Spearfish.org - Spearfish.org

Разглеждане на всички мнения на boysa

Общо мнения: 406

« Предишен Стр. 5 от 21 3 4 5 6 7 Следващ »

Сезон 2020	Отговори: 130 Видяна: 148,583	Последно мнение от: SnOOpY за 20 Ноември 2020 - 11:07
от martinbar74 за Петък, 01 Май 2020 - 20:172 ... 5 6 7

Покажи
06 Ное 2020 - 11:41
от boysa

Благодаря, Ангеле! Още тази не е свършила. smile

Снимките също са история. Така след време може да се проследи по кое време. Много често се връщам в старите истории и намирам частица истина. Разказите пък ми помагат за по лесно ориентиране. Досега този сезон нямах разкази. Този ще е на зима, че тогава е по сладко.

Покажи
04 Ное 2020 - 09:34
от boysa

Един незабравим излет с Иво, когато морето ни дари с желани риби

123730302_10216055912704447_1049547209335061970_n.jpg
(34 Kb) 324 свалено

123727502_10216055913464466_5262524932254197841_n.jpg
(26 Kb) 324 свалено

123439395_10216055913864476_1154792953167238638_n.jpg
(40 Kb) 326 свалено

Покажи
03 Ное 2020 - 13:16
от boysa

@FI6IFI6: Редките ми срещи са при мрачно небе и не много дълбоко. При бурно не влизам и не съм ги виждал. Някъде бях чел или пък си измислям, че не обичат много светлината. Може и затова да стоят в дълбочина.

Покажи
29 Окт 2020 - 10:21
от boysa

Не е празна. Жената има да си капе още от нея. smile

Покажи
28 Окт 2020 - 14:30
от boysa

Вече почти не остава време след работа, но когато имам възможност гледам да не пропускам.

123009620_10216013868213361_6001858562536176689_n.jpg
(60 Kb) 312 свалено

122964135_10216013868533369_932138695253306645_n.jpg
(85 Kb) 314 свалено

123105139_10216013869333389_5705203019176913138_n.jpg
(90 Kb) 308 свалено

Покажи
26 Окт 2020 - 09:40
от boysa

Благодаря, за споделянето! Няколко пъти съм виждал подобно зависване, като хиликоптер поведение на платерини. Веднъж на Шабла легнал в една дупка над мен два пъти се появяваха подобни. Малко по в страни пак в подобна дупка открих една голама женска и множество мъжкари. Предполагам е било точно в момента изхварляне на хайвера. Около половин час стояха в тази дупка и не се преместиха. От време на време някои мъжкар излизаше и зависваше. Аз си стрелях по заргани и май за първи път уцелих. Преди година в Гърция пак подобно поведение, само не беше самотна риба а пасаж от десетина. Точно преди едно борунче. Докато си помислих, че трябва да се гмурна и така да премина боруна пред мен мина лаврак. Още две такива срещи имахме в Гърция и при двете имаше лавраци. Скоро ми се случи и тук в Черно море подобна картина. Плувам близо до рифа видимост много добра насреща няколко платеринки са се спрели. Иво е на няколко метра точно зад мен и е с буя. На буя има котка. Докато си помисля да се обърна да видя дали се виждат зад мен, забелязвам лаврак от дясно, които се опитва да се измъкне. Леко само се потапям вземам го на прицел и го повеждам. Точно си мисля, че вече е в тигана стрелям и той се спира а стрелата минава пред него.
Върпос към колегите които са имали повече срещи с лавраци. Среща ли се често подобно поведение на платерината при наличие на лаврак или дриги хищници в случая котки в района или сме много добре прикрити пък рибата си блее?

Покажи
21 Сеп 2020 - 09:30
от boysa

Вчера пак там от 16 до 18.30 имаше платерини. Взех една и две скъсах. Излезе ми ластика на 90та. 60 ката доста слабичак за такава видимост. Беше мрачно и търсих други, но не ги видях. Беше пълно със спарита в плиткото 2-3м. почти на всяко гмуркане ги виждах. Дори последните пъти в Каварна, Траката, Мартина ги виждам. Почти не е имало гмуркане без да ги видя. Дребни са, но са много. Дано след появата на враните и спаритата да се размножат. На излизане пак почистих два камъка от рапаните. Миди и този сезон не успяха да се задържат. На Калиакра имаше хубаво място с миди до преди две седмици и държеше много платерини. За 15-20 мин. си вземах 4-5 рибки. и дори, че трудно се плува с пълена мрежа с рапани срещу течението пак всеки път ги обирах. Последно вече нямаше миди. Доста по-малко риби имаше а рапаните бяха навсякъде по камъните. За следващия сезон отново прадължавам с опитите да си почиствам определини камъни от рапани.

Покажи
07 Юли 2020 - 09:36
от boysa

Благодаря Сашо, че почиствате местата на които ходите! Пожелавам да ги намирате по-чисти и хората като вас да са повече. Да откриеш удоволствието на море с мюре!
Аз да си призная не почиствам, старая се да не замърсявам и ще се опитам да ви последвам.
Ной без мюре.

107089470_10215301215797496_7486808490848288323_o.jpg
(203 Kb) 347 свалено

Покажи
26 Юни 2020 - 09:56
от boysa

Вчера на Ной много бистра водата, направо си се виждаше дъното. Толкова се радвах, че даже няколко пъти се гмурках над обширни пясъчни места. По дъното рачета пустинници безброй само си щъкаха и преравяха пясъкчинките. Бистрата вода ми даде възможност да проверя колко се плашат платерините от буя. Този сезон на няколко пъти буят е на късо въже до мен, като почти го удрям с плавниците и рибите минават около мен не само дребни, но дори и кефалчета. Първо го бях скрил в тетраподите. Платеринки си минаваха на средна дистанция на първа база. На средна база също, като някои от пасажите се преминаха по повърхността. На външна база Предимно по повърхността и рядко на средна. Преместих буя така, че да е на мястото от където минаваха В началото малко се дръпнаха но имаше и два пасажа минаха между буя и буната. Пасажи от средни платерини. дребните хич не ги броя те си минаваха винаги близо. После намерих и кефалче. Закачих го на буя. Платеринките се дръпнаха малко по на вътре и малко по на дълбоко дори лико се пръснаха и по дъното. Разходих се малко после като се върнах почти нямаше промяна, както в началото явно си буха свикнали.
Та това е за бистра вода, рядко е така.

105633569_10215218632652969_8403088757687641796_n.jpg
(57 Kb) 327 свалено

105605391_10215218633172982_2563771590688359205_n.jpg
(51 Kb) 332 свалено

105973432_10215218633572992_785209561597968429_n.jpg
(68 Kb) 335 свалено

105785528_10215218634013003_5792711747168758429_n.jpg
(53 Kb) 340 свалено

Покажи
24 Юни 2020 - 10:23
от boysa

Поздравления за пъстървата, дано тази година има по разнообразен улов

105950186_10215203861363696_4695919429321550662_o.jpg
(137 Kb) 326 свалено

!
Една рибка и от мен от вчерашния ден. С пушеща глава, две рога, кървава ръка и колана на страна всички морски твари ми се смяха на парцали.

Покажи
22 Юни 2020 - 10:17
от boysa

Северното, водата се почна да се стопля, но още съм със 7мм. рапани много, но ако се обират редовно са и по-едри.

104906780_10215186446128326_9160937447818205141_n.jpg
(93 Kb) 336 свалено

104994815_10215186446768342_2160064933284214097_n.jpg
(117 Kb) 322 свалено

Покажи
08 Юни 2020 - 09:22
от boysa

В Каварна видимостта беше подобна. За температурата не знам, но нямаше термоклин. Малко над дъното по тетраподите забелязах едни странни топки. Прозрачни големина 2-3см. с два отвора. Първо ги помислих за дребни рапани, но се зачудих какво правят близо до дъното, където няма миди. Дребен рапани имаше много почти на всеки тетрапод. Почистих два тетрапода а по доста други само ги събарях. За час и нещо видях няколко пъти платерини. Повечето много дребни. Два пъти дойдоха от ляво. Поведение на хранене или уплаха.
Една самотна често ме заобикаляше. Имаше зелено водорасли преди опашката. Дали търсеше закрила не знам. Предният ден са хващали чернокоп.

Покажи
14 Май 2020 - 12:13
от boysa

Благодаря, че споделяш Мартинe!
Няма с какво много да се представя. Влизах и сутрин и по обед и над вечер. От Каварна до паметника Шабла.
На север хем е по студено а и доста мътно.
Ето и сефтето на кефалите от мен!

20200512_190403.jpg
(4,058 Kb) 432 свалено

-Файл-
А така бяха уважени

20200512_213313.jpg
(4,421 Kb) 422 свалено

Харпунджийски истории	Отговори: 519 Видяна: 683,004	Последно мнение от: boysa за 21 Март 2024 - 09:17
от Петър за Неделя, 07 Ноември 2004 - 09:342 ... 24 25 26

Покажи
24 Мар 2020 - 14:49
от boysa

@Wishbone: Аз Благодаря! Благодаря, че поддържате място, където където можем да споделяме. Тук има страшно много информация и винаги откривам нови и нови неща.
Мина доста време преди да се престраша да пиша тук а и на други места. В началото не познавах много от колегите. Четях и се радвах на разказите и споделените истории на всички. Опитвах се да се уча от тях, както и да препрочитам старите теми. Така открих и все още го правя много съвети. Разбрах, че удовлетворението от разказите е и за мен, мисля че Ватуса го беше писал това, а и Ники ми го подсказа. Благодарение на Ники успях да науча много. Поднеси ми цялостна философия от улова до отношението ни към морето и хората. Анатоли без да ме познава ми подари неопрен. Разбрах, че има хора, които по една и друга възможност нямат допир с морето. Това е още нещо, което ме кара да го правя.
Вече познавам доста колеги. Така мога и да се оглеждам по оборудването им. Миналата година дори посетих три първенства в Несебър, Каварна и Шабла. В Несебър бяхме на състезание на дъщерята и имаше пролука да се огледам. Благодарение на бате Жоро и Иван успях на няколко пъти да погледам и колегите в Каварна и благодарение на Митко в Шабла. Така мога да се огледам по-добре а и да видя разлики и да послушам за подвизи.
Благодарение на хората, които споделят успях да науча и много нови неща свързани и с биологията на рибите, начина им на поведение и техниките за риболов.
Знам и че не гмуркам добре и се старая да описвам случките. Така получавам съвети, които после изпробвам .Открих много нови приятели. Най-хубавото нещо от споделените неща са приятелствата. Когато мога гмуркам и с колеги, които тепърва започват. Не мога да обяснявам добре та да ме извинят ако някога им се е сторило, че не съм им споделил всичко.
Това беше първото ни приключение в друга държава, първото потапяне в друго море. С Иво и Ванката ни събра хобито и познанството прерасна в приятелство. Благодаря, ви момчета още веднъж! Накарахте ме да мечтая.

Покажи
24 Мар 2020 - 10:52
от boysa

Ден последен
Преди да тръгнем правим последно влизане. Така и така ще пътуваме цял ден поне да погмуркаме за последно в Гърция. Вече не се бавим в търсене на място. Знаем къде да ги търсим. Днес е и почивен ден. Има доста рибари по буната. Гмуркам в началото на камъните. Виждам едно лавраче да се оглежда по дребните риби. Погледахме се малко, не се плаши, знае че няма да го стрелям. Намерих и една примамка за октопод. Оловна тежест и от другата страна пластмасова примамка на рак или скарида. Видях един рибар с октоподиера. Явно си беше закачил такъма. Отидох при него и му подадох примамката. Той ми показа напред, че е закачил. Откачих такъма му така ще има и резерва. Пък и моето мото че рибари и гмуркачи трябва да си помагат. Там където се гмуркахме спря и лодка с колеги. Единият почна да си облича неопрена малко след това се преместиха и започнаха да гмуркат на рифа.
Влизам малко по на вътре. Зад една скала се подава синеещата риба опитва се да ме обиколи, но в един момент тръгва към мен. Пак съм със 75цата и рибата вече ми е в обсега стрелям и синеещата риба е постигната. Някак почувствах удовлетворението. Толкова дни се срещахме и чак сега на тръгване имах възможност и приех дара от морето. Вярно не е голяма и трофейна, но за мен постижението е да имаш цел и да я постигнеш. Имах и късмет да се срещнем.

20191005_102004.jpg
(3,032 Kb) 333 свалено

Закачам я на буя и продължавам. Идват още две синеещи риби. Чак толкова късмет не съм виждал. Пред мен има скала ако стрелям със сигурност ще я уцеля. Докато си избера една от двете риби накрая стрелях между тях и уцелих скалата. След това видях в една цепнатина и врана после и още една дънна риба пак доста малка. Та морето беше решило за накрая да ми покаже още повече красоти и с това да ни призове някога пак да се върнем.
Благодаря на Иво и Ванката, че направихте всичко това възможно. Няма по-голямо богатство от това да намериш приятели а когато имате и споделено хоби връзката става още по-голяма. Лошите моменти минават бързо и отминават щом има кои да ти помогне а Хубавите моменти са много повече и споделянето им носи по-голяма наслада.

IMG-82b67a119c7bad8954f0fef795415f40-V.jpg
(206 Kb) 313 свалено

IMG-f035cbb19b4947829f31ecbb74437334-V.jpg
(202 Kb) 310 свалено

20191002_131959.jpg
(5,536 Kb) 301 свалено

20190929_112825.jpg
(3,179 Kb) 299 свалено

Покажи
20 Мар 2020 - 11:33
от boysa

Ден пети- лавраци

IMG-230fc0bd4c9bf2720993f5905af1cb6a-V.jpg
(225 Kb) 397 свалено

Преглеждайки прогнозите предния ден даваха около Кавала да вали много от обяд до към над вечер. Голямото корабче вече не е пред къщата а е преместено на буната. Явно морето ще се разваля, те хората си познават морето. Затова решихме да проверим какво има първо около нас и след това към първия ръкав там го даваха да е малко по-добре.

20191005_073248.jpg
(3,960 Kb) 406 свалено

с гмурканията. Малко по в страни след две три гмуркания легнал между Използвахме екстрата облечи се в къщи и се отправихме към морето. Пак съм със 75 цата като и знам възможностите. Седмица преди Гърция в България с нея взех кефалче в бистра за нашите условия вода. Неопренът е подарък от Вальо, като за този ми каза, че е от Явор. Плавниците са много удобни и са най-бързите, които съм имал. Нямам тежести на краката, че едната я изгубих и само от тях не съм взел по две.
Още с влизането проверявам дупката с октопода, който си хареса оловото на буя от вчера. Още си е там. Този път му помогнах да излезе и да дойде с нас. Времето беше променено. Облаците се бяха надвесили и въпреки, че беше сутрин си приличаше да е над вечер. Морето беше леко накъдрено а под водата обстановката променена. Мирните риби ако въобще тук има такива, сякаш се държаха различно от предните дни. Нещо не се стряскаха така. Видях и доста монахини. Предните пъти сякаш нямаше толкова. Платеринки също видях. Нещо в поведението им ми напомни за случката с лаврака от тайния плаж. Сега последвах интуицията. Гмурнах и се прикрих зад една скала, която беше доста дълга и се показваше на метър над дъното в предният скалата слизаше на няколко метра по-надолу. Монахините все така си зависват. Не е бистро и на мен не ми пречи, дори ми помага. Ние рядко се гмуркаме в бистра вода и сме си свикнали в мътното. От дясно идва силует монахините се отдалечават. Изчаквам. Притихвам. Май ми трябва още една тежест. Силуета приближава. Лаврак. Нещо го подплашва. Дали съм аз. Стоя и не мърдам. Не е изплашен много значи е любопитен. Внимателно изплувам и се отдалечавам леко към брега. Вземам една тежест от буя и му пускам тежестта на дъното. Раздишвам. Гмуркам и по дъното се придвижвам до скалата. Този път лаврака е по-любопитен и застава пред стрелата. Целта е голяма и ми е в обсега. Стрелям и улучвам. Не знам защо но адреналинът ми не се вдига. Сякаш съм улучил платерина. Малко по.различно обаче се оказа хващането. Лаврака има доста големи шипове на гръбната перка и в спомените ми от лаврака, който хванах на ръще ми останаха, че ми беше пуснал малко кръв и проби лодката. Хванах стрелата придърпах въжето и се опитах да го прегърна. Вярно ме набоде, но пък аз очаквах това и успях да го хвана здраво. Отидох до буя и го закачих на кукана. Извиках момчетата да им кажа, че има лавраци. С помощта на ножа го почистих. Беше гладен и с вътрешностите почнах да храня дребните рибки. Те не отказаха безплатния обяд. Една от рибите, с които имах желание да запозная стрелата вече е на кукана. Мястото на гмуркане ми е ясно. Продължавам два камъка пред мен скала виждам, че се задава друг вид, с който искам да се запознаем. Синкавата рибка. Пак идва от дясно. Минава далеко. Надявам се да се върне. Пак отдясно идва и лаврак застава добре пред стрелата.
-Махни се от там не искам да те стрелям чакам друга риба. Този хич не чете мисли ами се обръща и от другата страна. Ба… ма……. Какво ми става само до преди малко щях да се радвам на такова предлагане а сега се сърдя и не харесвам. Синята риба така и не се появи. Изплувам чудейки се как така прескачам нива. Нали първо трябваше да не стреляме по попчета, после по платерини пък сега и по лавраци ли да не стрелям. Ако още веднъж ми мине ще стрелям. Май още искам от това ниво. След няколко гмуркания познатата картина. Минава синкавата риба доста пред боя и след нея лаврака доста по-близо. Този път предварително съм решил какво да правя и не чакам да се обърне от другата страна. Отново точен изстрел. Този път също не се вълнувам. Оценявам, че това са ми първите два лаврака, но дори и при някои платерини адреналинът е по-голям. Дали това, че нямаше така голяма борба и гонене след изстрел. Рибите просто искаха да се скрият в някоя цепка и лягаха на дъното. И втората риба я направих другарка на първата. Когато я почиствах забелязах в стомаха една малка сплескана рибка с големина на цаца, но не беше някакво спари. Дадох втори обяд на дребните уж мирни риби. Продължих да търся още интересни риби, но вече не ги срещах. Беше минало и доста времето беше все така облачно. Излязохме и си направихме малко снимки.

-Файл-

20191004_115700.jpg
(6,477 Kb) 388 свалено

IMG-ee1d81442bf8dde7c559a67d54a8b6eb-V.jpg
(159 Kb) 385 свалено

Продължихме към първия ръкав. Точно се качихме на магистралата и заваля дъжд. Малко преди да слезем от магистралата и да отбием за Аспровалта дъжда спря. Облаците се отръпваха и разкриваха красотите на Атонския ръкав.

След Олимпиада намерихме хубаво местенце за гмуркане с пясъчен плаж. От двете страни имаше скали а в дълбочина се виждаше риф. Два кемпера бяха спрели също до нас. Оказа се, че сме се срещали на Порто Корфу. Мъжете хващаха заргани и казаха, че тук за първи път ги има така добре. Това означава, че може да има и други риби.
Аз се чудех какво да правя дали да хвърлям с въдица или да гмуркам. Докато се чудя Иво и Ванката се облякоха и влязоха. Почнах да си търся чорапите. Явно съм ги оставил в базата. Е но нали съм взел от повечето неща по 2 тук бяха по 3. Прерових раницата за риболов намерих едни, но те са 7мм. Знам че ми стискат, но ще пробвам ако има риба ще мисля. Влязох във водата доста след момчетата. Още в начало виждам октопод, ще се гмурка. Една голяма скала се показва над водата. Интересно, но по нея има миди. Ще има и риби. В далечината пак виждам синееща риба. Чорапите са доста дебели, нямам и тежести за крака. Не мога да се задържа на повърхността. Около скалата течението е по голямо и за да се задържа махам с ръце повече от колкото трябва и доста неконтролирано. Е време беше да се здрависам с таралежите. Не ми хареса. Излязох до колата. Почнах да преглеждам багажите. Този сезон и в България го направих да си забравя чорапите. Имах едни работни дънки в колата. Направих ги на къси панталони а остатъците ползвах като партенки. Мисля, че този ден гмуркахе с Любо на Ной а Иван Доков ни показа как се стреля по кефали. От тогава освен резервна маска и шнорхел нося в колата и чорапи. Да ама сега сме с колата на Иво. Намерих една стара негова ръкавица извадих и една от раницата. Отрязах им пръстите и си станаха почти чорапи. Отрязаните пръсти ползвах да уплътня малко между правниците както и със други неща. Само дето нямам снимка. Водата още е топла и нямаше проблеми дори почти не усещах че съм без чорапи. Доста време изгубих. Повъртях се около скалата после отидох към друга. Ванката и Иво вече се връщаха. Точно се разбрахме да излизаме и тръгнах едно доста голямо мърмори насреща. Гмуркам то ляво дясно и се скри зад скалата. Последвах го от повърхността. Явно не е много уплашено почна да си кълве нещо по дъното. Приближавам тихо се придвижвам с ръка по скалата. Заставам над рибата и се прицелвам. стрелям от повърхността. Виждам как стрелата уцелва рибата. Рибата се стряска и размърдва. Контрата не е преминала и рибата се освобождава. На единия хрилен капак има дупка мармурито сякаш тръска глава. Започвам плувайки да го преследвам. Надявам се да се измори или да легне както го правиха другите риби до сега. Плувам след него то се отправя към брега. Плува над пясъчно дъно. Аз докато плувам намествам стрелата и зареждам. Мърмурито не спира. Знам че ще мина пред рибарите с въдици, но се надявам да не им ги подплаша. Продължаваме гонитбата рибата и представа си няма да се изморява или да спира. Дори и бързите плавници не я стигат Докато не направи едно движение напред назад и дори в бистрата вода я изгубих от поглед. Както се казва не е моя. Връщам се при момчетата и излизаме от водата. В горичката до плажа забелязваме изоставени палатки. Преобличаме се и тръгваме да се прибираме
На магистралата сме толкова е мрачно че чак осветлението пред нас се включва. Пристигаме в базата и паркираме пред къщата. С Иво още ни се гмурка имаме около половин час преди да се стъмни. Вземам си чорапите обличаме се и отиваме до морето. Доста по-мътно е от сутринта а и вече се стъмнява. Въпреки това са доверявам на интуицията. Имам чувството, че има още една риба за нас. Мирните риби са се събрали в брега. Само на няколко метра съм от него. Гмуркам в една ниша, като и тялото ми е успоредно на брега има доста таралежи и не залягам така добре както ми се иска. От посоката от която днес няколко пъти ги видях се задава глава. Рибата плува на педя над дъното изравнява се с мен много е близо и я оставям да подмине за да не я изплаша. Повеждам я но вече почти не я виждам. Стрелям и усещам подръпване. Тази направо си иска от макарата. Вече и адреналина си го има. Някак разбирам, че ще мога да я взема. След кратка борба се прегръщаме.

20191004_194540.jpg
(2,741 Kb) 363 свалено

Погмуркахме докато се стъмни и излязохме.

IMG-7e99979b9c302052272e3570cc600476-V.jpg
(250 Kb) 365 свалено

Покажи
09 Мар 2020 - 14:49
от boysa

Ден пети- Торони 2

Спахме добре. Аз по едно време се събудих с болка в ухото. Ремонтния комплект е в колата а Тигрис я пази. Сега да пропусна утрешното гмуркане или да се престраша да отворя колата. Огледах се и помислих. Взех един нов чорап от раницата сложих вътре половин солница сол и пак легнах като го сложих на ухото. Дали от солта или просто от мислите, но когото станахме ухото не ме болеше.На закуска кои с кафе кои със друго както каза Иво…………..

IMG-3ec774b7bfaaeb436174d8823e1665ff-V.jpg
(227 Kb) 393 свалено

IMG-174b47ed7ffc2de1267c00228734974c-V.jpg
(120 Kb) 387 свалено

Още преди да се е показало слънцето Иво се облича. На мен още ми е студено. Ще ползвам топлата вода, която напълних в къщата.
Тук ни хареса най-много като релеф и възможности имаше за всички. Вече си познаваме и мястото знаем кое какво има и къде има удобни места за залягане. Сега имаме и повече време можем и да достигнем до още дестинации. Аз се пробвам и по плитките места да видя дали ще има нещо интересно рано сутрин. Вземем една тежест от буя. Подарък са ми от Вальо. Не знам защо не я сложих на колана а само я подпъхнах и прекарах въжето което ползвам да я закачам на буя. Продължих си в плиткото после малко по на вътре и така три четири гмуркания после пак се връщам в плиткото и продължавам. Бяхме стигнали до едно борунче. Близо до мястото на което Иво взе ричолата. Правехме гмуркания с него на пързалка. По едно време Ванката ни извика. Отправихме се към него. Видял мурена. Бяхме решили да опитаме една. Предполагам не е много трудно да се отстреля мурена, а трудното идва от после. Да се умъртви и сложи на кукана. Правим план. Обикаляме скалата от която се подава Иво стреля а аз и Ванката правим добавки. Речено сторено и се подготвяме и тримата сме много концентрирани и внимателни. Раздишваме добре и се потапяме. Иво стреля аз очаквам помръдване, но такова не последва явно на Иво изстрела е приспал мурената. В следващия момент виждам как издърпва стрелата и на нея стои една морска краставица или поне мисля че е такава. Окраската и много наподобява мурена. Тримата прихнахме да се смеем, както го правиха и всички животинки около нас. На мен чак ми се наложи да изляза по спешност на брега. Въпреки облекчението, че все пак не ни се наложи да се борим не бяхме се отказали от намерението. С Иво се върнахме на позицията на която бяхме преди това. Направихме по няколко гмуркания. Беше както винаги много бистро виждаха се някакви риби но доста на далеко и не бяха любопитни. Мястото явно е посещавано и от доста рибари въпреки, че не се вижда да има пътека по която да се стига. Сигурно идват с лодки. Иво намери един Воблер, куките на които бяха направо нови. Явно е от скоро тук. Аз след облекчението при едно от раздишванията видях как тежестта, която бях подпъхнал пада от колана в един участък с морска трева. Буят е до мен и се опитах с тежестта му да маркирам мястото. Три поредни гмуркания не я намерих. Оставих я подарък. На следващото гмуркане вече с цел риба намерих един пилкер. Куките бяха доста ръждиви. Замяна ли да правим. Не само ми го показа след малко го изгубих. Е това вече е знак да се преместя не е това мястото. След борунчето има широк залив с плаж. Отиваме на там. Дъното се променя, като вече от брега до участъка където започва морската трева са кръгли камъни а не скали. Чувам Иво стреля виждам че последва и обработка на улова. Иво е взел ЛАВРАК
Честит първи ЛАВРАК ИВО!
Я да ти направя една снимка не че ги правя добре, но ще опитам.

IMG-4eb66f905e32ed8416a4ea125212cd45-V.jpg
(230 Kb) 381 свалено

Това е и първата желана и постигната риба. Планирането даде резултат. Иво стреля и със 75ролер.
Това е и още едно постижение. Използва го както при нас в 95% от времето така и тук. Правилното гмуркане е много по важно от харпуна. Иво вече гмурка много добре. Той е нашия отличник във водата. Има най-добрата апнея. Спортува много. Никога не се оплаква. Помага на всички, като им носи оборудването и с каквото може да се сети. Много добре е организиран и ето, че на мястото което си хареса морето го дари с една прекрасна риба.
Малко след това излизаме на плажа да си починем малко и да направим разбор. Времето е все така хубаво не се виждат облачета, морето е спокойно и равно. Водата бистра и прозрачна. Варно, че рибите които търсим явно не са много на плитко по това време, но Иво е доказателство, че с постоянство се постигат успехи.
Продължихме към следващото място края на залива. Там картината почти същата както навсякъде. Почнахме да не можем да изравняваме. Явно вече се изморявахме и времето прекарано във водата си казваше своето. Ванката пак беше прострелял платеринка и няколко спарита. Беше намерил и октоподи а и неговото гмуркане много се беше подобрило в сравнение с първите дни. На повърхността вече се придвижваше много по-тихо дори на няколко пъти го обърках с Иво. Неопрените и плавниците им са еднакви и само по харпуна го разбирам, че е той. Още съвсем малко му трябва да прави и чисти засади.
В залива преди да излезем Иво простреля така чаканата мурена или беше кафява мурена или някаква змиорка. Нямаше го този черен цвят на жълти петна а и нямах много време да я разгледам. Тя се беше увила около стрелата на Иво. Аз вместо да стрелям не го направих, че скалите бяха на около половин метър се опитах да я набуча. Дали контрата на стрелата на Иво не беше преминала цялата и аз като я бучех а избутах или мурената при въртенето си се освободи и се скри под скалите. Не можахме да я намерим и до края на приключението не срещнахме друга.

20191003_205317.jpg
(4,137 Kb) 400 свалено

Прибрахме се в базата по пътя снимахме кошарите и кошерите. Кошарите ги има почти на всеки баир. Покриви от ламарина и дървена конструкция направени странно защо на най-високото и неудобно място. При нас изглеждат много по-добре.
Кошерите също са им различни от нашите. Нашите са много по добри, но техните май не ги крадат.
Разположени са почти на всяка отбивка или на места на самия път.
Едно маслинова дърво все пак сме в Гърция

IMG-6dca2a673176552bad8065d29fb0945b-V.jpg
(244 Kb) 386 свалено

В почивка съм. Само аз и Ванката имахме тази екстра.
Преди да се приберем спираме до магазина за морска сол майонеза и горчица. Паркираме пред къщата. Гледам има още малко шанс за гмуркане. Нали и мястото ми прилича на залива пред Чиракмана а и вече си го познавам решавам да проверя камъните. Иво идва за подкрепа. Има леки вълни и както си е мътно не се вижда много. Да но си знам камъка. При първия оглед нищо не виждам но от другата стана се е показал. Със 75 цата съм. Там стрелата е по-дебела 7 ца. Подарък ми е от Краси, той я е намерил в Турция преди много години и ми я даде. Затова ми е много специална. Тя и е доста различна. На контрата и май пише Coralia и възможност да се премества и от страни. За всеки случай оставам само с един ластик. Стрелям и след това доста здраво дърпане. Хващам пипалата и го издърпвам. Доста голям е. Доволен от слуката излизам. Вярата и интуицията ми помогнаха. Отивам до буя да го закача тежестта е влязла под камък, но не кой да е а друг познат. Тръгвам да я извадя нещо не я пуска. Един осмокрак ми я е заврял под камъка дърпам той се показва но когато се опитах да го хвана се пусна и се завря под камъка. Не ми се чакаше да го вадя. Бях доволен и на един. Излязох и реших да го поблъскам както правят местните. Също имаше прилив, стъпалото на буната, където и друг ден го бях правил беше под вода.

Прибрахме се и завихме лаврака, който Иво взе в морска сол и го оставихме на топло.

20191003_205339.jpg
(4,897 Kb) 379 свалено

Салатата я Прави Шеф Ванката той сам си я измисли, като замени рапаните с октопод и се получи нещо много приятно и вкусно.

20191003_205317.jpg
(4,137 Kb) 395 свалено

Шеф Иван съчета Бургаска кухня с Гръцки дар, Руска горчица и Благоевградски дух. С това ястие го качихме на балкона.

20191003_212701.jpg
(3,504 Kb) 381 свалено

20191003_212810.jpg
(3,943 Kb) 380 свалено

Покажи
02 Мар 2020 - 11:52
от boysa

IMG-1f8100a1cb1e8ebb5f1b6afcf69123fd-V.jpg
(223 Kb) 366 свалено

20191002_205419.jpg
(4,655 Kb) 377 свалено

20191003_062252.jpg
(5,591 Kb) 361 свалено

IMG-55b28d83aa78d391c12de34e2fe6b0ac-V.jpg
(210 Kb) 362 свалено

20191002_202812.jpg
(5,546 Kb) 361 свалено

IMG-68272ef7d5e85105d18597d457cb6c4e-V.jpg
(248 Kb) 363 свалено

Покажи
02 Мар 2020 - 11:18
от boysa

Ден четвърти Тайният плаж

20191002_201853.jpg
(5,018 Kb) 366 свалено

IMG-0aca7da9209d04b0aef920ca5f25ce84-V.jpg
(224 Kb) 364 свалено

Пак ставаме рано но днес съм друг човек починал съм си и съм готов за приключения. Пътуваме по познати и непознати пътища. Търсим и място на което да останем за вечерта. Всички къмпинги, които посетихме вече са затворени. Само в един човекът ни предложи стая за трима за 40Е но не във къмпинга а в селото. Попитах дали може да се чуем към седем каза че няма проблем. Пак стигаме до Порто Корфу. Този път хващаме други пътеки и отиваме на друго непознато място. Пак отвесни скали се спускат до водата но вече не така рязко а малко по полегато. Отново ритуали по обличане и някъде след обяд сме във водата. Дъното е пясъчно и в далечината се вижда морска трева. Зарганките пак са тук и изглеждат едри пробвах по една но пропуснах. След малко чувам изстрел. Като стар трапер познавам харпуна на Иво ролер 75ца. Има един рязък шум. След малко се виждаме Иво е взел заргана, казвам му, че и аз съм стрелях, но пропуснах. Както обикновено Иво държи в дълбокото аз по средата Ванката по към брега. Стигаме до първото борунче доста интересни бели скали се спускат под ъгъл във водата. Там където достигат дъното то е покрито с морска трева. Почва де се усеща и някакво течение. Забелязвам едно голямо кръгло петно в морската трева Раздишвам и гмуркам, като заставам близо до морската трева. Една риба Перка направо иска да захапе стрелата. Чак ме накара да я ударя по главата. Тя само направи кръг и пак пред стрелата вече не е любопитна направо нахална. Пак леко я чукнах с върха на стрелата. При третото идване се замислих дали да стрелям, но не го направих. Следващото гмуркане една малка червена рибка замени мястото на перката, но не беше толкова нахална. Тук нещо дребните риби май са доверчиви. Минавам още малко в дълбокото. Да проверя как са големите дали и те ще са толкова доверчиви. Раздишвам и усещам че го правя добре подготвен съм. Гмуркам и този път залягам в началото на пясъчното петно. От двете ми страни има морска трева и се надявам да съм скрит. Пред мен пространството е открито. Пак една червена рибка се появява не я отразявам. В далечината на края на пясъчното петно виждам така чаканата по-голяма риба. Леко свеждам поглед. Рибата наближава движи се така сякаш съм и привлякъл вниманието гледам почти под вежди. Вече е пред стрелата още миг и стрелях. Видях че съм уцелил и изплувах, рибата не побягна а се скри в тревата близо до мястото на което бях легнал. Взех няколко бързи глътки въздух и тръгнах надолу. Рибата още стоеше в тревата и се опитваше да се скрие. Видях, че е ударена добре, хванах стрелата и придърпах линията. Сложих я на кукана и с помощта на ножа я почистих. Рибата беше ципура. Пак не беше много голяма, но си е в норма. Иво се появи и ми направи снимка.

IMG-b867dafd8875ba7bd5f7b7b909da652b-V.jpg
(248 Kb) 372 свалено

Продължихме с гмуркането. Решихме да продължим до следващия нос. Течението сякаш се усилваше затова минахме малко в плиткото. После пак се отправихме в дълбокото. Казах на Иво, че ще оставя буя и ще гмуркаме двамата. Чух Иво да стреля след малко видях да окачва една доста едра Перка на кукана разбрах, че го е подразнила. Сетих се че не съм му правил снимки. Даде ми камерата и се опитах да го заснема. По-различно е с фото апарат.

IMG-9a29ce8a4e0562426fd19c08e1ed6dcb-V.jpg
(70 Kb) 374 свалено

Тук някак все от близо го снимам и все режех част от кадъра и след няколко снимки токът на батерията свърши. Пак погмуркахме, но вече се усещах доста изморен при едно от тръгванията усетих и че не мога да изравня. Иво ме попита какво става и след като му казах излезнахме за почивка. От няколко часа бяхме във водата. Постоплихме се на брега пихме малко вода и събрахме сили.

IMG-6e9bc84df21473e38cca12ed1b32d8fd-V.jpg
(248 Kb) 371 свалено

Когато пак влязохме във водата видях едно малко лавраче. Извиках Ванката да му го покажа. Плуваше близо до брега, не нервно а много бавно, сякаш ни изучаваше оставихме го замислено. На връщане започнахме да се оглеждаме и за октоподи. Сянката беше паднала над тази част от залива. Дали излизат над вечер или просто не сме гледали за тях. Сега ги виждахме. Точно преди един завой, където след това имаше една голяма скала видях платеринки, които бяха зависнали. Стоят на едно място и нито напред нито назад. Нещо ми мина през главата за това им поведение, но се помислих - да бе да и подминах без да гмурна и да огледам завойчето под вода. Както си плувах по повърхността и точно преминавам завоя един лаврак мина пред мен. Казах на момчетата, че тук има лаврак да се оглеждат. Обиколихме но не го видяхме. Момчетата не видяха лаврак а голяма мурена. Змиевидното и тяло се увиваше около скалите. Иво се заигра с нея. Мен малко ме достраша за стрелба и я подминах. Обиколих скалата. Зад скалата в плиткото до кръста се бяха събрали доста дребни атеринки. По едно време гледам и тялото на един лаврак да се изнизва покрай скалата. Близо е и нямам много място за стрелба. Почти го вземам на мушка, но вече съм се извъртил достатъчно и съм в посоката в която Иво търси мурената. Оставих лаврака да подмине но той не го направи. Мушна се в скалите. Опитах да погледна къде точно. Видях платерини, които също се бяха заврели. Мисля че веднъж даже и лаврака беше сред тях, но наличието на мурена в района ме спря да се завирам по дупките. Явно над вечер лаврачетата си излизат.
На брега имаше две момчета които хвърляха въдици за заргани. Поговорехме с тях къде може да се остане в района. Дадоха ни телефона на човека при когото те са отседнали. Ние им дадохме зарганите, които бяхме простреляли в началото. Облякохме се доста бързо имаше много комари. Точно до колата имаше стара локва. Стъмни се Звъняхме няколко пъти но никой не вдигна. Спряхме в Торони пред една таверна. Попитах сервитьора имали къде да останем трима човека за една нощувка. Той попита един човек. Аз изчаках на разстояние. След малко разбрах че ме попита за колко хора и след това каза 35Е съгласих се. Каза да караме след него. Спряхме след около 500м. Мъжът говореше с една възрастна жена. Каза ми да изчакам една минута. Нещо не се сторих много надежден на жената тя ни отказа. Тогава мъжът каза да се върнем до Лъва. Така се казва таверната от която тръгнахме. Каза да го изчакам малко. После доведе една друга възрастна жена. Аз вече бях оправил малко перчема. Жената каза 60 Е. Аз 50. Съгласиха се само да сме тръгнели до 11ч. Казах, че ще тръгнем много по-рано. Дойде един чичка обяснява нещо и от жестовете разбрах, да караме след него. Излязохме от крайбрежната алея и свихме по една малка уличка. После по един черен път направо излязахме от населеното място. Почнахме да се майтапим че ще ни заведат в козарник. Не след дълго колата пред нас спря пред един дървен портал почти като на козарник. Дървени греди с мрежа. Човека отмести портала а аз видях куче. Е тук вече щяхме да познаем само чаках да видя козите, но в далечината на светлината на фаровете се показа къщата. Викам не може да е тази много е хубава явно от тук се минава за козарника. Човека показа на Иво къде да спре. Аз въобще не се доближих до колата. Опитаха се да ни запознаят с кучето Тигрис, но аз не се здрависах. Иво и Ванката ми подадоха багажа. Човека ни въведе в къщата. Беше много повече от това което съм очаквал. На два етажа. Долният етаж кухня с дневна и баня. На горния две спални и веранда. Много чисто и ново изглеждаше. След възможността да останем на къмпинг сега ни се струваше че сме на правилното място. За вечеря се седнахме на верандата. Дойде ни на гости и също похапна Пантерас…..