|
Иво , aкулите са разрешени за улов , с изключение на Голямата Бяла и Китовата. Счита се, че всички останали не са застрашени от изчезване, многобройни са, и са разрешени - максимум по една акула на ден . Практически не е много лесно осъществима квота, обаче, понеже акулите са големи и силни риби, и ще ти отнесат стрела, харпун, буй а и тебе самият, ако не пуснеш такъмите … Естествено, съществува и етичният въпрос – искаш ли всъщност да убиеш акула? Когато немската ми овчарка беше все още жива, й дадох перките на една малка 6-килограмова акула, която застрелях повече от любопитство. Кучето много й се изкефи, и дори се чудех дали да не почна да я храня с акулово месо, но не е лесно да извадиш една 100 и повече килограмова акула на плажа, повярвай ми! Предпочитам, всъщност, да ги прогоня от рифа, та да мога да си ловя другите риби на спокойствие. Имал съм късмета да срещна във водата всички възможни акули, най-неприятни са Zambezi (Bull Shark) и Tигровите – вдъхват моментален респект с размера си (2.5 – 3, че и повече метра), и с агресивността си - една 3 метрова Замбези дори захапа плавника на мой приятел преди няколко седмици. Най-изобилни са през летния сезон, тоест в момента. Стрелям по акули, да - избирателно, и не с гола стрела. Ползвам експлозивен наконечник за стрелата, и гледам да ги ударя назад в опашката – колкото да ги заболи, стресне и прогони. Е, веднъж се наложи да разстрелям една BlackTip, ама това е друга история ... |
|
Острият шип на опашката, от който носят и името си. Трябва да се отреже още във водата, понеже с него са способни да нанесат дълбоки и болезнени рани по ръцете - имам си стар белег от една такава, за спомен ...
|
|
Риби-хирурзи, притежаващи изненадващо добри вкусови качества ...
|
|
Тоя "мър-мър" ми се вижда като да е някакво спари . На мен по-скоро ми прилича на ей тази риба :
|
|
Рибите действително са добър размер, има ограничение за минималната им дължина при улов – 40см минимум.
Движат се съвсем близко над пясъка, и много добре се сливат с него, заради светлия им сребрист цвят и точките по тялото. Въпреки че тези бяха на 16-17 метра дълбочина, се срещат и в плиткото, зад прибоя .
Яро, какво е това “Мър-мър” ? |
|
Едно време като студенти ходехме на летен спортен лагер в Равда. Заради спартанските битови условия (по 4 човека в дървените бунгала) , подходящо място за интимни срещи отблизо с колежките си беше вътре в морето, привечер. Та една вечер с колежка от друг ВУЗ влязохме до гърдите в морето и взехме да се забавляваме... Като излязохме на брега с досада установих че в резултат на оживлението във водата ми се е откачила каишката на подводния часовник-бокс , и съм го загубил в морето. Много бях горд с тоя бокс тогава – всички ме зглеждаха с интерес в ръката. Затова на другата сутрин едвам дочаках първи зори, и с маска и плавници бях рано-рано в морето. Морето беше спокойно като тепсия, водата прозрачна, и след като направих няколко тегела над въпросното място успях да си намеря часовника, който си лежеше кротичко върху пясъка на дъното. След тоя случай се научих да си свалям часовника в подобни ситуаций ... |
|
А тези са от късния следобед на 27.01 , малко преди залез слънце. На английски рибата се нарича Spotted Grunter; “grunt” означава “пъшкам” – при улавяне издават характерни пъшкащи стонове. На латински е Pomadasys commersoni, семейство Haemulidae . Живеят върху чисто пясъчно дъно, хранят се с дребни ракообразни, заровени в пясъка. На два пъти имах късмет да гмурна точно върху голямо ято (поне 30-40 риби) от тях върху чист пясък, далече от рифа – моментално се разплуваха на всички страни, но недостатъчно бързо, поне за две от тях …. Гръбните, аналните и гръдните перки имат много остри шипове – изпободоха ми ръцете през ръкавиците докато ги обработвах. Много са вкусни и не съм ги мерил (бяха изядени веднага същата вечер), но плочките под тях са дълги 20см ...
|
|
Доста са редки, дори още не мога да му намеря латинското наименование, нямам го в справочника ...
|
|
Първото спари за новата година (от първото влизане на 26.01) - не е от най-големите, но не бях удрял до сега такава разновидност. Оказа се страхотно на вкус ...
|
|
Нали знаете приказката - "Старият харпунджия никога не умира, той просто така си мирише ...."
А за колегите дето си нямат пикала на костюмите - при обличане ги обливайте обилно отвътре с воден разтвор на шампоан 50:50 ; при събличане ще ухаете на маргаритки, гарантирано ... |
|
Vov, винтът е излъскан, понеже лодката се изважда с голяма скорост направо на плажа, на гребена на подходяща вълна, и двигателя се гаси точно в момента когато дъното се плъзга по пясъка. Затова последните няколко врътки на винта са всъщност през пясък - от там и износването ... |
|
Яворе, радвам се ако съм от полза. Vov, двигателят се ползва в целия обхват от скорости.
Като гледам снимката на лодката, се сещам за едно мое премеждие, което за малко да завърши фатално ...
Беше преди 15 години , и бяхме за риба с лодката на един приятел, пак катамаран, малко по-голям, и с два двигателя , разположени отзад на двата корпуса . Имаше вълна и вятър, и морето беше доста начупено. Изплувайки от едно дълбоко гмуркане, внезапно чух зад мене воя на извънбордните двигатели, и преди да успея да реагирам, видях че съм точно под носа на лодката, която на бавен ход почваше да ме гази. Бях точно между двата корпуса на катамарана, и гладкото дъно на лодката започна да ме натиска надолу, нямаше време дори да викна, нито пък за какво да се хвана по гладките стени. Пуснах харпуна към дъното, обхванах с две ръце главата си, и слушайки неистовия приближаващ се вой на двигателите зад мене реших че край, това е ... Единствено не знаех кое ще посекат винтовете първо - ръцете ми, раменете, главата ...? Може би най-ужасяващите три секунди в живота ми ... За щастие винтовете минаха може би на милиметри от двете ми страни, и аз изскочих като тапа зад лодката. Колегата отгоре не ме беше видял в разбуненото море, и точно беше стартирал двигателите когато изплувах. Гледам настоящия катамаран с напречното крило и единичния двигател, и съм благодарен че ги нямаше тогава още на пазара ... |
|
Много правилен коментар от Fidana за млекото като обезмирисител. Ако месото е повече, както показаните филета които трябваше да обработвам, с млеко излиза малко неикономично. Затова нарязах филето на парчета и го изкиснах в солен разтвор, сменях разтвора 5 пъти, като го държах по 1 час всеки път. Отново резултата беше напълно освободено от амонячен дъх акулско филе ...
|
|
Яворе, еваларка, разкри ги - точно там са поплавъците! Браво за наблюдателността - отдалече си личи соленото морско псе ... Знаех си, че все ще са от полза масата снимки дето направих на лодката . |
|
Иво, как беше остатъчният амониев дъх на акулата? Имаше ли въобще някакъв привкус , понеже не споменаваш никаква предварителна обработка на месото? Моят личен опит с акулско филе включваше изкисване в пет солени води, иначе не ставаше за ядене въобще. Вярно, все пак, че моята беше океанска акула , при това към 90кг ... Веднъж застрелях една Milk Shark около 6кг, и месото си беше вкусно, без амониев дъх - но я изкормих веднага , още във водата . |
|
Яворе, тапите са развити и прибрани, за да се оттече водата след измиване на трюмовете от рибата. Кофти ако забравиш да ги завиеш обратно , преди да пуснеш наново лодката на вода - въртиш тогава в кръгове на пълна скорост, докато морето не изсмуче обратно водата наводнила трюмовете, и ги завиваш пипнешком под вода ... Пълни с полиуретанова пяна обеми като че ли няма, но ще проверя, все пак ...
@ apnea : В лодката сам човек никога не се вози - оптималната бройка екипаж е 3-ма. Един винаги седи отпред, да не се вдига носа. А и понеже лодката винаги се изважда от водата и се съхранява на теглича, екипажа си е необходим - непосилна задача е за сам човек пускането на вода. Обърнете внимание - пуска се от плажа, през вълните на прибоя, и заради това двигателят трябва да е мощен. Надали можете точно да си представите как става пускането, но си е голяма мисия и изисква особени умения от капитана - не една и две лодки са обръщани в прибоя от пишман-капитани.
@vektorz : Онзи ден, например, преход от 30км до рифа + 30км обратно + цял ден нагоре-надолу по самия риф = 35 литра гориво
@ vacano : Четиритактовият двигател си стои постоянно на лодката - управлението, все пак е хидравлично, центровано, и т.н. . Да, вярно е също така, че по пътищата дупки няма ... Лодката е дълга 4.3 метра
@ vov : Бордовете са ниски, и е сравнително лесно качването в лодката от водата. Все пак е харпунджийска лодка, не рибарска - тоест, очаквайте солиден фонтан от водни пръски при преходите на скорост.
Няколко думи за начина на подводен риболов от лодка в океана :
Винаги в лодката остава един човек, въртим се обикновено на всеки час. Тъй като почти винаги има вятър и течение, двама гмуркачи са във водата и далдисват , докато течението ги откара, да кажем, 1 километър надолу. Лодката винаги е наблизо, събира ударената риба, ако има такава, пази гмуркачите от други лодки във водата, и т.н. ...
Когато, например, рифът свърши, двамата се качват обратно в лодката, като първо харпуните се подават на човека отгоре. След това сам се качваш през борда, с колана, плавниците, маската на лицето. И така, екипиран, седиш в лодката докато дежурният лодкар те закара обратно до началната точка, скачаш през борда, и пак по течението .... И така нагоре-надолу, докато не решим че е време да сменим местото и не идем на някой друг риф. |
|
.
|
|
.
|
|
.
|
|
.
|
|
Нови Продукти
Цена: 566.00 Лв.
Spearfishing
|