Благодаря, Емо! Платерините ще ги правя по рецептата на Тошко. Другото момче, с което се запозна в Каварна. Стават бързо и вкусно. Вечерта ги слагам в саламура сутринта в оцет и като се прибера от работа нарязвам лимон на ситно поръсвам с копър и си сипвам една малка. Ако остане нещо го слагам в торбичка във фризера. Повече от две седмици не е оставало и не му се променя вкуса. При вас как е? Почнаха ли кефаловите да се съберат на големи петна на повърхността. Сафрид и чернокоп мярка ли се?
Поздрави на Тони и на слука!
Вчера морето малко се беше успокоило та реших да се натопя.
Рибите пак се появиха малко след, като слънцето се скри. Дотогава пък си събрах рапани. Ядките са много едри и пълни. Стрелях поне 10 пъти, но доста пропусках. Бях с 90 ката и трябваше да я държа по-здраво, че много я местеше. Доволен се прибрах рибките почистих и ги сложих на солено и студено.
Нещо не мога да редактирам от телефона
Рибите са от събота след като спря музиката от парада на хвърчилата. Почти на всяко гмуркане имаше риби.
Заргани и платерина.
ГоляматА беше под скална козирка с едина по-малка.
Явно мъжкар.
А тя току що е изпълниЛа ритуал.
Аз помислих че е уплашена а тя била трудна.
рибите се въртяща около цисторзията.
миди почти не видях. Явно водораслото заедно със скалите дава убежище и е като детака ясла.
Попаднах и на сватба.
Направо бях поканен на тържеството.
Голяма женска и много мъжкари около час стояха на място колкото стар телевизор Електрон 714Д.
Аз си се гмуркам около тях и ги наблюдавам.
Те така свикна ха с мен, че дори и изстрел по заГана над тях не ги уплаши.
Друга сватба пък около десет минути си търсеше място за банкет.Накрая го намери.
Така в място колкото една всекидневна вече имаше два банкета.
Водата бистра та чак ме лъже.
Малката е мъжкар на пет длъжи ни90 ка на стрелата. Взета преди да намеря банкета.
Легнал в една дупка.Идваха от всички страни докто не открих къде е хорото. После само по Заргани.
Търсих и други но не видях. Съжалявам само, че нямах камера да заснема как пърхащо плува женска та и как мъжките се стремят да се представят.
От наблюденията от време на време няколко от мъжкари те се от деляха за проверка.
Наздраве! Радвам се че сте си изкарали добре! Вече не съжалявам, че не се видяхме. Така е трябвало да стане. За рапаните сега ще имаш възможност провериш разни рецепти. Това ми се върти от доста време. Колкото повече се обират рапаните и колкото повече хора се научат да ги приготвят дори и с малко ще помогнат на морето. Количеството на рапани във фризера е обратно пропорционално на количеството риба. Ще се радвам да споделяш различни рецепти и впечатления на зима. При всяко едно отворено пакет че през зимата се сещам за морето и удволски ето е по голямо.
-Файл- Здравейте!
След скорошна слука на платерини, се поразрових да потърся как да ги приготвя. Допадна ме следната рецепта:
Продукти
две яйца-аз използвах 6 явно са били по-малки.
брашно- аз използвах царевично
галета
корнфлекс- взех натурален
за маринатата
чесън една скилидка
черен пипер
настъргана кора от лимон и сока от половинката
горчица
олио
пишеше розмарин или мащерка, но не сложих.
разбира се и риба.
Маринатата се смила или стрива на ситно смесва се с филетата от риба и се оставя за час на хладно.
През това време може да сварите и почистите рапанитте, които сте извадили предният ден.
След час изваждате филенцата овалвате в брашно, потопявате в яйцата после овалвате в галетата.
Тук трябва да се оставят за 10 мин. както са оваляни да постегнат малко. Наредих ги върху вестник.
Корнфлекса се натрошава на ситно. Използвах две торбички една малка и друга по-голяма.
Починалите филета се потапят пак в яйцата и се овалват в корнфлекса. После отиват да плуват в олио. Докато придобият приятен загар.
Отцеждаме и подреждаме.
Какво става с рапаните?
каквото е останало от яйца, галета, корнфлекс го объркваме. Изсипваме почистените и нарязани рапани в така обърканата смес останалото брашно слагаме върху вестника и отгоре рапаните. Хващаме вестника и овалваме рапаните в брашното. Със едро сито или на ръка отделяме излишното брашно и потапяме в останалото олио, като пускаме и нарязана скилидка чесън на три и след три минутки вадим.
За сос какъвто си изберете млечен, майонезен, бирен или винен.
Час не знам. Тръгна след като се скри слънцето и беше още светло. Там, където преди това три пъти минавах и в плитко и в дълбокото. дори излизах за момент за почивка. това ми беше най-продължителният риболов тази година около 4ч. Та когото усетих, че се изморявам излязох на брега. Оставих набраните рапани зад един камък да не тежат на буя. Пих вода, починах си и пак във водата. Обикалях още около половин час и пак нищо. Отидох по-други места. Повечето пъти ги търся от колената до 4-5м. Риби само попчета и то едри. Дори атерини не се виждаха. По едно време видах събрани атерини. Оставих буят там и продължих към целта. Едни скали. Стигнах до тях и до пясъчно дъно на 4м. Една видяна в далечината. Дори беше доста по-бистро и си помислих за смяна на харпуна. Тръгнах към буя. Гмуркане малко преди него Заврян в едни скали и само стрелата се подава от един процеп. и идват две добри рибки, но не пасат движат се горе. Поздравих ги със салют. Последва търсене на по-добро място и взеха да минават. Пасажи от началото бяха от 20-30 риби. движещи се на повърхността. Последните минаваха по около 20-30 секунди. Дали се въртяха едни и същи или бяха големи не знам. беше мътно.
Всички риби са женски. Не стрелям по сватби, но за мен това си бяха сватбували риби. Били са по- на вътре на повърхността и за това не съм ги виждал. Над вечер влизат в брега. Само една от рибите си беше хвърлила хайвера. Другите още не бяха. Знам, че правят около 2мил. зърна и ми е жал. Реших да си стрелям само три. Но те пак идват. После се сетих и за познат, че тази година не сме се виждали и си викам ако даде още три ще са за него. последната ми беше интересно дали ще се получи. После пак минаваха, но съвестта ми надделя. Видях и две огромни, но там не стрелях. Вече бях сигурен че стрелям по сватбували риби. Стрелях по една от по-малките с идеята тя да е мъжка, но и тя се оказа женска. Пак не знам дали съм прав или не, но съм разбрал, че щом морето е дарило мен и аз някой друг та дори и като разказвам то това е дар. Дали съм грешен. Със сигурност не съм безгрешен. Мрежите също са там. Човекът който си плаща си изкарва хляба и си изхранва семейството. Винаги е било така. Ловим за нас или за някои друг. Дали ще я подарим или продадем е въпрос на избор. Ние имаме избор рибите не. Ние можем да изберем колко да вземем рибите трябва да се научат да оцеляват. Колкото повече взимаме толкова толкова по-малко остават. По някога искаме да вземем и още и още и още. Отключваме онази страст, която гори в нас още от както сме слезли от клона. Тогава ставаме животни и това ни кара да чувстваме онази разпалена и кървава част от нас. След това, когато пак се превърнем в хора ставаме гузни, но когато споделим дара с близки хора чувството на задоволство запазено още от древността, че сме успели да се нахраним. Сега вече имаме възможност да се храним по много различни начини. Храната вече си я отглеждаме и я продаваме в магазини, но винаги удоволствието от уловената, произведената и купена храна ще е различно. Вчерашният ден беше най рибният ми за този сезон.
Благодаря и на жената ми, че ме освободи от родителската среща и аз имах възможност да се насладя на морето! Благодаря и на морето за неговият дар! Благодаря и на всички вас за това че стигнах до тук!
Видяхме се на Болата преди време, когато не беше заредил.
Тази година си на вълна лавраци. Радвам се, че ги споделяш с нас. Пожелавам ти още вълнуващи срещи и безброй приятни моменти във водата!
Ето и малко Варненски платерини от вчера. Общо взето за три часа видях само три риби без да мога да стрелям. После като дойдоха първи изстрел пропуск после шест поредни гмуркания шест риби, като едната дойде още докато оправях харпуна. Седмият път пропуснах, но следващият изстрел беше интересен. Както съм по корем рибите ме обикаляха от дясно, обърнах се по гръб и стрелях малко над плавниците. После пак минаваха хубави рибки, но вече не ми се стреляше така. Чаках нещо по-интересно и дори веднъж стрелях по сафрид. Рибите бяха в мътното и стрелях с 75цата.
Три от рибките подарих другите на филета. Половината лежаха снощи в солена водица днес в оцет. Другите мисля довечера да панирам.
Да побързам да отговоря. Мислех да не го правя и не се оправдавам. Още и други коментари също ме карат да поясня. мисълта ми не е много ясна в момента и да ме извинете ако нещо не се разбира.
Радвам се, че го забелязвате и ми давате съвети. Приемам ги и Ви благодаря!
С Иво се познаваме доста добре. Гмуркаме дори на пързалка. Единият гмурка другият е горе после почива и гмурка пак. Гмуркаме много спокойно помагаме си и се пазим. Понякога като не го видя да излиза се притеснявам. Той има много добра апнея. Често когато ме снима изглежда, че харпунът му е насочен към мен. Камерата му е на харпуна. На много от клиповете и снимките изглежда, че харпунът е към мен. В нито един момент не съм го видял да насочва харпун към мен. Той е доста на страни от мен.
Виждал съм други харпуни на колеги и винаги предпочитам да им направя забележка
дори да се разсърдят, но този от клипа не е бел към мен.
Благодаря за съветите на всички още веднъж! Пожелавам на всички да се пазите в морето да се забавлявате, да споделяте, когато нещо не ви се стори както трябва!
Тоше мисля, че са морски мишки. Много са красиви и не съм ги стрелял. Потърси и виж как изглеждат морски дракон и скорпида те имат отровни шипове, но стават за ядене.
Нещо се обърках с качването.
Събота бяхме с Иво, беше доста мътно.
В неделя една идея по-бистро преди да задуха.
Рибите повече минаваха в горният слой.
Кефалите бяха бързи и подръпваха доволно.
Вчера в Каварна беше много мътно, дори не слизах до морето а го снимах от високо. След обяд и кратка почивка право към Зеленка.
Там също мътно, но в брега малко повече видимост. Камъните си ги познавам. Приятно ме изненадаха мидите, но само в началото по на вътре пак е същата картина. Всеки път ги почиствам колкото мога и малко по малко го правят и други. Дано този сезон да ходя по-често там. Мястото е добро и почти винаги е закътано от силните северни, североизточни и източни ветрове. Често е мътно, но се намират и хубави камъни на 2-3м дълбочина по които има миди и се завъртат риби. На буната често има рибари, но може и да се застане така, че да не им се пречи много. Дори може да им помогнем, като откачим някоя въдица. Срещат се попчета, атерини, зеленушки, платерини, кефали, чернокопи, сафриди, лефери заргани, врани, лавраци ( тях аз още не съм ги видял, но съм чувал). От изброените на този излет видях първите 6. Платерини те и кефалите мигрираха и се виждаха най-често около буната. По точно се виждаха техните сенки. това не ми попречи да стрелям по тях. Десет изстрела десет пропуска. Поне се настрелях. От време на време събирах и по някои рапан. Хванах и попче на въдица. Беше влязло между камъните и колегата рибар се опитваше да откачи въдицата. Помислих, че оловото се е закачило, но той каза, че е с две куки. Така при второто гмуркане след като изчаках да се избистри малко успях да го измъкна и да зарадвам колегата. Видях дойде един колега. Познах но по колата. Той прави много красиви неща. Та тайно се надявах да дойде да се огледам, но той беше принципен. След като видя, че съм със буй отиде в другата посока. После малко се завъртя в дълбокото около големите камъни. Там има една скала, която често посещавам още в началото на гмуркането. Под нея има свод и там е малко по-бистро. Рядко съм виждал риби там, но няколко пъти бяха много големи и интересни. Гмуркам там поради друга причина. Ползвам го като настройка. Както когато влизаме в храм усещаме вибрациите и се настройваме за предстроящето. Така ме зарежда и тази скала. Просто след това мислете ви вече са с друга вибрация. Дори и да не срещна риби вече съм доволен от гмуркането.
Този ден едни от най-силните впечатления ми оставиха зеленушките. Те си строяха гнезда от камъчета и танцуваха около тях. Едно интересно гмуркане. Легнал на не повече от 2м. дълбочина след като се прикрих между камъните затворих очи. Броях до десет. Както съм така дали през клепачите-слънцето беше срещу мен, дали чрез мисълта или със страничната линия усетих присъствието на риби. Е представих си ги по-големи и можеби това ме забави с изстрела и пропуснах. Следващите няколко опита нищо не мина и се отказах от тази нагласа. Вече се напрягах. Пробвах и мюре. За първи път тази година. Щом видех пасаж го поставях. после десет гмуркания нищо. После го прибирах в плиткото да радва рибарите. Риби на него не видях, но и аз рядко виждам и затова не го ползвам често. Обичам да обикалям. Точно мислех да излизам и минава пасаж кефалчета малко преди половинки, стрелям хаотично и пропускам. Първата рибка, която взех беше в пасаж, които видях от едната страна на тетрапод. Рибите заобиколиха и една голяма застана пред стрелата. Изстрел и приятно подръпване. Дори доста силно. Успях да отпусна малко и да я подканя да прилегне. После я хванах здраво и си отправих към буната. Там нещо пак ми се изплъзна от ръцете, но беше ударена добре и после бързо я освободих и обработих.
Втората беше до големият камък преди началото на буната. Точно се връщам и залягам в основата. Появява се една сама малко дребна ми се струва и е далечна, не съм много сигурен вече е почти сянка, но стрелям. вярно дребна е, но беше самотна а сега я направих другарка на другата на кукана.
Завъртях се и пред камъка от който влизам. Идват две пасящи, големина добра, както през лятото. Тук чоплят там се огледат. За съжаление ги разделих. По жалкото е, че уж си мислех че е добре уцелена и дори пуснах харпуна тя полегна доволно, после видях как прави хеликоптер на въжето опитах се да я притисна в камъните, хванах я дори, но беше решила да не се разделя с другарката си. Тази случка някак ме накара да престана за днес. Окачих харпуните на буя посъбрах още малко рапани. направих последните гмуркания без харпун да се насладя още веднъж на танците на зелунушките, малките прозрачни атеринки, притихналите попчета в камъните, шума на раците и песента на морето. Когато се преобличах видях, два делфина миткури, които преди това бяха пред буната сега търсиха своята храна точно срещу скалата от която бях влязъл. Слънцето беше напекло приятно и процедурата по събличане за първи път този сезон не беше трепереща а приятна. Полюбувах се още малко на морето и потеглих към залеза.
Трета рибка за сезона. Явно има доста преминали северните ширини. Беше в пасаж от 20-30 подобни на метър под повърхността. После полегна на меко и на метър във фурната.
Лятото вече беше към края си. Горещите дни бяха отминали и вечерите бяха по-студени. Тази година почти не бяхме ходили с децата на Дуранкулашкото езеро. Предната седмица при подготовката на бидоните за гроздобер усетих лека болка в кръста и оставих всичко както си е. Та сега бях малко по-добре и решихме да отидем на село да си свърша задачите и след това на езерото. Беше станало почти три часа, когато пристигнахме. Първо отидохме на лов за червейчета. Намерихме няколко и оставих децата да се забавляват в градината. Сега има много плодове-праскови, круши, грозде. Децата търсиха грахчета, но те бяха отдавна узрели.
Имах не повече от 30мин работа. Дори Митко ми каза, че този пат съм свършил много бързо.
Решихме да отидем от страната на Дуранкулак. Пътя е по- хубав, но местата за риболов са малко. Обиколихме тук там, но повечето места вече бяха заети. Точно си мисля, че вече ще трябва да обиколим и видях едно свободно местенце. Набързо разпънах пръчките. Един директен телескоп 5м., и един мач 4м. с макара. Мача е с подвижна плувка няколко оловни тежести. Извадих още един телескоп и вече за всяко дете имаше по една въдица. Риболовът не вървеше много, червейчетата бяха дъждовни и малки. На бели кълве много по-добре. Митко и Вики бързо се отказаха. Нещо не им се ловеше с въдици. Видяха друг обект на лов-жаби. С едно кепче за пеперуди започнаха да притесняват квакащите в района. Жорко ,беше по-настоятелен в риболова и това даде резултат. Един човек преди нас ни остави захранка –пшеница и Жорко след като първият път хвърли една шепа и хвана рибки, започна да го прави при всяко хвърляне. Казах, че може да го прави през няколко хвърления, но определено след , като хвърлеше захранка последваше кълване. Явно рибите са любопитни от шума и отиват да видят, какво става. Зърното пада на дъното, но червейчето остава и рибите си го предпочитат. Наложи се и да копая за блатни червеи . Намерих два, но много големи. Парченцата стръв трябваше да са по-малки, че рибките трудно ги налапват. Почти винаги разбирахме, кога Вики и Митко са хванали жаба. Чуваха се от доста далеко радостните им гласове. Такава игра днешно време трудно може да се види от деца. Обикновено те са на таблета или на телефона, не че тези не го правят, но се радвам, че имат възможност да се забавляват навън. Жорко хваща рибки почти до тъмно малко преди да дойдат комарите. Преди това се насладихме на танца на лястовиците. Чудех се как да пуснем жабите децата така се заиграха, че им беше трудно да се разделят. Искали да ги покажат на баба и дядо в Каварна. Та се наложи да ги вземем с нас.
На другият ден след закуска децата решиха да проверят как са преспали жабите. Още с отварянето на кофата една направи голям скок и изскочи навън. Настана едно голямо оживление и усмивките на децата пак грейнаха. Започна лов на жаби в двора. Така всяка жаба се озова в самостоятелна кофичка, че когато се опитваха да ги съберат заедно все някоя друга успяваше да излезе. Решихме да отидем на разходка да им намерим нов дом. Жената прочете в нета какво предпочитат и се оказа, че се срещат и до 1500м височина. Избрахме рекичката в Каварна. Има едно място с една чешма. Беше много запустяло, но на един приятел баща му с още един човек са го направили много красиво. Почистили са храстите, направили маса и пейки малко барбекю, като са оставили освен всичко необходимо, като чинии вилици дори и олио. Направена е и поставка за кош с торби за боклук. Докато бяхме там дойдоха около 5-6 коли да си пълнят вода и всички посядаха за малко на пейките под сянката на дърветата.
Беше време за състезание. Децата отвориха капаците на кофите и жабките излязоха на вън. Странно как всички се отправиха към рекичката. Техният нов дом. Надяваме се да им хареса и да се чувстват добре. Също така да не сме предизвикали някаква еко катастрофа. Децата доста дълго наблюдаваха жабите как плуват и винаги, когато жабите минат на отсрещната страна, прескачаха реката да са по-близо до тях. Така в игра обиколиха и близката горичка. Тогава намериха и гъбата. Беше огромна пъстърва. Аз толкова голяма гъба не бях виждал. Отрязах я с големият харпунджийски нож. Беше от точно три отделни гъби, точно колкото са и децата. Казах им, че това е подарък за това, че са пуснали жабите на свобода.
След това, беше моето време. Набързо натоварих нещата и газ на голата. Избрах си пак място удобно за влизане и наблюдение. Паркирам и виждам как едни добри хора са извадили рапани. Мислено се зарадвах, че има и други, които почистват камъните и дават възможност на мидите да пораснат. Поговорихме малко за това как се приготвят рапаните и други общи неща докато се облека и се подготвя. Направих и подготвително успокояване и настройване. Водата не беше толкова бистра, но тук често си е такава. Аз си знам камъните и си ги проверявам. Тази година дори разширих малко периметъра и открих още добри места. Малко са далечни, но почти винаги там си обикалят рибки. Открих ги при една обиколка с лодка в началото на сезона. Тогава пак изследвах един непознат район. Та общо взето са големи канари, по които все още се намират миди. Скалите на места се показват над водата и има удобни места за раздишване и прикритие. Общо взето пътя до там е около 30 мин. Здраво плуване. Та точно както предполагах рибки си имаше. Бяха повечето дребни, но знаех, че там някъде ще има и по-едри. Та тук проверка там проверка. Взех и да се заглеждам по дупките под скалите. Легнал съм на дъното в края на една скала. Слънцето ми е от лявата страна, до колкото го има де, че нещо доста облачета са се появили. Аз съм в някаква сянка и леко се предвижвам напред. Появяват се платерини. Не са нервни и ги оставям да си отминат, но те направо спират и почват да пасат пред мен. Леко се придвижват и отминават. Една се отделя и идва точно срещу мен. Точен изстрел и леко я придърпвам, без да шляпам много. На повърхността си прибирам въжетата и и рибата. Следващото гмуркане след минута пак там. Този път обаче подхождам малко п-далеко и се придвижвам, колкото мога по-тихо. Рибите вече са малко по-любопитни и не си похапват така ми идват да ме огледат. Този път стрелях по тази, която застана пред стрелата и я направих другарка на другата на кукана. Та почти бях сигурен, че няма да ги срещна още веднъж, но проверих още няколко пъти и продължих напред. Там беше мътно. Пък вече и облаците бяха повече, нямаше ги слънчевите лъчи да пронизват морската синева.
По пътя пак правих засади, но повечето пъти не ги дочаквах или идваха доста дребни. По някога гмуркам и до една скала, но този път реших да проверя малко в страни от нея. Преди това си набрах около 50-60рапана дребни, но са точно колкото за една тенджера и една доза. Раздишах добре. Поех плавно към дъното и пикирах. Виждам силует на една скала. Лягам плътно до нея. Дъното е тиня и леко съм повдигнал мътилката от дъното. Течението я запраща пред маската и с помощта на ръката се премествам малко напред . От дясно се появява силует. Приближава се. Става по-голям и виждам, че е добър размер. Миг преди да натисна спусъка виждам, че не е платерина. Последва изстрел и подръпване. Стрелата беше преминала през рибата. Линията се закачи в скалата до която бях легнал. Имах достатъчно време. Хванах рибата, или по-скоро двата края на линията, откачих я от скалата и потеглих нагоре.
ЮЮхууу. Това беше вик на радост. Този сезон няколко пъти се срещах с подобни риби, но повечето бяха малки, само една си заслужаваше, но тогава бях без харпун. Сега тази беше най-голямата, която съм виждал и стрелял. Мислех, че са по-в дълбокото, но явно ги има и на плитко. Пак последваха няколко гмуркания, но достатъчно бях замътил за да ми е кеф. Знам, че този вид живеят на групи и дано не съм взел най-голямата. Другите са се изпокрили и в тази мътилка не си заслужава да ги търся а и една ми е достатъчна награда. Приех го за това, че редовно обирам рапани от това място и сега това е неговият дар за мен. Излязох и се порадвах на рибата. Определено тялото и е сплеснато странично и това и дава възможност да се крие по цепнатините. В нета пише, че е много добър плувец. Среща се рядко, но не намерих минимален допустим размер. Не видях и да е забранена, надявам се тази да не е и размерът да е над допустимия.
Та беше един странен ден пъстърва в гората и врана във водата.
Беше Неделя. Станах не толкова рано, че предната вечер се бяхме събирали с приятел. Задачката беше почистване на чепките и последно пръскане на лозето в Каварна. Около 11 бях приключил. Иво се обади, че пътували и към обяд ще бъдат на уреченото място. Аз докато се лутам насам натам успях да сложа и нов ластик на 90ката. Ники ми беше казал още на пролет да го направя, но все не намирах време. Сложих една 16ка. Имам куфарче за поправка видяно от Вальо. Гледам винаги да имам въже и тетива, но явно съм ги вложил по други проекти. Все пак намерих колкото ми трябва. Измайсторих си и нов кукан. Корда останала от бате Жоро Каварната от една стрела, която взех от него. Алуминиева тръбичка от стойка за въдица показано от Ники. Един кримп и за пет минутки е готов. Звънях на Иво да каже как е времето, но той е бил по други задачи и не ме е чул. Писах му да влиза да не ме чака, че може и да не отида или ако отида ще е към 15.30. Жената имаше малко работа, брат ми щяха да ходят на плаж на Болата, след като се наспи юнака. Предложих да слезем на плаж в Каварна, но дъщерята искала да си играе с братовчед си. Жената взе Соломоново решение. Да отидат на плаж с бат ми пак аз да отида да се гмуркам с Иво. В 15. Бях паркирал колата на паркинга преди горичката. Хората, които живеят там през по-голямата част от лятото, казаха че са видели една група да слиза, но са носили багаж, като за една седмица. Пътечката си е доста стръмна, и много то неща само ще ми пречат. Дори оставих и буя с Иво се знаем, пък и при един урок с Ники той ми показа, че се взема само най-необходимото. Събрах всичко в една кофа 10л. колана на кръста. Плавниците и харпуна под мишница. Така имах една свободна ръка, която ми позволяваше да се правя на коза. Изсвирих и като козар от върха на скалата. Иво се обърна. Около него народ под чадърите и щъкащи деца. Слязох по пътечката точно в 15,20. Иво беше на барбекюто Мимито за скариди. Иво нещо не ми хареса гласът му един такъв дрезгав. Приятелите му го освободиха от задължението и той отиде да си вземе нещата.
Аз смених одеждите и влязох във водата. Още в плиткото преди рифа виждам рибки. Дребни платеринки, гюмуши и чернокопчета.Реших да направя една бърза обиколка на големият камък. Малко преди това има една скала на 2-3 метра под водата. Там съм ги виждал често. Заставам зад камъка и чакам почти в изправено положение за стрелба съм. Само харпунът е полегнал на камъка пък аз съм скрит зад него. Идват очакваните платерини. Сториха ми се дребнички и реших да почакам. Ето след секунда идват с желаната големина. Две са и са добри. Плуват малко на зиг заг и се приближават. Едната застава пред стрелата. Намества се добре и стрелям.
Рибата направи кръг и дойде да ме огледа. Аз само проследих как пропада стрелата и останах неподвижен, колкото можах. Новият ластик някак е по-бавен. Вече седмица гмуркам с другият харпун може и окото де се е променило. Минавам пред камъка. Там на повърхността минават доста риби но все на скорост. Стрелям по една, но пак пропускам. Минавам от другата страна пак на повърхността ме обикалят зъвисвам като листо на дръжка. Минава един пасаж и след него едно кефалче. Малко е далеко, но решавам да пробва. Изненадващо точен истрел и първата риба и на кукана. Той много добре се държи лесно и бързо помага на рибите да не се мъчат. Отивам в плиткото и поглеждам към компанията. Видях Иво да слиза преди да обиколя скалата, но не го виждам сега на брега. Сигурно го е влязъл. Един пасаж се опитва да мине покрай мен и скалите. Пробвам пак далечен изстрел, но само леко одрасквам рибата. Иво се задава. Казвам, че тук има риби и да останем. Той навит да плуваме. Съгласявам се. Часът е точно 16.
Плуваме успоредно на брега. Аз напред Иво зад мен. Бистро е и от горе виждаме гърбовете на рибите. Няколко са по-любопитни и се опитват да ни разгледат. Правим и гмуркания. Виждам как се изнасят раздишвам и гмуркам. Появява се съгледвач, след секунди идват и останалите една добра се задава. Тих съм и както казва Ники я оставям да подмине, повеждам и стрелям. Почти на сто процента съм сигурен, но пак пропускам. Хващам се за главата и правя знак на учудване. Почвам да си правя изводи. Продължавеме с плуването . Виждам хубави платерини да пасат около една скала. Раздишвам. Точно правя китово салто и виждам Иво под мен в засада. Отказвам се от гмуркането и заставам тихо. Явно при раздишването Иво се е придвижил напред и ме е настигнал.
Вече сме на половината също минават и на повърхността. Иво пак е под мен а го очаквах да е зад мен. Изчаквам и го оставям да плува пред мен. Така хем ще го виждам, хем няма да се притеснявам. Дори минавам още малко в плиткото. И там ги има. Виждам как пасаж да се подплашва, лягам тихо на дъното, като се насочвам по посоката в която се оттеглиха. Идват хубави, почти всички са големи. Изчаквам да попреминат и да се подредят. Усещам как сивите клетки изчисляват и наместват окото стрелата и пръста на ръката. Изстрел и рибата остава на въжето. Почти не мърда и няма борба. Днес наострих и стрелата та явно е минала и през централната кост. Продължавам напред. Видимостта е много добра, рядко гмуркам в такава. Виждам на няколко метра пред мен пасящи риби. Раздишвам, гмуркам и се придвижвам тихо по дъното. Почти съм точно балансиран, но ми трябва още малко тежест. Има вълни и ме поклащат леко. Рибите си пасат спокойно. Една се отделя и идва да ме огледа. След нея тръгват и другите. Този път си избирам рибка от средата точен изстрел и я оставам на въжето. Останалите се пръскат, но аз стоя изчаквам да се отдалечат и придърпвам линията. Още една е на кукана. Обработвам я бързо и същевременно си почивам. Пак гмуркам. Рибите вече малко предпазливи но още любопитни пак идват, но се държат на разстояние. Изчаквам пак да преминат първите и стрелям почти по последната. С пет дължини съм. Рибата остава на метър след стрелата. Я и на далеко бил точен. Оставям я да полегне на дъното и я притискам в камъните. Правя я другарка на другите на кукана. Оглеждам се за Иво. Виждам го покачен на една скала. Опитвам се да извикам, но вятъра е срещу мен. Изваждам харпуна и заедно с ръката го размахвам над водата. Давам газ на плавниците, като правя и гмуркане с плуване под вода. На доста места виждам пасажи, но един няма да забравя. Точно се бях поспрял виждам някакво проблясване и едни опашки. Рибите толкова много и толкова едри риби на едно място не съм виждал. Сърбани са както илариите и си похапват. Петното и много сбито. Игла да хвърлиш няма от къде да премине пък камо ли стрела да прелети. Решавам да опитам без да се целя да стрелям. Всички се разбягват. Е имало място и за игла и за стрела. Почти до Иво съм. Пред мен процеп в скалите и на края му риби. Лягам целият скрит рибите идват. Сребърният колан на кръста ги привлича и една остана да го краси.
Излизам малко на брега да взема чист въздух и да разтоваря малко. Сещам се за думите на Юлиян, че кукана с риби плаши другите. Мисля да го оставя на брега, но чайките си кръжат, пък може да има и други животинки около брега. Сега ще съм за платерини. Обикновено при пет спирам да стрелям, но днес нещо ми си стреляше. Усещах как бях обзет от страст. Тя разпалваше сърцето ми със смесени чувства. Виждах, че повечето риби са женски. Бяха в размер допустим за стрелба. Та около 5-6 риби са и в нормата, но този ден аз бях друг. С всяка следваща желанието ми за риболов се повишаваше, виждах това хубаво море пълно с живот и исках да отнема част от него. Дали съм толкова грешен. Дали съм нарушил правилата или забраната. Тези правила и забрани, които сами си ги пишем или създаваме. Лични, общоприети или такива написани. Винаги трябва да си има някаква граница. Дали пък рибите не са и дар. Дали морето е решило да ни ги предложи. Ние ако сме способни да преценим, колко да си вземем от този дар. Та ако ли пък е така след като ни дари дали и ние не сме едно цяло. Както то дарява другите свои обитатели дали така не го прави и с нас. Разликата е, че ние имаме избор, докато всички други го нямат. Те го правят да оцелеят и да продължат напред. Дали разбираме това. Дали и ние го правим да оцелеем и да продължим. Така или иначе го правим всеки ден се стремим да продължим напред. Независимо по-какъв начин. Дали работим повече и с парите си купуваме риба или се гмуркаме и ловим все са възможности, които имаме. Ние сме направили този избор и въпрос на умение и съзнание е да разберам до къде да стигнем. Не ни трябват толкова много неща, които имаме, но въпреки това искаме да се развиваме. Да имаме все по нова кола все по добри неща възможност да им се порадваме.
Сега исках да се порадвам на възможността.
Отново във водата този път се отправям към Иво. Извиквам му и се разбираме къде да гмуркаме. Правя все по хубави гмуркания, все по на дълбоко и по-дъблоко. Долу си броя до 20 и излизам. При едно гмуркане точно съм намерил хубави камъни с дупки и се оглеждам чувам шум на лодка. Въпреки, че не ми се излизаше изплувам. Доста на вътре съм и съм без буй. Минавам малко по на вътре искам само да стигна до пясъка. Броя си до десет и излизам. Стига ми толкова дълбочини. Иво пак е на скалите и се оглежда. Днес е малко притеснен. А и има проблем с изравняването. Решаваме да се прибираме по-плиткото. Пак го оставям да вземе малко преднина и съм след него. По пътя картината пак е същата. Рибите са почти по същите набелязани места. Вече и не стрелям толкова а им се забавлявам. Рибите разбират това и са по спокойни.
Една глупава грешка, която допуснах. След, като стрелях по една риба, до която се бях придвижил тихо стрелата попадна в някаква дупка. Успах да хвана рибата и понеже дълбочината не беше голяма реших да я сложа на кукана. До тук добре, но вече съм сгрешил.
Погледнах към ножа, той е на мястото. Та както е рибата на кукана и на въжето на стрелата се гмуркам. Стрелата се е заклещила здраво дърпам веднъж втори път и аха да посегна към ножа при третото дърпане част от камъка се отчупва и контрата излиза. Друг път първо да махам линията от рибата и така да се гмуркам за стрелата.
Малко след половината виждам Иво да се гмурка. Гмуркам и аз след него. Виждам го далеч пред мен.Чувам изстрел и едни риби минават на скорост повеждам една и пак далечен изстрел. Отново доста точен. Явно всичко е в настройката. Хубаво е , че вече дори и не го мисля толкова просто се получава. Това се дължи и на опита и времето. Колкото повече гмуркане толкова по-добре. Почти на мястото, от което тръгнахме двамата съм. Иво е вече до брега. Решавам да обиколя пак големият камък да видя как е положението сега. Почти няма промяна, Аз съм малко изморен и вече не ми се стреля така. Течението сякаш е по-силно на няколко пъти се налага повечко да натисна плавниците. Вече съм в плиткото и тук ги има. Последен изстрел пак на далечна дистанция. удоволствието от точен изстрел е по-голямо. Излизам почти съм на брега още ги има, но вече не ми се стреля. Слънцето е хвърлило своята сянка и е време да си тръгваме. Иво ми предлага биричка и пържоли. Отпивам малко бира и благодаря. На Иво за компанията. Да извинява, че така го притеснявах днес. Бях без буй и той доста често се оглеждаше за мен. Знам какво е чувството. Притесняваш се и мислите ти не са спокойни. Той вече се гмурка много по-добре от мен има доста добра апнея, физически е много добре подготвен и само му трябва повече спокойствие. Днес аз бях сам без децата и жената. Бях без буй . Дори както писа Ники успях да оставя мислите на брега. Иво беше с децата и жената и голяма компания. Заварих го на скарата и доколкото го познавам, не му беше много хубаво да си остави работата. Също така и промяната в гласа и невъзможността да изравнява не го правиха спокоен. Въпреки това на връщане и той успя да си набере доволно платеринки. После при изкачването беше, като кашик. Толкова багаж взе и вървеше отпред на колоната, даваше темпото, че аз като най-последен и с най-малко товар се чувствах, като дете.
Обадих се на жената, вече се били прибрали от плаж. Отивали до баба и и от там ще ги взема.
Този риболов ми беше най-резултатен от към риби този сезон. Въпреки, че не беше толкова продължителен. Просто нещата се бяха подредили. Бях на подходящо място, подходящо оборудван и подготвен. Движенията бяха премерени, мислите спокойни и правилни. Често се сещах за последните писания на Ники и също помагаха. Сега като пиша виждам как нещата са се подредили да станат. Пак добре, че и жената взе това решение и за мен беше свобода. Иво, че ме покани на мястото и Ники, че споделя прозрения!
Вечерта се събрахме майка току що беше пържила риба, набързо филетирах рибите и част от тях заплуваха в още топлият тиган. После имахме пет вида риби за вечеря белички, костурчета,
хамсийки, попчета и платеринки. Всички пресни и уловени от нас. Благодаря за възможността да го правим!
Благодаря Иво!
Ники вчера на Руска много плува и в дълбокото и на плиткото. Та точно си мисля,че ще пропусна 10 За 10 мин 4 риби и съм на 10. Това от 14.30-17.
Най много риби точно преди да изляза.
Последният изстрел целех друга, но една се появи от към гърба ми.
Стрелата мина два пъти през рибата и тя остана на нея.
Това беше и 10 та риба.Тя остана на стрелата,която се показваше на 10 см.
Беше както описва Веско. Сетих се, че имам и вирбел на линията. Та успях лесно да изкарам стрелата напред.Опитах и назад, но беше трудно.
Извинявам се за словоредът.
От телефона е по-трудно. Писах за този изстрел че той беше по интересен.
Имах и един друг филм. Рибата идва от дясно, но не преминава пред стрелата. Завъртам харпуна на 180 и я целя почти към плавници те каубойската. Беше точен.
Мислех да не е разказ,че нищо по различно.
За втори път съм с 10 риби но нищо по различно от друг път. Гмуркам те идват изчаквам стрелям и около 75%точност
Не мога да се сърдя на никого за нищо.Ники го написа на друго място Удоволствието е мое.
И там бях от плажа към голямата скала на среща. После към скалата,която се показва малко над водата. После скалите пред лодкостоянката. Края на Боруна след лодкостоянката. Дълбоката скала навътре пред него. Много плуване и малко гмуркане. Никога не бях обикалял голяма част от скалите.
Платерини имаше почти винаги от под ветрената страна на скалите.Дали там има повече храна и е завет не знам. Риби си имаше в дълбокото. Почти винаги на този ден там съм с фотоапарат без харпун. Този път разбрах,че границата съм си я сложил сам. Дори излязох въпреки, че имаше риба.Жената достатъчно се оправя с децата.
Когато излязох една жена ме попита дали продавам.
Казах, че не продавам и попитах колко човека са. Каза 5 Почисти добре толкова рибки и ги подарих.Така ме научи Ники.
Удоволствието беше мое и това ми подсказа, че взетото решение да ловувам този ден е било правилно.Освен мое лично удоволствие доставиха и такова на друг непознат. Така морето дари и него за моят празник. Във водата бях от 14-17.
Бях без буй. Той беше на брега. Имаше много вятър и вълни. Знам че е грешно,но го оставих. Оглеждах се за колеги.Вальо беше на плаж той си имаше буй .
Направен от него със знаме. Ники tramper и той беше във водата после го познах на брега. Та маже да сме били близо, но морето не е решило да ни срещне.
Маже друг път.
Днес мислех да съм пак в района. Въпреки,че вчера вечерта вместо да си пия ракията пих система венозно.Някакъв грип.Днес съм добре. Отидох да нагледам бидоните на село да ги подготвя за гроздобер.
И що се правех на щангист сега ново 20.
Стоя и пиша вместо да гмуркам. Знам как миналата година пак ме секна по време на отпуска. Та по някога трябва да спрем когато ни е най-хубаво.
Удоволствието сега ми е да пиша и се радвам, че го мога да го правя.
Поздрави на всички в морето.Да се забавлявате и да не забравяте тези които не са в неговите прегръдки и да споделяте и за тяхно удоволствие!
Здравейте!
Още беше отпускарски сезон, но лятото беше вече към края си. Сутрин имаше доста опадали изсъхнали листа а вечерите бяха хладни и покрай морето са налагаше да се слагат връхни дрехи. Предните дни беше минал един циклон, който беше донесъл доста по- студен въздух. Синоптиците казаха, че това се случвало на 4-5г. веднъж да нахлуе артически въздух. Дори температурите в Германия сутрин били около 1 С. При нас понижението беше с 10-15 С.
Събота сутринта направих едно гмуркане в Каварна. На буната беше доста мътно. Тетраподете бяха покрити с рапани. Дори и тези, които преди две седмици бях почистил също изглеждаха по същият начин. След като видях, че не минават рибки реших да се заема с рапаните. На бързо напълних мрежата и след това гагама. От почистването нямаше видима следа. Просто изсипах гагама, малко по-на вътре и така няколко пъти докато ми хареса резултата. По буната две години ми трябваше да се задържат мидите, но този сезон там не съм полагал грижи а само по-тетраподите.
После направих и една обиколка в плиткото. Пак не видях много рибки. Само пред компресорната станция в мътното се въртяха, какво им харесва там, не можах да разбера. Може да е било течението или по-скоро това, че беше завет.
След това се прибрах и с баща ми направихме първият гроздобер от десертните сортове.
Там въпреки многото грижи резултатът не ми харесва много, но в сравнение със съседните лозя, виждам че има полза от усилията. Последва почистване на рапаните. Повече от половината бяха много дребни и трудно вадех ядката, но излезе достатъчно количество за около три дози.
След обяд се отправих към село. Направих последно пръскане на лозето, като пак има какво да се желае, но пак е по- добре от предната година.
В колата имам всякакво оборудване за риболов. Като се почне от неопрена и харпуна, въдици такъми за морски риболов чепарета, бомбарди до плувки и куки за езерен риболов. В петък след работа бях взел бели и торни червейчета от близките рибарски магазини.
Та след приключване на задачите се отправих към Дуранкулашкото езеро. От доста време не съм ходил така сам да разпусна. Да няма никой с мен и да мога да се насладя на красотата. Да се върнат спомените от детството и да усетя спокойствието. Избрах място малко преди ресторант ,,Златната рибка“.
Пътя е сравнително хубав, но местата за риболов са малко. Като дете не съм ходил там, но сега по старите места не се стига лесно и пътя е доста и си трябва повече време.
Спирам колата да си поговоря с един колега. Той ми казва, че тъкмо дошъл но имало предимно червеноперки.
Виждам едно свободно местенце в дясно от него и разпъвам въдицата. Един мач от три секции малко ремонтиран. Бяхме с Ники за заргани и при едно замятане стана на четири части. Полежа така година в гаража докато не се сетих за него. Взех една ножовка и го срязах. Малко лепило и изолир бан и стана пак работна пръчка. Мислех за децата ще става, но определено и аз си я ползвам. Този сезон дори лових малко и сафрид от брега с нея на Мартина.
Имам подготвена навита въдица. Месинка около 4м с плувка няколко теженки и кука. Куката се оказа без контра, явно от последното ловене е останало червийче или нищо друго и контрата се е стопила. Въпреки това върхът беше доста остър. При монтажът направих грешка. Забравих да прекарам месината през шпулата та се наложи пак да мина през всички водачи.
За стръв сложих три бели, като последното по дължина. Вятърът беше зад гърба ми, но си подухваше добре. Още с първото хвърляне и плувката потегли. Първо бавно а поле малко по бързо започна да пори водата, като мини скутер. Това подръпване е характерно за беличките. Последва засичане и изваждане. Първата рибка беше факт. Забелязах, че две от червейчетата ги няма и сложих нови. Добавих и още две олова малко да утежня и да мога да замятам по-навътре.
Последваха нови две три рибки да правят компания на първата. Едно почукване без да успея да засека и затишие. След, като доста време нищо не се обаждаше направих преглед. Куката си стоеше гола голеничка и рибките сигурно и се присмиват, каква е такава безсрамница. Явно това беше заради липсата на контра. На мен не ми пречеше щом съм около вода и има свобода. Почти след всяка рибка сменях червейчетата и след всяко затишие проверявах куката. Та по едно време реших още да се забавлявам. Имам също и няколко воблера един имитиращ малък костур и други морски две три блесни, но камъшите около мен ме отказаха от този начин. Иво ми беше подарил един такъм за лефери. Плувка с тежест и около метър и половина месина с две куки една за друга. Взех другата въдица подарък от жената. Тук не направих грешката с монтажа. За стръв сложих една жива рибка, като се старах да остане такава и заметнах до далечните камъши. Знам, че там дълбочината е някъде около 2м.
Оставих въдицата на страна и продължих да си хващам белички. Едното око винаги беше на голямата плувка. След двайсетина минутки проверих рибката още си беше живичка, но не толкова активна. Свалих я от поста и няколко торни чеврейчета застанаха на нейното място. На другата въдица нещата си продължаваха по същият начин. По едно време гледам как голямата плувка нещо помръдна. Оставих въдицата с която ловях белички и зачаках с другата. Последва ново поклащане и после повеждане. Засякох и започнах да навивам. Усещах тежестта и борбата на рибата. Пръчката е с тънък връх подходяща за заргани и кефа сега е по-голям. Доведох рибата до разстояние подходящо за изваждане, нямах нужда от кеп, не е чак толкова голяма и извадих едно хубаво гебенче. Така казват хората тук на костура. От години още, когато ходихме с брат ми на риболов не съм се радвал толкова на подобен улов. Още повече, че беше на въдица, която не е за този риболов а и такъмчето си беше пак за морски. Но нали е въдица и монтажът е за хищници. Последва ново зареждане и хвърляне. Последва цоп на плувката някъде на половината разстояние и малко в дясно от целта. Плувката остана самотна разделена от основното влакно. Тук монтажът си каза думата. Явно трябва да е плетено влакното. Месината се беше скъсала и сега плувката си плуваше свободно. Е аз такъв подарък от Иво няма да остава, нали имам и неопрен в колата. Набързо обух банските сложих неопреновите чорапи и нагазих във водата за спасителна акция.
Дълбочината беше малко над гърдите и не се наложи да плувам. Плувката беше спасена. Зачудих се дали това е знак да си тръгвам, но реших да остана да дочакам полета на лястовиците. Малко преди залез хиляди лястовички се спускат над езерото за последен танц преди вечерното хранене с насекоми. Вятърът утихва и водата става огледална. Дребните рибки по повърхността на водата почват де се щурат в търсене на храна а едрите хищници да ги преследват и ги карат да подскачат над водата. Отразените облаци във водата нарастващата луна на хоризонта и песента на вятъра в тръстиките, кара сърцето да усети песента на времето и да накара душата да запее.
Полових още малко и така зареден се отправих към Каварна. Брат ми с жена си и детето бяха дошли. Иво и той се беше обадил, че неделя ще ходи на север около Русалка с децата и още компания и може да направим едно гмуркане. Аз като основна задачи ми остава за неделя да направя и последното пръскане в Каварна.
Пътувам по пътя пуснал съм си радио за компания и се радвам на залязващото слънце над полята с пожънато злато и натежалите пити на слънчогледите.
502:14:02 - 
502:14:11 - 
502:14:15 - 
0:08:45 - 
0:03:37 - 
1:03:19 - 
Вид Риба
Рекорди
Риболовни Зони
Рецепти
Потребители
Връзки
