах и мюре. За първи път тази година. Щом видех пасаж го поставях. после десет гмуркания нищо. После го прибирах в плиткото да радва рибарите. Риби на него не видях, но и аз рядко виждам и затова не го ползвам често. Обичам да обикалям. Точно мислех да излизам и минава пасаж кефалчета малко преди половинки, стрелям хаотично и пропускам. Първата рибка, която взех беше в пасаж, които видях от едната страна на тетрапод. Рибите заобиколиха и една голяма застана пред стрелата. Изстрел и приятно подръпване. Дори доста силно. Успях да отпусна малко и да я подканя да прилегне. После я хванах здраво и си отправих към буната. Там нещо пак ми се изплъзна от ръцете, но беше ударена добре и после бързо я освободих и обработих.
Втората беше до големият камък преди началото на буната. Точно се връщам и залягам в основата. Появява се една сама малко дребна ми се струва и е далечна, не съм много сигурен вече е почти сянка, но стрелям. вярно дребна е, но беше самотна а сега я направих другарка на другата на кукана.
Завъртях се и пред камъка от който влизам. Идват две пасящи, големина добра, както през лятото. Тук чоплят там се огледат. За съжаление ги разделих. По жалкото е, че уж си мислех че е добре уцелена и дори пуснах харпуна тя полегна доволно, после видях как прави хеликоптер на въжето опитах се да я притисна в камъните, хванах я дори, но беше решила да не се разделя с другарката си. Тази случка някак ме накара да престана за днес. Окачих харпуните на буя посъбрах още малко рапани. направих последните гмуркания без харпун да се насладя още веднъж на танците на зелунушките, малките прозрачни атеринки, притихналите попчета в камъните, шума на раците и песента на морето. Когато се преобличах видях, два делфина миткури, които преди това бяха пред буната сега търсиха своята храна точно срещу скалата от която бях влязъл. Слънцето беше напекло приятно и процедурата по събличане за първи път този сезон не беше трепереща а приятна. Полюбувах се още малко на морето и потеглих към залеза. |
|
Трета рибка за сезона. Явно има доста преминали северните ширини. Беше в пасаж от 20-30 подобни на метър под повърхността. После полегна на меко и на метър във фурната.
|
|
Лятото вече беше към края си. Горещите дни бяха отминали и вечерите бяха по-студени. Тази година почти не бяхме ходили с децата на Дуранкулашкото езеро. Предната седмица при подготовката на бидоните за гроздобер усетих лека болка в кръста и оставих всичко както си е. Та сега бях малко по-добре и решихме да отидем на село да си свърша задачите и след това на езерото. Беше станало почти три часа, когато пристигнахме. Първо отидохме на лов за червейчета. Намерихме няколко и оставих децата да се забавляват в градината. Сега има много плодове-праскови, круши, грозде. Децата търсиха грахчета, но те бяха отдавна узрели.
Имах не повече от 30мин работа. Дори Митко ми каза, че този пат съм свършил много бързо.
Решихме да отидем от страната на Дуранкулак. Пътя е по- хубав, но местата за риболов са малко. Обиколихме тук там, но повечето места вече бяха заети. Точно си мисля, че вече ще трябва да обиколим и видях едно свободно местенце. Набързо разпънах пръчките. Един директен телескоп 5м., и един мач 4м. с макара. Мача е с подвижна плувка няколко оловни тежести. Извадих още един телескоп и вече за всяко дете имаше по една въдица. Риболовът не вървеше много, червейчетата бяха дъждовни и малки. На бели кълве много по-добре. Митко и Вики бързо се отказаха. Нещо не им се ловеше с въдици. Видяха друг обект на лов-жаби. С едно кепче за пеперуди започнаха да притесняват квакащите в района. Жорко ,беше по-настоятелен в риболова и това даде резултат. Един човек преди нас ни остави захранка –пшеница и Жорко след като първият път хвърли една шепа и хвана рибки, започна да го прави при всяко хвърляне. Казах, че може да го прави през няколко хвърления, но определено след , като хвърлеше захранка последваше кълване. Явно рибите са любопитни от шума и отиват да видят, какво става. Зърното пада на дъното, но червейчето остава и рибите си го предпочитат. Наложи се и да копая за блатни червеи . Намерих два, но много големи. Парченцата стръв трябваше да са по-малки, че рибките трудно ги налапват. Почти винаги разбирахме, кога Вики и Митко са хванали жаба. Чуваха се от доста далеко радостните им гласове. Такава игра днешно време трудно може да се види от деца. Обикновено те са на таблета или на телефона, не че тези не го правят, но се радвам, че имат възможност да се забавляват навън. Жорко хваща рибки почти до тъмно малко преди да дойдат комарите. Преди това се насладихме на танца на лястовиците. Чудех се как да пуснем жабите децата така се заиграха, че им беше трудно да се разделят. Искали да ги покажат на баба и дядо в Каварна. Та се наложи да ги вземем с нас.
На другият ден след закуска децата решиха да проверят как са преспали жабите. Още с отварянето на кофата една направи голям скок и изскочи навън. Настана едно голямо оживление и усмивките на децата пак грейнаха. Започна лов на жаби в двора. Така всяка жаба се озова в самостоятелна кофичка, че когато се опитваха да ги съберат заедно все някоя друга успяваше да излезе. Решихме да отидем на разходка да им намерим нов дом. Жената прочете в нета какво предпочитат и се оказа, че се срещат и до 1500м височина. Избрахме рекичката в Каварна. Има едно място с една чешма. Беше много запустяло, но на един приятел баща му с още един човек са го направили много красиво. Почистили са храстите, направили маса и пейки малко барбекю, като са оставили освен всичко необходимо, като чинии вилици дори и олио. Направена е и поставка за кош с торби за боклук. Докато бяхме там дойдоха около 5-6 коли да си пълнят вода и всички посядаха за малко на пейките под сянката на дърветата.
Беше време за състезание. Децата отвориха капаците на кофите и жабките излязоха на вън. Странно как всички се отправиха към рекичката. Техният нов дом. Надяваме се да им хареса и да се чувстват добре. Също така да не сме предизвикали някаква еко катастрофа. Децата доста дълго наблюдаваха жабите как плуват и винаги, когато жабите минат на отсрещната страна, прескачаха реката да са по-близо до тях. Така в игра обиколиха и близката горичка. Тогава намериха и гъбата. Беше огромна пъстърва. Аз толкова голяма гъба не бях виждал. Отрязах я с големият харпунджийски нож. Беше от точно три отделни гъби, точно колкото са и децата. Казах им, че това е подарък за това, че са пуснали жабите на свобода.
След това, беше моето време. Набързо натоварих нещата и газ на голата. Избрах си пак място удобно за влизане и наблюдение. Паркирам и виждам как едни добри хора са извадили рапани. Мислено се зарадвах, че има и други, които почистват камъните и дават възможност на мидите да пораснат. Поговорихме малко за това как се приготвят рапаните и други общи неща докато се облека и се подготвя. Направих и подготвително успокояване и настройване. Водата не беше толкова бистра, но тук често си е такава. Аз си знам камъните и си ги проверявам. Тази година дори разширих малко периметъра и открих още добри места. Малко са далечни, но почти винаги там си обикалят рибки. Открих ги при една обиколка с лодка в началото на сезона. Тогава пак изследвах един непознат район. Та общо взето са големи канари, по които все още се намират миди. Скалите на места се показват над водата и има удобни места за раздишване и прикритие. Общо взето пътя до там е около 30 мин. Здраво плуване. Та точно както предполагах рибки си имаше. Бяха повечето дребни, но знаех, че там някъде ще има и по-едри. Та тук проверка там проверка. Взех и да се заглеждам по дупките под скалите. Легнал съм на дъното в края на една скала. Слънцето ми е от лявата страна, до колкото го има де, че нещо доста облачета са се появили. Аз съм в някаква сянка и леко се предвижвам напред. Появяват се платерини. Не са нервни и ги оставям да си отминат, но те направо спират и почват да пасат пред мен. Леко се придвижват и отминават. Една се отделя и идва точно срещу мен. Точен изстрел и леко я придърпвам, без да шляпам много. На повърхността си прибирам въжетата и и рибата. Следващото гмуркане след минута пак там. Този път обаче подхождам малко п-далеко и се придвижвам, колкото мога по-тихо. Рибите вече са малко по-любопитни и не си похапват така ми идват да ме огледат. Този път стрелях по тази, която застана пред стрелата и я направих другарка на другата на кукана. Та почти бях сигурен, че няма да ги срещна още веднъж, но проверих още няколко пъти и продължих напред. Там беше мътно. Пък вече и облаците бяха повече, нямаше ги слънчевите лъчи да пронизват морската синева.
По пътя пак правих засади, но повечето пъти не ги дочаквах или идваха доста дребни. По някога гмуркам и до една скала, но този път реших да проверя малко в страни от нея. Преди това си набрах около 50-60рапана дребни, но са точно колкото за една тенджера и една доза. Раздишах добре. Поех плавно към дъното и пикирах. Виждам силует на една скала. Лягам плътно до нея. Дъното е тиня и леко съм повдигнал мътилката от дъното. Течението я запраща пред маската и с помощта на ръката се премествам малко напред . От дясно се появява силует. Приближава се. Става по-голям и виждам, че е добър размер. Миг преди да натисна спусъка виждам, че не е платерина. Последва изстрел и подръпване. Стрелата беше преминала през рибата. Линията се закачи в скалата до която бях легнал. Имах достатъчно време. Хванах рибата, или по-скоро двата края на линията, откачих я от скалата и потеглих нагоре.
ЮЮхууу. Това беше вик на радост. Този сезон няколко пъти се срещах с подобни риби, но повечето бяха малки, само една си заслужаваше, но тогава бях без харпун. Сега тази беше най-голямата, която съм виждал и стрелял. Мислех, че са по-в дълбокото, но явно ги има и на плитко. Пак последваха няколко гмуркания, но достатъчно бях замътил за да ми е кеф. Знам, че този вид живеят на групи и дано не съм взел най-голямата. Другите са се изпокрили и в тази мътилка не си заслужава да ги търся а и една ми е достатъчна награда. Приех го за това, че редовно обирам рапани от това място и сега това е неговият дар за мен. Излязох и се порадвах на рибата. Определено тялото и е сплеснато странично и това и дава възможност да се крие по цепнатините. В нета пише, че е много добър плувец. Среща се рядко, но не намерих минимален допустим размер. Не видях и да е забранена, надявам се тази да не е и размерът да е над допустимия.
Та беше един странен ден пъстърва в гората и врана във водата.
|
|
Зелена гора
Беше Неделя. Станах не толкова рано, че предната вечер се бяхме събирали с приятел. Задачката беше почистване на чепките и последно пръскане на лозето в Каварна. Около 11 бях приключил. Иво се обади, че пътували и към обяд ще бъдат на уреченото място. Аз докато се лутам насам натам успях да сложа и нов ластик на 90ката. Ники ми беше казал още на пролет да го направя, но все не намирах време. Сложих една 16ка. Имам куфарче за поправка видяно от Вальо. Гледам винаги да имам въже и тетива, но явно съм ги вложил по други проекти. Все пак намерих колкото ми трябва. Измайсторих си и нов кукан. Корда останала от бате Жоро Каварната от една стрела, която взех от него. Алуминиева тръбичка от стойка за въдица показано от Ники. Един кримп и за пет минутки е готов. Звънях на Иво да каже как е времето, но той е бил по други задачи и не ме е чул. Писах му да влиза да не ме чака, че може и да не отида или ако отида ще е към 15.30. Жената имаше малко работа, брат ми щяха да ходят на плаж на Болата, след като се наспи юнака. Предложих да слезем на плаж в Каварна, но дъщерята искала да си играе с братовчед си. Жената взе Соломоново решение. Да отидат на плаж с бат ми пак аз да отида да се гмуркам с Иво. В 15. Бях паркирал колата на паркинга преди горичката. Хората, които живеят там през по-голямата част от лятото, казаха че са видели една група да слиза, но са носили багаж, като за една седмица. Пътечката си е доста стръмна, и много то неща само ще ми пречат. Дори оставих и буя с Иво се знаем, пък и при един урок с Ники той ми показа, че се взема само най-необходимото. Събрах всичко в една кофа 10л. колана на кръста. Плавниците и харпуна под мишница. Така имах една свободна ръка, която ми позволяваше да се правя на коза. Изсвирих и като козар от върха на скалата. Иво се обърна. Около него народ под чадърите и щъкащи деца. Слязох по пътечката точно в 15,20. Иво беше на барбекюто Мимито за скариди. Иво нещо не ми хареса гласът му един такъв дрезгав. Приятелите му го освободиха от задължението и той отиде да си вземе нещата.
Аз смених одеждите и влязох във водата. Още в плиткото преди рифа виждам рибки. Дребни платеринки, гюмуши и чернокопчета.Реших да направя една бърза обиколка на големият камък. Малко преди това има една скала на 2-3 метра под водата. Там съм ги виждал често. Заставам зад камъка и чакам почти в изправено положение за стрелба съм. Само харпунът е полегнал на камъка пък аз съм скрит зад него. Идват очакваните платерини. Сториха ми се дребнички и реших да почакам. Ето след секунда идват с желаната големина. Две са и са добри. Плуват малко на зиг заг и се приближават. Едната застава пред стрелата. Намества се добре и стрелям.
Рибата направи кръг и дойде да ме огледа. Аз само проследих как пропада стрелата и останах неподвижен, колкото можах. Новият ластик някак е по-бавен. Вече седмица гмуркам с другият харпун може и окото де се е променило. Минавам пред камъка. Там на повърхността минават доста риби но все на скорост. Стрелям по една, но пак пропускам. Минавам от другата страна пак на повърхността ме обикалят зъвисвам като листо на дръжка. Минава един пасаж и след него едно кефалче. Малко е далеко, но решавам да пробва. Изненадващо точен истрел и първата риба и на кукана. Той много добре се държи лесно и бързо помага на рибите да не се мъчат. Отивам в плиткото и поглеждам към компанията. Видях Иво да слиза преди да обиколя скалата, но не го виждам сега на брега. Сигурно го е влязъл. Един пасаж се опитва да мине покрай мен и скалите. Пробвам пак далечен изстрел, но само леко одрасквам рибата. Иво се задава. Казвам, че тук има риби и да останем. Той навит да плуваме. Съгласявам се. Часът е точно 16.
Плуваме успоредно на брега. Аз напред Иво зад мен. Бистро е и от горе виждаме гърбовете на рибите. Няколко са по-любопитни и се опитват да ни разгледат. Правим и гмуркания. Виждам как се изнасят раздишвам и гмуркам. Появява се съгледвач, след секунди идват и останалите една добра се задава. Тих съм и както казва Ники я оставям да подмине, повеждам и стрелям. Почти на сто процента съм сигурен, но пак пропускам. Хващам се за главата и правя знак на учудване. Почвам да си правя изводи. Продължавеме с плуването . Виждам хубави платерини да пасат около една скала. Раздишвам. Точно правя китово салто и виждам Иво под мен в засада. Отказвам се от гмуркането и заставам тихо. Явно при раздишването Иво се е придвижил напред и ме е настигнал.
Вече сме на половината също минават и на повърхността. Иво пак е под мен а го очаквах да е зад мен. Изчаквам и го оставям да плува пред мен. Така хем ще го виждам, хем няма да се притеснявам. Дори минавам още малко в плиткото. И там ги има. Виждам как пасаж да се подплашва, лягам тихо на дъното, като се насочвам по посоката в която се оттеглиха. Идват хубави, почти всички са големи. Изчаквам да попреминат и да се подредят. Усещам как сивите клетки изчисляват и наместват окото стрелата и пръста на ръката. Изстрел и рибата остава на въжето. Почти не мърда и няма борба. Днес наострих и стрелата та явно е минала и през централната кост. Продължавам напред. Видимостта е много добра, рядко гмуркам в такава. Виждам на няколко метра пред мен пасящи риби. Раздишвам, гмуркам и се придвижвам тихо по дъното. Почти съм точно балансиран, но ми трябва още малко тежест. Има вълни и ме поклащат леко. Рибите си пасат спокойно. Една се отделя и идва да ме огледа. След нея тръгват и другите. Този път си избирам рибка от средата точен изстрел и я оставам на въжето. Останалите се пръскат, но аз стоя изчаквам да се отдалечат и придърпвам линията. Още една е на кукана. Обработвам я бързо и същевременно си почивам. Пак гмуркам. Рибите вече малко предпазливи но още любопитни пак идват, но се държат на разстояние. Изчаквам пак да преминат първите и стрелям почти по последната. С пет дължини съм. Рибата остава на метър след стрелата. Я и на далеко бил точен. Оставям я да полегне на дъното и я притискам в камъните. Правя я другарка на другите на кукана. Оглеждам се за Иво. Виждам го покачен на една скала. Опитвам се да извикам, но вятъра е срещу мен. Изваждам харпуна и заедно с ръката го размахвам над водата. Давам газ на плавниците, като правя и гмуркане с плуване под вода. На доста места виждам пасажи, но един няма да забравя. Точно се бях поспрял виждам някакво проблясване и едни опашки. Рибите толкова много и толкова едри риби на едно място не съм виждал. Сърбани са както илариите и си похапват. Петното и много сбито. Игла да хвърлиш няма от къде да премине пък камо ли стрела да прелети. Решавам да опитам без да се целя да стрелям. Всички се разбягват. Е имало място и за игла и за стрела. Почти до Иво съм. Пред мен процеп в скалите и на края му риби. Лягам целият скрит рибите идват. Сребърният колан на кръста ги привлича и една остана да го краси.
Излизам малко на брега да взема чист въздух и да разтоваря малко. Сещам се за думите на Юлиян, че кукана с риби плаши другите. Мисля да го оставя на брега, но чайките си кръжат, пък може да има и други животинки около брега. Сега ще съм за платерини. Обикновено при пет спирам да стрелям, но днес нещо ми си стреляше. Усещах как бях обзет от страст. Тя разпалваше сърцето ми със смесени чувства. Виждах, че повечето риби са женски. Бяха в размер допустим за стрелба. Та около 5-6 риби са и в нормата, но този ден аз бях друг. С всяка следваща желанието ми за риболов се повишаваше, виждах това хубаво море пълно с живот и исках да отнема част от него. Дали съм толкова грешен. Дали съм нарушил правилата или забраната. Тези правила и забрани, които сами си ги пишем или създаваме. Лични, общоприети или такива написани. Винаги трябва да си има някаква граница. Дали пък рибите не са и дар. Дали морето е решило да ни ги предложи. Ние ако сме способни да преценим, колко да си вземем от този дар. Та ако ли пък е така след като ни дари дали и ние не сме едно цяло. Както то дарява другите свои обитатели дали така не го прави и с нас. Разликата е, че ние имаме избор, докато всички други го нямат. Те го правят да оцелеят и да продължат напред. Дали разбираме това. Дали и ние го правим да оцелеем и да продължим. Така или иначе го правим всеки ден се стремим да продължим напред. Независимо по-какъв начин. Дали работим повече и с парите си купуваме риба или се гмуркаме и ловим все са възможности, които имаме. Ние сме направили този избор и въпрос на умение и съзнание е да разберам до къде да стигнем. Не ни трябват толкова много неща, които имаме, но въпреки това искаме да се развиваме. Да имаме все по нова кола все по добри неща възможност да им се порадваме.
Сега исках да се порадвам на възможността.
Отново във водата този път се отправям към Иво. Извиквам му и се разбираме къде да гмуркаме. Правя все по хубави гмуркания, все по на дълбоко и по-дъблоко. Долу си броя до 20 и излизам. При едно гмуркане точно съм намерил хубави камъни с дупки и се оглеждам чувам шум на лодка. Въпреки, че не ми се излизаше изплувам. Доста на вътре съм и съм без буй. Минавам малко по на вътре искам само да стигна до пясъка. Броя си до десет и излизам. Стига ми толкова дълбочини. Иво пак е на скалите и се оглежда. Днес е малко притеснен. А и има проблем с изравняването. Решаваме да се прибираме по-плиткото. Пак го оставям да вземе малко преднина и съм след него. По пътя картината пак е същата. Рибите са почти по същите набелязани места. Вече и не стрелям толкова а им се забавлявам. Рибите разбират това и са по спокойни.
Една глупава грешка, която допуснах. След, като стрелях по една риба, до която се бях придвижил тихо стрелата попадна в някаква дупка. Успах да хвана рибата и понеже дълбочината не беше голяма реших да я сложа на кукана. До тук добре, но вече съм сгрешил.
Погледнах към ножа, той е на мястото. Та както е рибата на кукана и на въжето на стрелата се гмуркам. Стрелата се е заклещила здраво дърпам веднъж втори път и аха да посегна към ножа при третото дърпане част от камъка се отчупва и контрата излиза. Друг път първо да махам линията от рибата и така да се гмуркам за стрелата.
Малко след половината виждам Иво да се гмурка. Гмуркам и аз след него. Виждам го далеч пред мен.Чувам изстрел и едни риби минават на скорост повеждам една и пак далечен изстрел. Отново доста точен. Явно всичко е в настройката. Хубаво е , че вече дори и не го мисля толкова просто се получава. Това се дължи и на опита и времето. Колкото повече гмуркане толкова по-добре. Почти на мястото, от което тръгнахме двамата съм. Иво е вече до брега. Решавам да обиколя пак големият камък да видя как е положението сега. Почти няма промяна, Аз съм малко изморен и вече не ми се стреля така. Течението сякаш е по-силно на няколко пъти се налага повечко да натисна плавниците. Вече съм в плиткото и тук ги има. Последен изстрел пак на далечна дистанция. удоволствието от точен изстрел е по-голямо. Излизам почти съм на брега още ги има, но вече не ми се стреля. Слънцето е хвърлило своята сянка и е време да си тръгваме. Иво ми предлага биричка и пържоли. Отпивам малко бира и благодаря. На Иво за компанията. Да извинява, че така го притеснявах днес. Бях без буй и той доста често се оглеждаше за мен. Знам какво е чувството. Притесняваш се и мислите ти не са спокойни. Той вече се гмурка много по-добре от мен има доста добра апнея, физически е много добре подготвен и само му трябва повече спокойствие. Днес аз бях сам без децата и жената. Бях без буй . Дори както писа Ники успях да оставя мислите на брега. Иво беше с децата и жената и голяма компания. Заварих го на скарата и доколкото го познавам, не му беше много хубаво да си остави работата. Също така и промяната в гласа и невъзможността да изравнява не го правиха спокоен. Въпреки това на връщане и той успя да си набере доволно платеринки. После при изкачването беше, като кашик. Толкова багаж взе и вървеше отпред на колоната, даваше темпото, че аз като най-последен и с най-малко товар се чувствах, като дете.
Обадих се на жената, вече се били прибрали от плаж. Отивали до баба и и от там ще ги взема.
Този риболов ми беше най-резултатен от към риби този сезон. Въпреки, че не беше толкова продължителен. Просто нещата се бяха подредили. Бях на подходящо място, подходящо оборудван и подготвен. Движенията бяха премерени, мислите спокойни и правилни. Често се сещах за последните писания на Ники и също помагаха. Сега като пиша виждам как нещата са се подредили да станат. Пак добре, че и жената взе това решение и за мен беше свобода. Иво, че ме покани на мястото и Ники, че споделя прозрения!
Вечерта се събрахме майка току що беше пържила риба, набързо филетирах рибите и част от тях заплуваха в още топлият тиган. После имахме пет вида риби за вечеря белички, костурчета,
хамсийки, попчета и платеринки. Всички пресни и уловени от нас. Благодаря за възможността да го правим!
-Файл-
|
|
Русалка
Малко от тук от там
Благодаря Иво!
Ники вчера на Руска много плува и в дълбокото и на плиткото. Та точно си мисля,че ще пропусна 10 За 10 мин 4 риби и съм на 10. Това от 14.30-17.
Най много риби точно преди да изляза.
Последният изстрел целех друга, но една се появи от към гърба ми.
Стрелата мина два пъти през рибата и тя остана на нея.
Това беше и 10 та риба.Тя остана на стрелата,която се показваше на 10 см.
Беше както описва Веско. Сетих се, че имам и вирбел на линията. Та успях лесно да изкарам стрелата напред.Опитах и назад, но беше трудно.
Извинявам се за словоредът.
От телефона е по-трудно. Писах за този изстрел че той беше по интересен.
Имах и един друг филм. Рибата идва от дясно, но не преминава пред стрелата. Завъртам харпуна на 180 и я целя почти към плавници те каубойската. Беше точен.
Мислех да не е разказ,че нищо по различно.
За втори път съм с 10 риби но нищо по различно от друг път. Гмуркам те идват изчаквам стрелям и около 75%точност
Не мога да се сърдя на никого за нищо.Ники го написа на друго място Удоволствието е мое.
И там бях от плажа към голямата скала на среща. После към скалата,която се показва малко над водата. После скалите пред лодкостоянката. Края на Боруна след лодкостоянката. Дълбоката скала навътре пред него. Много плуване и малко гмуркане. Никога не бях обикалял голяма част от скалите.
Платерини имаше почти винаги от под ветрената страна на скалите.Дали там има повече храна и е завет не знам. Риби си имаше в дълбокото. Почти винаги на този ден там съм с фотоапарат без харпун. Този път разбрах,че границата съм си я сложил сам. Дори излязох въпреки, че имаше риба.Жената достатъчно се оправя с децата.
Когато излязох една жена ме попита дали продавам.
Казах, че не продавам и попитах колко човека са. Каза 5 Почисти добре толкова рибки и ги подарих.Така ме научи Ники.
Удоволствието беше мое и това ми подсказа, че взетото решение да ловувам този ден е било правилно.Освен мое лично удоволствие доставиха и такова на друг непознат. Така морето дари и него за моят празник. Във водата бях от 14-17.
Бях без буй. Той беше на брега. Имаше много вятър и вълни. Знам че е грешно,но го оставих. Оглеждах се за колеги.Вальо беше на плаж той си имаше буй .
Направен от него със знаме. Ники tramper и той беше във водата после го познах на брега. Та маже да сме били близо, но морето не е решило да ни срещне.
Маже друг път.
Днес мислех да съм пак в района. Въпреки,че вчера вечерта вместо да си пия ракията пих система венозно.Някакъв грип.Днес съм добре. Отидох да нагледам бидоните на село да ги подготвя за гроздобер.
И що се правех на щангист сега ново 20.
Стоя и пиша вместо да гмуркам. Знам как миналата година пак ме секна по време на отпуска. Та по някога трябва да спрем когато ни е най-хубаво.
Удоволствието сега ми е да пиша и се радвам, че го мога да го правя.
Поздрави на всички в морето.Да се забавлявате и да не забравяте тези които не са в неговите прегръдки и да споделяте и за тяхно удоволствие!
|
|
Не е много за подводен, но може на някой да му хареса в това време на очакване на сезона.
] Дуранкулашко блато
[/size]
Здравейте!
Още беше отпускарски сезон, но лятото беше вече към края си. Сутрин имаше доста опадали изсъхнали листа а вечерите бяха хладни и покрай морето са налагаше да се слагат връхни дрехи. Предните дни беше минал един циклон, който беше донесъл доста по- студен въздух. Синоптиците казаха, че това се случвало на 4-5г. веднъж да нахлуе артически въздух. Дори температурите в Германия сутрин били около 1 С. При нас понижението беше с 10-15 С.
Събота сутринта направих едно гмуркане в Каварна. На буната беше доста мътно. Тетраподете бяха покрити с рапани. Дори и тези, които преди две седмици бях почистил също изглеждаха по същият начин. След като видях, че не минават рибки реших да се заема с рапаните. На бързо напълних мрежата и след това гагама. От почистването нямаше видима следа. Просто изсипах гагама, малко по-на вътре и така няколко пъти докато ми хареса резултата. По буната две години ми трябваше да се задържат мидите, но този сезон там не съм полагал грижи а само по-тетраподите.
После направих и една обиколка в плиткото. Пак не видях много рибки. Само пред компресорната станция в мътното се въртяха, какво им харесва там, не можах да разбера. Може да е било течението или по-скоро това, че беше завет.
След това се прибрах и с баща ми направихме първият гроздобер от десертните сортове.
Там въпреки многото грижи резултатът не ми харесва много, но в сравнение със съседните лозя, виждам че има полза от усилията. Последва почистване на рапаните. Повече от половината бяха много дребни и трудно вадех ядката, но излезе достатъчно количество за около три дози.
След обяд се отправих към село. Направих последно пръскане на лозето, като пак има какво да се желае, но пак е по- добре от предната година.
В колата имам всякакво оборудване за риболов. Като се почне от неопрена и харпуна, въдици такъми за морски риболов чепарета, бомбарди до плувки и куки за езерен риболов. В петък след работа бях взел бели и торни червейчета от близките рибарски магазини.
Та след приключване на задачите се отправих към Дуранкулашкото езеро. От доста време не съм ходил така сам да разпусна. Да няма никой с мен и да мога да се насладя на красотата. Да се върнат спомените от детството и да усетя спокойствието. Избрах място малко преди ресторант ,,Златната рибка“.
Пътя е сравнително хубав, но местата за риболов са малко. Като дете не съм ходил там, но сега по старите места не се стига лесно и пътя е доста и си трябва повече време.
Спирам колата да си поговоря с един колега. Той ми казва, че тъкмо дошъл но имало предимно червеноперки.
Виждам едно свободно местенце в дясно от него и разпъвам въдицата. Един мач от три секции малко ремонтиран. Бяхме с Ники за заргани и при едно замятане стана на четири части. Полежа така година в гаража докато не се сетих за него. Взех една ножовка и го срязах. Малко лепило и изолир бан и стана пак работна пръчка. Мислех за децата ще става, но определено и аз си я ползвам. Този сезон дори лових малко и сафрид от брега с нея на Мартина.
Имам подготвена навита въдица. Месинка около 4м с плувка няколко теженки и кука. Куката се оказа без контра, явно от последното ловене е останало червийче или нищо друго и контрата се е стопила. Въпреки това върхът беше доста остър. При монтажът направих грешка. Забравих да прекарам месината през шпулата та се наложи пак да мина през всички водачи.
За стръв сложих три бели, като последното по дължина. Вятърът беше зад гърба ми, но си подухваше добре. Още с първото хвърляне и плувката потегли. Първо бавно а поле малко по бързо започна да пори водата, като мини скутер. Това подръпване е характерно за беличките. Последва засичане и изваждане. Първата рибка беше факт. Забелязах, че две от червейчетата ги няма и сложих нови. Добавих и още две олова малко да утежня и да мога да замятам по-навътре.
Последваха нови две три рибки да правят компания на първата. Едно почукване без да успея да засека и затишие. След, като доста време нищо не се обаждаше направих преглед. Куката си стоеше гола голеничка и рибките сигурно и се присмиват, каква е такава безсрамница. Явно това беше заради липсата на контра. На мен не ми пречеше щом съм около вода и има свобода. Почти след всяка рибка сменях червейчетата и след всяко затишие проверявах куката. Та по едно време реших още да се забавлявам. Имам също и няколко воблера един имитиращ малък костур и други морски две три блесни, но камъшите около мен ме отказаха от този начин. Иво ми беше подарил един такъм за лефери. Плувка с тежест и около метър и половина месина с две куки една за друга. Взех другата въдица подарък от жената. Тук не направих грешката с монтажа. За стръв сложих една жива рибка, като се старах да остане такава и заметнах до далечните камъши. Знам, че там дълбочината е някъде около 2м.
Оставих въдицата на страна и продължих да си хващам белички. Едното око винаги беше на голямата плувка. След двайсетина минутки проверих рибката още си беше живичка, но не толкова активна. Свалих я от поста и няколко торни чеврейчета застанаха на нейното място. На другата въдица нещата си продължаваха по същият начин. По едно време гледам как голямата плувка нещо помръдна. Оставих въдицата с която ловях белички и зачаках с другата. Последва ново поклащане и после повеждане. Засякох и започнах да навивам. Усещах тежестта и борбата на рибата. Пръчката е с тънък връх подходяща за заргани и кефа сега е по-голям. Доведох рибата до разстояние подходящо за изваждане, нямах нужда от кеп, не е чак толкова голяма и извадих едно хубаво гебенче. Така казват хората тук на костура. От години още, когато ходихме с брат ми на риболов не съм се радвал толкова на подобен улов. Още повече, че беше на въдица, която не е за този риболов а и такъмчето си беше пак за морски. Но нали е въдица и монтажът е за хищници. Последва ново зареждане и хвърляне. Последва цоп на плувката някъде на половината разстояние и малко в дясно от целта. Плувката остана самотна разделена от основното влакно. Тук монтажът си каза думата. Явно трябва да е плетено влакното. Месината се беше скъсала и сега плувката си плуваше свободно. Е аз такъв подарък от Иво няма да остава, нали имам и неопрен в колата. Набързо обух банските сложих неопреновите чорапи и нагазих във водата за спасителна акция.
Дълбочината беше малко над гърдите и не се наложи да плувам. Плувката беше спасена. Зачудих се дали това е знак да си тръгвам, но реших да остана да дочакам полета на лястовиците. Малко преди залез хиляди лястовички се спускат над езерото за последен танц преди вечерното хранене с насекоми. Вятърът утихва и водата става огледална. Дребните рибки по повърхността на водата почват де се щурат в търсене на храна а едрите хищници да ги преследват и ги карат да подскачат над водата. Отразените облаци във водата нарастващата луна на хоризонта и песента на вятъра в тръстиките, кара сърцето да усети песента на времето и да накара душата да запее.
Полових още малко и така зареден се отправих към Каварна. Брат ми с жена си и детето бяха дошли. Иво и той се беше обадил, че неделя ще ходи на север около Русалка с децата и още компания и може да направим едно гмуркане. Аз като основна задачи ми остава за неделя да направя и последното пръскане в Каварна.
Пътувам по пътя пуснал съм си радио за компания и се радвам на залязващото слънце над полята с пожънато злато и натежалите пити на слънчогледите.
|
|
. Ивчо вярно много е напреднал и вече смело мога та твърдя, че аз трябва да се уча от него. Пожелавам му да има достатъчно време да се забавлява и да намира такова да споделя!
Аз още се настройвам и до седмица задачките по ремонта ще приключат и може и аз да се включа по Варненско.
Та по Каварненско и Калиакренско вчера пак ги имаше за три часа и аз стрелях доволно.
почти същото, като предната седмица. Почти на всяко гмуркане ги имаше.
видях голям скорпид, голям чернокоп и добър кефал.
Дребни прозрачни рибки, Преследвани от едри хамсийки и дребни чернокопчета, като нокторезачки.
С попчета е пълно, пък беше и сравнително бистро за мястото.
Пак бях без кукан, но с два харпуна. Използвах стрелата на единия за кукан. Трябваше да е по дълга. Почти спрях да стрелям по платерини. При една добра изстрел и пропуск. добре, че беше пропуск. Стрелата точно там където е ухото се беше протрило въжето и остана на дъното. Добре, че беше бистро и я намерих. Точно преди седмица Иво имал подобен проблем по Гръцко. Стрелата я бях взел от бате Жоро преди три -четири години. Та от тогава не съм и сменял и ластиците. Харпуна и него не го ползвах почти две години и добре, че този сезон, бях оставил другите във Варна и се наложи да го ползвам. Явно на сегашното ми гмуркане много ми допадна.
Та точно след като взех стрелата вече имах достатъчно дълъг кукан. Преместих рибите от 75 цата. Още на второто гмуркане бях легнал до един камък с миди минават едни дребни рибки преследвани от мини чернокопчета. В далечината минават платерини, не са едри и не помръдвам те се движат бързо. За миг след тях виждам много едър чернокоп или може би лефер. Той нещо се стряска и идва близо да ме огледа малко над мен и в ляво. Почти го повеждам каубойската и го виждам, но май изненадата от появата не остави сърцето и ума спокойни. Пропуснах. Миналият сезон и началото на този със 75 цата почти нямах пропуск просто рибите сами си се нанизваха. Сега дори като го зареждам ми прилича на детска играчка. Миналата седмица пак имах някаква такава дилема с него. Явно ще трябва да поработя над това да прострелям двата харпуна едновременно. После взех да търся само хищници. Така и така съм без кукан. Чуках, траках гугутках, въртях. Само платерини. Вече почвам да се чудя дали всичките тези неща помагат. Правя 10 гмуркания на почти на едно и също място 5 пъти съм тих и 5 редуване на тракания и т.н.
Само на едно не видях платерини. Третото със почукване на дръжката. Та след като не ги закачах при едно с щракане малко зад гърба ми мина кефал, но като то се изравни с дръжката на харпуна си тръгна. На излизане стрелнах и със 75 цата две рибки. Много точни в хрилните капаци. Явно нещата са в главата. На тръгване морето се беше укротило а слънцето наклонило. Чуваха се вечерните песни на птиците и гласовете на щурците. Благодарих полюбувах се и тръгнах.
Толкова риби за този сезон имах за първи път. Въпреки това, нещо не усещах радостта. Преди и на половината щях да съм доволен. Дори този сезон при само една риба удовлетворението е било по-голямо. Връщам се пак на старите неща от смяната на позицията. Много от вас са го казвали а и Гого ми го напомни преди два сезона. Това е така както попчетата и платерините. Трябва да се спре или намали лова на едните за сметка на другите. Вече почти два сезона се опитвам да го правя. Забравям редовно кукана, но все не мога да устоя на някоя добра.
Днес също бях с тези мисли, но още при първите риби разбрах, че ще стрелям по платерини. Дойдоха ми от дясно и тръгнаха да ме обикалят. Почти от към лявото рамо ми са и се подредиха две добре пробвах двоен и се получи. Та така започнах лов на платерини. Въпреки това буят беше на достатъчно разстояние от мен. Вярно , че така губех и време да изляза и да ги поставя на стрелата –кукан, но и си почивах в плиткото.
Ники както ми каза тази седмица ще гледам да сменя ластика да сложа нова линия на стрелата. Мисля да прегледам темите за флашери. Булти имаше писано нещо от Христо Янчев за някаква перка. Та да пробвам и в това дали има светлина. Въпреки всичките неща най-важно е мисълта.
|
|
Първо за двете рибки.
Както и да се редувахме не съм видял кога Иво се е гмурнал. Мислех, че е доста в Дясно. Разбрах, чу не ми е ден. Много бях припрян то и се вижда. Мислех към два да съм на вода но чак към седем се приводних.
Ивчо беше във водата и имаше няколко хубави рибки. Аз дори и мюрето не видях, което пак ме води на мисълта за смяна на маска с по-добро видимо поле. Сега не си виждам колана. и на страни също е ограничено.
Рибките явно са се въртели около мюрето и като се гмурнах, като лист ги видях. В първият момент го видях и дори си помислих да ги пропусна, но после видях че са се подредили и са се сгъстили. Та изстрелът беше за двоен и се получи, а това как Иво е успял да го документира Браво! Видях си нещата. Благодаря Иво.
В събота на Зеленка за час видях четири пъти кефал. веднъж стрелях, но пропуснах. Една платеринка за чорбичката на Краси. Водата топличка и след четвъртият метър леко студено , но и доста мътно. рибките стоят в студенкото и мътното. Останахме вечерта на барбекю с рибена супа и биричка. и много звезди.
Неделя от 6-9 лозе от11-15 море.
Краси местеха плажа другата страна на буната на Зеленка от страната на Калиакра.
Аз им казах, че ще ходя по вода, но те ме взеха с лодката от брега.
Направихме познавателна обиколка- Точно пред носа там където се срещат двете течения гледката беше мъжка. Безброй зайчета, като звезди, море като казан водата мътна и доста вдигнати водорасли. Видяхме много делфини навсякъде около нас. Веднъж дори в редица 7-8
Пробвахме за сафрид, но нищо. Не настоявахме много. Прибрахме се от западната страна на носа. До пещерата завет, но много мътно. На даляна малко по бистро. На шкарпа мътно. Там ги открих. Самотният кол го няма за ориентир, но въжето му е под водата.
Една жълтениково-кафява сянка зървам. за стотни давам мислено предварение в посоката и скоростта на сянката и стрелям. Сянката се доближи нещо жълтеникаво проблясна а не сребристо. не можах да го зърна мина ми от страни и се потопи в мътилката. Капитана беше излязъл и се беше качил в лодката. Не е влизал от декември миналата година и ухото нещо го наболяваше. Казах му, че щом е приключил да ходим при плажуващите, че и там мога да се гмуркам.
Та мястото е доста живописно , и е трудно да се опише. Море стена небе и само тънка ивица от бели камъчета между морето и скалата.
По скалата са обрасли всякакви треви и храсти. Предимно има и смокини, но сянката я правеше някаква къпина.
Скалата на места е гладка и по повърхността и се стича вода.
Небето е синьо платно единствените бели облачета рисуват картини на приказни герои по него.
Сладката вода, която се стичаше по склона, правеше водата да изглежда, като мастика. Това пък си е предпоставка за наличие на кефалови риби.
Не бях се гмуркал в района. Не знаех и дълбочини, но ги предполагах от съседният подобен район. Направих за час една познавателна обиколка на вътре. Два пъти видях кефали и вторият стрелях.
Бях се скрил до една скала а до мен пясъчно поле. Дойде ми от ляво повечето риби идваха от там. Добър и точен изстрел.
Оставих го да си се измори, но малко. Завъртя се и се усука на линията после го доближих и когато го придърпаха почти ми беше в ръцете каза рас -прас и се откачи.
Последва познавателна обиколка в ляво. Там намерих хубави камъни с миди и платерини около тях.Връщане до началната точка и опознаване на района в дясно. Там водопади и кефали. Един бандитко го взех. Нарекох го на капитана Краси а той каза, че ще го запознае с компанията на Джулая на Камен бряг.
Та после имаше пренасяне на багаж товарене лодка пиене на кафе и прибиране.
и те така.
Риби имало и в Каварна приятел се обади видял дори веднъж десетина като водачката била към 2 кила а останалите към кило предпоследният 950гр.
|
|
Трети открит урок
Водата в морето вече се беше стоплила. Заредиха се няколко добри дни за гмуркане. Дъщерята е на балкан, жената си взе колело а моите задачи след работа бяха почти намалели.
Бяхме се чули с Ники и той споделяше впечатления, които ме зареждаха с оптимизъм. В службата също бях наваксал със задачите и така в четвъртък си пуснах отпуска за един ден.
Обадих се на Ники да се разберем. Той както обикновено е прегледал прогнозите, чертал е карти и подредил пъзелите. Разбрахме се влизане сутрин рано. Нещата ми почти бяха подредени от предният ден . Само бях свалил неопреновите неща да минат през сладка вода и дори не ги бях прострял да съхнат. Нагласих си телефона да звъни час преди уреченото време.
Видях, че нямам много ток и го сложих да се зарежда, както обикновено в хола. Легна си малко късно, но се надявах да се събудя на време. Да ама не.
Жената ме буди и вика телефона звъни. Гледам Ники.
-Здравей ще закъснея малко.
-И аз също. Отговарям и бягам към банята хвърлям две шепи вода и бързо се обличам. Вземам чантата с неопрените и потеглям. Добре, че е рано и няма много движение. Не нарушавам правилата и в уреченото допълнително време съм на мястото. Само не бях изпълнил уговорката да съм облечен.
Ники ме подканя да побързам. Аз още не съм се събудил и гледам да съм бърз. Та в бързината съм забравил и кукана в къщи, че вчера имаше една интересна рибка на него. Имам и материал за друг в колата, но Ники ми предложи неговият за буй- с метална проволка.
Ники погледна Кефка и каза, че трябва да е по-голяма.
После се правихме на козли и след минутка бяхме във водата. Ники разположи постовете и даде наставления. Да не цопам много, харпуна да не стърчи да почуквам по камъните.
Слънцето се беше вече подало над дърветата и радостно ни приветстваше. Усетих мига на топлота и му се полюбувах. Какво по добро да си във водата слънцето да те подканя да я погалиш, както то те гали и то, и да благодариш за възможността да се насладиш на мига.
Ники вече се беше потопил. Не след дълго дочух и изстрел и и после едно
Юююхууу!
Ники вече имаше рибка. Едно хубаво кефалче.
Време е и аз да се заема да видя какво се случва при Кефка.
Водата си е топла, на дъното е малко мътничко, но все пак има някаква видимост.
Направих няколко гмуркания. Нещо в апнеята ми куца. Никаква я няма. Дали съм я забравил накъде в предният сезон или пък неспортуването и цигарите са си я задели. Нещо не усещам така, както трябва да бъде напрегнат съм. Нещо ми тежи.
След малко Ники пак се появява. Гледам на кръста вече не е една риба. Не са и две а три хубави кефала. Пък аз още не съм видял рибки.
Ники пита дали почуквам казвам му, че го правя, но той отговаря, че не чувал. Значи не го правя както трябва. Опитвам се да наблегна на чукането. Различни видове. Чуч, чук пауза чук, чук пауза. Друг вид -Чук пауза чук пауза. Трети Чук, чук, чук пауза чук, чук.
После се усетих, че само чукам пък все пак съм в морето, нещо не му е тук мястото и още на съм видял хубава рибка, като изключим Кефка. Да не вземе някоя русалка да дойде.
Излизам да раздишвам в камъните. Гледам на куката има платерина, явно Ники иска да ми даде малко късмет. Отивам да го потърся. Да оставя малко Кефка на мира да и се полюбуват. Правя няколко гмуркания на познатите места. Дори и платеринки не виждам а само чучоринки.
Връщам се на позиция и гледам Ники си свалил кукана. Завързал един камък и го сложил за тежест. Такава прелест. Слънцето е огряло четири хубави кефала и лъчите му играят по блестящите им сребристи тела.
Ники ме вика на неговата позиция. Показва ми къде е легнал как стои, къде е разположен харпуна. но на мен апнеята ми пак е някъде забегнала. На излизане махам здраво с плавници така хубаво, че му замътвам позицията. Правим разбор.
Ники вика имало ги и аз виждам, че ги има по кукана. Знам, че ги има, но не ги виждам.
Ники ляга и на моята позиция и взема кефал. Подарява ми го. Казва, че така се прави.
Знам, че иска да ме накара да се отпусна и да се представя добре и най вече да се насладя на преживяването. Благодаря Ники за отношението. Знаеш, че рибата не ми е толкова важна. Най-ценя приятелството.
Нали сме мъже винаги между нас от както свят светува има съревнования. Винаги е имало добри ловци и не толкова добри. Това зависи от много неща от подготовката, опита умението да се анализира, обстановката състоянието на ловеца, от това колко сме отдадени на нещата.
За да увеличат своят улов мъжете са започнали да се събират в групи и да ловуват заедно. Така придобивали повече опит и си споделяли уменията. Сред тях винаги е имало такива, които са се отличавали със своите знания или умения. Всички в групата са се поучавали от тях и са ги правили свои предводители или учители. Били са им благодарни за споделените неща и научените знания. Това дали ще придобият техните умения зависи само от тях. Учителите пък за да подържат нивото трябва да намерят начин да придобият нови познания и да разширят възможностите за улов. Благодаря Ники, както за споделеният улов, най-вече за споделените неща и това, че продължаваш напред към висините на дълбините!
В този така наречен напредък днес човекът е станал върховният хищник на нашата планета.
Преминал е през много перипети и е успял да постигне това, което сме сега. Тази ни възможност трябва да ни прави много по отговорни за опазването на всичко около нас.
Тогава, когото при индианците са се появили билите ловци и са започнали да избиват голяма част от животните и да използват техните ресурси се е получило така, че в началото е имало огромни трофей а после популацията на почти всички видове е намаляла.
Въпреки това човек никога няма да се откаже да ловува. Новите възможности и открития само ще ни дадат повече възможности. Това е така и с уменията, колкото повече умения имаме толкова по-добри ловци ставаме. Колкото по-добри ловци ставаме толкова повече почваме да се замисляме за това, което ловуваме, как да го опазим и накараме да се увеличава.
Ловците през зимата слагат храна за да може дивечът да оцелее и по-голяма част да има поколение.
Та при разбора Ники каза, че съм държал много на пред харпуна и ги плаша.
Знаех, че не ми е рибно, нещо в бързината и умората и мисленето и нещо не е наред.
Оставих харпуна. Да преценя дали от него не ги виждам.
Варно, че видях един, но беше на стрелата на Ники. Малко преди това чух изстрел и в първият момент появата на Кефал със стрела, не ми беше толкова странна.
Пробвах и на други места без харпун е все същата работа. Не виждам риба.
Беше ми станало и студено. Недоспиването ставането рано, дупките в ботите и ръкавиците, както и не виждането на риби за покачване на адреналина и пренебрегването на студа ми подсказа да изляза. Дори обиколих а Ники мина направо. Дори и при обиколката пак не ги видях.
Изводи
Относно Мюретата-работят. Колкото повече старание и умения са вложени толкова, по-добре работят.
При близо едно до друго мюре отиват повече към по-голямото.
Ако имаш и цигулка резултата е още по изразен.
Всичко това работи ако се гмуркаш правилко, ако си тих, имаш достатъчно време да изчакаш и да излезеш и си настроен положително. ,,Аз мога“, както казва Лагутин намерено пак от Ники.
Ники каза, че е важна музиката. Само трябва си настроиш инструмента на честотата на публиката.
Днес видях, колко много грешки могат да се направят и как , ,,като няма риби пак има и като има риба пак няма“-Ники
Благодаря!
Да знаеш, че то не за всеки урок ми за всяко споделено умение ти благодаря!
Да но денят не приключи така.
Тръгнах да се прибирам и да посвърша някоя друга задача. Малко преди обяд се усетих доста изморен и прецених, че имам нужда от час почивка. Легнах и си починах добре усетих как мислите пак ме поведоха към морето. Точно взех да хапна нещо и телефона звънни.
Ники
-А що не вземеш да влезеш и след обяд, но не там където бяхме а на другото място. Да постреляш малко рибки, но по старият начин.
Като добър учител, след като видя че не съм подготвен за материала е мислел и за домашно, като ми каза и мястото на което да го напиша.
Този път мислите ми бяха на една вълна.
Изчаках още час два и си отправих към мястото за домашно.
Паркирам колата и гледам идват едни младоженци да си правят фото сесия. Изчаках ги малко да не им развалям снимките, дори предложих да преместя колата, но те не пожелаха. Изчаках ги да се отдалечат все пак аз за никъде не бързах. Облякох се спокойно взех и новият буй.
В морето бяха почнали да се образуват зайчета. Там където бях решил да гмуркам имаше и доста пяна. За въже на буя съм сложи два метра ластик. Исках да пробвам как ще се държи на вълни. Бях прочел от Явор, че сега имало някакъв силиконов и много добре се е държал. Та реших да пробвам първо с обикновен от строителен магазин.
Нарамих нещата и към водата. Преди да се потопя също усетих една свобода и едно спокойствие. С първото гмуркане нещо спокойствието намаля.
Идват рибки
Не са големи, но минават. Първи поздравителен изстрел да им кажа, че съм тук.
Зареждам и гледам пак минават. Един хубав дълъг пасаж с платерини. На бързо слагам и вторият ластик и успявам да прицеля една от последните. Малко далечен изстрел, но първата рибка е уцелена, дори и леко подръпна. След кратка борба в която успя да навие линията на въжето вече е на кукана.
Минават още два три пасажа. Трети изстрел и втората рибка е факт. Поглеждам не са минали и 10 мин от както съм във водата. Поглеждам към буя доста добре се държи ластика го държи на разстояние от камъните и от буната. На него е и кутийката с ключа. И тя е над водата. Колата и тя се вижда.
Продължавам да виждам рибки, но нещо вече си имам две и искам по-добро, като знам че ги има въпреки че ги няма. Така по едно време съм легнал в посоката от която идват платерините и от към гърба ми идва един хубав кефал. Успях да го стрелям, но само няколко люспи му опадаха, беше далечен.
Почнах да ги търся малко по на долу. Там и поведението на платерините ,като през лятото
Идват направо към теб и те обикалят. Та при една такава обиколка в края гледам и една кефска опашка да се помятва, като байрак, ма как се стреля по байрак Той толкова бързо се повява.
Последва раздишване в камъните. Гледам от посоката на платерините минава и една хубава рибка не с двеста, но към деветдесет и пет дава газ към Каварна. Далечен изстрел и го гледам на стрелата.
Улучен е в гърба. Стрелата е преминала на половина и рибката почти не помръдва.
Адреналина се покачи рибката е добра Кефал с добри размери. Вадя я над водата извиквам едно Юху. Както се покачи адреналина така и нещо умората се покачва или нее точно умора а една тежест. Почнах да се опитвам да помисля, какво е. Не можех да се сетя от какво е това напрежение освен да сваля жилетката с тежестите. Тази свобода съм чакал. Дали от товара или от свободата на дишането усетих как следващите гмуркания апнеята почваше да се подобрява, а и не само апнеята. Настроението също. Рибите и те усетили промяната и започнаха да ме наобикалят.
Гледам някакъв голям силует. Колега е дошъл. Изплувам и чакам да излезе подвиквам да се знаем. Гледам го без буй предлагам да се гмуркаме подред да не си пречим. Той се похвалва с новите си карбонови плавници били не толкова леки, колкото давали едно бързо плуване направо бил учуден. Казвал се Иван и влизал от брега.
Малко след това си тръгна.
Аз доволен от споделеното. Поглеждам вече съм от два часа във водата още час и ще тръгвам.
Ма като тръгна една риба едни платерини водата се избистри съзнанието също, сърцето спокойно и дори намирам част от двете с апнеята от предният сезон.
Дишам спокойно и бавно поемам последните глътки въздух. Правя китово салто два три маха и плавно пикирам на долу. Помагам си с ръка да се понеса към позицията. Усещам музиката и почуквам нежно по камъка чук, чук.
Идват платеринка после още една и после десетина. Не ги закачам и след малко се появява една по-голяма рибка плува право срещу стрелата. Вече е на две педи от нея. Не чакам да се обърне и стрелям право в главата. Рибата почти не помръдва. Изплувам бавно и издърпвам стрелата в камъните. Да не плаша другите. Държа кефала здраво. Вече съм по-спокоен при обработването на рибата. Бях благодарен и на една, но две е още по добре.
Следващите гмуркания са в реки от платерини идват и си отиват.
При едно направо стават стена от риба до повърхността. Гледката е красива почти забравям, че съм там и идват едни хубави кефали появяват се зад сцената и повдигат завесата от платерини.
Успявам да поведа този, която си избирам. Стрелям и последва здраво дърпане. Те това дърпане чакам. Виждам рибата е уцелена добре и се наслаждавам на дърпането . После я пускам да полегне колкото да хвана стрелата, както каза Юли. И накрая събирам двата края и придърпвам. Трети хубав кефал слагам на кукана. Вече не мога да се позная. Изравнявам постижението от предният сезон на три кефала. Продължавам и пак същата картина само дето съм на няколко метра настрани и дори и там минават. Тук вече си е рутина и емоцията е намаляла. Усещам, че трябва да спра. Няма смисъл. Оставям харпуна и почиствам няколко камъка от рапаните. Дори май доста нетежаха, че да видим новият буй дали ще ги издържи. Буят се справи доста добре и с тази задача. Излязох доволен.
Бях си направил домашното. Сега остава само да го напиша и Учителя да го провери и да напише два три реда за забележки.
Благодаря Ники за подкрепата и знанията, които споделяш!
|
|
Състезания Шабла и Каварна
Да напиша с две три думи за обиколката ми около състезателите.
Събота бях в Каварна около Два часа. В три бях на Тюленово. Обиколих около скалите и видях няколко гмуркача. Гмуркания от минута и раздишване 40сек. Последният пост Нефт и газ Шабла. Жълт буй. Гмурка до борунчето преди залива с бараките. Пред бункера. Водата изглеждаше бистра в плиткото. Стоях до 15,40. От там на моста.
Там ремонт. Ще стане хубаво място за сафрид и гмуркане. Намерих и пътя за буната. Разходих се малко. Един облак премина от Констанца към Шабла. В Шабла беше валяло много. Отправих се към Крапец. Там морето много тихо. Пътечката беше много кална и се подхлъзнах. В брега има много черупки от миди, но стари. В плиткото бистро, намерих и хубаво камъче до кръста. Идват три платерини, хубави пасящи. Изстрел и пропуск. Извадих си поука. След час пак ги видях този път идвах от дълбокото ако може да се нарече дълбоко а рибите дойдоха от брега. Пак три. Върнаха се две третата я взех с мен. Почти през цялото време валеше. Накрая се проясни. Отидох до село и зарадвах баба с улова. Лозето остана.
Неделя-от 6-8 на лозе в Каварна после на Село до 12.30. Обяд в Каварна в 13ч.
Обиколка на състезателите.
Четири буя на бараките до Чиракмана. Разбрали са правилното място. Гмуркат се в плиткото. Морето като за тук много добро. Въпрос от един от състезателите към друг колега
- Видя ли риба?
- Не
- И аз още.
Попитах кога ще свърши състезанието отговориха 16,40.
. После поглед от панорамата. Един жълт буй пред бараките на морска база. От горе се вижда линията на шкарпа- много рядка гледка. Минава и лодката със съдиите. Въпреки разстоянието чувам, че някой имал една риба. Надъхват го. От там по черно до Дълбока. От горе виждам буй пред заведението. После разбрах , че състезателят е станал първи с една лястовица.
От там на Зеленка. Водата много бистра в брега, но не видях буй. Или е имало някой зад боруна в посока Каварна. Поглеждам и от Калиакра. В брега бистро, но на шкарпа мътно.
Отивам на Болата. Лозан е там има една платерина видял и кефал.
Много ува, малко гюмуш не мигриращ стоящ. Морска мишка, малка. На дъното доста попчета и две дупки. Раци доста. Водата горе мътна долу студена и малко по-бистро. Течението с посока Русалка. В залива към Русалка по-топла. Мътната вода по повърхността може да е от рекичката, както ми каза Ники за една друга река.
Отивам и на другата страна там близо до скалите на пясъчно дъно виждам сребриста точка, но по-различно от кефаловите. Притихвам и при повторното появяване стрелям в мътното. Не последва дърпане. Отправихме се и към буната там нищо интересно. Е нали съм събирач, събрах си малко дарове, час от които и дарих.
17,10. Бях излязъл още малко задачи и
Пропуснато повикване. Приятел ги видял да излизат каза ми за лястовицата.
В 18.30 бях на Българка.
Награждаването приключило. И час от хората си бяха тръгнали.
Все пак видях двама трима познати. Бате Жоро също беше там. Получих и подарък от него.
Мартин беше с награда и купа с рибка.
Димитър от Шабла също се видяхме. Разбрахме за едно състезание за деца.
Велико и той беше дошъл. Видяхме са на бързо, но все едно си казахме всичко.
Резултатите са добри, не са точни но това, което чух.
Една лястовица.
Един скъсан пеленгас.
Един видян лефер
Двама човека с по 2 риби.
Едната е била почти в края на състезанието.
И няколко с по една платерина.
Изводите, че по време на миграция рибите вървели по-на вътре и чак над вечер някоя доближават брега. На вътре беше мътно.
Ще е хубаво място за пасящи платерини.
Получило се е едно добро събиране на приятели а състезанието само им е дало повод да са заедно.
Общо взето два дни обиколих доста места и си избрах места, които някога да проверя.
Малко съжалява, че не можах да свърша по-рано със задачите да се огледам и по оборудването, че те хората на крака бяха дошли, но мога и аз да отида някога на крака да ги огледам.
Въпреки че няма да тръгна да се състезавам винаги ще уважавам хората, които практикуват този спорт. Важното за мен е приятелството и разбирателството. Пожелавам им да го откриват и разпространяват!
|
|
Гмуркане с Кеф-ка
Жената стана рано, че имаше задачи после се прибра ние още спим. Оправихме се на бързо багажите и газ към Варна карах бързо но не безразсъдно. Ники се обади бил на шкембе с Иво. Направил го боцман. той се е представил добре.
През деня дъщерята на рожден ден на пиратски кораб. Аз се разходих доволно по морска гара.
След обяд, когато слънцето вече премина се паркирахме на Буната.
Там ми се стори най-добре хем е ниско и колата е до теб. Хем има плаж и заведение.
Пробвахме да ловим рибки с въдица. За стръв хванах няколко скаридки. Детето и то се опита и хвана една, но си изцапа дрешката. Добре , че мама беше до заведението, че не ни видя. Хванахме кучка и чучолинка. Жената дойде по едно време и като ме гледа, колко жално изглеждам вика.
Е хайде влизай, че после още по тегаво ще стане.
Ми не чаках втора покана.
нарамих нещата и към водата. Имах и компанийка. Още не съм я кръстил, но май ще е Кеф-ка. Две седмици става се занимавам с различни неща. Чета по форуми преглеждам темите и клиповете на Ники. Обикалям разни магазини и т.н.
Почнах с ПВС от рекламни табели минах праз дърво и накрая фибран.
Дървото най-много време ми отне около 4ч., че нямах много инструменти.
Летва 4м. 25мм -5лв
Нарязана на парчета по50см.
Залепих с лепило три парчета. От първият кефал имах свален профил- тялото на вестник. Прекопирах го на дървото и започнах да оформям. Ножовката тъпа пилата пари триона в колата. Та докато се върна жената трудничко се получаваше. После с триона по-лесно я оформих и с пилата я загладих.
Малко плоска от страни и коремчето можеше да се уголеми, но придоби форма.
Боите са бяла сива и черна по 5 лв. 3бр. + една сив грунд.
Пръсках вечер на вън , че в къщи много мирише после.
Добавих и малко молив тук таме. Дървената още не съм я топил. Иска ми се някакъв лак да и сложа и тогава Толкова труд съм вложил.
С ПНЦто по лесно се работи, но нали го правих на бързо после запълвах дупки с лепило. Пак пила и шкурка. Там имах и ремонт на перката, че на прототипа се счупи. Идеята пак е от Ники.
Фибрана най-лесно се обработва, но допуснах грешка. Не чета. Лепилото хем го лепи хем го разяжда. Ще пробвам с лепило за фибран. Жената има при монтаж на една табела 4 седмици ми стоя на един нокът и не се отлепи.
Още не са напълно готови и затова не смея да ги покажа та ползвам само тази с ПВЦ и първите ми впечатления са добри. Рибите поне я виждат. Гумюшите и платерините се плашат кефалите не се отъркват, но се оглеждат. Увите обаче направо я обожават. Събират се и не помръдват. Само когато идват други рибки ме уведомяват.
Вчера прегледа на оборудването се състоя в смяна на линията на 75 та. Ремонт на тежестите за крака и малко оцветих жълто петно рисувах люспи и перки на ПВЦто-Кефка
Та погледах как се държи.
Малко бързичко минават покрай нея и я заобикалят.
Стрелях по една платерина, но пропуснах. При зареждането на харпуна се
отлепи държача за линията на главата. Предвидливо съм с два харпуна.
Точно взех другият и гледам едни хубави рибки ми обикалят компанията. Минават на скорост на около два метра от нея и по на вътре. Пробвах да ги чакам по-на страни но и там минават на далеко. Има колеги рибари на буната и може за това така да се държат.
После при едно гмуркане един кеф мина с двеста
След две три гмуркания легнах в подножието на компанията на средна дълбочина.
Дойдоха от горе и се завъртяха избрах си най-добрата. първо не можах да я взема на прицел, но после за миг и се намести.
Изстрел.
С три дължини съм тук и кефа на хубавото дърпане е на мах
Гледам кефа, малко не добре ударен стрелата преминала малко под страничната перка.
Сърцето вече бие лудо.
Остава само да го хвана.
Държа дръжката а той на дъното.
успях да се гмурна и да хвана стрелата.
държа стрелата и пуснах харпуна.
рибата опъва здраво едричка е.
Раздишах.
Видях, че все иска да се отправи на дъното
Пуснах стрелата и го оставих да полегне.
Понесох се след него.
Успях да го натисна в дъното и да го хвана здраво.
Сърцето вече беше на мах
Събрах стрелата и въжето и изплувах.
Отправих се към буя. Там с помощта на стрелата от другият харпун го освободих и благодарих.
Вече дори си мислех да излизам, да оставя спомена за по-дълго, но останах да наблюдавам компанията.
После я преместих на дъното. Там също ги събираше, но повечето бяха платерини.
Взех една и реших да приключвам.
Последно време все последните гмуркания ги правя без харпун.
Почти винаги виждам риби.
По спокоен съм и явно рибите разбират това и идват.
Този път направо ме наобиколиха все хубави имаше и половинки.
Полюбувах им се и излязох. Нека да пораснат.
Та както Ники казва 90% от успешният лов е работа в къщи.
Благодаря!
6.jpg(164 Kb) 993 свалено 2.jpg(124 Kb) 1015 свалено 5.jpg(169 Kb) 1050 свалено 1.jpg(133 Kb) 1068 свалено |
|
Здравейте!
Няма да се пускам да започвам от далеко, но така и така ще разкажа за деня, че малко да придобиете представа за настроенията през деня.
Ми пак съм в отпуска. Планирах я за един ден, че трябваше да закарам колата на доктор. Бяхме се разбрали 9.30ч. Сутринта станах рано закарах детето на градина, жената на работа. Отбих се през един ,,козметичен салон за коли” направих и една баня, дръпнах и малко въздух и леко започна да роси. 9.30 съм на линия. Казах каквото ми предаде предният доктор. Няколко минутки и си показа каквото трябваше. Доктора каза до обяд ще е готов. Прибрах се в къщи, посвърших туй онуй. Прегледах прогнозата и зачаках обаждане. Стана един и си викам дай да звънна. Доктора бил на обяд. След половин час да отида. Отидох след уреченото време, почаках точно три цигари време. За де не си губя времето се запътих към едно близко рибарско магазинче.
Заваля малко по-силно и се отказах. Точно се връщам и доктора и той готов. Поговорихме, сърдит ми бил, от повече от година и повече да не съм ходил при него. Извиних се, че съм го обидил. Той явно доста си го е носил. Не искам някой да се чувства така, но явно и аз имам лоша страна. То доктори на коли много и коли много.
Болно ми стана, че човекът толкова време все така си е мислел и нищо не е казал, но аз не знам какво мислят другите и нищо не мога да направя, да му помогна освен да се извиня.
Багажът беше приготвен и чакаше. На бързичко го натоварих и потеглих.
Първо се отбих до рибарското магазинче, при един колега от форума. Не му се представих, но въпреки това той толкова настояваше, че това нещо, което търсих не си заслужава та чак му се зачудих. Как търговец не си хвали стоката ми направо отказва клиента. Да ама на мен това направо ми подобри настроението и така и така си бях решил а и парите са една кутия цигари та направо си го взех.
Обадих се на жената да и съобщя новината. Казах, че мога да отида при друг майстор или да отида да се гмуркам. Тя каза, че имала неща за вземане и ако ходя да и се обадя или да мина да ги взема. Още не бях решил какво да правя. Бях се чул с Ники по-рано през деня и той ми даде наставления и прозрения.
Колата някак си сама се движеше, светофарите се нижеха един след друг и все повече минавах на зелено, та почти не усетих, кога свършиха и останаха далеч зад мен. Паркирах там, където ме изпрати Ники. Запалих цигара и се отправих да проверя как е видимостта на водата.
Духаше силен североизточен вятър. Времето беше облачно. Морето изглеждаше спокойно, но предната вечер вятърът беше много силен и сега вълните се разбиваха в скалите. Погледнах камъните и не ми се стори много бистро. Въпреки това усещах нуждата да вляза във водата. Да отмия мислите и да се отпусна. Днес за разлика от вчера нямаше много коли. Дори около мен нямаше нито една спряла. Това малко ме притесняваше, че съм си патил и сега винаги с едно на ум.
Обличането беше бързо. Точно нарамвам багажа и един братчед се завъртя, ма се прави на разсеян и въобще не ми поглежда да го огледам и аз. Нещо ми прескочи, но отправил съм се вече. Обувам плавниците. Смазвам маската. Слагам и ръкавиците.
Заставам за минутка и хем го наблюдавам хем се успокоявам. Цамбурвам леко във водата. Май е една идея по-бистра от когато идвах за последно, но може да е така само в началото. Закотвям буя и се оглеждам за колата. Избирам си място хем да се виждам, хем да съм скрит, за рибите и да мога и да поглеждам към колата.
Оп. Една черна кола спря до моята. Маската половината във водата половината над водата. Минават рибки. Дребни са. Първите платеринки се подават за тях. Аз държа харпуна със свита ръка, че да не стърчи много. Повеждам една от повърхността и в момента, в който стрелям тя прави лупинг.
Аха първата. Да първата, която спря да ме огледа. Имаше някаква следа по люспите, но само по тях. Явно е, че ще живее.
Пак поглеждам към колата. Общо взето, като раздишвам направо си дишам. Виждам как човека си чопли семки и обикаля колата. Говори нещо по телефон, ма после и се заглежда по моята кола. Дали толкова добре съм я измил или нещо друго го привлича.
С лявото око пак ги виждам. Този път съм по съсредоточен, не бих казал спокоен. Изстрел и пак лупинг, но този път и с подръпване на кордата. Не подръпване ми направо дърпане. А сега де. Първият път издърпах стрелата да не плаша пътеката, но сега май се налагаше различен подход. Силният вятър освен, че беше докарал мътна вода, но и я беше изстудил малко. Това обаче ми беше предимство. Рибите се държаха близо до повърхността, където водата беше малко по-топла. Това ми е първото хубаво дърпане тази година. Пуснах дръжката на харпуна и го последвах. Гмурнах тихо да не плаша рибите. По кордата проследих и рибата. Не беше уцелена добре и трябваше да внимавам. Успях да хвана стрелата и да събера двата края на въжето. Така издърпах харпуна по към камъните. Притеглих бавно въжето и я притиснах към гърдите. Първата беше добра. Куканът е на буя. Той е малко преди мен на пътеката, но само там ставаше да го наблюдавам и него добре. Леко се понасям и закачвам рибата на кукана.
Пак заставам на позиция с едното око във водата едното над нея. Вече се усещам и че съм малко по-спокоен имам рибка за вечеря и денят почна да се прояснява. Точно си седя с тези мисли в главата и от някъде се появява и слънчице. Приказка. Силуетите така по-добре се различават. Е и рибите ме виждат добре огрят и се стряскат, но лъч надежда. Последва завиране в дупка за избор на позиция. Краката ми са свити. Тялото и то, лакътя и той само харпунът изправен. Минават някакви силуети, но ги стряскам и не мога да си избера. Чакам идват и други. Изстрел и пропуск. Нещо рибите са нервни. Движат се бързо. И само им дай миг на съмнение и обръщат в мътното.
Дали буят ги плаши или пък нещо друго. Поставил съм другарка, но не до мен или пред мен а зад мен. Тази позиция избрах за проба. След като намерих пътеката я поставих на пътеката. Рибите малко се дръпнаха., но и слънцето направи това. Хвърлям един поглед към колата. Гледам чичка седнал и си маха краката над водата. Дърпам другарката назад, да не му гледа краката. Да де, но пак другите са дръпнати. Сменям си и аз позицията. На второто гмуркане пак минават. Една минава от там дето сочи и стрелата. Изстрел и нов лупинг. Пак с подръпване. Този път нещо по-бързо се понесох и успях да я натисна на дъното. Пресякох пътеката на път към буя. Вече са две. Доволен, но все още тревожен поглеждам към колата. После към рибите. Изстрелите са малко назад. Рибите са бързи. Докато и видиш носа и се е показала опашката. Окото не е свикнало на толкова бързи. Вземем и кукана с мен да ги привлича или поне да не ги плаши. Викам си на третата ще плувам до колата да и видя номера.
След няколко празни гмуркания решавам да погледна от долу Гмуркам и притихвам.
Гледам как над мен минават рибки, не от тези, които чакам, но гледката е красива. Появяват се и едни бели кореми аха един по-добър- Я да пробвам от долу на горе. Рибите се движат на зиг зак, като къси змии. Третата е на кукана. Кукана. Кукана.
Е бързата работа срам за майстора. Та като се знам какъв съм за малко да загубя рибите. Въжето с което бях вързал тръбичката на кукана се беше развързало.
Третата беше на кукана, но другите две не. Стояха на въжето му. Тук дойде ред на покупката. Имал съм и други подобни моменти та въобще не се замислих. Сложих рибките в торбата мрежичка.
Вече имах три рибки за всеки по една. Поглед към колата и там спокойствия. Нашата останала сама. Ако е станало нещо вече е станало. Това ми помогна да се успокоя допълнително и взех да чакам нещо по- добро.
Дори пак успях да го почувствам онова раздишване, като сливане. Ти си част от всяка капка около теб и с това си част от всичко. Гмуркането не е гмуркане а вход към друга вселена. Само миг и мислете се преобръщат. Виждам змия. Какво прави там където искам да залегна. Не е змия а една огромна морска игла. При тях женската снася яйцата си в торбичка на корема на мъжкия и той се грижи за опазването на малките.
Май въобще престанах да мисля за рибите а съм се заоглеждал. Тогава от нищото идват едни големи риби. Просто знам, че ще ги стресна, да но и знам, че ще обиколят. Един силует се появява. Не чакам или по-скоро пръста инстиктивно натиска спусъка.
Е това дръпваме чакам. Направо ще ти изстръгне харпуна. Отслабва. Дали се е скъсало.
Леко подръпвам и харпуна тръгва. Пак. През това време успявам да си взема въздух.
Вече не мисля за пътеката а само как да постъпя. Още нямам голям опит с големите, но миналата година имам няколко урока.
Успях да стигна до стрелата и да видя къде е уцелена рибата. Почти по средата, на място, което ми даваше доста надежда, че ще се справя. Поразходихме се малко насам натам почаках я да се умори и след това с две три движения издърпах кордата и я улових. Беше най-добрата ми този сезон.
Часът беше към 4.30
Казах си още няколко гмуркания и край. Минаваха доста риби, но вече имаше и повечко хора да ми махат с крака а рибите с опашки. Повечето все ми се струваха малки.
Имах един пропуск и една от долу. Доволно почистих един камък от рапани и се измъкнах от водата. Благодарих, че успя да прочисти лошите чувства от мен и да ми даде своят дар.
Преоблякох се на бързо, че имах и задачки да върша. Светофарите започнаха да се появяват и аз неусетно се пренесох пак в другият свят.
|
|
Благодаря, Яворе!
Радвам се, че попита!
Токата и Д ринга са подарък от един приятел. Той обича много морето. Знам, че то ще ви срещне някой ден.
Няколко години карах с платнен колан и пластмасова катарама. После минах на гумен и метална катарама. Разликата е, че не ми се въртеше толкова на кръста. По добро раздишване. Много точно пристягане в кръста точно колкото ми е необходимо за деня.
С тази тока коланът се сваля много бързо само с едно движение, но не мога толкова бързо да регулирам пристягането. Не съм ползвал до сега марсилски колан.
Черешките са скариди. Кепа е винаги е в колата ако не е на буя. Има няма риба винаги на излизане вадя рапани, пък когато има череши после в къщи рядко остават. На пролет са и по едрички-Ванки. |
|
Сезон 2016
Първите три за сезона
В Каварна на Чиракмана.
Нещата са ми в колата ма като гледам деня почти не остава време. Към 4 часа се паркирам на буната. Гледам морето тава питам рибарите имало попчета, но не виждали да минават. Паля цигара и виждам пасаж мъници след малко и пасаж гюмюш. пак мъници. за една цигара 3 пъти минаха мъниците големи като фас.
Оглеждам се а времето едно такова хубаво топло. Пак паля цигара. пак минават маници. Не чакам повече покана. обличам се бързо. Часът е вече 4.
Аз съм във водата, мътно е. Нeщо не мога да заредя двата ластика на 90ката. Оставам с един. Стоя и съм се скрил добре в камъните на буната риби не минават дори не виждам и мъниците. Бързият риб на мидарите пристигна на буната. Появиха се гюмюши. след тях и първите платерини изстрел и пропуск малко е бавен. След вторият пропуск някак успях да наместя двата ластика. Пак се появяват стрелям по една ма как я улучих незнам към 150гр.
Дребна е, но е сефте. Докато се наканя и оправя стрелата скрит в камъните гледам пак минават. Съсредоточих се в стъкмяването и след минутка две пак виждам хубав пасаж повеждам една по-добра и неочаквано точен изстрел. Хайде и тя при другата на кадемлийският кукан. Мина и още един пасаж първата беше най-голяма а останалите 150гр. пропуснах ги.
Вече чувам колегите на буната:
Има нещо на кукана карагьоз и един по-точен кефал.
Казвам си още една и тръгвам Пак минават и трети пореден точен изстрел. Чак не мога да се позная. Попитах колегите за час 16,40. Май е време да излизам. Обиколих и за черешки, че брат ми е тук намерих и от тях. В пет бях в колата После играх мач гоненка ходех на пазар на майстор и докато седна да пиша добре, че брат ми погледна умно компа и той тръгна и те така.
|
|
Времето беше 1.20 това че си разбрал 1.40 допълнително ти е помогнало да си по уверен. Кагато подобриш и нещата по оборудването 1
40 ще ги стигаш лесно не че после може да си нямал и такава. времето е едно После трябива да се почива повче. Поздравления Велко представи се отлично!
Най важното е че отидохме Забавлявахме се и се прибрахме. |
|
Поздравления колега, хубава слука пък гарнирана и описана!
Днес на север същата работа.
Влизане 15.00 почти до тъмно.
Платерини бол и на плитко и дълбоко.
Нормата я свърших за половин час. Бях набрал и преди обяд сафрид, чернокопче та и една различна.
Та се спрях и тръгнах за други.
Плувах час и нищо до целта.
Там бистро и красиво. Платерините са навсякъде.
Хранят се, любовта се, разхождат се. Големи дребни и една огромна.
Да ма нали не съм за тях.
Веднъж видях и голямата сянка, но далеко и за малко.
Е днес толкова време е да се връщам.
Пак час и нещо.
Почти да ми пишат отсъствие. 19.14 съм на мястото.
Накрая малко се притесни, но като видях колегата се успокоих.
После той ме засрами но затова пък ще разкаже.
Така започна и завърши денят. |
|
Поздравления Иво!
Показа, представи и отлично се представи!
Вече трябва да знаеш, че си минал в едно по-горно ниво. Сега само трябва да си ги представяш и те сами ще идват. Пожелавам ти срещи с още по интересни риби и да ни радваш с репортажи! |
|
Вчера във Варна от 15-19,30
Имам и две почивки за по 15мин. Та общо взето пак там където има миди има и повече риби.
Бройката изпълних. Подарих и на едни хора, които си бяха направили и пикник. Те пък ми пазеха багажа после ми дадоха и печена мида да опитам. Стрелях и по сафрид и заргани. Сафрида го прибрах. Стоя на кукана доста време. после го сложих в мрежата, че нещо искаше да плува на повърхността. чернокопчетата дребни, ма едно много нахално чак ме замисли, но го оставих да се срещнем по-късно. При една от почивките гледам един жълт буй. Ми то бил Иво ма го познах чак като дойде. Преди да изляза почистих и малко рапани. Вечерта събрах дружината и с рибка и рапани направихме разбор на мача. |
|
@deliburan: Съгласен. Рецептата е от жената,но си има и Балкански вкус.
Гъбата се почиства и се нарязва. Върху всяко парче се слага балканска сланина. Предава мекота дори и на по-твърди гъби. Пече се на умерена фурна май по дълго от колкото врАна на дървени въглища.
Та и да е по темата и за колегите които искат да знаят къде се берат.Каварна Сребърна чешма пъстърва. Зеленка врани.
Идват след като си почистил камък от рапани.
Почти винаги правя това упражнение с рапаните. Когато видя хубав камък с миди.
Същият ден ме зарадва това,че имаше колеги извадили доста рапани. От тези камъни.
Там където по камъните има миди там има и риби.
Ще помоля всеки да извади поне по един рапан от мястото на което се гмурка.
Не знам за вас но аз виждам едно умиращо море.
Всяка година го има но сега е много рано или греша.
Върху голяма част от дъното е покрито с една мантия, която задържа кислорода.Дали това са умиращи гъби не знам. |
|
Отново съм във водата. Изчаках няколко дни на хапчета и мазила и след като не се обади кръста реших да поплувам малко. Избрах място с лесен достъп с колата, че да не променя нещата.
Преди обяд имаше разходка в гората и децата намериха пъстърва до реката. След обяд аз врана във водата.
|
|
Нови Продукти
Цена: 175.00 Лв.
Spearfishing
|