Разглеждане на всички мнения на boysa
|
Ден първи
Ставаме рано закусваме и правим разбор. Морето е паднало малко. Решаваме да обиколим един нос. Правим преглед на оборудването, наместваме тежести по коланите и разпределяме бързите тежести. Предвид положението на слънцето и посоката на течението решаваме за влезем така, че през по-голямата част от гмуркането слънцето да ни е зад нас. Влизаме от пясъчен залив. След вчерашните вълни по пясъка личат само едни човешки стъпки-тези, които оставих по изгрев слънце, когато се опитвах да хвърлям въдица. Направихме план и преценихме, че ще ни трябват около три часа. Иво тръгна напред. Аз се заиграх по едни градинки с платерини и едно плитко рифче. Беше доста интересно и красиво. Платерините се движеха по повърхността на много голямо разстояние. Исках да проверя поведението им тук и една техника на скриване. Правя се че не са ми интересни и лягам в различна посока от тази в която съм ги видял да заминават. След малко се появяват точно срещу мен. Да но тук е много бистра водата нямам толкова апнея, че да проверявам цялата теория. На няколко пъти изчаквам само съгледвача, но пък в далечината виждам останалите. Явно тук са и по плашливи а и нямам много добро прикритие. Оглеждам се и за октоподи, като почти си мисля повечето за тях от колкото за риби. На границата на една пясъчна градинка имаше един по различен камък с правилна правилна форма. Не се сливаше с пейзажа и си имаше правилни квадратни дупки. Много добро укритие за осмокрак си помислих. Поглеждайки вътре в едната имаше октопод, но много дребен, още сме в началото и ще го оставя да порасне и да се срещнем друг път. Проверката се оказа правилна и запомних вече да гледам подобни неща. Гледах да се движа на границата на камъните и началото на пясъчните градини. Слънцето в началото до носа беше срещу мен. Не виждах буя нито на Иво нито на Иван. Мислех, че са пред мен. И след известно време видях един буй. Оказа се този на Иво. Ванката още не бил дошъл. Иво ми обясни каква е дълбочината и какво има. Свалих едната тежест и я закачих на буя. От повърхността видях как една риба се скри под един плосък камък. Раздишах добре и се гмурнах. Надолу надолу и после почнах да пикирам, чак да се усилвам явно е трябвало още една тежест да сваля. Погледнах през дупката и видях една риба, която ми се стори доста добра. Виждах само част от рибата главата и беше скрита. Първо малко се зачудих дали да стрелям, че нямах много добра видимост, но после нещо в мен надделя и стрелях. Никакво дърпане и движение не усетих. Направо съм уцелил камъка и стрелата се беше заклещила. Вече и нямах достатъчно въздух. Изплувах. Завързах харпуна за буя и направих още един опит. Иво и той дойде да види какво правя. Ванката има ретрактор на ножа. Огледах се дали е дошъл, но не го видях. Починах си добре и при следващото гмуркане успях леко да завъртя стрелата и тя излезе. Казах си, че повече няма да стрелям така по дупки. Заредих и продължих да се наслаждавам на бистротата на водата. Малко след това се качих като тюлен на скалите да събера малко топлина и да освободя малко течности. Гледам Иво и той на скалите. После пак във водата. Наблюденията ми бяха, че повечето хубави риби се крият под плоски камъни, които са заобиколени от двете страни от високи скали. Почнах да оглеждам за подобни и почти под всички имаше риби. При един подобен камък виждам как една глава се подава, като зад нея има просека и стрелата може да излезе от другата страна свободно. Стрелях и уцелих рибата. Стрелата премина през цепнатината и излезе от другата страна. Рибата остана на кордата и се навря в камъка. Дръпнах кордата и усетих, че рибата е още там. Следващото гмуркане пак не можах да я изкарам. Чак на третото издърпах рибата и стрелата. Рибата не беше толкова голяма колкото ми се искаше около две педи. Доста време после ми отне да освободя линията. Стрелата беше от едната страна а харпуна от другата. Първо опитах да прекарам харпуна през цепката, но после реших, че е по-добре да е стрелата. Все пак нея по-лесно можех да я заменя. Пуснах стрелата през дупката и тя се подаде от другата страна. Можеше и да развържа възела на линията, но реших, че ще се справя и без това.
Закачих рибата на буя и когато се огледах гледам пред мен буй зад мен пак буй. Явно Ванката ни е настигнал. После на брега разбрахме, че е намерил пряка пътека и е прекосил носа за да се включи отново в гмуркането. Иво беше осигурил вечеря а Ванката беше намерил голям октопод. Аз колкото и да се оглеждах не ги виждах.
Събрахме багажа и се отправихме към следващото място. Пътя не беше кратък и колкото и да ни се искаше бяхме изморени и решихме да пропуснем гмуркането да си починем и съберем сили за следващия ден. |
|
@drdoc1970: Благодаря! Румене това приключение беше през 2022г. Аз почти през цялото време гмурках с 5мм. неопрен на два сезона. Издържах по 3-4 часа. |
|
Малко след това облякохме неопрените с Иво и се отправихме към морето. Мария хвърляше въдица от брега.
Беше бурно, към носа се виждаха доста вълни. Затова влезнахме от едно заливче. Разбрахме се да плуваме срещу течението и после де се пуснем по него. Чехлите си ги оставих по-на високо, че помня как преди имаше прилив. Първото докосване до водата носи много положителни емоция. Забравяш дългият път и се отправяш на подводно пътешествие. Прозрачността на водата те омайва и те кара да се замечтаеш. Това чувство бързо е заменено от други сетива и веднага усещаш разликата във водата. Доста по солена е от колкото при нас и дори очите ти се замъгляват от сол. Това както и пазенето от таралежите са едни нещата които се различават от гмуркането в нашето море. До края на приключението почти не срещах притеснения от морските таралежи.
Слънцето вече натежаваше на хоризонта, но въпреки това лъчите му осветяваха и без това бистрата вода. Иво беше малко по на вътре а аз карах по в брега. Там пък вълните са по-големи, но се надявах да видя и интересни неща. Все още нямах добра апнея и гледах да съм прикрит колкото мога. Легнах в подножието на една скала и зачаках рибите да минат над мен. В далечината се забелязаха силуети. Почнаха да приближават бяха доста голяма група от риби, които още не можех да определя. Притихнах да видя какви са. Бавно почнаха да се изясняват силуетите. Помислих ги за ричоли, но се оказаха гопи и то доста едри. Изчаках да приближат. Точно си избрах една и от дясно идва друга риба. Баракуда още нямах отстреляна и веднага промених позицията на стрелата. Рибата беше близо, направо я виждах как я вземам. Стрелях и видях как една сребриста риба почна да се премята. Дали от вълните или от нещо друго не уцелих баракудата а една от гопите зад баракудата. Така и така трябва да се яде и я закачих на кукана. Точно бях стигнал едни скали и щях да казвам на Иво, че се връщам. Една вълна ми отвори маската от лицето и солена вода навлезе в празното пространство. Това добре, но и нещо дръпна здраво въжето на буя. Може да е било същата вълна. Котвата остана на дъното а буя го отнасяше течението. Гмурнах със сълзливи солени очи и взех котвата. Изплувах и видях, че вълните са станали още по-големи. Пръските от гребените се изсипваха като дъжд върху мен. Влезнах малко по-навътре и течението се усили. Буят продължаваше да се отдалечава. Погледнах за Иво, но той беше по на вътре. Не можах да му се обадя. Продължих към буя. Доста плуване падна. Все не го достигах напрегнах плавниците. Въздух дори, че плувах на повърхността почти нямах, вълните продължаваха да ме заливат. След няколко минути, които ми се сториха доста дълги успях да наближа буя. Достигнах до въжето което беше развито над 15м. и задърпах буя към мен. Огледах се за Иво, беше далеко и прецених, че нямам сили да му се обадя. Тръгнах към брега от където бяхме влезли. Там завързах котвата на буя и я пуснах на дъното. След известно време успях да се успокоя и да направя няколко гмуркания в плиткото. После направо излязох и се преоблякох. Иво излезе след мен и той беше взел една риба за вечеря. Ванката и той дойде. Направихме лагер и Мария ни приготви вкусна вечеря с рибите.
|
|
Пътешествие 2022
Изминаха няколко години в които ходенето до други морета го правихме само виртуално благодарение на новите технологии. Беше есен листата по дърветата бяха започнали да се прошарват и по-голяма част от гроздето беше прибрано в очакваше да се превърне във вълшебен елексир. Иво ми сподели, че има намерение с Мария и Иван да ходят на Халкидики. Аз в началото малко се инатих, но ми трябваше само един разговор с Ванката да се навия да отида с тях. Беше сряда а имах и малко задачи да свърша. В четвъртък се прибрах до Каварна да си взема 5мм. Неопрен. Багажа го оставих за петък. Събрах по много от всичко като само плавниците бяха 1бр и една въдица. Два неопрена 7 бр. чорапи 3 бр. ръкавици. Не са четен брой, че само толкова можах да намеря до петък. Събирам и пълня в колата, като не само багажника беше пълен. Когато погледнах колко много багаж се зачудих дали Иво ще може да го събере. На сутринта част от багажа беше редуциран Иво беше взел повече от необходимите ми неща.
Събота сутринта потеглихме рано към 8.30ч. от Варна. Към 14 минахме границата на Маказа. Малко преди това се чух с близките. Ванката пътуваше от Благоевград и се разбрахме да се срещнем някъде по пътя. Около 17,00 бяхме пристигнали на уговореното място. Морето изглеждаше бурно и докато намерим подходящо място за влизане мина още малко време. Опитах се да се обадя, че сме пристигнали. Оказа се, че нямам включен роуминг. Мария се обади от нейния телефон на оператора в Бг. Попитаха ме разни неща, които дори и аз не знаех, че съм им казвал или пък съм знаел, но важното беше че си спомних. Така вече можеше да разговарям с близките и от моя телефон. През това време намерихме и сравнително добро място за влизане. С Иво пием по бира за добре дошли.
Снимка
|
|
Честит празник! Нека вино да се лее и душата нека пее! Да се вихри и хорото и да сбираме дружина, за приключения безчет и много берекет! |
|
Много хубава картина.
Честит Никулден!
От Мир дойде Никола
Морето умилостиви
и всички благослови.
Чудотворства добрини
и от Бари продължи
над всички той да бди.
Колкото люспи по шарана
толкова приятели добри
нека с риба нагости.
Да донесе навред,
мир и доброта
на всички по света. |
|
Благодаря, за отговорите и на двамата. Вярно не гмуркам много на дълбоко и по рядко ги срещам. Тук на север и монахините не са така много както на юг, но тази година ги има много. Не са големи повечето са бебета. Преди месеци бяха дребни сини рибки, но сега почерняха и започнаха да придобиват окраската на възрастни. Често виждам и малки бебета врани с едни прозрачни перки. Къде мога да намеря снимки на видовете когато са още малки. Малки сафриди, чернокопи се познават, по спецялно ме интересуват бебета лавраци. и да е по темата първото паламудче.
|
|
Благодаря, за споделените снимки. Няма как да се забравим. Не съм срещал често морски хиени. Повечето пъти са по двойки, рядко стрелям, когато видя две риби, но понякога го правя. Образуват ли големи семейства и подобно на враните ли имат определини места за живеене, с какво обича да се храни, колко голяма става, как е добре да се приготвя и други неща за биологията и поведението. Дори и тук в сайта няма много информация. |
|
@valdim: Пробвай след изстрел стрелата дали продължава и пада сама или кордата се опъва и стрелата се връща. Измери общата дължина на монофила ако е по-малко от 3м Сложи още две дължини. На 3м. трудно ще вземаш риба. И все пак ги стреляй по от близо. |
|
Аз не разбирам от харуни и никога не съм стрелял със 110. Определено видимостта е много по-добра и не може да се прецени, но можеш да изчакаш рибите да дойдат по-близо. С колко дължини си на харпуна. |
|
Здравейте! Лятото си отминава и остават само хубавите спомени, за приятелите, топлото море и приключенията. Този сезон определено не стрелям много по платерини, като очаквах по-интересни риби. Имаше няколко вида, които не бях срещал или срещите ми бяха за кратко и не се запознавахме от близо. Леферите ми бяха първите интересни риби, които си бях поставил за цел. Четох доста и подпитвах приятели. Така в един хубав ден се озовах на любимо място в подходящ момент. Имах три часа за гмуркане. Първо потърсих враните и намерих една две. Платерини си имаше доста, но само една ми стана интересна. После почнах да гмуркам по- добре просто усещах спокойствие и лекота. При едно дълбоко за мен гмуркане не много добре скрит и почти на пясъка от дясно дойдоха платерини. Пропуснах ги и не ги отразих. Малко след това пак се появяват. Пак си обикалят ми беше първата мисъл. А тези са по-големи. Не са платерини а лефери. Малки големи гърбати опашати стена от риби. По-големите минаваха в далекото. Опитах да стрелям по тях и както обикновено пропуснах. Не се ядосах а спокойно си раздишах. След още едно две гмуркания пак съм на същото място. Този път идват само два лефера. По-малкият застава добре пред стрелата. и този път не пропускам и дори го вземам за ми прави компания. Радостта беше голяма. Още не знаех, че морето ми е подготвило още изненади. |
|
@Iskam na more: В брега имаше вълна и не ставаше много за предвижване. |
|
От събота в Каварна. За колегите , които мислят да влизат там дори и да си носят буй да не разчитат много на него. В това голямато море един джет право срещу мен и човека си гледа на страни към брега а слънцето му е насреща. Не знам дали ме чу или видя насочения харпун. После показваше палци и се извиняваше. По добре при шум да излизаме и да се оглеждаме.
|
|
@FI6IFI6: Благодаря! На това място само такива усмивки стават. Ръкавиците ги имам същите та затова питах. Благодаря за информацията! |
|
@FI6IFI6: Поздравления, Саше за слуката! Много хубави ръкавици, но не се ли хлъзгат много рибите с тях. Можеш ли да споделиш колко точно беше студена водата за статистиката. |
|
Голямата плуване 3
Беше събота. Задачи почти нямах. Почти цял свободен ден. Не станах рано. Към 9.30 си намерих място на буната. Времето беше слънчево. Морето добро. По прогноза го даваха да вдегне след обяд. 10.00 бъх във водата. Плувах от Болата до нос Калиакра и обратно. Излязах в 18.00. Платерини имаше много. Посажи от по 20-30 риби до такива от около 100на.
Много забавления и приключения. По план 16,00 трябваше да тръгна на обратно. Добре, че тръгнах около 2.30 да се прибирам. Течението беше много силно и насреща. Повече от половиния път на връщане беше придвижване под вода. Харпуните бяха на буя. Под вода се придвижвах с ръце по камъните. В 19,15 бях на среща на випуска в Каварна.
Това плуване си беше едно приключение и опит. Когато има много риби трябва да знаем, че трябва преценката да е най-важна и да спрем лова за да се приберем навреме.
|
|
Една Варненска пъстърва. 27.04.2022
Беше чист късмет. Беше мътно водата горе 15С долу 14С на дътоно по-бистра. Рибата беше горе в мътното не се движеше бързо, идваше от север. Видях я от повърхността. Стрелата не премина цялата през рибата, доста борбена се оказа. 1,22 кг. изчистена 1,05. По това време се храни предимно с астахос имаше поне три цели корема. Затова мисля, че трябва да се движи по дъното. Преди много годени видях май месец на Крокодилите 2 подобни риби двежещи се близо до дъното. |
|
@stukata: Преди няколко седмици купих пастърви от Варна. Всичките бяха с подобни опашки. Опашките на снимката също ми направиха впечатление, че са различни от тези на предните снимки във форума. Благодаря, за отговора! |
|
Две риби от района на Каварна- Русалка. 26.03.2022 |
|
Нови Продукти
Цена: 74.00 Лв.
Spearfishing
|
0:31:24 - 
0:03:15 - 
24:18:00 - 
115:22:58 - 
115:23:09 - 
0:20:37 - 
Вид Риба
Рекорди
Риболовни Зони
Рецепти
Потребители
Връзки
