Хм, определящо е за какви точно граници на параметрите става дума.
Затвореният водач позволява използване на повече енергия на ластиците ДО НЯКАКВИ ГРАНИЦИ примерно за следния случай:
1. Водачът е от тефлон или друг материал с още по-ниско триене и достатъчна твърдост и устойчивост на изтриване, т.е. най-доброто възможно, и е изключително прав.
2. Водачът има кривина <0,1 мм на 1 м дължина.
3. Стрелата е с много висока гладкост и дадена твърдост.
4. Силата на ластиците не надхвърля дадена стойност.

Разбира се, че за всяка стрела съществува сила (на ластиците), която ще я "нагърчи". Въпросът на строителите на (ролков или не) харпун е, при какви дадени стойности (водач, стрела, ластици, свойства на материалите...) загубите от нагърчване ще са много по-малки от ползите от "подпирането" на стрелата о водача по време на ускоряване и крайният резултат е желаната начална скорост...

В началото харпуните не са имали никакви водачи, чак после някой се е сетил да използва затворен такъв за решаване на този проблем...
Всичко това не пречи някой като си строи харпун с цял водач да открива отново споменатите зависимости и да му се гърчи стрелата или да има прекалено голямо триене защото е пропуснал дори само един показател. Например изработването на водачи с кривина под 0,1 мм на дължина 1 м изисква прецизни машини, вероятно в гаражни условия не може да се постигне, а непостигането на такава точност може да обезсмисли всички други усилия... Или ако се опитаме отново да използваме изкривена стрела, която е уж "изправена"...