Разглеждане на всички мнения на vatus
|
И аз вчера рязнах моят стар "Имерсион" малко над кръста и в петък ще го пробвам как вози. |
|
А твоята колко голяма беше .....? |
|
Владо, Честито ти десет годишен съпружески живот! Специални поздрави на съпругата ти, че изсттрайва лудостта ти по хобито!
Поздравления и за това, че в щастието си, си почерпил целият ресторант с мускатова..... |
|
Поздравления Добри, късметлия си ти, някои харпунджии за цял живот не виждат толкова интересни риби, които ти си видял в един ден. Хайде другият път --дядо им, или баба им. И кажи на Миро да ми услужи някой ден, с онзи специалният диск който слушаш, може и на мен да ми провърви с лавраците.... |
|
Векторз, убеден съм, че болшинството от харпунджиите са се учили сами и мисля, че учител не ти е необходим, още повече, че доколкото разбирам си много напред с теоретичният материал, което си е голямо предимство и за което преди можехме само да мечтаем. За неща за които преди са били необходими години практика, сега са необходими само секунди да кликнеш в форума и вече ги знаеш. Добри е прав, морето и гмуркането са най-добрият учител!
И не забравяй за безопасността, тя е на първо място! |
|
Ами то и по "дивото" вече трудно се достига брегът,щото вголямата си част вече е оградено от частни имоти и аз както виждам нещата само до няколко години с кола ще бъде абсурдно да се стига до морето. Жив пример са харманите, южно от Созопол. Така че нито "дивото", нито "питомното", само по море ще може, ама те и там ще измислят някое законче, че за надуваеми лодки с извънбордов двигател --забрана....или пък, че ловът на риба с харпун е общественно опасно занимание.... всичко можем да очакваме.... |
|
Грешник, "нашето" силуетче е уникат и е запазена айтоска марка, така, че никой не може да има претенций.
Днеска гмуркахме на един борун и след това един приятел харпунджия като видя ваденката и за малко очите му щяха да паднат от завист, тва е положението. |
|
Яворе и аз пожелавам на този БЪЛГАРИН, да му е лесен и щастлив живота, да продължава да е щастливо женен и да е жив и здрав да гмурка още дълги години. |
|
Яворе, много загадъчни постове праскаш, дай малко повече инфо, за кой българин става въпрос, за какво се бори , от кой отбор е, на коя политическа партия симпатизира, женен ли е или ерген..... не ни карай да гадаем. |
|
Асене, с този линк даваш да се разбере как трябва да изглеждат разбивачите на харпунджийски коли, след като бъдат хванати и посъветвани от Пипин ли? |
|
Ейййй, лоши сте, не ми насаждайте кахъри сега, тъкмо се порадваха очите ми на готиното силуетче, а сега вече почнах да се притеснявам от крадците, мамка им. |
|
Не съм сигурен, че точно харпунджийските ваденки провокират крадците, защото и мен ме "думнаха" преди няколко години, а нямах никакви ваденки по колата, но какво да се прави, риск винаги съществува, така че ще продължаваме да се гмуркаме и понякога да си берем дертовете, ама какво да се прави.... |
|
Момчета, колата ми вече се кипри с едно бяло духче -харпунджийче на Спеарфиш. Специални благодарности на Пламен (Грешника), за подаръка който ми направи.
|
|
Имаше такава тема в форума, на кой работата му е и хоби и май Явор излезе с едни гърди напред и скромно се похвали..... |
|
Браво на майстора, ама браво и на вас за търпението, инициативата, идейният проект и финансирането. Много гот е когато накрая човек се чувства удоволетворен и щастлив, след всичките усилия които е положил да осъществи някаква своя идея. Явно ямболската група вече е много добре въоръжена и опасна. Със здраве да си ги ползвате! |
|
Пламене на три големи глави лук слагам малко повече от половин пакетче масло. Лукът се реже на едро (на ивици) като за яхния и докато се пържи се разбърква на често и трябва да омекне нацяло, да не хрупа. Рапаните може да са много , може и да са малко, аз обикновенно слагам нарязани около 15 средно големи ядкки от рапани, но колкото и да сложиш, няма да сгрешиш, стига да знаеш кое искаш да преобладава -- лукът или рапаните и двете са вкусни сами по себе си. |
|
Експериментирали сме доста рецепти с рапани, но от няколко години с приятелите сме единодушни, че тази рецепта за нас е най-добрата, все така ги приготвяме и все още не ни е омръзнала.
Обикновенно почистените ядки от рапани ги варим 15 минути, след което ги нарязваме на резенчета 3-4 мм.
В тигана слагаме малко олио и много масло и го загряваме, след което слагаме нарязан на трахули 2-3 големи глави лук (който обича и чесън) и го пържим до златист цвят. След като е много добре запържен лука, сипваме в тигана и нарязаните рапани , посоляваме на вкус и бъркаме всичко без прекъсване в продължение на 2-3 мин. Преди да ги извадим поръсваме обилно с червен пипер и разбъркваме за последно. След като ги извадим, изцеждаме въху тях лимон..... и сядаме на масата, кой на ракийка, кой на бира, но мезето си го бива.
Въпрос на предпочитание и вкус е който иска може да си сложи магданоз, черен пипер и всякакви други подправки които обича и да експерементира, но лично аз и приятелите, ги харесваме така, както описах по-горе.
НАЗДРАВЕ! |
|
Жоро, тази година и на мен ми се случи да изживея подобно нещо. На 1-ви май тръгнахме за няколко дена да гмуркаме на юг и когато стигнахме и облякох неопрена, установих, че любимите ми два харпуна ги няма. Сринах се тотално.Докато съм товарил колата с оборудването и багажа съм забравил харпуните подпрени на стената на кооперацията в която живея, на самата улица. Мъката ми обаче трая само 4-5 часа, докато разбрах, че една комшийка ги е намерила и прибрала. За съжаление ти си нямал моят късмет, но напълно разбирам усещането ти за загуба, на нещо което ти е много ценно.
Неопрена ти е хубав, цената също, дано си намери скоро нов собственик. |
|
Знам за още един фрапиращ случай, в който харпун беше използван не по предназначение и против правилата за безопасност.
Макар и да не съм пряк свидетел на извършеното "престъпно" деяние, съм убеден, че наистина се е случило и ще се опитам на кратко да ви го разкажа.
Имам приятел харпунджия, който работи в един склад в Пристанище -Бс и имаше възможност да си подбира качественни стоманени пръчки, от които си правеше стрели за харпуните. Случката се развива преди петнадесетина години, когато все още трудно се намираха харпунджийски аксесоари. Та моят приятел рязал, пилил, шкуркал, заострял и така с много труд и усилия успял да си произведе десетина стрели. Харпунджийските си такъми ги държеше в с. Росен, където имаха къща и където живееха възрастните му родители. Един ден за свое голямо изумление, установява, че от скъпоценния сноп стрели, са останали само 2-3 бр. Мистерията ставала още по-озадачаваща от факта, че нищо друго от такъмите не било изчезнало -- харпуни, маски, плавници, олова, неопрен, всичко било на лице, с изключение на стрелите.
След няколко седмици в един съботен ден, мистерията с изчезващите стрели, се разбулила пред самите очи на приятелят ми. Втрещен от изненада той видял въэрастният си баща с зареден харпун в ръце, да прикляква и да дебне нещо в личните си насаждения от царевица. Само след миг с оглушително квичене и със страшна скорост от царевицата изскочило едно прасе, със забита в задника стрела.
Бай Ангел (невероятен чешит), решил да поведе сам война срещу циганските фамилии живеещи наблизо, които уж отглеждали прасета, но за по-лесно ги пускали свободно из селото да се прехранват както могат. Свинската циганска напаст се научила и редовно опустошавала царевицата на човека и той решил да я брани с харпун в ръце. Според неговите думи "един път стреляно прасе, не се връщало повече в царевичака". Да ама....и стоманените стрелички заминали една по-една, заедно с невръщенците..... |
|
Беше лето господне -- 19?? год.
Още бях ученик в техникума и съвсем на скоро "мечтата на живота ми", се беше осъществила. След дълги, няколко месечни кандърми, родителите ми най после "клекнаха" и склониха да изтеглим детският ми влог, събиран години на ред, достигнал крупната за онова време сума от 300 лева. Точно толкова пари ми трябваха за да бъда на върха на щастието, след като си закупя бленувания от мен мотопед "Балкан" - 50 куб. и да вляза в престижната за тогава група на "моторджиите". Бяхме на светлинни години от истинските рокери - западняци, но след като се съберяхме 20-30 човека с оглушително шумните "Балканчета", алармата и олелията стигаха до небесата, а ние се изживявахме като "господарите на света".
Бяхме вече в лятна ваканция и четирима приятели с моторчета, решихме да отидем на къмпинг "Перла" на палатка. Като казвам палатка трябва да уточня, че тя беше една двуместна "хималайка" в която трябваше да се поместим 4 едри момчета. По това време "Перла" съществуваше изцяло като палатков къмпинг, където единственната масивна постройка беше един ресторант. Разпънахме палатката в горичката на брега, точно срещу "малкият крокодил". Единият от приятелите носеше руски ластичен харпун, екзотична рядкост по онова време в Бг. Тогава за пръв път хванах в ръцете си "истински" купешки харпун. Редувахме се и по цял ден стреляхме с него по попчета и иларийки, до посиняване от студ. Понеже разполагахме с оскъдни, да не кажа никакви пари, кътахме ги за ресторанта където вечер си поръчвахме по едно питие и се отдавахме на главното и най-важно мероприятие -- сваляне на чехкини и полякини. На третият ден бяхме озверели от глад. Хранехме се с миди и няколкото нещастни рибки които успявахме да убием и приготвяхме на един газов примус. Голяма мизерия и голям глад ни гонеше, но нали бяхме на море, сред русокоси чужденки, това компенсираше всичко. На четвъртият ден си купихме един пакет боб и решихме да го сварим. Варен, недоварен, изгълтахме го като мисирки и след няколко часа се натръшкахме, превивайки се от стомашни болки.
Казват, че гладът е по силен от електрическия ток, не знам дали е така, но явно има много силен заряд, защото на петият ден в главата на един от нас се роди "гениална" идея, а именно да отидем на лов за кокошки с моторите и харпуна. Моментално прегърнахме идеята, метнахме се двама по двама на два от моторите и забръмчахме към Приморско. Край местното ТКЗС имаше горичка с множество полянки, където безгрижно щъкаха десетки кокошки. Гледката на свободно разхождащата се перната храна, отприщи в нас ловната страст и погнахме нещастните кокошки с моторите. Лудост и адреналин се сляха в едно. Настана невиждана суматоха. Моторите ръмжаха, всичко се изпълни с прахоляк, препускащи в панически ужас кокошки куткудякаха неистово, ние се смеехме и крещяхме от възбуда, а бе луда работа. Единият мотор се опитваше да подведе кокошките към другия, на който Митака седящ отзад със зареден харпун стреляше на поразия по обезумелите птици, но тъй и не ги оцелваше. После пак зареждаше и пак стреляше... цялата тази мото-кокоша-корида, продължи близо 20-30 минути, когато най -после "харпунджията" успя да простреля една кокошка и на бързо се изметохме от полесражението.
Хулиганска работа, ама тогава на дали сме си давали сметка, че вършим нещо нередно.
Сега вече мога да кажа, че в това наше деяние, харпуна беше използван не по предназначение и против правилата за безопасност.
За кокошката какво да ви кажа? Явно бяхме простреляли пра-пра-пра- бабата на всички кокошки, защото не знам колко часове я варихме на онова мижаво газово котлонче, но в крайна сметка дъвкахме едно полу-сурово, жилаво, приличащо на гума нещо и при това много гадно на вкус. От тогава ми се отвратиха пилетата и години на ред не вкусвах, а и все още не ги харесвам особенно. |
|
Нови Продукти
Цена: 351.00 Лв.
Spearfishing
|