Разглеждане на всички мнения на valkosub
|
Пичове, що не прехвърлите цялата тая дискусия за ластици в друга тема.
|
|
Аз пък виждам манта, риба, делфин и пеперуда |
|
Гмуркам с подобни тежести, но не са Пикасо. Аз съм си ги изливал, калъпа е елементарен. Според мен са много добри тежести, защото са изключително хидродинамични. Даже май са най-хидродинамичните, които съм виждал. Модела го взехме от един турски харпунист. |
|
Преди Suunto ползвах този часовник.
Става да си го носиш и като не гмуркаш. Има само дълбокомер. Избрах този заради системата EcoDrive, при която батерията се зарежда от светлина, не се сменя. Сега го слагам само от време на време. |
|
На тази и казват trumpet fish (риба тромпет). |
|
Поздравления за улова! Браво!
|
|
Честито! Убеден съм, че ще ти е приятно с него |
|
За щастие още не съм сменял батерия, дано скоро не ми се наложи . agyulev, ти сменял ли си и ако да, имаше ли някакви проблеми?
А и естествено, че само в оторизиран сервиз (макар и там да не е гаранция)!
Ето, за първи път чух за проблем с D3 |
|
Понеже имам преки впечатления и от двата модела, мога да споделя моето мнение.
Не мога да кажа, че D3 превъзхожда D4 по параметри, даже напротив D4 е по-добър в това отношение. Има добавени водолазни функций. За фрий функцийте (това, което нас ни интересува повече) е по-добър с това, че измерва дълбочината 3 пъти в секунда, от което би трябвало да е по-точен в измерванията. Относно дизайна две мнения няма, D4 е много по-добър, спокойно можеш да си го носиш и в ежедневието. Обаче....
D4 е доста по-скъп от D3. Не знам дали заради това, че на същата база са "качили" още функций, или заради нещо друго, но често съм срещал D4-ки с неприятни "бъгчета", които (за щастие) се оправят сравнително лесно, докато за D3 дори и не съм чувал за подобни проблеми. Това обаче не означава, че ги няма (бъгчетата) . Нещо друго, което според мен е много важно, батерията на D3 е извън корпуса на часовника. Което си мисля, че е много добро решение, защото когато се наложи смяна на батерия, отварянето на корпуса се избягва. При D4 ще трябва да се отваря корпуса и ще треперя при първото влизане, да не се напълни с вода |
|
Аз, за съжаление, ще пропусна. |
|
Да Ачо, лодкарите изпълнваха и съдийски функций, трябваше и такива да го играят. В лодката на капитана (който си беше с отделна лодка) имаше, освен лодкар/съдия и един safety diver с бутилката си, с цялото си оборудване. Да ти кажа, според мен, като цяло организацията беше много добра. Хората наистина се стараеха нещата да вървят както трябва, с много голям ентусиазъм.
А самото теглене се превръщаше в истински празник. Тегленето се правеше във ваканционното селище в един амфитеатър. Целия се изпълваше, че и повече, с местни хора. Невероятна атмосфера, оваций за всеки един състезател, да не казвам какво ставаше, когато теглеха на някой от домакините . Пак се увлякох... |
|
Браво! Страхотна риба! Поздравления!!!
|
|
Аз лично ги разбирам. Просто за нас това е твърде необичайно и ни прави голямо впечатление. Но при положение, че имат толкова много радикални елементи, си е напълно оправдано. |
|
Ачо, не съм сигурен но мисля, че Франция първи въведоха забраната за ползване на фенери (не само по състезания), както и пълна забрана за улова на меру. Чух, че имало положителен ефект от тази мярка, мерутата започнали да се увеличават. Още 2005г. на Европейското във Франция бяха забранени фенерите, въпреки че беше на Атлантика.
А сега относно този шампионат, само ще допълня малко Стамен, защото в общи линии вече е обяснил ситуацията. Благодарение на репортажите на Ачо знаехме какво ни очаква на летището и не се стреснахме, когато казаха, че харпуните ще ги задържат за сега. Както Стами каза бяха учтиви, но това което ми направи впечатление бе, че всеки един се опитва да "симулира" някаква работа. Можете да си представите десетина митничари, които са ни наобиколили, които говорят само френски и на всеки поотделно се обясняваме какви сме и за какво сме Както и да е това го минахме. Излизайки от митницата попадаме в залата на летището, където чакахме да дойдат организаторите. Почти веднага за нас се лепна някакво цивилно ченге, което беше до нас през цялото време и по-добре от нас знаеше, къде точно се намират хората, които чакахме да дойдат Та и на него се обяснявахме, дори взе копие от поканата за състезанието. Организаторите се появиха най-сетне, но пък се почна чакане да освободят харпуните ни, после чакане и за транспорт. На края и превоза дойде. Като равносметка за престоя ни на летището: за 4 часа мръднахме с 300метра . Пътуването до вилното селище, където бяхме настанени, мина добре. Обаче бях втрещен от факта, че на всеки 5-6км от пътя имаше военен патрул от 5-6-7 войника, въоръжени с автомати. И това през целия път. Самото вилно селище също бе строго охранявано, военни постове и много вътрешна охрана. Лодкарите на лодките ни бяха от тяхната Гражданска защита. Специално за състезанието бяха купени 30 чисто нови RIB-ове с мотори Mercury 80коня, които после остават за Гражданска защита. Познайте дали и доколко можеха да ги карат правилно .
За самото състезание, точно аз няма какво да ви кажа, не се представих добре. Само нещо любопитно - моят лодкар ме загуби . В началото скочих в един неголям залив, като плувах риболувайки. Лодкаря ми ме следваше през цялото това време. Обаче заобикаляйки един нос, видях, че лодката не ме следва така плътно, както до преди. Помислих си, че е само моментно и реших да направя още няколко гмуркания, докато лодката се появи. Имаше и течение, което ме снасяше. Обаче лодката все не се появяваше, добре че поне течението беше в посоката към която исках да се местя. Реших, че за да се върна наобратно да си търся лодката ще ми коства твърде много усилия, защото трябваше да плувам срещу течението, а и доста време. Казах си - все ще дойде, лодкаря като се усети, че не ме вижда ще тръгне да ме търси в посоката, в която плувах и ще ме намери. Да, ама не . И така, продължих с плуването и гмуркането си, по места където нямах намерение да гмуркам, защото не ми изглеждаха добри, но нямах избор. Не че това е причината за лошото представяне, но това е друга опера По едно време минах покрай лодката на друг състезател и се опитах да обясня на лодкаря кой номер лодка ми трябва, за да я повика по радиото. Естествено, лодкаря говореше само френски и арабски, а те за съжаление не са ми първи матерни езици. Добре, че все пак схвана, че имам нужда от помощ и отиде до съдийската лодка и я докара при мен. На нея имаше хора, които говореха английски език та им обясних, че лодката ми я няма и номера на лодката ми. 45мин след като бях говорил със съдиите, се появи моя лодкар, като междувременно ме следеше един катер, който отново те бяха поставили. Та около 2 часа бях без лодка, добре че не ми се наложи за нещо спешно да я ползвам. После лодкаря беше много притеснен да не взема да се оплача официално, уверих го че няма да го направя, чак ми досмеша . Как ме е загубил не разбрах, но ми обясняваше, че гледал някакъв буй и си мислел, че съм аз Както и да е, а за самия риболов няма какво да разказвам. То човек трябва да види риби, да ги улови и чак тогава да има нещо за разказване, аз дори не видях За сметка на това обаче Пламен се представи изключително. Особенно втория ден, когато в последния половин час от състезанието успява да извади 7 спарита от една дупка! Късмета си е късмет, но това вече е майсторство! Дори в началото, когато е намерил дупката с първия изстрел заклещва единия си харпун. Рибата останала на стрелата и не може нито да изкара стрелата, нито да докопа рибата за да я извади от дупката. Вика лодката, взима другия харпун. Отначало се опитвал да освободи с него заклещената стрела, но не успява. Отказал се да вади заклещения харпун, защото времето тече и състезанието свършва и решил да продължи да стреля с този. На първия решил да му реже кордата, като изтече времето. И така, слиза с втория харпун, стреля, удря втора риба и...заклещва и тази стрела И пак, нито може да изкара стрелата, нито да хване рибата, щото и тази останала на стрелата. Вече нямал избор и решил да напъне доколко може да понесе стрелата, добре че поне на тази можел да хване малка част, или ще се счупи, или ще се откачи. За щастие се откачила. Взел рибата, те пък харпуните, оплетени им кордите, айде разплитай. Още време загубил, въжето на стрелата цялото във възли станало, ама няма време... Взел още няколко риби. В един момент, поглеждайки от друга дупка на същия камък видял част от първата стрела, която е още заклещена. С харпуна успял да бръкне до нея и с контрата на стрелата напънал настрани и като че ли стрелата поддала. На следващото гмуркане я задърпал от към въжето и на края се откачила и тази стрела с рибата на нея. И така, до края успял да вземе всички риби от дупката, или поне тези които се виждали, защото е без фенер...а имало и съвсем тъмни участъци на дупката. И така...На тегленето ми стана доста приятно, когато лично дойдоха да го поздравят Стефано Белани и Маурицио Рамацоти (Италия), а Руй Торес (Португалия) освен поздравления му каза: "Винаги успяваш да уловиш интересни риби", визирайки лаврака. Явно не е забравил, как 2005 във Франция Пламен взе наградата за най-голяма риба на Европейското, като изкара дорада (4,5кг) с няколко десетки грама повече от дорадата на съотборника му Карлос Озорио. Предполагам, че и на Пламен му е станало доста готино да бъде поздравяван от големите имена .
Само няколко думи за отпътуването. Тръгнахме няколко отбора едновременно, с три микробуса, като пак ни водеше полицейска кола с включени сирени и още две коли с цивилни полицай. Наближавайки столицата Алжир, освен обичайните (вече) въоръжени патрули по пътя, в продължение на 40км (до навлизането ни в град Алжир) от двете страни на пътя през 100м стояха войници в парадните им униформи! 40км, от двете страни на пътя, през 100м по един войник!!!! Луда работа! Да не ви разказвам подробно перипетийте ни по тръгването ни, само ще кажа, че преди да се качим в самолета минахме през точно 8 проверки, като две от тях бяха в самия ръкав за самолета, и това ни отне към 2,5 часа!!! е остана никакво време за сувенири и подобни глупости. Та така... |
|
Наистина не остана кой знае какво за казване.
Таблицата мисля, че е вярна. Поне за мен. Както каза Добри, доста ще е сложно да направиш китовото салто при тази позиция на ръката и харпуна. Според мен е добре ръката да е насочена надолу, така и центъра на тежеста се измества по-надолу, което прави изпълнението на чупката и потъването по-лесно. Гмуркането с променлив баласт е много хубава техника, която пести много енергия и кислород. Особенно, ако риболова е по-продължителен. Обаче, аз мисля, че повече от 15м въже е излишно. Тази тежест е необходима да се преодолее най-голямото съпротивление, което е най-силно в първите метри. На едно състезание в Гърция с Пламен ползвахме тази техника и беше много добре. Подпъхвахме тежестта под колана и после само с едно движение се освобождавахме от нея. Ползвахме 3кг плочка. Може да се сложи и повече но издърпването става по-трудно. Най-важното обаче е наистина да имаме дълбочина, организма ни да свикне с налягането. Много е неприятно, когато налягането те "стисне за гърлото". За това е необходимо време на тялото и мозъка да свикне с тези усещания. |
|
Аз като ви казвам, че трябва да има отделна подрубрика във форума: "Кухнята на Иванов"...уф, накапах се D |
|
Благодаря ти много Ачо за информацията, която споделяш и с нас. Поне от тук да сме наясно какво ни очаква Ние тръгваме в понеделник, 12.10 и вероятно ще сме последния пристигнал отбор. Групата е в съсътав - Марио, Стамен, Пламен и аз. Едва ли ще мога от там да давам някакво инфо, но като се върнем може да споделя. |
|
Поздравления за улова!
|
|
Нека и аз да кажа две думи.
На мен също ми е интересно labrida от къде има тази информация. Имам молба да сподели с нас, тъй като това е доста невярно.
Нека започна с определянето на национален отбор. Това става след като свършат всички състезания за годината, от които се изготвя годишната ранглиста. Тя се състява от класирането за Купа България и класирането на Държавното първенство. Резултатите за тазгодишната ранглиста, купа България и Държавно първенство може да видите на сайта на федерацията [link].
В началото на състезателната година беше взето решение, от всички клубове и федерацията, националния отбор да бъде определен от първите шест състезателя. Забележете, в началото на състезателната година!!! Ето първите шест за тази година:
1. Валентин Люцканов - 3т. (Държавно първенство - 1място, купа България - 2 място)
2. Стамен Царков - 5т. (ДП - 4място, КБ - 1място)
3. Марио Христов - 9т. (ДП - 6място, КБ - 3място)
4. Пламен Арабаджиев - 10т. (ДП - 5място, КБ - 5място)
5-6. Александър Перухов - 11т. (ДП - 3място, КБ - 8място)
5-6. Антон Арабаджиев - 11т. (ДП - 2място, КБ - 9място)
Името на Тони Арабаджиев беше кометирано в самото начало на определянето на нац. отбор (след обявяването на ранглистата), когато имаше нагласа да заминат първите шестима. По същия начин беше коментиран и Сашо Перухов! След като се разбра, че финансите не са достатъчни за по-голяма група, тя беше съкратена, и така отпадна Тони. Националния отбор ще бъде съставен от първите четирима.
Това е чисто техническата и пунктуална част на определянето на национален отбор.
Относно дали това е най-правилния начин за определянето на представителния отбор, всеки ще си имам мнение. За мен - да, това е начина. Няма как иначе да се определи (това си е мое мнение), не е редно отбора да се състява по снимки и разкази. Това не е лично нито към Яро, нито към Сашо, нито към който и да било. Аз съм убеден и сигурен, че са много добри дълбочинни риболовци и не искам никой да се обижда. Но състезанията се провеждат тук и човек тук трябва да покаже умения. Може би решението е да правим състезанията в други морета , ама нали се сещате, че това няма как да стане. А и хората от този национален отбор също могат да работят надълбоко, и нямам себе си впредвид. Нещо друго важно нещо - не винаги добрия риболовец е добър състезател. Напълно съм съгласен с поста на Грешник, едно към едно!
Избягвам да коментирам тези теми, свързани със състезания, отбори и т.н., но този път реших да се включа, защото начина, по който беше написан първия пост, показва "по-особенно" отношение към отбора, в който се състезавам и аз - Нафтекс. Освен това насажда и такова отношение в хората, които са в страни от състезателния подв. риболов. Национален отбор се съставя от индивидуални състезатели, без значение от кой отбор са. Да, можеше и да сме тримата, ако бяхме 1,2 и 3ти в ранглистата. И никой нищо не може да каже. Можеше всички да са от Св. Никола София, от КПСД Варна, от който и да е друг отбор. И пак никой нищо не може да каже.
Призовавам още веднъж автора да сподели с нас от къде е тази информация. За мен, обаче, е очевидно, че не избора на нац. отбор го вълнува толкова, колкото защо всички са (но не е така) от Нафтекс. Та очаквам да ме/ни осветли... |
|
Нови Продукти
Цена: 84.00 Лв.
Spearfishing
|