Разглеждане на всички мнения на boysa
|
Малко след това облякохме неопрените с Иво и се отправихме към морето. Мария хвърляше въдица от брега.
Беше бурно, към носа се виждаха доста вълни. Затова влезнахме от едно заливче. Разбрахме се да плуваме срещу течението и после де се пуснем по него. Чехлите си ги оставих по-на високо, че помня как преди имаше прилив. Първото докосване до водата носи много положителни емоция. Забравяш дългият път и се отправяш на подводно пътешествие. Прозрачността на водата те омайва и те кара да се замечтаеш. Това чувство бързо е заменено от други сетива и веднага усещаш разликата във водата. Доста по солена е от колкото при нас и дори очите ти се замъгляват от сол. Това както и пазенето от таралежите са едни нещата които се различават от гмуркането в нашето море. До края на приключението почти не срещах притеснения от морските таралежи.
Слънцето вече натежаваше на хоризонта, но въпреки това лъчите му осветяваха и без това бистрата вода. Иво беше малко по на вътре а аз карах по в брега. Там пък вълните са по-големи, но се надявах да видя и интересни неща. Все още нямах добра апнея и гледах да съм прикрит колкото мога. Легнах в подножието на една скала и зачаках рибите да минат над мен. В далечината се забелязаха силуети. Почнаха да приближават бяха доста голяма група от риби, които още не можех да определя. Притихнах да видя какви са. Бавно почнаха да се изясняват силуетите. Помислих ги за ричоли, но се оказаха гопи и то доста едри. Изчаках да приближат. Точно си избрах една и от дясно идва друга риба. Баракуда още нямах отстреляна и веднага промених позицията на стрелата. Рибата беше близо, направо я виждах как я вземам. Стрелях и видях как една сребриста риба почна да се премята. Дали от вълните или от нещо друго не уцелих баракудата а една от гопите зад баракудата. Така и така трябва да се яде и я закачих на кукана. Точно бях стигнал едни скали и щях да казвам на Иво, че се връщам. Една вълна ми отвори маската от лицето и солена вода навлезе в празното пространство. Това добре, но и нещо дръпна здраво въжето на буя. Може да е било същата вълна. Котвата остана на дъното а буя го отнасяше течението. Гмурнах със сълзливи солени очи и взех котвата. Изплувах и видях, че вълните са станали още по-големи. Пръските от гребените се изсипваха като дъжд върху мен. Влезнах малко по-навътре и течението се усили. Буят продължаваше да се отдалечава. Погледнах за Иво, но той беше по на вътре. Не можах да му се обадя. Продължих към буя. Доста плуване падна. Все не го достигах напрегнах плавниците. Въздух дори, че плувах на повърхността почти нямах, вълните продължаваха да ме заливат. След няколко минути, които ми се сториха доста дълги успях да наближа буя. Достигнах до въжето което беше развито над 15м. и задърпах буя към мен. Огледах се за Иво, беше далеко и прецених, че нямам сили да му се обадя. Тръгнах към брега от където бяхме влезли. Там завързах котвата на буя и я пуснах на дъното. След известно време успях да се успокоя и да направя няколко гмуркания в плиткото. После направо излязох и се преоблякох. Иво излезе след мен и той беше взел една риба за вечеря. Ванката и той дойде. Направихме лагер и Мария ни приготви вкусна вечеря с рибите.
|
|
Пътешествие 2022
Изминаха няколко години в които ходенето до други морета го правихме само виртуално благодарение на новите технологии. Беше есен листата по дърветата бяха започнали да се прошарват и по-голяма част от гроздето беше прибрано в очакваше да се превърне във вълшебен елексир. Иво ми сподели, че има намерение с Мария и Иван да ходят на Халкидики. Аз в началото малко се инатих, но ми трябваше само един разговор с Ванката да се навия да отида с тях. Беше сряда а имах и малко задачи да свърша. В четвъртък се прибрах до Каварна да си взема 5мм. Неопрен. Багажа го оставих за петък. Събрах по много от всичко като само плавниците бяха 1бр и една въдица. Два неопрена 7 бр. чорапи 3 бр. ръкавици. Не са четен брой, че само толкова можах да намеря до петък. Събирам и пълня в колата, като не само багажника беше пълен. Когато погледнах колко много багаж се зачудих дали Иво ще може да го събере. На сутринта част от багажа беше редуциран Иво беше взел повече от необходимите ми неща.
Събота сутринта потеглихме рано към 8.30ч. от Варна. Към 14 минахме границата на Маказа. Малко преди това се чух с близките. Ванката пътуваше от Благоевград и се разбрахме да се срещнем някъде по пътя. Около 17,00 бяхме пристигнали на уговореното място. Морето изглеждаше бурно и докато намерим подходящо място за влизане мина още малко време. Опитах се да се обадя, че сме пристигнали. Оказа се, че нямам включен роуминг. Мария се обади от нейния телефон на оператора в Бг. Попитаха ме разни неща, които дори и аз не знаех, че съм им казвал или пък съм знаел, но важното беше че си спомних. Така вече можеше да разговарям с близките и от моя телефон. През това време намерихме и сравнително добро място за влизане. С Иво пием по бира за добре дошли.
Снимка
|
|
Честит празник! Нека вино да се лее и душата нека пее! Да се вихри и хорото и да сбираме дружина, за приключения безчет и много берекет! |
|
Много хубава картина.
Честит Никулден!
От Мир дойде Никола
Морето умилостиви
и всички благослови.
Чудотворства добрини
и от Бари продължи
над всички той да бди.
Колкото люспи по шарана
толкова приятели добри
нека с риба нагости.
Да донесе навред,
мир и доброта
на всички по света. |
|
Благодаря, за отговорите и на двамата. Вярно не гмуркам много на дълбоко и по рядко ги срещам. Тук на север и монахините не са така много както на юг, но тази година ги има много. Не са големи повечето са бебета. Преди месеци бяха дребни сини рибки, но сега почерняха и започнаха да придобиват окраската на възрастни. Често виждам и малки бебета врани с едни прозрачни перки. Къде мога да намеря снимки на видовете когато са още малки. Малки сафриди, чернокопи се познават, по спецялно ме интересуват бебета лавраци. и да е по темата първото паламудче.
|
|
Благодаря, за споделените снимки. Няма как да се забравим. Не съм срещал често морски хиени. Повечето пъти са по двойки, рядко стрелям, когато видя две риби, но понякога го правя. Образуват ли големи семейства и подобно на враните ли имат определини места за живеене, с какво обича да се храни, колко голяма става, как е добре да се приготвя и други неща за биологията и поведението. Дори и тук в сайта няма много информация. |
|
@valdim: Пробвай след изстрел стрелата дали продължава и пада сама или кордата се опъва и стрелата се връща. Измери общата дължина на монофила ако е по-малко от 3м Сложи още две дължини. На 3м. трудно ще вземаш риба. И все пак ги стреляй по от близо. |
|
Аз не разбирам от харуни и никога не съм стрелял със 110. Определено видимостта е много по-добра и не може да се прецени, но можеш да изчакаш рибите да дойдат по-близо. С колко дължини си на харпуна. |
|
Здравейте! Лятото си отминава и остават само хубавите спомени, за приятелите, топлото море и приключенията. Този сезон определено не стрелям много по платерини, като очаквах по-интересни риби. Имаше няколко вида, които не бях срещал или срещите ми бяха за кратко и не се запознавахме от близо. Леферите ми бяха първите интересни риби, които си бях поставил за цел. Четох доста и подпитвах приятели. Така в един хубав ден се озовах на любимо място в подходящ момент. Имах три часа за гмуркане. Първо потърсих враните и намерих една две. Платерини си имаше доста, но само една ми стана интересна. После почнах да гмуркам по- добре просто усещах спокойствие и лекота. При едно дълбоко за мен гмуркане не много добре скрит и почти на пясъка от дясно дойдоха платерини. Пропуснах ги и не ги отразих. Малко след това пак се появяват. Пак си обикалят ми беше първата мисъл. А тези са по-големи. Не са платерини а лефери. Малки големи гърбати опашати стена от риби. По-големите минаваха в далекото. Опитах да стрелям по тях и както обикновено пропуснах. Не се ядосах а спокойно си раздишах. След още едно две гмуркания пак съм на същото място. Този път идват само два лефера. По-малкият застава добре пред стрелата. и този път не пропускам и дори го вземам за ми прави компания. Радостта беше голяма. Още не знаех, че морето ми е подготвило още изненади. |
|
@Iskam na more: В брега имаше вълна и не ставаше много за предвижване. |
|
От събота в Каварна. За колегите , които мислят да влизат там дори и да си носят буй да не разчитат много на него. В това голямато море един джет право срещу мен и човека си гледа на страни към брега а слънцето му е насреща. Не знам дали ме чу или видя насочения харпун. После показваше палци и се извиняваше. По добре при шум да излизаме и да се оглеждаме.
|
|
@FI6IFI6: Благодаря! На това място само такива усмивки стават. Ръкавиците ги имам същите та затова питах. Благодаря за информацията! |
|
@FI6IFI6: Поздравления, Саше за слуката! Много хубави ръкавици, но не се ли хлъзгат много рибите с тях. Можеш ли да споделиш колко точно беше студена водата за статистиката. |
|
Голямата плуване 3
Беше събота. Задачи почти нямах. Почти цял свободен ден. Не станах рано. Към 9.30 си намерих място на буната. Времето беше слънчево. Морето добро. По прогноза го даваха да вдегне след обяд. 10.00 бъх във водата. Плувах от Болата до нос Калиакра и обратно. Излязах в 18.00. Платерини имаше много. Посажи от по 20-30 риби до такива от около 100на.
Много забавления и приключения. По план 16,00 трябваше да тръгна на обратно. Добре, че тръгнах около 2.30 да се прибирам. Течението беше много силно и насреща. Повече от половиния път на връщане беше придвижване под вода. Харпуните бяха на буя. Под вода се придвижвах с ръце по камъните. В 19,15 бях на среща на випуска в Каварна.
Това плуване си беше едно приключение и опит. Когато има много риби трябва да знаем, че трябва преценката да е най-важна и да спрем лова за да се приберем навреме.
|
|
Една Варненска пъстърва. 27.04.2022
Беше чист късмет. Беше мътно водата горе 15С долу 14С на дътоно по-бистра. Рибата беше горе в мътното не се движеше бързо, идваше от север. Видях я от повърхността. Стрелата не премина цялата през рибата, доста борбена се оказа. 1,22 кг. изчистена 1,05. По това време се храни предимно с астахос имаше поне три цели корема. Затова мисля, че трябва да се движи по дъното. Преди много годени видях май месец на Крокодилите 2 подобни риби двежещи се близо до дъното. |
|
@stukata: Преди няколко седмици купих пастърви от Варна. Всичките бяха с подобни опашки. Опашките на снимката също ми направиха впечатление, че са различни от тези на предните снимки във форума. Благодаря, за отговора! |
|
Две риби от района на Каварна- Русалка. 26.03.2022 |
|
Освен, че редовно гмуркахме с Иво направих и едно груркане с Тошко и Наско по нашите си места. Беше хубав ден един от малкото дни, когато имах цял един ден за море. Та за това планирахме да влезем с лодката. Лодката си иска подготовка, когато не е надута или място за съхранение. Някъде около обяд се отправяме към хоризонта. Двигателя е малък и ни трябва време да стигнем до мястото. Наско се гмурка най-добре от нас. Има много хубава апнея винаги е положително настроен и ведър. Той първи откри и рибите. Извика ме да гмуркам при него. Беше по дълбочко от колкото гмуркам по принцип. Гмурнах и видях къде е легнал Наско. Беше бистро и легнах в друга посока и дори не се надявах рибите да дойдат от неговата посока. Бяха 3-4 врани. Опитах двоен не се получи само една, но бях доволен. В дълбокото имаше доста изразено течение а и не ми беше толкова удобно. Минах по в средни води. Тошко също мина по в брега. Наско си държеше в дълбокото. Няколко пъти си почивахме на лодката хапнахме хубави бисквитки, които Наско беше открил и си разказвахме случките. Тошко беше намерил доска кефалови а Наско Леферче. Така в забавление и приключения деня си отмина.
Седмица преди това пак на същото място видях една от най-красивите гледки през сезона. Беше малко след обяд времето беше облачно. При едно по-дълбоко гмуркане, когато достигнах до дъното първо изчаках няколко секунди докато тялото притихне после леко продължих напред между две скали и точно преди да завия зад едната пред мен се откри красива гледка. Водата беше леко избистрила няколко метра над дъното и пред мен се оказа една огромна тъмна стена от риби. Танцуваха бавно и спокойно. Явно не ме бяха усетили или си правеха техните неща. Бяха много красиви с жълтеникави опашки и тъмни тела. Няколко мига се наслаждавах и се чудех дали да стрелям. После харпунджийската страст надделя и стрелях в средата на петното от риби. Още знам как, но пропуснах. Многото риби и миговете на колебание ми бяха взели способността да се прицелвам. Останаха ми приятните спомени от красивата гледка. Следващите няколко гмуркания също се срещнахме с познатите риби. Те вече знаеха за моите намерения и бяха по- предпазливи. Закотвих буя близо до мястото за да маркирам района. Имаше доста силно течение и се наложи да отпусна още въже на буя. Раздишах добре и се гмурнах. Озовах се малко в страни от мястото на което ги бях видял. На ръба на скалата. Под мен видях няколко силуета на познатите риби. Много рядко при стрелба от горе съм точен, но този път уцелих. Стрелата се заби в дъното нямаше много борба и желаната риба я закачих на кукана. Останалите риби се изпокриха по дупките. При едно гмуркане в една дупка забелязах няколко риби. Едната застана много добре и стрелях. Последва приятно дърпане, но рибата завлече и стрелата в дупката. Изплувах като освободих и макарата. Въпреки това не можах да изкарам харпуна до повърхността. Въжето на макарата се оказа късо. Пуснах харпуна и изплувах. Малко по тежък ми е харпуна и при дълбочина два три метра потъва. Буя не е на много голямо разстояние. Доплувах до него взех тежестта му и я закачих на дръжката на харпуна. При което той потъна на дъното. Последваха няколко гмуркания за спасяване на стрелата. Не виждах къде стрелата а и дупката не беше много голяма и не ми се завираше вътре. Няколко пъти дърпах здраво въжето, но не искаше да се освободи. Може да се е оплела между скалите. Почти бях готов да отрежа въжето. При едно гмуркане съм се озовал доста по-напред от мястото, на което беше харпуна. Тогава забелязах, на няколко метра пред скалата стрелата. Първо си помислих, че има някаква оптична измама. Стрелата беше станала на дъга. При дърпането върха е попаднал между два камъка а опашката на стрелата се е заклещила на трети. Рибата беше на линията на метър от опашката на стрелата. Последва половин часово спасяване на стрелата и линията. Успях да издърпам достатъчно от линията, така че да освободя линията от въжето на макарата. После беше по лесно стрелата от едната страна а харпуна от другата страна. Реших да приключа риболова бях изморен, но доволен. Видях гледката, която ми остави най-големи впечатления за сезон 2021.
След тази гледка реших, че когато имам време ще наблегна на враните и така от Шабла до Ахтопол този сезон видях повече врани от колкото през всичките ми години на гмуркане. За да не се повтаря завирането на стрелата в дупките преместих на 75 цата кордата да не е вързана на опашката на стрелата а на по-предна дупка. Така на няколко пъти рибите влизаха във дупките а стрелата оставаше от вън и след като хванех двата края издърпвах рибите на вън. Повечето пъти издебвах рибите извън дупките и много рядко стрелях вътре при този сет има опасност стрелата да се заклещи в дупката. Стрела с тризъбец или многозъбец би била по-подходяща за в дупки, но аз още не съм стигнал до това ниво. Лавраците този сезон ги пропуснах, но не съжалявам знам, че така ще пораснат по-големи.
Тази година и младежта се включи активно в спорта. Плуват по- добре и се отпускат във водата. Митко вече има първа платеринка. Жорко плува много тихо, Вики също много напредна и има много желание. Да ги оставям да плуват на спокойствие. Няколко пъти ми направиха забележка, че съм ги карал да излизат от водата.
Какво да подобрявам по екипировката:
Харпуни
75 ца да подобря стъкмяването и да потърся стрела с многозъбец.
90 потъва. Контрата не е добре и няколко риби, които оставаха на стрелата се откачаха. Останала е малка част от стрелата пред контрата явно ще трябва да се подменя. Да сложа 14ки.
Плавници
Много съм доволен от плавниците. Ще си взема още едни или да може потърся карбонови, но къси.
Неопрен
5 ца много добре си паснахме при възможност ще си взема пак.
7 ца леко ми пропуска от бонето и при по-студена вода ме заболява ухото. Ще се наложи да си взема нов- вече е направено.
Колан-може да се помисли за нов. Да направя токата от Велико.
Тежести- Ванката е направил много сполучливи бързи тежести.
Нож. Да помисля за втори.
Маска
още не мога да реша коя от двете да ползвам и затова едната е на буя.
Ръкавици- да им подлепя пръстите.
Буй
да си намеря мрежа и да сменя линията. |
|
Озовахме се в Ахтопол. Не бях ходил там от повече от 10 години. Сега така се получи, че децата са във ваканция и имахме няколко дни. Иво беше потеглил преди нас и вече беше проверил един нос. Над вечер се озовахме в Ахтопол. Имаше още време около час за вечерна проверка. Влезнахме близо до фара. Имаше доста дребен сафрид-граца и се надявахме да има и някои хищници. Платерините се хранеха по дъното. Легнал на едни скали и почивайки си видях докато гледах платерините един по различен силует да прави вечерна проверка на скалите. Почти без китово салто се прилепих до ръба на скалата и зачаках рибата да се приближи. Беше хубава врана първата за сезона. Тогава още не знаех, че този сезон ще наблегна на врани.
Ходихме и до корабите на Синеморец. Валеше доста и решихме да се върнем до Крокодилите. Там го даваха да не е толкова облачно, които иска може да се разходи. Първото което ни направи впечатление и познахме, че това е мястото беше знака Стап Внимание харпунджии. Направихме и няколко гмуркания. Платеринки минаваха много и на огромни пасажи. Иво намери и подводния параклис и ми го показа. Срещнахме и колеги. Единият имаше много интересн харпун. По-скоро ластиците бяха окрасени. Оказа се, че и боята по неопрена ми е била от него. Бил я пратил на известен харпунджия в Гърция. Той пък подарил неопрена на известен рокер от Горна Оряховица, последния пък го подари на мен. Та така няма нищо случайно.
Не стреляхме по платерините с идеята да видим нещо по интересно, но освен пасажите от граца друго не видяхме. Мястото е хубаво закътано и посещавано от колеги, останаха хубави спомени и надежди за нови срещи.
|
|
Нови Продукти
Цена: 390.00 Лв.
Spearfishing
|