Разглеждане на всички мнения на Wishbone
|
Не, не се споменава...
А и не всички буйове са снабдени с флагче, макар че повечето вече вървят с такова. |
|
10х!
Оги, за кое флагче иде реч? |
|
Оги, благодаря ти!
Тъй като по своята същност правилата за мореплаване са в категорията на обичайните, напълно нормално е те да не съдържат конкретни дистанции. Те съдържат основата, която да следват всички по цял свят и не могат да отчитат местните условия. Нещо повече - когато са били създавани не е имало водолази.
Основния проблем на обичайното право (правила които през вековете са се развивали по подобие на фолклорните обичаи) е, че при по-бързо развитие на обществените отношения, които регулират се оказва, че не смогват да са в крак.
Затова и се приема, че подобни правила дават рамката, а конкретиката се определя от местните законодателства.
Когато съм говорил с водачи на плавателни средства, те винаги посочват точно този пример за разминаването на корабите. Според теб приложим ли е в този случай?
Първо, нямаш два два кораба, от които единият да може да отстъпи. Гмуркачът не може да те види, не е в състояние да прецени от коя страна подхождаш и не може да се придвижи бързо - изобщо - е абсолютно беззащитен във водата.
От друга страна водачът на плавателното средство вижда буя, а не гмуркача, който е под водата или се слива с вълните. Въжето му е с различна дължина, в зависимост от дълбочината... Как точно ще се направи тази преценка за безопасното разстояние?
Затова определянето на обсолютен минимум като дистанция за мен е абсолютно необходимо. Тези 150 или 200 м. са моето лично схващане за нещата. При тях бих се чувствал в относителна безопасност. Вероятно от гледна точка на опитния водач като теб дистанцията може и да е по-малка.
Абсолютно всеки път когато са ме "газили" и съм се карал с лодкари и т.н. ми се казва - "Спокойно, бе, аз внимавам!". И това точно след като съм го видял да ми минава над главата. Това се случва много често...
"Плавателните средства да преминават на най-малък ход и с повишено внимание" е напълно приемлива формулировка. Тя обаче е само за онези случаи когато конкретните условия не позволяват да бъде спазена дистанцията. Да си призная честно дори и това изключение не ми се иска да остава, защото всички ще продължат да си карат както си искат и да се позовават на това правило.
Доколкото си спомням ти плаваш във Щатите? Там има твърдо правило с дистанция във футове - как се справят?
Преди няколко месеца един отнесе не един а двама гмуркачи там, които гмуркали на асансьор и нарани тежко единия от тях. Беше спрял да окаже помощ, но това не значи че няма да си го отнесе заслужено.
През миналия сезон скутер с веселящи се ителианци въпреки буя уби колега харпунджия в Хърватска. Имаше съобщение за това по форума, но не знам каква беше развръзката - лодката беше избягала от мястото на инцидента. В испански сайтове нееднократно съм чел съобщения за открити тела със следи от удар, при които водачът на плавателното средство е избягал.
Създаването на законово правило никога не е гаранция, че законът ще се спазва, за съжаление. Но това не значи, че не трябва да има правила. По-лошото е, че тези правила не се обвързват с какъвто и да било ефективен контрол или санкции. Това е очевидно за всеки който погледне наредбата - контролът щял да се осъществява от съответните контрольори...
Колкото до инсруктажа... Няма гаранция, естествено. Няма и задължение да се даде инструктаж. Но всеки добросъвестен собственик на такива съоръжения трябва да го прави.
Когато говорих с Кръстев за това, той спомена, че правилото и дистанцията вероятно ще бъдат оповестени, освен в Държавен вестник, но и в Известие до мореплавателя (ако не се лъжа така се казва морския държавен вестник). Това са стандартните начини. За оповестяването на това правило освен тях ще имат роля и кампании като онази която се опитахме да направим миналия сезон.
Поздрави! |
|
(2) Лицето, управляващо плавателно средство, включително такова за спорт, туризъм и развлечение по смисъла на тази наредба, е длъжно да го държи на безопасно разстояние от контролния буй, като се съобразява с вида на плавателното средство и всички останали фактори. В никой случай безопасното разстояние не може да бъде по-малко по-малко от 200м."
2. Плавателни средства за спорт, туризъм и развлечение са водни колела, академични лодки, кану, каяк, надувни лодки, сърфове, джетове, парасейлинг, хидроделтапланери, както и ветроходните яхти, използвани само за спортни цели, плаващи пристанищни съоръжения, служещи за връзка между кораба и брега, които не са вписани в Регистъра на корабите на Република България, воден от Изпълнителна агенция "Морска администрация". |
|
Благодаря на бързата реакция на Илия Кръстев, чрез когото нашите забележки са изпратени до всички членове на работната група.
В телефонен разговор координаторът на групата се е съгласил, че в този вид чл. 5 не може да остане.
Прилагам и изпратеното становище на БНАПД по въпроса:
"Изх.№ 02-03-2008
10.03.2008г.
До: Участниците в работната група за подготовка на проект на наредба за водолазна дейност
Уважаеми колеги,
За съжаление налага се да помоля още веднъж за Вашето съдействие, тъй като се оказа, че в бързината сме пропуснали неправилно формулиран текст. Касае се за новата ал.2 от чл.5.
Предложението на БНАПД беше към чл.5 да се добави изречението:
“Всички плавателни средства се задължават да се държат на безопасно разстояние от буя.”
Нашето предложение беше прието, но перефразирано по следния начин:
Въвежда се ал.2 към чл.5, която гласи: “Лицето, управлявящо плавателното средство по ал.1 се задължава да го държи на безопасно разстояние от буя.
Вероятно е допусната техническа грешка, която прави абсурдна тази формулировка, тъй като излиза, че ограничението се отнася само за осигурителната лодка на водолаза, а за останалите плавателни средства не се отнася.
Смятаме, че буя на водолаза трябва, най-малко, да има значението на предупредителните сигнали по чл.4, които съгласно международните системи за сигнализиране на море означават:
“Имам спуснат водолаз под водата, движете се в страни от мен, дайте малък ход.”
Колегите от “Spearfish”, които се занимават основно със свободно гмуркане, първи забелязаха горното несъответствие и реагираха с коментар и предложения, които Ви изпращам. Смятам, че има основания и логика в предложенията им, но не зная дали те отговарят на международните изисквания и стандарти.
Надявам се на Вашето компетентно становище.
За БНАПД
Илия Кръстев
Зам. Председател на БНАПД" |
|
Оги,
Благодаря много за пояснението - даже и аз го схванах!
Мислиш ли, че в този смисъл може да се предложи подходяща формулировка? |
|
ОК!
Приемам, предложението на колегата да се пишат спускания - в предложението "ВОДОЛАЗНИ гмуркания" да се чете "ВОДОЛАЗНИ спускания".
Жал ми е адски за англичаните - като говорят за дайвинг и в двата случая сигурно адски се объркват и непрестанно си съсипват науката, дейността и областта на чов. познание поради липсата на ясни терминологични означения.
Ако на някой водолаз не му харесва, че не може да гмурка поради терминологичните изисквания, да се обърне към пионерите Бурдин, Доросиев и Христов, които въвеждат разделението между гмуркане и спускане в през 62г. поради причина, че "у нас е прието...". Техният труд е фундаментален и уникален и изобщо - любимо четиво. Но не мога да се съглася с посочената причина за разделянето...
Дано по пътя на компромиса сме изчистили този тъй значим въпрос...
Поздрави! |
|
Ми няма да се вре между теб и брега, а ще те заобиколи - точно това е идеята.
Двеста метра е мечтаният оптимум., 150м е минимума. В някои законодателства има възможност, когато условията правят обективно невъзможно спазването на минималната дистанция (канали, тесни заливи и т.н.), тогава водачът на плавателното средство се задължава да мине на бавен ход (капитаните да кажат кой е най-бавния ход на плавателното средство). На практика обаче с тая разпоредба на практика ще обезмислиш дистанцията - всеки ще си перка покрай теб и ще твърди, че е на малък ход...
Четох, че джетовете се движат с макс скорост от 140км/ч (вече може би и по-бързо, не съм спец). Ако сложим някаква доста висока скорост от 100 км/ч и приемем че ти при спазване на изискванията на чл. 5, ал. 1 си на 40м. от буя щото си слизал на 32-33 м., то тогава:
- При минимална дистанция от 200 м. и скорост от 100 км/ч той ще има малко по-малко от 6 секунди преди мине 160-те метра и да ти пръсне като диня задрегулаторното устройство.
- При минимална дистанция от 150 м., джетаджията ще прескочи 110-те м. за по малко от 4 сек.
- При минимална дистанция от 100 м., джетаджията ще има време да се двоуми дали да те запознае със св. Петър или не всичко на всичко 60м. или ~2 сек.
1...2... ПЛЬОК...... Не, благодаря!
И защо да не се вижда от 200 м. буя? Да не е заради очилата?
Поздрави! |
|
Вов, прощавай колега, не знам за кои нас говориш, но този сайт винаги е бил дом за всички подводни спортове...
Благодаря и за предложението, но кое налага промяната? Имаш предвид, че водолазите не се гмуркат а се спускат, ли?
Това разделение предполагам дължим на някой човек с повече свободно време да гради понятия като за учебници? И защо точно "спускане"? То ако само се спускат, скоро ще останем без водолази... А като се замисля, защо ли да не е "лазене" - нали са водоЛАЗИ?
"При лазене в тъмната част на денонощието... ", може да си ожулиш колената...
Предлагам, да се върне на водолазите правото да се гмуркат... Те може да дадат на апнеистите правото да се спускат и така ще си ползваме и двете понятия като синоними - каквито те всъщност са.
А ще лазим дружно на излизане от кръчмата...
Поздрави |
|
За съжаление, Проектът все още съдържа неадекватни решения. Особено ме безпокои разпоредбата на чл. 5 уреждащ ползването на контролен/осигуряващ буй.
След разговор с Илия Кръстев установихме, че става дума за недоглеждане. По негово предложение подготвих мотивирано предложение за изменение на Проекта в тази му част. Предлагам изпратеното писмо и на вашето внимание с молба за коментар.
..........................................................
" Драги Илия,
С огромно съжаление не мога да се съглася, че предложенията относно използването на буя са отразени коректно в Проекта.
"Чл. 5. (1) При извършване на водолазна дейност от брега или при голямо отдалечаване от осигуряващото плавателно средство, за водолаза се закрепва контролен буй, оцветен в контрастен червен или оранжев цвят, с плавучест не по-малка от 5 kg. Растителното или синтетичното въже, с което се закрепва буя, трябва да е със сечение не по-малко от 6 mm и да има дължина не по-малко от 20% по-голяма от максималната дълбочина на района на плаване на водолаза."
(2) Лицето, управляващо плавателното средство по ал. 1 се задължава да го държи на безопасно разстояние от буя."
Така предложеният текст е твърде далеч от обсъжданията, няма нищо общо със световната практика и напълно противоречи на нашите предложения. Новата ал. 2 представлява една почти напълно лишена от реално съдържание бланкетна разпоредба. На първо място, тя не определя минималното безопасно разстояние, което макар и възможно решение, не е удачно в конкретния случай. Разпоредбата създава задължение за спазване безопасно отстояние само и единствено за осигуряващата лодка, но не и за останалите плавателни съдове. Би трябвало да е ясно, че осигуряващата лодка е единствената, която практически би трябвало да е освободена от задължението да спазва безопасно разстояние - тя осигурява гмуркача, следи за местоположението му непрекъснато и го прибира на борда след като спускането завърши. Определяйки задължение само за осигуряващата лодка разпоредбата освобождава всички останали плавателни съдове от задължението да се съобразяват с буя, което прави това решение не просто е лошо, а вредно и опасно! По-абсурден пример би бил единствено онзи, с който в Закона за движение по пътищата би се въвела забрана за преминаване на червен светофар само за колите на Спешна медицинска помощ!
През миналия сезон Spearfish! организира кампания, включваща отпечатване и разлепване на постери, която имаше за цел да внесе яснота сред водачите на плавателни съдове за спортни и други цели относно това какво е безопасното отстояние. Сходни кампании се организират в почти всички средиземноморски а и в други европейски държави, тъй като броят на инцидентите с свободни гмуркачи и водолази убити след сблъсък с плавателни съдове непрекъснато нараства. Имахме намерение да продължим тази кампания и през сезон 2008 като подобрим нейното качество и се съобразим с вече реални нормативни решения. Подобна разпоредба обезсмисля всички наши усилия.
Ако тази наредба стане реалност ще се даде пълно право на всеки водач на джет, скутер, лодка или друго плавателно средство изобщо да не се съобразява с осигуряващия буй! Опасявам се, че единственият извод, който гмуркаческата общност ще направи е, че за държавата железариите по дъното са по-важни от техния живот.
Предложението на Spearfish!, подкрепено от членовете ни и изразявано нееднократно, бе абсолютно противоположно:
"Чл. 5. (1) При извършване на водолазна дейност от брега или при голямо отдалечаване от осигуряващото плавателно средство, за водолаза се закрепва контролен буй, оцветен в контрастен червен или оранжев цвят, с плавучест не по-малка от 5 kg. Растителното или синтетичното въже, с което се закрепва буя, трябва да е със сечение не по-малко от 6 mm и да има дължина не по-малко от 20% по-голяма от максималната дълбочина на района на плаване на водолаза."
(2) Всички плавателни съдове, включително и тези за спорт, туризъм и развлечение по смисъла на тази наредба, са длъжни да спазват отстояние от контролния буй не по- малко от 200м."
С предложението на Spearfish! за нова ал. 2 се създава задължение за всички плавателни съдове, включително онези, които са най-опасни - джетове, сърфове, моторни скутери и рибарски лодки, да спазват реално отстояние от буя!
Предложението на работната група, да не определя изрично минимално безопасно разстояние, а да оставя на водача на плавателното средство сам да определя това в зависимост от вида на плавателното средство и останалите фактори има своята правна логика. Неговата позитивна страна, е че от водачите се изисква да се съобразяват с реални фактори, а не с нормативно установени минимуми. Следва обаче да се има предвид, че това е правилно само в онези случаи, в които водачът има доказано достатъчни знания и умения. Такъв безспорно е случаят с движението по пътищата. Плавателните средства за отдих и туризъм, са сред най-опасните за живота на гмуркачите, а повечето от тях не изискват специална правоспособност на водача. В тези случаи водачът не познава добре възможностите на плавателното средство и неговото поведение и не може да направи преценка за безопасното разстояние. Затова и считаме, че нормативното определяне на минимално безопасно разстояние наистина създава трудност от експертна гледна точка, но е безусловно необходимо.
В тази връзка бих си позволил да посоча следния пример, който да покаже кое би било минималното безопасно отстояние от гледна точка на водолаза. При плуване по повърхността, когато водолазът е реално уязвим, той влачи след себе си буя на разстояние равно на дължината на въжето, за което е закачен. Ако дълбочината е 30 м., то според изискванията на чл. 5, ал. 1 дължината на въжето на буя е не по-малко от 36м. При по-дълбоки гмуркания въжето се увеличава съответно, което налага минималното безопасното разстояние да бъде най-малко удвоено. Като вземете предвид обаче скоростта, с която се движи един моторен джет или скутер и времето за реакция на неговия водач, 200 метра е оптимално приемливото отстояние, а 150м. - минималното. Считаме, че работната група разполага с необходимите експертни познания, за да бъде това разстояние правилно определено.
Въпреки това, изискването за съобразяване на водача с конкретната обстановка също е необходимо и наистина следва да бъде отразено. Затова предлагаме нова формулировка на ал. 2, която да отрази положителните страни и на двете решения:
"Чл. 5. (1) При извършване на водолазна дейност от брега или при голямо отдалечаване от осигуряващото плавателно средство, за водолаза се закрепва осигуряващ буй, оцветен в контрастен червен или оранжев цвят, с плавучест не по-малка от 5 kg. Растителното или синтетичното въже, с което се закрепва буя, трябва да е със сечение не по-малко от 6 mm и да има дължина не по-малко от 20% по-голяма от максималната дълбочина на района на плаване на водолаза."
(2) Лицето, управляващо плавателно средство, включително такова за спорт, туризъм и развлечение по смисъла на тази наредба, е длъжно да го държи на безопасно разстояние от контролния буй, като се съобразява с вида на плавателното средство и всички останали фактори. В никой случай безопасното разстояние не може да бъде по-малко по-малко от 200м."
Бих искал да припомня, че определянето на минимално отстояние е в съответствие и със световната практика и ще си позволя да посоча само някои позитивни решения. В Съединените щати определянето на минимално разстояние е обект на регулиране от щатското законодателство, което води до вариации в конкретната дистанция. За щата Флорида например то е 300 фута ([link] ). В Италия безопасното разстояние се определя със заповед на Главното командване на пристанищните власти. През март 2003г. с протокол 82/033465 минималното разстояние е увеличено от 50 на 100м., което показва необходимостта от редовно осъвременяване на правните уредби според реалните условия в морето. В момента се обсъжда увеличение на дистанцията от 100м. на 150м.
Най-малко е безопасното разстояние определено в законодателството на Австралия - 50м., като Австралийската федерация по подводни дейности нееднократно алармира, че нормативната уредба е остаряла. ([link] ).
В допълнение към горното, по отношение на текста на чл. 5, ал. 1, бих искал да обърна внимание, че в редица случаи закрепването на буя директно за тялото на гмуркача може да компрометира неговата сигурност - опасност от заплитане и др. В тази връзка съвременните правни уредби позволяват осигуряващия буй да бъде закотвен за дъното. В тези случаи се въвежда задължение за гмуркача да не се отдалечава от него на определено разстояние. Удачно решение е това разстояние да определи като не по-голямо от конкретната дълбочината. Реално това би било и минималното дължина на въжето, ако то би било закрепено за тялото.
В тази връзка в чл. 5 би могла да залегне нова алинея със следния текст:
"В случаите когато обстоятелства от значение за сигурността не позволяват закрепването на контролния буй за водолаза, буят се закотвя или закрепва за дъното по подходящ начин. В тези случай водолазите не могат да се отдалечават от закотвения буй на разстояние по-голямо от съответната дълбочина на мястото, на което е закотвен буят."
Съвременните правни уредби предвиждат също и задължително закрепване на сигнална светлина на буя при нощни спускания. Така в Австралия е възприето тази светлина да бъде видима от не по-малко от 200м., което дава право на представители на местната общност да считат, че именно 200м. а не 50м. е минималното безопасно разстояние. Подходящо решение в тази връзка би била нова алинея със следния текст:
"При извършване на водолазни гмуркания през тъмната част на денонощието за буя следва да бъде закрепван светлинен източник с подходяща мощност, която позволява източникът да бъде видян от разстояние не по-малко от 200м."
Драги Илия,
Ще публикувам на страниците на Spearfish! както предоставения окончателен проект, така и това писмо. Като представител на гмуркаческата общност в работната група, ще те помоля да го направиш достояние и на останалите нейни членове. Моля те също така да припомниш, че практиката на Европейският съд по правата на човека вменява на държавите позитивното задължение да пазят правото на живот. Това е задължение за действие, а не за резултат и означава, че държавата има задължение да осигури правото на живот чрез създаване на подходяща законова и подзаконова нормативна уредба, както и ефективна съдебна система за търсене на отговорност от виновните лица. Това важи за всички области и обществени отношения, в които правото на живот може да бъде застрашено.
Не би трябвало неоправдано кратки срокове за подготовка на нормативния акт или трудности от правно естество при намирането на необходимите решения да пречат за създаването на оптимална правна рамка, която да отразява както обществения така и държавния интерес.
С приятелски поздрав,
Иван Бакърджиев
Администратор
[link]" |
|
Колеги,
Вчера получих по мейла окончателния вариант на Проекта за наредбата. Изпрати ми го Илия Кръстев, който е един от членовете на работната група.
"Здравей Иване,
Изпращам ти последния, окончателен вариант на наредбата на МО. Разискванията относно буя са отразени в параграф 5, алинея 2. Благодаря на всички участници във форума за активната позиция. Поздрави: Илия Кръстев"
--------------------------------------------------------------------
ПРОЕКТ
М И Н И С Т Е Р С Т В О НА О Т Б Р А Н А Т А
МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ
МИНИСТЕРСТВО НА ТРАНСПОРТА
…………………………………………………………………...
н а р е д б а
ЗА РЕДА ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ВОДОЛАЗНА И ДРУГА ПОДВОДНА ДЕЙНОСТ
Раздел I. Общи положения.
Чл. 1. С наредбата се урежда реда за извършване на водолазна и друга подводна дейност в териториалното море, вътрешните морски води и вътрешните водни пътища на Република България.
Чл. 2. (1) Водолазна дейност може да се извършва за водолазни работи, за спорт, туризъм, развлечение или улов на риба и други морски организми и култивиране на морски организми.
(2) Водолазните работи са подводните работи, извършвани с използване на водолазен труд. Те биват:
1. Аварийно-спасителни водолазни работи, които се изпълняват при спасяване на хора във водата и оказване на помощ на кораби, лодки, съдове и летателни средства, търпящи бедствие на море;
2. Корабни водолазни работи, които се извършват за оглед, експертиза, почистване и отстраняване на повреди по подводната част на корпуса на кораба или в наводнени корабни отсеци, оглед на местостоянките и пирсовете;
3. Подводнотехнически водолазни работи, които се изпълняват при обследване, строителство и обслужване на хидротехнически и други подводни съоръжения, оглед и почистване на дъното на акваториите и изваждане на предмети от дъното;
4. Съдоподемни водолазни работи, които се изпълняват при обследване на потънал обект, подготовка и изваждането му на повърхността;
5. Специални водолазни работи, които се изпълняват за търсене, изваждане или унищожаване на боеприпаси и за обезпечаването на научни изследвания и изпитвания;
6. Водолазни работи, които се извършват за улов на риба и други морски организми и култивиране на морски организми, съгласно Закона за рибарството и аквакултурите.
(3) Водолазна дейност за спорт, туризъм и развлечение представлява спускане под вода със съответното водолазно оборудване, престояване под вода, движение (ходене) и плаване (с или без средства за движение под вода) с цел спорт, туризъм и развлечение.
Чл. 3. В териториалното море, вътрешните морски води и вътрешните водни пътища се забранява извършването на водолазна или друга подводна дейност:
1. от плавателни средства за спорт, туризъм и развлечение в нарушение на Наредба № 1/2003 г. за вписване в регистъра на корабите на Република България, издадена от министъра на транспорта;
2. в акваториите на пристанищата, освен водолазните работи по чл. 2, т. 1 – 5;
3. за спорт, туризъм и развлечение в районите, обхващащи системата за движение в морските пространства и вътрешните водни пътища на Република България, котвените стоянки, рейдовете и в обявените в Приложение 1 постоянно действащи полигони за подготовка на водолази на ВМС;
4. за спорт, туризъм и развлечение в районите, обявени за археологически резервати и фотографиране на обявени археологически обекти и такива в процес на проучване в нарушение на Закона за паметниците на културата и музеите;
5. с използване на детектори за откриване на метал или други технически средства за откриване на обекти под грунда или за картографски измервания при извършване на водолазна дейност за спорт, туризъм и развлечение.
Чл. 4. По време на спускане или осигуряване на водолази от плавателни средства, се вдигат предупредителни сигнали:
1. през деня флаг „Алфа” по Международния свод и три фигури - горната и долната – червени шарове, средната – бял ромб;
2. през нощта три светлини - горната и долната – червени, средната бяла.
Чл. 5. (1) При извършване на водолазна дейност от брега или при голямо отдалечаване от осигуряващото плавателно средство, за водолаза се закрепва контролен буй, оцветен в контрастен червен или оранжев цвят, с плавучест не по-малка от 5 kg. Растителното или синтетичното въже, с което се закрепва буя, трябва да е със сечение не по-малко от 6 mm и да има дължина не по-малко от 20% по-голяма от максималната дълбочина на района на плаване на водолаза.
(2) Лицето, управляващо плавателното средство по ал. 1 се задължава да го държи на безопасно разстояние от буя.
Чл. 6. (1) При организиране и провеждане на водолазни спускания ръководителят на водолазната работа определя и назначава дежурен по спускане и дежурен осигурител.
(2) При отдалечаване на водолазната група на повече от 20 м от мястото на спускане, дежурният осигурител трябва да бъде с придружаващ плавателен съд (лодка).
Раздел II. Ред и райони за провеждане на водолазна и подводна дейност.
Чл. 7. При извършване за продължително време в определени райони в териториалното море, вътрешните морски води или във вътрешните водни пътища на подготовка на правоспособни водолази и водолазна дейност за спорт, туризъм и развлечение, ведомствата, учрежденията, организациите, юридическите и физически лица, които я организират, могат съгласувано с компетентните органи на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи и Министерството на транспорта, да искат обявяване на границите им и ограничения в режима на корабоплаване в тях чрез “Известие до мореплавателите”.
Чл. 8. (1) Заявки за водолазни работи по чл. 2, ал. 2 в териториалното море и във вътрешните морски води на Република България се представят в регионалните дирекции “Морска администрация” не по-късно от 24 часа преди началото й. Дежурният навигационен инспектор, получил заявката, оповестява оперативния дежурен на военноморска база Варна и/или Бургас за съответния район.
(2) Заявки за водолазни работи по чл. 2, ал. 2 във вътрешните водни пътища, се представят в регионалните дирекции “Морска администрация” Русе/Лом не по-късно от 24 часа преди началото й. Дежурният навигационен инспектор, получил заявката, оповестява оперативния дежурен на РГС Русе за съответния район.
(3) В заявката се посочва: ръководителя, целта на извършваната водолазна работа, състава на водолазната група, района, времето за работа и взетите мерки за безопасност.
Чл. 9. При необходимост, компетентните органи на Министерството на отбраната могат да забранят извършването на водолазна дейност в отделни участъци на вътрешните морски води или временно да я преустановят в отделни райони на териториалното море. Границите на участъка/района се обявяват в “Известие до мореплавателите”.
Раздел III. Водолазна дейност за изваждане на потънало имущество
Чл. 10. (1) Изваждането на предметите, които са военни имущества, се извършва от компетентните служби на Министерството на отбраната, съгласувано с министъра на транспорта.
(2) Водолазна и друга подводна дейност за изваждане на предмети, тела и други, които са обект на следствени действия, се извършва в присъствието на следствените органи.
Чл. 11. При извършване на водолазна дейност, освен в случаите на специално разрешение от компетентните органи, се забранява изваждане от морското дъно или преместване на паметниците на културата, потънали кораби и защитените природни забележителности, както и на части от тях.
Чл. 12. При извършване на водолазна дейност и откриване на каквито и да било предмети и обекти, представляващи историческа, културна или археологическа ценност:
1. водолазът при възможност записва точните координати или установява по друг начин местонахождението на находката, извършва нейното фотографиране или филмиране;
2. водолазът уведомява най-близкият археологически или исторически музей или Центъра за подводни археологически проучвания в гр. Созопол за местонахождението за находката и предоставя направените фотографски или видео материали.
Раздел IV. Обучение на лица за водолазна и друга подводна дейност
Чл. 13. (1) Обучение на лица за извършване на водолазна или друга подводна дейност за спорт, туризъм или развлечение може да се извършва от физически, юридически лица или организации, по ред и условия, определени в стандартите на международните организации за водолазна и подводна дейност.
(2) Министерството на отбраната, Министерството на държавната политика при бедствия и аварии и Министерството на вътрешните работи могат да провеждат курсове и да дават правоспособност на водолази-инструктори и на водолази за свои нужди, по ред и условия, определени от министъра на отбраната, съответно от министъра на вътрешните работи.
Раздел VI. Контрол
Чл. 14. Контролът по изпълнението на наредбата се осъществява от компетентните органи на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи и Министерство на транспорта.
ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§.1 По смисъла на тази наредба:
1. Друга подводна дейност е подводна дейност, която се извършва от обитаеми или необитаеми подводни апарати с цел заснемане, обследване и работа върху всякакви подводни обекти;
2. Плавателни средства за спорт, туризъм и развлечение са водни колела, академични лодки, кану, каяк, надувни лодки, сърфове, джетове, парасейлинг, хидроделтапланери, както и ветроходните яхти, използвани само за спортни цели, плаващи пристанищни съоръжения, служещи за връзка между кораба и брега, които не са вписани в Регистъра на корабите на Република България, воден от Изпълнителна агенция "Морска администрация".
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§1. Наредбата се приема на основание чл. 27 и чл. 79 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България.
§3. Използването на водолази от състава на Министерство на отбраната, Министерството на държавната политика при бедствия и аварии и на Министерство на вътрешните работи при изпълнение на специфични задачи не е водолазна дейност по смисъла на тази наредба.
§4. Наредбата влиза в сила от деня на публикуването й в Държавен вестник.
МИНИСТЪР НА ОТБРАНАТА: …………………
/……………… /
МИНИСТЪР НА ТРАНСПОРТА: …………………
/……………… /
МИНИСТЪР НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ: …………………
/……………… / |
|
Жорка, стискаме палци!
Живи и здрави да сте!
Дръж ни в течение какво се случва! |
|
Мерси, Гриша!
Стискаме палци! |
|
Вакано, честито и на тебе!
Яворе, почвай да печаташ т-шърти с надпис Апнеа-бавачка... |
|
Благодаря отново, приятели... |
|
Благодаря, колеги, да ви се връща радостта!
Явка, аз със себе си експериментирам всякак, ама с детето не знам дали ще мога... Ще взема да я пратя при теб на обучение.. |
|
Най-новият член на родната гмуркаческата общност се регистрира успешно на 22.02.08г.
Казва се Лора и има перфектните за performance freediving мерки от 51 см. и малко повече три и половина кила...
Айде, тате, сега последното вдишване да е по-дълбоко и никакъв packing!
|
|
Performance Freediving пък препоръчват на първо място Немо за курсовете си...
Ами сега!?
Грешник, ще ти пиша ЛС |
|
Ще пусна нова тема... |
|
Нови Продукти
Цена: 196.00 Лв.
Spearfishing
|