Разглеждане на всички мнения на boysa
|
Горе беше мътно. Два пъти стрелях с 90 два пъти с 75 хоризонтално все пропусках. После се гмурках малко по надолу. Рибите минаха над мен и с вертикален истел открих сезона на платерините. |
|
Здравей, колега! Века да се стопли малко водата и ще направим някое гмуркане в района. Телефона го имаш на лични! |
|
Лавраче
Пак мина много време от случката, а навън листата на дърветата окапват. Чек сега намирам време и муза да я разкажа.
Беше началото на лятото. Бях си взел един ден отпуска и през деня направихме един открит урок с Ники. Имаше доволно риби и бях стрелял доволно нищо, че уцелех само две риби. Както друг път Ники беше отличник. Показа ми различни техники и тяхното приложение. След като се прибрах, почистих и филетирах рибите, повечето от които пак той беше отстрелял, реших да не изхвърлям остатъците. Събрах и ги сложих в хладилника. Хапнах и си починах около час.
После звъннах на Иво за следобедно гмуркане. Той беше на работа и каза, че ще дойде по-късно. Отидох да проверя какво е движението, но не исках да ги плаша много, да има и за него. Взех и приготвената по-рано захранка. Видимостта беше добра и се наслаждавах на морето. Риби минаваха, но не ми се стреляше чак толкова. По едно време се появи и Иво. Цамбурнахме с него. Казах какво сме направили с Ники. Иво заложи примамки за кефалови. Аз също заложих, но по-скоро за спорта, не се надявах на подобна среща. Прецених къде е течението и се отдалечих от Иво така, че да не му преча. Слънцето вече хвърляше своята сянка и лъчите му не образуваха златните си нишки в брега. Оглеждах се по камъните и си избирах места за гмуркане. Течението беше от запад, вятърът почти южен образуваше на гребените на вълните бели зайчета.
Неколко дни преди тази случка бях в Несебър. Дъщерята беше на състезание по математика. Преди това на балкан с баба си и дядо си. Та тръгнахме от Варна през Троян да стигнем до Несебър. След такава обиколка да стигна до вода и да не се натопя, няма как да стане. След състезанието взехме влакче за разходка от старият град до началото на Слънчев бряг. Накъде по средата на пътя докато разглеждахме заливът и простиращият се пред нас Слънчев бряг забелязах, как от една лодка във водата влязоха няколко колеги. Набелязях си мястото и продължих да оглеждам брега. Дори от влакчето водата изглеждаше много бистра и привлекателна. По късно същият ден, когато бяхме на мини аква парка се обадих на Митко и разбрах, че е имало състезание по подводен риболов в Несебър. Гмуркал съм сред колегите състезатели.
Когато излязох забелязах една промяната върху повърхността на водата. Бяха се образували едни бели зайчета, които направиха пейзажа още по красив- такъв,че и душата на ветроходците пееше.
Точно тази картина на тези бели зайчета и това напяване сякаш предвещаваше появата на подобни риби. Знаех, че на състезанието в Несебър имат такава мисля, че бил Катрафилов, но може и да греша. Бях напълно освободен. Гмурках много спокойно. Тайно се надявах да се срещнем, но не очаквах да е толкова скоро. Платерини си минавха, доста не стрелях и само една, ми се стори интересна. Гмуркането беше със засада и после придвижване и тя се появи. Притихнах и я изчаках да приближи. От там на сетне спрях да ги стрелям. Знаех, че по-рано имаше кефали пък и се бях настрелял. Та при едно такова спокойно състояние лягам на средна дълбочина. В началото ми се стори, че не съм добре прикрит а и точно в момента на мястото беше станало едно избистряне на водата, но си продължих да лежа. С 90ката съм. Тя има и макара. Харпунът сочи напред и е продължение на тялото. От ляво идва риба. Не мърдам главата. Голяма е. Леко свеждам само погледа и с периферията се опитвам да я оприлича. Врана е, но е голяма. Тук и преди съм срещал, но по-малки. Явно са пораснали. Приближава още и още повече пораства. Лаврак. Странно, но съм спокоен. Преди години пак бях със същият харпун, но тогава не се разбирахме толкова добре. Лавраците ми дойдоха зад стрелата и аз в опита си да изтегля харпуна ги изплаших. Сега нямаше такива грешки. Стоях и чаках. Рибата не искаше да премине пред харпуна и точно си помислих да го завъртя, пред стрелата се намести друга от същият вид, но по-малка. От къде се появи така и не разбрах, но почти инстиктивно натиснах спусъка. Рибата беше уцелена. Очаквах подръпване. Такова нямаше. Стрелата беше влязла малко по диагонал и рибата направо си полегна. Малко се разочаровах, че нямаше борба, но така за рибата е по-добре. Една от мечтаните риби вече беше в ръцете ми. Извадих ножа и я почистих. В този момент дойде и Иво. Направи ми и клип. Казах му да се гмурка, че големият още е тук някъде. Иво този сезон е вече шампион. Спортува много и има добра апнея. Придвижда се добре и много често е на море. Трябва му само спокойствие и време, неща които в това забързано време все не ни достигат. Аз продължих да се радвам на рибката и въпреки слуката реших да побера малко рапани. По този начин исках да благодаря на морето за неговият дар и да му помогна малко да си вземе въздух. Там където има миди има и риби.
Този сезон открих място с много едри миди. Дори си набрах от тях по старият начин. Въпреки, че имам много хубав гагам подарък от приятел. Мидите ги избирах една по една с ръка. По целият риф имаше много от тях и аз си избирах от различни места. Две седмици след това пак на същото място всички миди бяха покрити с рапани. Напълних мрежата, изсипах ги на брега и пак я напълних. После като се обличах до колата въпреки, че не беше близо мястото се върнах и обрах тези, които бях оставил на брега. След още две седмици пак на същото място нямаше и помен от хубавите миди и от рапаните. За месец целият риф вече не беше същия. Ходих и още два пъти риби все по-малко се виждаха.
Лаврачето беше малко в сравнение с тези, които съм виждал на други колеги, но за мен си беше голямо. Не толкова рибата, колкото постижението. Влязох с мисълта за среща и се срещнахме. Просто тази малката е била за мен. Още не съм достигнал до нивото на големите, но и това ще стане с постоянство. Днес морето искаше да ми ги покаже. Преди това ми показа и настроението си и ми подсказа за възможността. Ники ми беше показал пак какво е като ги няма да ги има. Иво си избра и той мястото и така всичко се подреди. От мен се искаше само спокойствието и умението. Другото си и случайно стечение на обстоятелствата да съм на мястото на момента. Благодаря на морето, че ме дари и на всички вас за помощта да стигна до тук!
|
|
Благодаря, Сашо! Още много отдавна, ако не се лъжа беше Ватуса писа, че рибата е само бонус. Много пъти съм ходил с мисълта за огромни риби и съм се връщал без риба. Много пъти съм ходил и просто така да се натопя и съм имал хубави риби. От доста време дори и да нямам риби винаги си събирам рапани. Това ми помага както на мен а така мисля и на морето. Миналата година след като имах първата слука с лаврак дори и като знаех, че има друг по-голям в района пак почнах да си събирам рапани. Така си мисля, че помагам на морето и му благодаря за слуката. Мислите са най-важните. След като влизаме с чисти мисли във водата така излизаме още по-чисти от нея. Не мисля постоянно за рибите и съм по-спокоен. Просто съм избрал този начин на гмуркане. Морето е един голям космос, които още не сме открили. Има толкова много неща, които са свързани. Опитвам се да се вглеждам в тях, но не полагам достатъчно усилия да се уча.
Тези дни направих и първото гмуркане в Черно море. Знаех, че е студено и дори до последно си мислех да се откажа. Обиколих тук там. Морето беше много оживено. Имаше много лодки в брега. На буната пред Чиракмана срешнах интересно същество. Сферично с няколко реда ивици от точици биолуминисценция. Голямо почти колкото една стотинка. Две пипала завършващи с кукички можеби десет пъти по-дълги оттялото. Когато си приближавах ръкавицата. Малкото същество си прибираше пипалата и се превръщаше в топка. Усещаше приближаването ми от доста голямо разстояние може би около педя. Прибрах се и се поразрових. Имам една книга ,,Черно море под вода" от Любомир Клисуров и почти си мисля, че съм го виждал там, но тя беше във Варна. [link]
Предполагам, че е било това и ми стана странно как това малко същество ме усещаше от доста голямо разстояние в сравнение с големината на тялото си. Може и това да се дължи, че живее в тъмнина и това му помага да усеща вибрациите във водата. Тези вибрации могат да бъдат и мисли та затова по някога рибите ни усещат още докато преди да се гмурнем. После пък им е интересно и пак проверяват дали това, което е паднало не е храна а заплаха.
Та тук ако сме спокойни и изчакаме търпеливо морето може да ни награди за нашите умения и да ни дари. Ако ли не ще трябва още да се потрудим. Ако излезем от морето разсърдени, че не сме взели риба то по-добре да не сме влизали. Пиша и за мен си така си откривам грешки а и хора като вас помагат като дават съвети. Проверявам и използвам. Също и откривам и приятели. Щом съм със приятели на море значи всичко е добре. |
|
Благодаря, Яворе! Ще се старая да го нося с чест. Има още много да уча, но знам че с помощта на всички вас и това което сте споделили се придобиват не само знания, но и приятелства. Анатоли ми подари първият харпунджийски неопре, без дори да ме познава. Тогава Ники ми обясни как стоят не щата. Радвам се, че има толкова много хора с добри сърца. |
|
Зима е
Здравейте!
Зима е и навън всичко е побеляло. Коледните и Новогодишни празници са отминали. Време е да помислим малко и за други водни занимание в друго агретгатно състояние. Преглеждаме и оферти по разни сайтове и събираме дружина. Решаваме ваканцията да сме на Черни Осъм и Бели Осъм. Срещаме се с Иво на фонтаните във Варна и пием греено вино, като замезваме с наденичка. Иво споделя, че ще ходят на Банско, като предложението е много добро. Иво мисли и в перспектива. Може и да направи едно Гръцко море. Обаждам се на жена ми и казвам за предложението, без да споменавам Гръцко. Казвам на Иво ако има възможност да се включим и ние. Миналата година карахме само на Вълчи дол и тази, при това добро предложение може и да направим два тура. Мен най-много ме блазни мисълта за водата в течно не толкова в замръзнало състояние.
Времето минава и наближава първото пътуване. Неочаквано ваканцията идва по-рано. Жената и дъщерята заедно с братовчедите Митко, Жорко и техният баща Тони тръгват за Черни Осъм. Аз оставам до края на седмицата отпуската ми е чак другата седмица и така те имат няколко дни преднина.
Идва събота натоварвам багажа и тръгвам не толкова рано, колкото ми се искаше, но пътувам сам и почти не спирам по пътя. Подминавам Антоново и наближавам Велико Търново. Малко преди това се обаждам на приятел от Горна Оряховица. Запознахме се по форумите и се видяхме няколко пъти набързо за по кафе. Каза ми адреса пък аз го казах на телефона и след малко бях при него. Това, че живее далеч от морето не му пречи да е много добре подготвен. В това забързано време подготовката по оборудването все я позабравяме. При него нещата са по-различно. Всичко е подредено, за всяко има технология, всяко нещо си е на мястото и за всяко има история. Просто можеш с часове да стоиш и да попиваш. За жалост нямах толкова време. Поприказвахме сладко за толкова много неща. Показа ми как си отлива тежестите, как си е направил валандър, какви технологии на технолог прилага и още толкова много неща. Предложи да ми подари неопрен, които дори имаше и монтирано устройство за течности. Аз имам достатъчно неопрени, но топлите не са ми чак толкова топли. Този ми изглеждаше по-топъл от моите, като си помислих, че може да има възможност да отида до Гръцко и да не съм толкова добре подготвен въобще не се дърпах. Още повече, като разбрах,че този неопрен е бил на човек, които има толкова много познания и опит в подводният риболов, че е направо професор на подводните техники. Ако не ми стане пък имам приятел в Каварна, който със сигурност има нужда от подобен. Та дори и само с този дар пак щях да съм много благодарен, но не си тръгнах само с него а и с още няколко течности армаган. Благодаря Вальо за всичко най-вече за приятелството! Миналата година не можахме да направим заедно гмуркане, но се надявам тази да имаме възможност.
Сложих неопрена между ските а другите армагани между багажа и потеглих към балкана. Там нещата минаха както го бяхме планирали. Децата се наиграха на сняг момчетата се качиха за първи път на ски и се справиха повече от отлично. Всички си изкарахме много добре. Междусрочната ваканция свърши и момчетата трябваше да се върнат на училище. Ние продължихме със семейната ваканция. Покарахме два дни ски на Беклемето. На третия Вики кара до обяд. После преход през прохода и разходка в Карлово, посещение на музеят на Левски и градският музей. Там видях и една странна раковина. После през Шипка и вечерта сме в Трявна. Братовчет ми е там на почивка и решаваме да се видим. Вечерта механа и сладки приказки. На другият ден сме в Габрово. Детелина видя, че в музеят на хумора и сатирата за този ден има мероприятие. Запознаха децата с живота и работата на Христо Явашев- Криско. После им дадоха материали и те да творя. Всички много се забавлявахме.
Прибрахме се много доволни от почивката. Аз наредих ските до неопрена. Детелина започна да подозира вече какво кроим с Иво и беше време да и споделя за възможността. Оставащите седмици трябваше да прегледам екипировката и да взема каквото ми трябва. Най-наложително бяха чорапи, че старите май нямаше да топлят. Прегледах сайтове и няколко магазина наблизо. От Каварна взех плавниците, харпуна, малко му наточих стрелата. Ластиците не са нови, но ще издържат. Не съм ги погледнал и бяха се слепили на главата, но ги разделих и видимо нямаше поражение. Това си го слагам да го оглеждам когато зазимявам харпуна. Вземам и другите неща заедно с хладилната чанта от Каварна. Мущука на шнорхела нещо се беше скъсал за набързо го бях увил с изолирбан. Той също ме дразнеше. В един от специализирани магазини намерих, че продават и резервни. Взех си чорапи и мощук. Прегледах тежести жилетка колан нож там нещата изглеждаха добре. Маската я изпробвах още на Бели Осъм в басейна се представи добре.
Пак неочаквана ваканция. Този път снежна. Обаждам се на Иво той вече е на Банско Питам дали може да отидем още тази вечер. Нямало проблем. Обаждам се на жената да събира багажа за следващият ден го дават да вали сняг в цялата страна. Набързо натоварваме багажа и в 12.09 излизаме от Варна. Още преди Велинград започва да вали сняг. Стъмва се. Минаваме Юндула и се спускаме по заснежения път. Малко преди с. Баня и батерията на телефона почва да свършва и изключвам помощника. Иво се обади няколко пъти и той малко притеснен казва, че ще дойде да ни посрещне. Влизам в село Баня. Още повече сняг. Спрелите коли пред къщите са затрупани и не може да се разберат марките и моделите им. В 20,08 влизаме в Банско. Хижата се намира малко по на високо от самият град. Почваме изкачването. Пътя е снежен и продължава да вали. Първите няколко завоя добре. После спрях да погледна табелите на една отбивка и след това трудно потеглих. Наклона е голям и има завои. Втори трети и до там. Ще се слагат вериги. Връщам се до отбивката. Обаждам се на Иво и изваждам веригите. Иво идва много бързо. Още не съм сложил дори и една верига. Предлага да оставим колата малко по-на долу и да претоварим багажа при него. Съгласявам се и въобще не се дърпам. Сложихме това което преценихме, че ще ни трябва и потеглихме. Като видях какъв е пътя нагоре дори и с вериги щеше да е трудно. Благодаря Иво за помощта! Не бях много спокоен и твоята подкрепа ми върна част от спокойствието. Да благодаря и за посрещането! Масата сложена ракията охладена. Приказка!
Приказка беше и навън. Клоните на боровете бяха натежали от снега. Всичко беше покрито с дебела бяла покривка. Снежинките продължаваха да се носят бавно, както го правят само в планината. След втората ледена ракия и при гледката на тези красоти така ми се завъртя главата, че не разбрах как се озовах в снега. Напрежението вече беше отминало и дойде време да си дам почивка.
На другият ден се събудих рано. В планината се спи по-добре. За да не будя останалите излязох да се разходя. Стигнах пресечката от която се виждаше кабинковия лифт. Останах много изненадан. Пътя, по който вчера не можах да се изкача беше изчистен до асфалт. После разбрах, че го подържа фирмата, която се грижи за пистите. Така и така нямаше какво да правя, започнах да почиствам колата от снега. Справих се за около час, но пристигна и помощ. Дори и направихме пътечка до близката беседка. Денят продължи в каране на ски и забавления. Вечерта правихме разбор и преглеждахме прогнози. Най-добрият ден за гмуркане се очертаваше да е петък.
Следващият ден същото, но след ските прегледахме оборудването за гмуркане. Вечерта пристигна и Ванката. Приятел на Иво от Благоевград и запален харпунджия. На вечеря поговорихме, разбрахме се да станем в 4.00 часа. Аз се оттеглих по-рано. Спах на пресекулки. Събуждах се през час и поглеждах телефона. В 3,45 се събудих. Детелитна също стана, обу едни ботуши и дойде в механата. Направихме кафе. Иво и Ванката дойдоха. Детелина ни направи снимка и даде ми целувка целувка за късмет и потеглихме.
Банско не спеше. Валеше сняг. Имаше много хора. Дори и дюнерите работиха. Едни хора излизаха от баровете, други пушеха цигари на студа, трети отиваха на работа или още работеха а трима пътуваха към морето.
През по-голяма час от пътя до границата валеше сняг.Границата минахме много бързо. В Гръцко също имаше сняг но пътя беше почистен. Минаваме през Драма. Пътищата са празни и само пред хлебарниците се виждат хора. Продължаваме за Кавала. Започва да се развиделява и да се оглеждам. Продължаваме към Кавала. Отбиваме преди града вече видяхме и табела с населеното място към което сме тръгнали. Качваме на магистралата. В далечината мъглата се разкъсва и се вижда морето. Едно интересно островче се подава под белотата. В началото си помислих, че пак сме в планината, но след малко морската повърхност се разпростря пред нас.
Още малко и сме в Неа Перамос. Ванката познава пътя и излизаме на крайбрежната улица. Преминаваме покрай една крепост и излизаме в покрайнините. Около нас лозя и маслини. Голяма час от лозята с конструкция предполагам против градушка или птици. Пътя става земен след няколко завоя спираме в края на една маслинова градина. Пред нас едно спокойно заливче. Спираме и слизаме да огледаме. Изглежда доста приятно място. В далечината се вижда едно привлекателно борунче от двете страни маслинови градини, като едно от дърветата дори част от плодовете му със сигурност падат във водата. Иво беше попитал за мястото един колега, който също има много добра подготовка в подводният риболов. Бях го разгледал на картата, но от тук изглеждаше магично. Първото ми докосване до това море. Слезнахме до водата. Изглеждаше доста бистро дребни животинки не се виждаха. Потопихме си пръстите. Доста топло. След толкова планиране и пътуване бяхме готови. Оставаше да се облечем и потопим.
Температурата на въздуха беше 7С. Носехме бутилка с топла вода. Бях обличал неупрена вече два пъти и се познавахме. Така обличането стана бързо. Прибрахме другите дрехи в колата взехме останалото оборудване и се отправихме към водата.
Оборудван:
Плавници- зелените с прорези
Неопрен- от Явор подарък от Вальо
Маска- от форума мисля че я взех от Претора за резерва сега е основна
Колан- с тока от Велико
Тежести- от форума няколко от Димс. Преди две години Иво ми ги взе пак когато беше на Банско. Още две от братовчет ми и две плочки за жилитката.
Ръкавици-взех ги от форума от едно момче от Варна
Чорапите-нови
Харпун-от форума Калоян. Няколко години не се разбирахме много, но го преоткрих и сега повечето пъти съм с него.
Стрела- от форума от Бате Жоро дори е още със синята корда.
Буя- Червения със опаковка от горе един стар оранжев.
Знания най-вече от Ники и от всички вас, които сте споделили.
Опит всичко от Черно море и пак това, което всеки е споделил.
С толкова много подготовка и натрупан опит, дори и от хората които са ползвали това оборудване се чувствах сякаш сам във някоя игра и съм събрал всички възможни реликва и ъпгрейтове от мисиите и сега е време да завърша нивото.
Една от целите беше достигната. Почувствах се като в началото, когато почнах да стрелям по попчета. Намерих си едно камъче на което седнах и си обух плавниците. Сложих ръкавиците. Направих няколко дишания за успокоение докато усетя повика на морето. Краката са добре. Топло им е. На ръцете също не усещам студ. Слагам маската и се потапям. Плитко е до кръста. Бистро е. Неопрена е добре. Чакам да усетя ледена захапка, но това не се случва. Намествам нещата по мен. Лек съм. На буя има тежести. Слагам една. Вече нямам търпение да задържа дъха. Виждам под един камък се подава една краставица, прави ми асоциация за студена ракия. Много таралежи. Все бях виждал по клиповете, но сега ми изглеждаха доста повече и по-близо. Нямам търпение да се гмурна. Избирам си място, проверявам си нещата вдишвам и задържам. Няма китово салто. Още е плитко. Отправям се към позицията. Лек съм, ще се задържа между камъните. Там таралежи. Не се получава. Тихото прикриване е доста шумно. Продължавам да съм лек. Вземем още една тежест и я подпъхвам под колана. Малко по-добре е пак съм лек, но нали ще пробвам и на дълбоко, по-добре лек. Гмуркам и си намирам добро местенце. Скалите правят едно V мога да легна в основата, да се придвижа наляво или надясно. Залягам и не немърдам. Само краката нещо шават. Чорапите са топли, но и много вдигат плавниците. Май цопам доста може и да плаша рибите. Много мисли и никаква апнея. Няма тренировки. Подготовката ми е от предният сезон и някак не дава предимство. Трябва да си измисля такова. При подобна температура на водата кефаловите в Черно море се движат на повърхността, но това е при миграция. Избирам си един камък, който се подава малко над водата и раздишвам зад него. Дишам тихо и спокойно. Безрибният пейзаж се променя. Изпод камъните започват да се подават рибки. Предимно от семейсво спарови. Има и лапини. Когато си тих излизат и още. Срещам и атеринки. По-едри още не виждам. Много таралежи. При едно гмуркане, точно ще излизам с помощта на ръката се отблъсквам от скалата до която съм легнал и усещам пробождане в ръката. Без да преценя, че под нея има таралеж. Ето още едно нещо за което трябва да се мисли, като се прибера трябва да прочета повече за таралежите. С какво се хранят, къде живеят, кои се среща между тях и какво предимство може да се извлече. Няколко гмуркания след убождането си направех място със стрелата, като разчистих малко от таралежите. Вдигнах много шум, но знам че той може да бъде и полезен. Обиколих малко района и пак се върнах на почистеното място. Оглеждам се. Въпреки привидното безжизнено море по дъното се наблюдават доста същества. Доста дребни представители на рапаните. Черупките са им малко по-различни от нашите. Не са така кръгли а по-скоро крушовидни. Още по-дребни охлювчета нещо, като нашите рачета пустиници, но с по-различни черупки. Този път теса по-кръгли и имам чувството, че рапаните и рачетата пустиници са си разменили черупките по форма. Морски краставици са се запрели по-цепнатините. Пак нищо не знам за тях. На където и да се обърна все нови и нови въпроси. Да се търси риба при толкова много различни неща, въпроси и картини не е лесно. Първо какво прави рибата. Сутрин е и е мрачно. До скоро е валяло. Локвите по пътя са доказателство. Във водата се виждат дребни клечки довлечени от дъждовете. Храната къде е. Много често в Черно море , там където мия хубав камък с миди там има и риби. Около мидите има много храна. Тук не виждам миди. Даже и водорасли не виждам. Само голи скали. На педя вода има някакви кафяви водорасли по-скоро, като мъх. На около 4м. забелязах и едни различни. Светлозелени като тръбички. Къде е храната тук все още не мога да я открия. Иво и Ванката са наблизо та направихме и един разбор. Видели риби. Иво видял три кефалови по които Ванката стрелял. Е щом ги има ще ги търсим те пак ще минават.
Пробвах и приспособлението за течности на неопрена. Там комична ситуация. До сега само бях чел. Сега за първи път щях да пробвам. Е както с повечето неща от първият път не стават толкова лесно. Пробвах да се настроя но не се получаваше. Усетих леко затопляне. Явно и тук трябва техника. Има време през сезона да се науча. Все пак не сме си в къщи и дрешката трябва да остане чиста. Спрях процедурата. Излязох на плитко стъпих на едни скали и както съм го правил до сега със сваляне на колана. Явно водата нее чак толкова топла. Време е да пробвам и малко дълбочини. Бях си харесал едно камъче. Доста интересно. Стига почти до повърхността и образува със скалистият бряг нещо като полуостров. Доста забързани атеринки минаваха над него е се стрелкаха доста бързо покрай мен. Доста са наплашени. Дали от нас или от някого другиго. Гмуркане до подножието на камъка и придвижване. Време за засада почти не остана. Огледах се преди са достигна ръба и потеглих нагоре. Две три гмуркания. Стига не съм подготвен. Сега е време за плиткото. В далечината се виждаше един обещаващ борун, но не е бил толкова близо, колкото ни се стори в началото. Май ще отидем до него друг път. Искам да проверя как е в заливчето. Оставям буят в едни скали. Придвижване в брега и гмуркате перпендикулярно на него. Все същата картина много таралежи. Май са повечето по скалите по пясъка ги няма много. Гледам около една дупка две три рачешки щипки. До сега несъм срещал рак. Щипките са почти като на крапусите, но не толкова закръглени. Дали има някого в дупката. Не се забелязва. Изчаквам да видя по-добре. Надявам се за октопод. Дано да е голям. Знам, че трябва да е поне половинка, но как да преценя. В края на краищата нищо не излезе. Сещам се за буя. Поглеждам към него ми той в скалите. Днес морето е като езеро и почти няма вълни. Явно голямата скала, която приличаше на полуостров създава някакво течение и затова буят се е наврял скалите. Да но там има много таралежи. Вярно, че му сложих допълнителна жилетка, има си и ластик, който също помага да стои на едно място. Хайде връщане назад да го предпазя. Успях да го закотвя добре в тихата част на полуострова камък. Докато го наместя виждам и доста рибки да започват да се показват под камъните. Спирам за момент и наблюдавам от повърхността. Странно но рибките от един и същи вид се крият под един и същи камък. Под един излизат спарите, под друг монахини, под трети лапини. Монахините бяха доста нахални все се опитваха да се наврят при лапините. Те пък сърдито обикаляха и ги прогонваха. Гледал съм доста клипове в които монахините или дребните рибки се разпръскват и идват желаните риби. Също така и сам го виждал с уви и атерини при нас. Да но тук дребосъците са под камъните. Явно ние сме заплахата и затова се крият. Ще погледна какво има в дупките. Май ме се мярка една голяма опашка в тъмното. Трябва да им се даде възможност да се разходят. Ето и по едрички спарита почнаха да се появяват. Едно две направо си стават. Докато наблюдавам и си дишам спокойно решавам, че това ще да е рибата. В това море има толкова много различни неща и вниманието ми е насочено към тях. Всяко едно е обект на лов и всяко едно ловува и се крие. Природата ги е надарила с различни средства за защита и нападение. В сравнения с тях човекът е от скоро в този свят и е станал върховен хищник. Открил е начини как да се справя в тази среда. Ако приемем този начин на мислени ние ставаме като звяр. Постоянно искаме повече и повече и не се спираме пред нищо. Така изтощаваме ресурсите нищо не може да ни помогне да се върнем назад. Ако приемем нещата като дар за нашите умения и вземаме само това от което имаме нужда можем да се справим. Аз се почувствах като звяр. Стрелях по тази рибка, която се оказа малка. Грешно прецених размера. Преди да я уловя дори подръпна и кордата, но след това, като видях колко е малка ме хвана срам. Дори ако не беше неопрена щях да се изчервя. Преминахме толкова много километри за да стрелям по това рибе, което до преди това се криеше успешно под един камък. Забраната месец май е заради размножителният период. Да, но ако стрелям сега голяма риба дали пак няма да и дам шанс. Във всичко трябва да има баланс. Днес малко го наруших и това доведе до мрачните мисли. Добре, че пак беше Иво на близо и както винаги в добро настроение и усмихнат та ми се завърна настроението. Видяхме се с Иво, каза че Ванката е излязъл. Той бил с петица неопрен, после разбрах, но мерака е мерак. Направо стопля. Не можах да го погледам много как се гмурка, но тук той име повече опит от мен. Най-важното е че желанието е достатъчно. Аз съм сигурен че след време тук той ще натрупа много голям опит и ще може да се учим от него.
Време е и аз да се ориентирам. Все пак съм за първи път. Ще вземе много да ми хареса, че после да се запаля. Така е по-добре. Видях повече от колкото можех да си представя. Все си го представях като нашето море, но по-бистро. То пък било напълно различно със странни на пръв поглед същества, но после като се загледаш и разбираш, че има много повече и по-различни от тези с които си свикнал. Водата е бистра и лъже за разстоянията и големините. Ще трябва време да се опознае. Трябва да си тих и да се слееш с околността. Само с четене и гледане не става. Трябва си практика. Малко преди да изляза пробвах мястото, което бях разчистил от таралежи. Дали са толкова бързи или цепнатината е друга. Тук картините наистина поглъщат. Не мога да остана така спокоен не съм нервен напротив, но просто окото не е свикнало с тази информация. Доволен съм от преживяното. Дойдохме, видяхме, погмуркахме и ни хареса. Една от мечтите ми се беше сбъднала. Да направя в един и същ ден гмуркане и пускане. Благодаря Иво, за идеята, за организацията и приятелството!
На Ники за подкрепата и съветите!
На Вальо за армаганите и неопрена топлеха!
На Явор за неопрена и всички неща, които споделя!
На Юлиян за указанията!
На всички Благодаря!
Приключението още не беше приключило. Прибираме се на границата митничаря ме пита. От къде ти е фамилията, казвам, че са тръгнали от Карлово, той имал същата фамилия но била от тука. След около час пристигаме в хижата. На Иво идеите още не са свършили. Намислил е биатлон. Обличаме неопрените слагаме ските и нарамваме харпуните. Доста забавно се получи. После се гмурнахме в снега. Децата май най се забавляваха а докато ни е нямало с помощта на Чавдар са направили снежни човеци. Радости безкрай и както навън всичко беше бяло така чисто е свежо беше в душите ни.
|
|
Благодаря и да двамата за вашето мнение. Ценя го много и уважавам всяко едно такова. С Мартин се видяхме на една буна преди години. Показа ми доста грешки, каза ценни съвети и ми даде да стрелям с Мечо пух. Много повратлив и красив. Мнението на Щуката също много ценя. Най вече нещата свързани с биологията на рибите и морските обитатели. Той също успява с малко да каже много. Това говори за огромен опит и практика. В подводният риболов има място за всичко и всеки. Аз не разбирам много от подводен риболов и ако не бяха хора като вас да показват и обясняват нямаше и от къде да се науча. Голяма час от моята философия за голямото синьо дължа на Ники. Включващо подготовката по оборудването и тренировките на сушата, подхода към риболов и местата, отношението към рибите и тяхното приготвяне. Така също и съм си харесвал неща от всички вас.
За мюрето,че работи работи. Колкото по-добре си подготвен и си разбрал песента толкова по-добре работи. Дори и да е само за компания, когото сме сами под вода и да знаем, че има нещо на два метра от нас което е направено от нашите ръце пак е добре. Аз пробвах много пъти, но не е моето нещо. Няколко пъти го давах и на познати и непознати, но те все го връщаха. Аз дори и да намеря пътеката на рибите пак не ме свърта на едно място. Все се въртя и обикалям, когато имам време. Мюрето вече е в по-добри ръце от моите. В човек, който ще се грижи добре за него. Видяхме се преди две седмици. Видях колко добре е подредено всичко, как за всяко нещо си има място и всяко едно история. Всичко се прави по технология и тертип. Така, че знам че ще е в един добър стопанин.
Може след време пак да ползвам, и със сигурност ще си направя пак някой ден. Нека всеки които иска да пробва нещо да го провери дали ще му приляга на неговият начин на гмуркане дали му помага или не дали ще му хареса и ще го приеме и усъвършенства. Най-важното е да му доставя удоволствие и да е безопасно. Ако мюрето му носи повече удоволствие и повечето уловени риби бъдат и споделени или подарени на някой друг. Така и той ще бъде доволен от дара на морето. Това последното пак от Ники. Преди имах дилема да не стрелям повече от пет риби. После Ники ми показа, че има начин това да ми достави радост както на мен така и на някой друг. Така и стрелбата се подобрява.
От много отдавна дори и да не съм успял да хвана риба пак съм доволен. Навсякъде има рапани и почти винаги си ги събирам. Не бягат и не искат много усилия. Все повечето хора се научават да ги приготвят и така те също помагат на морето. За мен начина по който ловуваме не може да навреди много на популацията на рибите в Черно море. Рибите са там където има храна. Колкото повече храна толкова повече и различни риби. Колкото повече се споделя толкова повече изстини излизат от морето. Благодаря на всички, които споделяте! |
|
Лято е. Скитам се по планини и морета и най накрая се прибрах във Варна. Та ето и един свободен ден. Ники разбра, че съм свободен. Подготвил е материал за учене и ме вика за урок.
Аз послушен пристигам в уреченото време и май дори не закъснях за урок. Ники казва, че ще отидем с неговата кола. Аз като се знам какъв съм все ще забравя нещо в колата. Колкото и да си преброявах нещата пък и исках да взема всичко, все бях с чувството, че съм забравил нещо.
Спираме на открито просторно място и цялата морска шир и пред нас готова за обучение. Набързо се обличам, като дори и получавам похвала. Още помня как при първият открит урок на Зеленка ,Ники вече имаше платерина на кукана пък аз още не бях влязъл във водата. Вярно, че от тогава мина доста време, но споменът ме кара да съм по-бърз от обикновено. Това води и до повишаване на пулса, но вече съм по-подготвен и знам как да се справям с това. Този сезон съм и с неопрена на Ники, когато бяхме на Зеленка. От тогава мина доста време и след всеки открит урок той успява да ми предеде знания си, уменията и дори оборудването си, без които още щях да съм на онова начално ниво. Благодаря за всичко Ники!
Вървим към избраното място нарамили харпуни и плавници. Само ако ни види някои би направил крачка две в страни . Няколко минутки успокоение и сме във водата. Ники поставя постовете. Обяснява как минава рибата, къде да сложа мюрето, как да се предвижвам , как да се държа и какво да очаквам. Аз съм на десетина метра от него. Видимост има или не е чак толкова мътно, чат пат се вижда мюрето, но само като сянка. Минават и сенки. Забързани са. Малки са. Чакам други. Чувам изстрел. Ники е стрелял. Поглед към неговата позиция и по движението му разбирам, че е успешен. Съсредоточавам се как и аз незнам. По-скоро се стягам. Опитвам се да се представя , като добър ученик , но се стягам и нещо апнеята я няма. Минава време и все още не виждам желаните риби. Пък ги има. Ники е закачил кукана на един камък и той вече почна да побелява и ли по-точно да посребява. Правя поредни опити да подобря гмуркането. Махам една тежест и минавам малко в по-дълбокото. Там минават и по-добри риби. Движат се бързо еи нещо не мога да ги стрелям. Наблюдението ми е че повечето риби идват от дясно. Гмуркането ми в дълбокото е замътило позицията на мюрето. Не съм бил достатъчно внимателен. Ники вече е понапълнил кукана. Той е усвоил много добре техниката с мюрето и песента. При мен не работят така добре, но това си е от подготовката. Нямам добра апнея и не ме свърта много на едно място. Та по едно време, като видях че нищо не правя му казах, че ще отида на друго място, поне да не преча на него. Мястото беше на около стотина метра в страни и образуваше нещо, като нос. Там легнал на плитко на края на камъните изведнъж от дълбокото идва един хубав кефал. Аз го поздравих със салют. Доволен че вече съм видял от къде минават заемам по добра позиция. Този път рибата 4идва от ляво, минава пред харпуна и пред такава голяма мишена стрелата е точна. Първа рибка. После направих няколко пропуска. Рибите се движеха близо до дъното и много бързо. На поредната дадох и малко предварение и вече имах два кефала. За няма и половин час бях видял толкова кефали колкото не бях виждал от доста дни.
Реших да се върна и да споделя с Ники. Той прецени да сменим мястото. Извадихме рибите от водата и минахме по сушата. Там една русалка малко ни разсея с умения да върти опашка, но това ни зареди за приятно. Бях си забравил и една от тежестите и добре, че имаше рибар на брега та ми я пазел. Гмуркането на новото място пак ни донесе успех, но за кратко. Явно рибите усещат нашите гмуркания или по-точно моето и минават доста в страни от нас. Решаваме, че е време да излизаме. Ники ми прави снимка гердан и се отправяме за почивка.
Какви изводи си направих. Още не съм подготвен за мюре. Незнам и дали някога ще стана. Виждам резултата от използването съчетан с правилно гмуркане и музиката, но все още не мога да го прилагам. Ще се постарая през сезона да го усъвършенствам и да подобрявам. След като се намери пътеката и се установи посоката на рибата да се използва възможна най-тихо. След време рибите разбират, че там има засада. Може и дори кръвта от изстрелите, шумовете, които създаваме във водата, мътилката, която вдигаме, да ги кара да обикалят това място. Затова трябва да пазим пътеката и да се стремим да не я раздразваме. Благодаря, Ники за урока!
|
|
От Варна до Несебър през Троян и Бургас или как да стигна по-бързо до морето
Здравейте!
Както обикновено пак нямам муза. Нещо не ми се пише последно време и не намирам много свободно такова. Надявам се на зима спомените да не са поизбледнели и да мога да опиша по цветно преживяванияа и красотите.
Ники се беше върнал от плаване доста отдавна, но все не намирахме време за едно съвместно гмуркане. Аз постоянно по задачи а събота и неделя съм в Каварна и няколко пъти отказах излети.
Бях си взел отпуска. Дъщерята беше на балкана заедно с братовчедите. В четвъртък след работа потеглихме и ние с жената от Варна. Да се отклоня от риболова, но да споделя, че може да помогне на някого. Във Варна заредихме за 0,77лв.. след 3 часа пак на същата верига във Велико Търново зареждаме за 0,94лв. Питам що така и момичето ми отговаря, щото тук си нямаме търговец както при вас. Два дни на Балкан около Троян и събота потегляме за Бургас. Дъщерята ще е в неделя на състезание по математика в Несебър. Преди магистралата в с. Труд зареждаме на друга верига за 0,88лв. Момчето казва, че дори пътуващи от София слизали от магистралата да заредят и после пак се качват. Когато попитах защо е така ми отговори, че ще разбера на магистралата. От Пловдив до Бургас на всички вериги цената беше над 1.08 лв. Та пазарна икономика.
Пристигнахме в Бургас късно вечерта. Сутринта рано потеглихме. В Несебър малко се обърках, но телефона намери правилният път. Дъщерята казва:
-Тате ти много умен телефон имаш.
-Помага особено на хора които не познават района.
Състезанието мина много бързо за 15мин. Докато паркирам бяха излезли, било и за време. Последва туристическа разходка в старият град. Обиколихме и напазарихме. После видяхме влакче. Пътувало до началото но Слънчев бряг. Минахме покрай един от символите на Несебър вятърната мелница. Влакчето пътува по алеята и изгледа към курортите на юг е много красив от далеко. Виждаха се 5-6 парашута в небето хълмовете със своята зеленина и застроеното крайбрежие. Водата дори от влакчето изглеждаше доста бистра. На няколко места се виждаха хубави рифчета, които си набелязах. Една синя лодка остави едни колеги близо до един такъв риф. После минахме покрай една пързалка, която също си отбелязах. Малко преди да стигнем точно на едно кръстовище забелязах и един мини аква парк на хотел Котва. Около 12ч. влакчето спря в началото на Слънчев бряг.
Връщането беше пеша. Първо минахме покрай аква парка. Видяхме, че има намаление от 16 ч. на 50% . Решихме да се възползваме. Пързалката също я огледахме, но след хубавата оферта, която видяхме вече не ни се стори толкова интересно. Стигнахме до мястото ,където синята лодка остави гмуркачът. В брега имаше буна, нещо като малко пристанче с формата на правоъгълник. Едно момче с колело, с което си поговорих, каза че човекът който се гмурка бил Катрафилов. Бил много добър харпунджия и състезетел. Поговорихме още малко и продължихме. Малко преди паркинга на колата също имаше подобен пристан. Та след, като вече няколко дни не се бях гмуркал. Обиколих около 800км. да стигна до вода, която изглеждаше много бистра и така привличаше, че взех решение да отделя малко време за себе си. Жената и дъщерята отидоха на плаж от южната страна. Аз се облякох на паркинга и с пълно бойно се отправих към Вятърната мелница. Малко преди да я достигна видях хубаво място за влизане. Брегът беше с камъни, а дъното пясък, но се виждаха и по-тъмни ивици знак че има и камъни. Малко преди да вляза ми се стори, че вятърът се беше усилил и трябваше да си потърся по-добро скривалище в камъните на малко по-високо. Влизам и намокрям маската слагам плавниците като съм до кръста във водата. Правя си и план плувам час посока към Слънчев бряг с идеята да достигна до хубавото рифче там час и после връщане. Още не съм се потопил и гледам едни малки платеринки се мотат в краката ми. Зареждам бавно и се оглеждам. Лек съм и придърпвам буя. Слагам още една тежест в жилетката. Така е по-добре. Рибките са още в краката ми, но едри не се виждат. Ще проверя по-на вътре. Плувам към тъмните петна. Стигам до първото.. Мушкам със стрелата не е камък. Една голяма буца с водорасли под, които има нещо като глина. Водораслите са по-различни от тези, които срещам обикновено. Напомнят ми на тези по езерата. По точно подобни съм виждал на Шабленската тузла. Там има лечебна кал и като малък сам ходил с баба и дядо да се мажем с кал и подобни водорасли имаше много. Изполвахме ги, като гъба да отстраним калта след банята. Не ми беше много удобно да се гмуркам в тях заплитаха се около стрелата самата гледка не ми харесваше много. Продължих още малко в дълбокото. Там ставаше студено. Аз с бивша петица вече почти тройка и пак не ми е добре. Свалих и тежестта дори направо закачих жилетката на буя. Няколко гмуркания и продължавам към буната. Взеха да излизат зайчета. Минах малко в плиткото и пак сложих една тежест. Рибки си минаваха. По често ги виждах да идват от ляво. Намерих някакви пръснати скали и си избрах една която да ме скрива от страната от която минаваха рибите. Резултата веднага се подобри. Риби почти на всяко гмуркане всичките с една посока. Пътеката е намерена. Остава да търся нещо по- добро. То също не закъсня. Лягам върху черупки от миди в подножието на едни камъни от двете ми страни. Една рибка се появява и ме оглежда. Съгледвач е.Свеждам поглед. След секунди идват и другите. Една от хубавите застава добре изстрел и хубаво подръпване. Нямам лед. Времето е много топло и със сигурност ще се приберем късно. Не бързам с рибата, само изчаквам да се умори. След минутка е изчистена на кукана. Кукана на буя. Видях и други буйове не познавам района и така ми се стори по-добре. Буят е по-назад от мястото което си избрах но ми маркира скалата и почти винаги съм на същото място. Почивам до него после раздишвам и минавам по-напред гмуркане и малко придвижване. Лягане и чакане. Като знам какво съм шило не мога да стоя на едно място. Дори много често дори и да съм взел рибка и пак да ги има отивам да проверя какво има и малко по-в страни. Много често когато съм бил със приятели, които обичат да обикалят съм виждал резултати от които си правя и изводи. Плуването успоредно на брега плаши рибата. Много често тя се движи по същият начин и рядко я виждам. Това е за местата около Каварна където гмуркам до 3-4м. Има моменти когато идва от дълбочина, но са по различни. Често рибата се храни в плиткото и когато я смутя бяга към дълбокото . Прави едни завойчета и пак се връща. Това е когато се храни. Много често използвам това и когато е бистро знам, че ако съм тих рибите ще дойдат, но от друга посока. Заставам малко под ъгъл и те идват точно насреща. Пробвах и тук нещата пак действат, но почна да замътва. Зайчетата бяха пораснали не бяха мечки, но морето вече беше различно. Почти съм до първата буна. Точно пред нея ги има най-много. На границата на топло и студено. Една добра ме огледа, но не пожела да провери теорията ми. Почна да ми става и студено. Вече беше и мътно. Целта далеко. Явно друг път ще я стигам. Сега трябва да помисля от къде да изляза.. Послени гмуркания. Една не много голяма почти иска да се почеши в стрелата ми почесох я с кукана. Събрах въжето на буя. Две гмуркания без харпун. Някакво кефалче май ми се мярка но не ми е на мерак. Гмуркането е за оглед. Още си ги има, но ще трябва да се излиза. Точно от единият ъгъл на пристана ми се стори добре и с ръка напред продължих. Доста мътничко, но не чак толкова бурно. Излязох благополучно на пристана. Извадих си цигара от кутията за ключове и се огледах. Морето красиво, но вече с друга бяла премяна. Няма го онова спокойно и бистро море а вече беше станало игриво и закачливо. Помислих, че е точно време за определени риби, но не им разбирам. Слагам кукана на кръста. Прекарвам ластика на буя през рамо,нарамвам нещата и тръгвам. Доста е горещо а бетона е доста нагрят стъпвам по близо до борда на алеята, там е малко по хладно. Насреща туристи. Мъж и жена:
-Где твая риба?- Каза мажът.
-Вот где. - обръщам ханш.
-Маладец!
-.Спасиба!
Опитвам се да говоря на руски и доволен отивам към скривалището. Там си обувам чехлите и както съм с неопрена пресичам на отсрещната страна. Там е тихо оглеждам се и си мисля дали да не продължа още малко да се гмуркам. Часът е 15ч. мога още около половин час. Минавам покрай друг паркинг. Там се запознавам с Тошко. Работи на паркинга. Точно в дясно преди полуострова. Обяснава ми къде може да се паркира. Разбирам, че е било по-добре колата да е била там, че е по-близо до морето, но за следващите пъти ще знам. Дори и след морският клуб нямало ,,осмокраки“ за автомобили. Попитах къде мога да паркирам и до хотел Котва след което тръгнах към морето. Оглеждам, мястото е тихо и спокойно има два буя но в дълбокото явно е там, но аз знам, че и по плиткото ги има. Оставям си чехлите и сядам на един камък. Слагам плавниците и маската. Отново още не съм се потопил и рибките пред мен. Един голям къмък ми е от дясно аз не съм на дъното а рибите пред мен на по-ниско ниво. На няколко метра по-напред лягам на не повече от два метра. Насреща идват две хубави платерини, които си търсят храна по камъните. Точен изтрел и дори нямаше подръпване. Риби в плиткото много. Гледам буя доста навътре е в ляво от мен. Аз също пак съм с буя. Колегата се гмурка много добре. Сякаш ми се иска да проверя и в дълбокото. Там пак студено и мътно. 4-5 гмуркания и пак на плитко Пропуснах една добра и е време да излизам. Пак поговорихме малко с Тошко и се отправих към нашият паркинг. Там един ,,осмокрак“ току що разтоварваше своят ,,улов“. Гледаха ме малко странно но аз спокойно си смених одеждите. Малко след това дойдоха жената и дъщерята. Те изкарали плаж и дори се запознали с майка с дете от същото училище в което е дъщерята. 16.10 намерихме къде да паркираме до хотел Котва. Закотвихме хавлиите и багажа на един шезлонг и продължихме със забавленията. Вики най-доволна. Такива радостни викания бяха чак ти настръхва сърцето от кеф. Това и беше първото ходене на подобно място и въпреки, че е мини аква парк на връщане в колата каза, че догодина пак иска да ходи на състезание. Приключих с пързалянето към 18ч. исках малко да си почина преди обратният път към Варна. Седнах на шезлонга, взех телефона и видях, че имам неприето повикване. Беше Димитър. Приятел и колега харпунжия, също и състезател. От него научих, че същият ден в Несебър е имало и състезание по подводен риболов. Пък аз съм се гмуркал между тях. Малко не ми стана много приятно, че съм ги притеснявал, по време на състезание, но бях доволен, че всичко мина добре. Бях си с буя и рибата беше на него и не съм се доближавал до колегите.
Вики и Дитка се пързаляха, докато спряха водата. Аз си бях починал и бях готов за посладната част от пътуването.
Денят беше изпълнен с много приятни изживявания за всички.
Оставаше последната част от екскурзията да се приберем. Вики заспа още преди да почнем да се изкачваме а Детелина малко по-късно. Аз си пуснах тихичко радиото и се наслаждавах на емоциите от предните дни. Не можах да опозная голяма част от Несебърските територии, но си набелязах места а дори и промяната на морето случила се по време на гмуркането пред очите ми помогна да открия още една от рибите в Черно море. Тогава още не знаех че няма да мине и седмица и ще я срещна, но за това по-късно. |
|
Здравейте!
Аз не разбирам от риби а и не съм се гмуркал по други морета. Тази годена в един ресторант в Каварна опитах, май за първи път, пържен скорпид.
Още като видях снимката ми стана любопитно и се разрових да прочета за тези риби. Та в един друг форум прочетох, че са от едно семейство Scorpeana. Този, който се среща и при нас е - porcus. При Явор + notata, scrofa, elongata може и други. Семейството е доста голямо и се среща почти навсякъде. [link]
Общото е, че изглеждат ,, грозни и страшни" и имат отровни жлези, които се свързват с твърдите лъчи на гръбната перка и тези по хрилният капак. Отровата се запазвала дори и след умъртвяването на рибата. Тук[link] има подобна история. Явор вече, каза как се разгражда. Благодаря, Яворе! В очакване на последното гмуркане за сезона риби видени и само на компютър пак ни радват, пък и като се научи нещо за тях още по-добре!
ПП
,,ПОчти по цялото тяло има отровни шипове но другите не са опасни освен ако не си "сакат" . Май съм чел, между редовете. |
|
Здравей, Станислав ! Ръкавиците 5мм. ги взимам. За 3мм и ботите, ще ги видя и ще преценя. На някой ако му трябват, нека да ги запазва. Ще се разберем на лични. |
|
Днес сутринта и на Ной беше така. Иво влиза и не видял никаква риба, аз отидох само за обещаното кафе и не се натопих но след обяд се потопих в друг елексир. и двата елеклира морето и виното мътни. западният вятър и дъжда ги е вкарало на вътре. вчера е бил твоят ден. утре след обяд също ще става. могат и да се срещнат интересни риби. |
|
Здравей, колега! Не съм влизал във Варна от седмица. В неделя на Зеленка двама за три часа кефалови не видяхме. Тук там по някое дребно чернокопче. По добре на Юг. Но ако въпреки това идваш към Варна виждам, че местата ги знаеш. Често го гледам тук [link] преди да погледна прогнозата |
|
риби има още от Шкорпиловци до Каварна.
Вчера бях на Шкорпиловци бистро е и се виждат от далеко.
Днес в Каварна мътно, но пък имаше и едри
Който има време и възможност да влиза да се на радва на морето. |
|
Вчера във Варна. След работа едно бързо потапяне. Водата много бистра. Преди третото гмуркане ги виждам как пасат на границата пясък и камъни. Потапям главата и те идват три добри си пасат. Едната реши да се огледа в стрелата. Остана с едно око. Продължавам по рифа. Бистро и доста атерини. Те ми показват знаци. Спокойни са. Стигам до место на което в дълбокото има мрежа. Обозначена е. Мрежите не са ми пречка. Стига да са обозначени и поставени на разрешените места. Хората си вадят хляба така от много години. Ако не се разкъса мрежата в някое бурно море тя не вреди много на морските обитатели. Морето е достатъчно голямо за всички. Подминавам и се оглеждам. Виждам хубави рапани и обирам няколко. Оставям и буя да огледам малко по-напред. почти не виждам колата и се връща. Почти съм до мрежата. Три платерини идват от дълбокото чоплят нещо по цисторзиите. Слънцето е зад гърба ми. оставям ги да подминат и да влязат още в плиткото. Прикривам се зад едни скали и правя план на гмуркането. точно в този момент пак от дълбокото идват едни хубави риби доста голям пасаж движат се бързо и като гледам нямат намерение да се спират. Не знам защо се опитват да ме обиколят от плиткото. Дали такава им е тактиката още не знам. Преди две седмици една от същият вид пак така ме обиколи. Да но сега е по-бистро и съм подготвен за гмуркане. Веждам много големи риби които се изнизват и все не мога да поведа нито една. Почти последната се намества и стрелям. С 90 ка пет дължини рибата остана на стрелата. Вярно, че не съм сменил ластиците и водата е малко по- студена, но изстрела е добър. Хващам рибата и стрелата и стъпвам на един камък. Оглеждам се пасажът го няма. Обработвам и почиствам рибата. Кеф вече съм доволен и на една бях, но две са си по-добре. Обикалям още малко но нищо. Знам, че подобни се движат по определен начин, но не ми се стои на едно място имам да проверявам и други. Пак виждам платерини пасат си спокойно. Време е за проби. Гмуркам и чакам. Идват спокойно и ме оглеждат две от четирите се изреждат да се огледат и те в стрелата, но тя хич не помръдва. Омръзна им на рибите да се оглеждат а на мен ми свършва времето. Разделяме се те на дясно аз на ляво. Раздялата беше кратка. Това и исках да проверя. Рибите бяха направили полукръг и идваха да ме огледат от другата страна. Същите манекенки пак се оглеждат и пак огледалото мълчи. Някак след голямо кефалче платерините дори и добри все ми се виждат малки и ми се свидят. Време е да проверя и по други места. И там ги има хранещи се. Малко по-дребни по пасажите са от доста повече риби. За кратко време станахме приятели и вече почти не се плашат. От големите батковци и зъбатковци не видях. задължително преди да изляза си събирам рапани. Преди месец бях тук и си имаше миди и сега ги има, но като събрах няколко рапана се оказа, че са само черупки на миди и миди няма. Поне тук се надявах да останат миди, но няма да ги има за догодина.
Доволен излизам, но бързо усмивката ми се изпари. Забравил съм фаровете на колата и сега не мога да си отворя багажника.
Добре, че поне вратата можах и опцията обади се на приятел. Иво си заряза биричката и дойде да ме спасява. После и ме изчака да тръгна да ме придружи. Благодаря Иво! Този ден това беше най-голямото удоволствие за мен. Няма нищо по-ценно от това да знаеш, че можеш да разчиташ на някого. |
|
Тези дни го дават да е добре времето та ще трябва да я има. Това ще са и последните дни за някои от нас начинаещите. Може да споделяте къде сте и какво сте видели така повече от нас ще могат да се насладят и да запазят спомена до следващия сезон. Може да не казвате къде а само най-близкото населено място. Не се притеснявайте, че цялата гилдия ще ви се натресе на градинките. Те старите и без това си ги знаят. Така ще може и да проследим пътя на миграцията. Ако споделите и температура на водата или друга подробност, в каква обстановка сте ги видели, след година две, като се върнете да прочетете какво сте написали може да се извадят доста поуки. |
|
Миграцията още малко да падне температурата, но така или иначе се движи вече на юг малко по малко. Видени са и от големите кефали от Крапец до Варна. Тези дни е имало и рибки при вас гледам Митко се е представил добре. На Болата ги няма. Там има много мрежи и минават по-на вътре. Може и при теб да е имало мрежи на близо и затова да не си ги виждал. На Калиакра много таки както на вътре така и в брега. Два дни на Калиакра даваше доволно сафрид и чернокоп. Температурата на водата е 17С. Последното гмуркане малко на юг от Варна Кръговото на Романтика. Рибите се хранеха в брега.
Питах за сафрид и чернокоп. Та когато ги има има, има и други риби, които стресират или пръскат кефаловите. Щом е имало заргани чернокопа или е дребен и не ги гони или го няма. Платерините на плитко. |
|
@stoikov: Хубава зарганка. Преди седмица влизах на Крапец след 17ч. Също стрелях по заргани. Един голям кефал мина в плиткото. Ръката на дъното шнорхела над водата пък той реши да мине от към плавниците. Платеринки имаше. Тогава водата не ми се стори толкова топла. Пък също бях със седмица, вярно стара, но седмица. Чернокопчета и сафрид виждаха ли се. Казаха, ми че в петък ги е имало на Шабла. |
|
На юг от Варна. От 17-19. Пасат в брега 2-3м. |
|
@пацо: Аз там от месец съм със 7мм., но съм виждал и колеги с 5ца.
В петък на Крапец със стара седмица ми беше добре. |
|
Нови Продукти
Цена: 390.00 Лв.
Spearfishing
|
425:26:33 - 
425:26:42 - 
425:26:46 - 
1:18:20 - 
0:20:59 - 
0:01:22 - 
Вид Риба
Рекорди
Риболовни Зони
Рецепти
Потребители
Връзки
