|
Петре, доколкото ми е известно от прочетеното, половин час е приблизителното време за което и далакът се свива при тренирания гмуркач, и освобождава допълнително количество хемоглобин в кръвта. Този процес, както и брадикардията започват много по-рано, но се счита че за постигане на оптимум е необходим около половин час. Вероятно повечето колеги сами са забелязали как гмуркаческите им възможности се подобряват след 30-та минута. От там и нуждата от половинчасовата загрявка с леки, ненатоварващи гмуркания, както посочи Явор - преди да почнат сериозните натоварвания.
Сашо, очевидно и ти си бил на косъм от загуба на съзнание. Потресаващ е фактът колко много, и то опитни гмуркачи се давят в басейн при тренировки заради липса на осигуровка! Между другото, и ти, и аз сме попаднали в една друга клопка - свръхфокусирането върху определена цел - дали ще е достигане стената на басейна, дали ще е рибата, която се върти надалече и не приближава - и в резултат на това свръхфокусиране пренебрегваме предупредителните сигнали за предстоящата беда. |
|
ОК, дай ми дестинацията ! Стига да е единствено за лично ползване, разбира се ... |
|
Яворе, Добри, от какво е породен некомфорта ви при ползване на новата маска? От малкото количество въздух, който тя позволява да бъде изсмукан при изплуване, или от нещо друго? Лично аз ползвам от 20 години само Суперокио и Самурай , и двете маски дават възможност за около 3 вдишвания при изплуване от +/- 20 метра. Понякога се налага в движение с една ръка да натисна маската надолу - да се отлепи гумения маншон от ноздрите, иначе не може да се поеме въздух през носа; вероятно това сте го налучкали сами до сега. Същото правя и ако маската е пуснала малко вода. Напълно поддържам, обаче, становището ви че малкият обем би трябвало да е приоритет; а не количеството въздух, което маската би върнала ...
Ванка, единственият случай на класическо SWB на който съм бил свидетел стана при изплуване от около 16 метра. Много хора, на които след това разказвах случката, не можеха да повярват, че колегата е загубил съзнание при такава малка дълбочина...
Петре, абсолютно си прав че е необходимо разграничаване на терминологията SWB от Blackout, процесите са различни, макар и двете да са предизвикани от кислороден глад на главния мозък.
Нека ви разкажа за мой Blackout в басейн преди много време (дано не се повтарям ...)
Бях на 22 години, и правех дължини под вода в басейна на "Красна поляна" в София, с чисто новите си гумени плавници "Масимо Скарпати" на Марес. Басейнът е 25-метров и плувах в ъгъла покрай стените на басейна, в затворена траектория, почвайки от плиткото и свършвайки пак в плиткото, тоест се събираха около 75 метра обща дължина за преплуване. След 2-3 неуспешни опита да стигна началната точка, решен на всяка цена да успея този път, плувах с всички сили, стремейки се да преодолея заветните и последни 5-6 метра. Виждах съвсем ясно плочките на стената в далечината, в следващия момент плочките вече бяха на една педя пред маската ми, аз си се изправих доволен и се ухилих на приятелите ми, които ме наблюдаваха от ръба на басейна. С огромна изненада се мъчех да проумея защо са толкова възбудени всичките , кряскайки неистово един през друг. Докато не ми разказаха на какво са били свидетели последните няколко секунди ...
Видели са ме ясно как достигам стената, пипам я, изправям се над водата, след което съм се катурнал бавно настрани, и съм изчезнал отново под повърхността. Отново класически пример на припадък в басейн. При поемането на първата глътка въздух очевидно съм загубил съзнание за 3-4 секунди, но малкото количество кислород в тази съдбовна глътка въздух е било достатъчно да ме събуди навреме. Остана ни само уплахата от този ден, и един безценен урок за цял живот ...
Ще ми се да спомена още нещо - един феномен наречен Гмуркачески Рефлекс (Diving Reflex), който може би вече сте го установили от практиката. Ще си позволя да преведа буквално кратък откъс от книгата на Д-р Тери Маас "Blue Water Hunting & Freediving" :
"... Човешкото тяло е способно на невероятна адаптация в подводната среда. Дори и при нетренирани гмуркачи се установява забавяне на сърдечния ритъм при потапяне във водата. Това явление е известно като "Гмуркачески рефлекс". Потапянето на лицето в студена вода автоматично води до забавяне на пулса. Нетренирани гмуркачи са способни да забавят с 40% пулса си . А при тренираните гмуркачи са възможни още по-невероятни резултати : 20 сърдечни удара в минута..."
Гмуркаческият рефлекс се задейства приблизително 30 минути след потапянето на лицето в студената вода. Практически това означава - никакви дълбочинни и рекордни гмуркания в първия половин час на гмуркаческия излет. Нека първо тялото се адаптира само към функциониране в условията на кислороден глад, и чак тогава почвайте гмуркания на дълбоко. Това важи с особена сила при първите гмуркания за деня от лодка, понеже тогава обикновено се скача направо в дълбокото ... |
|
Яворе, благодаря за отговорите. До колкото разбирам от прочетеното до тука изплуването с шнорхел в устата дава няколко предимства.
Първото е, че не изпускаш обстановката наоколо от поглед, нито за секунда. Което е невъзможно, ако си вдигнеш главата над повърхността да поемеш въздух. Има резон, особено при добра видимост. Държиш под око рибата на дъното, или скалите долу – като ориентир за следващото гмуркане. Важен момент, особено, ако да кажем току що си открил козирка пълна с лобстери, или си видял дупката в която току що се е шмугнало някое крупно меру.
Другото е, че е много тих начин на изплуване, спор няма . Това е много важен момент, особено ако и морето е тихо и спокойно, и гоним максимална тишина .
Между другото, бавното изплуване с ползването на положителната плаваемост е един от методите за лов на големите скумриеви – Кралска Скумрия , Уахуу - гмуркаш до дъното, и бавно изплуваш нагоре с помощта на плавниците, докато станеш положителен , преставаш да махаш и движейки се бавно нагоре, оглеждаш внимателно водата наоколо за приближаващи се риби .
Едно нещо не ми стана ясно, обаче : кое е лошото ако се изплува с постоянно махане на плавниците, и си покажеш високо главата над повърхността ? По-шумно е, да, съгласен съм, но според мене е по-лесно да се избегне вълната която би те плеснала през лицето - ще я видиш навреме ? А не да ти се стовари върху шнорхела в момента в който поемаш въздух след дълга апнея?
Другото е , с какво точно допринася този метод за намаляване риска от SWB ?
Или е просто един безшумен и елегантен начин на изплуване ...?
Има една поговорка на английски : “You can't teach an old dog new tricks“ ….
Независимо от това, ми е любопитно да го пробвам практически този метод , ще го опитам събота-неделя , и ще споделя впечатления … |
|
Прати адреса на Л.С. и я имаш - тъкмо ще "зарадваш" жената за Св. Валентин ... |
|
Яворе, тия дето гмуркат по цял ден от 30 метра надолу са пичовете от шампионската лига, тях не може ги стигнем . Аз лично съм във втора дивизия, и затова си стоя между 20 и 30 метра. В интерес на истината, напълно съм съгласен с това че 3-4 часа обикновено са достатъчни да наловиш това за което си тръгнал, но ако съм в лодка с надъхани по-млади колеги, няма как – излета е цял ден! И вечерта след като сме изчистили рибата; измили лодката, двигателите и такъмите; бърза вечеря и душ; само се чудя коя е най-пряката пътека към леглото...
Шегата настрана, имам няколко сериозни въпроса . Първо и главно : Защо ? Защо шнорхела обратно в устата? Какво точно печелим от това ?
Второ : ти самият практикуваш ли го ? Трето : в какви условия - спокойно и тихо море ? … При вълна, вятър и течение …?
Вече имам известни резерви за изплуването на положителна плаваемост , без махане с плавниците , но за това - по нататъка . Между другото, пречупвам всичко през призмата единствено на личния опит, и условията в които далдисвам в момента …
Ванка, самият факт че хора губят съзнание и се давят в плувен басейн при тренировка на апнеята е достатъчен да потвърди че SWB се случва и на метър и половина дълбочина (въпреки че при дълбочинното гмуркане съществува допълнителният “вакуумен” ефект на разширяващия се бял дроб, който допълнително “изсмуква” О2 от кръвта - т.е. снижава парциалното му налягане, както правилно отбеляза Петър)
Яро, точно така, въздуха се изсмуква от маската на няколко пъти при изплуване, в зависимост от дълбочината на гмуркането. Откровено казано, за мене това си остава ключов момент за избягване загубата на съзнание – каквото и да споделиш ще е от полза за колегите, няма никакво съмнение. Всяка една от тези допълнителни глътки кислород , в момент когато мозъкът най- се нуждае от него, е безценна. Сам попаднах на този трик преди повече от 25 години, постоянно го ползвам от тогава, обсъждал съм го с много хора и наистина не ми е ясно, защо не се говори повече за него в специализираната литература ... |
|
Аааа, тази рецепта е “ергенска”, Яворе – страшно лесна и бърза . Но ако жена ти е мераклийка-готвачка, имам цяла една книга пълна само с морски рецепти – ще има да ти готви маса време , без да повтори манджата . Само казвай, и ти пращам копие … |
|
Ванка, разбира се че харпуна е зареден. Опитай някой път да го хванеш за главата, и сам ще се убедиш че съпротивлението е по-малко. Видях за пръв път до го правят елитните гмуркачи тука, опитах го - работи. Е, не насочвай стрелата към себе си, и е хубаво спусъкът да не изпуска от самосебе си ...
|
|
Забравих да кажа че тавата се покрива с алуминиево фолио и се пече на фурна без да се отваря за около 40 минути. Сосът е направо божествен ! А това е изходния материал за рецептата ...
|
|
Мой приятел модифицира тази рецепта, като добави сокът на един изстискан лимон, нарязан пресен лук и магданоз. Лимонът превърна рибата в нещо съвършенно различно, придавайки на соса нов, изключително приятен вкус . Ето я снимковата илюстрация ...
|
|
Филка, да си знаеш другия път Ванката като те вика, да идваш …
Иво, продухването на маската със свеж въздух парвоначално взех да го правя заради изгорелите газове от извънбордните двигатели на лодката. Може би в Черно Море не е толкова от значение, но тук в океана лодката идва и прибира рибата от тебе веднага, и естествено замърсява въздуха наоколо – можеш да го подушиш и в маската чак. А всички знаем какъв е ефекта на CO/CO2 под налягане - и от там продухването със свеж въздух. След време това стана автоматизъм, и го правя редовно, дори и при риболов без лодка . Както споменах по-горе, след като ще вдишваме въздуха от маската на път за повърхността, по-добре да е чист, без никакви следи от CO2 от предишното изравняване, колкото и да са нищожни. Освен това издишвайки през носа маската ти се самонагажда постоянно точно преди гмуркането .
Яворе, лично аз имам проблем с теорията за поставянето на шнорхела обратно в устата точно преди изплуване , по няколко причини. Първото нещо е, че шнорхел в устата увеличава съпротивлението при изплуване и ти забавя скоростта . Почнеш ли и да си помагаш с ръце да го сложиш в устата – това ще увеличи още повече съпротивлението на тялото , и ще забави скоростта на изплуване. Лично аз изплувам нагоре с максимална бързина, стремейки се през цялото време да съм максимално хидрообтекаем – харпуна го държа за главата, със стрелата нагоре (а не за дръжката) , за да си се намести сам в положение с възможно най-малко челно съпротивление. Понякога дори лявата ръка е до тялото с изпънати пръсти , за да се намали още повече съпротивлението. Това разбира се става при гмуркане на значителни дълбочини (от 20 метра надолу) . Ако ти се наложи да гмуркаш цял ден (6-8 часа непрестанно) на такива дълбочини, както го правихме вчера, например, и си изтощен до немай къде на края на деня, всяко едно такова детайлче помага за съхраняване на енергията ти . Освен това както споменах по-горе, на повърхността има едно много бързо издишване-вдишване-задържане на дъха за няколко секунди. Ако имаш шнорхел в устата - това е допълнително затруднение за бързото и безпрепятствено осъществяване на тази ключова маневра (по-добре да го направиш през широко отворена уста, отколкото да се бориш и с мъртвото пространство на шнорхела). Знаете сами че рекордьорите по дълбочинни гмуркания хвърлят шнорхела преди потапяне, или дори не ползват такъв въобще.
Що се отнася до ръката на безопасната тока на колана – според мене само увеличава съпротивлението при изплуване. Както и изплуването с разкопчан колан в ръка. Типично, удавил се гмуркач бива намиран с изстрелян харпун, баластния колан все още на кръста – психологически е много трудно да прецениш кога да го откопчаеш (а и подсъзнателно не ти се ще да си изгубиш колана - лично аз никога не съм хвърлял колан, въпреки че един-единствен път не беше лошо да го направя … ). Правили сме на времето друго нещо – откачаш колана , който е вързан за въжето на буя и в момента в който достигнеш до дъното, го оставяш, ловуваш наоколо, след това си го изтегляш обратно на повърхността. Но това е възможно само ако няма течение, да кажем .
Друг момент е (и това го твърдя съвсем откровено, тъй като лично съм го преживял) , ако се наложи да даваш изкуствено дишане на гмуркач в безсъзнание във водата, по добре е той да няма шнорхел в устата – по лесно е да му вдигнеш брадичката нагоре и да почнеш веднага с изкуственото обдишване, отколкото да се бориш да вадиш един здраво захапан шнорхел от зъбите на човек в безсъзнание. Ако въобще се случи така , че човек загуби съзнание във водата, най-сигурната мярка за безопасност е да има колега до него който го наблюдава докато гмурка - всичко друго е второстепенно. Затова по моя преценка би трябвало човек да фокусира върху възможностите за намаляване риска от загуба на съзнание, ако ще гмурка сам. Май не съм чувал за случай на гмуркач загубил съзнание в морето и след това свестил се сам, без чужда помощ – ако има такъв случай, то не ми е известен … |
|
Иво, а правиш ли другия малък трик – споменавал съм го някъде – на път за повърхността да изсмукваш до дупка разширяващия се въздух в маската? И преди следващото гмуркане да продухаш маската през носа с чист и свеж въздух?
Филка, тези, а и някои други, са действително интересни и важни, макар и дребни детайли, разграничаващи успешното изплуване от гибелта в морето.
Често ми се случва в морето, особено след поредното изплуване от значителни дълбочини, да си мисля за приятеля ми Краси Арсов, който загуби съзнание и се удави в Гърция преди 17 години, докато е гмуркал съвсем сам в морето, на дълбоко.
Дали ги е знаел всичките тези дребнички нещица? Практикувал ли ги е? Ако ги беше спазвал, щеше ли все още да е жив сега ? Така и никога няма да разбера ... |
|
Мерси Петре , така и предполагах ! Лично аз след дълбочинно изплуване много бързо издишвам (но не дълбоко) и вдишвам първата глътка въздух , след което задържам дъх за няколко секунди на повърхността, преди да се отпусна и започна възстановителното дишане. Правя го по навик, всъщност, съвсем инстинктивно и автоматично - ще обърна внимание утре и други ден в морето дали има някой друг детайл, който си заслужава да се спомене ... |
|
Петре, какво точно пише Пелизари за първата глътка въздух? Когато на времето се учехме да далдисваме в апнея , философията беше при първото бързо издишване да се стягат големи групи мускули - например тези на раменете, ръцете и гърба, тоест по никакъв начин да не се отпускаш при първата глътка въздух – това и до момента го практикувам . Причината вероятно е да се предотврати внезапното оттичане на кръв от главния мозък към крайниците ... |
|
.
|
|
.
|
|
.
|
|
.
|
|
Съвсем случайно наскоро ми попадна една реликва от младежките ми години – самоделният ми буй. Както повечето такъми в края на 70-те и началото на 80-те, така и буйовете си правехме сами. Модела го видях у Сашко Божков за пръв път - ако не се лъжа , беше направил един и на Валтер тогава . Избирахме подходяща надувна плажна топка и по нея й ушивахме калъф от сигнална здрава материя (първият ми буй беше от жълта мушама за маса), с джобове, катарамки и всякакви други приспособления , използвайки шевните машини на майките ни , и полиестерни шевни конци, за да не гният. Топката се пъхва в калъфа през специално уякчения отвор, надува се, и отгоре се поставя кръгла капачка от залепена в два ката мушама, за да го затвори . Когато го открих онзи ден го надух, и с голяма изненада установих че буя все още си функционира . В днешно време надали някой ще тръгне да си прави сам буй, но предполагам че е интересно от сантиментална гледна точка с какви буйове плувахме тогава ...
|
|
В края на краищата намерих начин да направя калкана на скара с дървени въглища. Въпреки че го държах малко повече на скарата от колкото бе необходимо, пак се получи вкусен ...
|
|
Нови Продукти
Цена: 84.00 Лв.
Spearfishing
|