Разглеждане на всички мнения на boysa
|
Поздравления за улова и благодаря, за съвета! Ще пробвам още веднъж. Тук разликата беше с девисила, бялото вино и олиото. Лимон си имаше. Горчивината може да е дошла от девисила или спукан жлъчен мехур. По принцип честя рибата още докато я хвана. Помня, че когато чистих тази на брега ми направи впечатление, но не обърнах внимание. При нас са още редки и няма да се намесвам грубо ще опитам пак една. |
|
Две редки за мен риби. Приготвени по една е съща рецепта. Лабридата не ми допадна много на вкус, но скалната риба на вкус беше нещо между лаврак и врана. |
|
@stukata: Благодаря! Винаги най-точното определение! От днес започвам да го наричам Корeйски костур. Клиповете на Кремея са едни от любимите на приятел от Каварна. |
|
Здравейте! Честита Нова Година! По вода да Ви върви и много щастливи дни в морето!
От няколко години тези скални риби се хващат в района на Каварна. Не знам точно какъв вид са. Щуката най- точно може да определи вида на рибите и има най-големи познания в областта. Преди две години около Нова година познати хванаха на въдица в Каварна около 200гр. риба. След справка с чичко камера на телефон излезе нещо като скален групер. От познати рибари също почнаха да се появяват подобни риби, Определено обитава вранските места скални дупки близо до пясъчна градинка. Понякога зависва над градинката тръгва да се изнизва и се обръща да погледне какво става. Друг път идва направо пред стрелата. Не са наплашени. Лесни са за отстрел, но после е по-трудно. Много силна риба сравнение с размера и е трудно дори да се остави на буя с вълни все се притесняваш от шиповете. Определено повече я има на север и е вероятно и от там да идва. Храни се с дребни риби и ракообразни атерина граца и астахос. Най-вкусна ми е прясната риба.
Последният сниман пеленгас ми е 2019г. Миналата година приятел е видял на север. Пак по времето, когато има ягоди. |
|
@Iskam na more: На север от Калиакра не съм влизал от 04.09. Имаше платерини в брега. В Понеделник бях на Зеленка и Калиакра. По една вранка от двете места. Платерини имаше на Зеленка, но не съм стрелял. Сафрида също го нямаше много, но пък беше едър. Вярно, че ги няма така враните, но и аз не им разбирам много. Вчера на Ной имаше накакви платерини на рифа но стояха горе сватбуваха или мигрираха. |
|
Първото лавраче за сезона |
|
@Iskam na more: Поздравления! Страхотен улов.
Паламудите по дъното ли се движеха или на различни дълбочини? |
|
Водата е много топла и последните дни направо свалям неопрена на буя и гмуркам без неопрен. Платерини има много във Варна и Каварна, рядко ги стрелям, но исках да проверя реакцията им към светлината на тялото. За два часа студ не усетих. Само зареждането на харпуна не е много ок. |
|
@Алекс: В София също има доста колеги. Те най точно ще могат да те ориентират какво да си вземеш, за другото море аз нямам опит. Потърси в сайта контакти или пиши на други места и групи все ще се намири кой да те упъти |
|
Здравей, Алекс! Харпунът, който си избрал е добъро и хубаво оръжие, който и да избереш ще става за риболов. Както казват опитните няма универсален харпун а харпун за определени видови риба. Щом си още в началото на хобито първо пиши от къде си и помоли накой колега на близо да те ориентира в изборите. За Гърция нямам почти никакъв опит и 90% от времето там съм с 90 ка. Останалото 75 ца. Късият ми е за октоподи и дупки а 90 за всичко останало. За моят опит в подводният риболов за Гърция са ми били достатъчни. Една 90 или 100 ца ще са ти достатъчни в началото. Плавниците да са дълги харпунджийски. Погледни и тук в сайта има. Неопрен за Гърция не по дебел от 5мм. дори за в момента 3мм или къс сърфиски. Общо взето 1000 лв може и да ти стигнат да се оборудваш, но може и само за харпун или плавници да не ти стигнат. Аз не разбирам от подводен риболов и има хора с много богат опит. Последно време рядко пишат тук. Не се сърди, че не отговарят има много подобни теми във форума. Съветвам те да намериш колега, който да те насочи в началото след време сам ще разбереш какво ти трябва за твоя начин на практикуване на хобито. Позрави и много щастливи моменти в голямото синьо. |
|
Поздравления за слуката и презентацията! |
|
Тази година също се срещат. Явно повечето са американски.
На тези до 2 кг. В стомаха има скариди и влакнесто водорасли. На по големите атерини, граци. Доста често се срещат и паразити в стомаха, може би от това, че живеят и в по сладка вода. Месото на първите е по интензивно наситено явно от храната. Всички имат изразен хайвер, колкото цигара на по-големите колкото запалка. При температура над 19 по често са по дъното в по студената вода. Срещат се почти през целият ден в облачно време. Когато е слънчево рано сутрин, по обяд и над вечер . Варна, Кранево, Каварна, Русалска. Има и една от фейса около Бургас и една около Батуми. |
|
Тази година пъстървиге са повече. Кефалите 2бр. |
|
Поздравления за слуката отново! Неопрена е доста добър и топъл. Явно съм се заблодил по колана моя е доста натоварен. За плавниците се надямав до края на сезона да реша какви да са. Успешен сезон и наравни! |
|
@Lefi: Поздравления за слуката! Кото гледам тежестите май си с 5мм. колко градуса беше водата. Плавниците също като гледам, ги ползваш доста. Кажи как се държат аз още нямам карбонови и се замислям. |
|
Щом цъфне кестена пред офиса и кефалите вече са във Варна
|
|
Синагрида
Следващите дни пак търсихме хубави места и направихме хубави излети. Умората взе да се натрупва и въпреки почти целодневното стоене във водата апнеята ми не се подобряваше много. Предните години почти след всяко ходене в Гърция усещането за дълбочини и дори апнеята се подобряваше. Просто организма свикваше с дълбочината. Сега не ми се получаваха така нещата. След време разбрах, че е било от преумората.
Бяхме на залива, който на който гмуркахме в първият ден. Иван беше останал в Базата и искаше да си почине за сутрешното гмуркане. При него умората е и по-голяма, ние с Иво гмуркаме през целият сезон а при него нещата са много по различни. Въпреки това на няколко пъти го бърках с Иво. Така добре се беше прикрил и толкова апнея има, че чак при излизането по движенията го разпознавах, че е той.
Влизането беше от пясъчен плаж. Малко след първото борунче имаше една скала малко по вдадена в пясъка. Там се въртяха и повече рибки. Отново дълбочината не ми беше много комфортна. Продължихме до следващият борун. Там се позадържахме повече. Аз както обикновено по в брега а Иво в дълбокото. След няколкото гмуркания потърсих буя на Иво видях го в дълбокото. Застанах на същата дължина и пак направих няколко гмуркания. Буят стоеше на едно място а не виждах Иво. Много често когато гмуркаме заедно Аз правя по две гмуркания а той още не е излязъл. Да но тук си е и по дълбоко. Имаше и лека вълна и доста течение. Отидох до буя му и застанах на него. Пак не го виждах. Малко се притесних. Постоях още малко. Реших да му издърпам буя до по плиткото и така като не го види ще дойде. Пробвах да се гмурна да освободя котвата, но тя беше застанала в една цепнатина. Дълбочината беше постижима за мен, но след вторият опит да я освободя се отказах. Тако поне ще го пази от лодки ако има. Излязох на брега свалих плавниците и се покатерих на скалите. След малко видях Иво да се гмурка на 20м.от буя. Спрях да се притеснявам и отидох да се гмуркам в брега. Спрях да мисля за рибите и само ги наблюдавах. Оставих буя до едни скали в подножието на които имаше над 10м. дълбочина. Реших да тренирам апнея. Първо исках да си изчистя мислите и да се насладя на картините. В плиткото имаше много събрани атеринки, красива гледка и докато си помисля, че преди, когато съм виждал такива в брега съм срещал и лаврак в някоя цепнатина. Взех да се оглеждам и една малка синагрида се появи и отпраши на вътре в дълбокото. Последвах я с поглед. Там където има дребни има и едри. Движех се бавно в сянката на скалите. Бях си успокоил пулса. Въпреки това видях как синагридата повлече или изплаши и други рибки по брега и изчаках докато се успокоят и започнат да се връщат. Слънцето беше леко зад гърба ми, имаше леко течение успоредно на брега и лека вълна. Все неща които после си ги отбелязах. Както се бях успокоил реших започна да тренирам апнея. Целта ми беше минута на 10м. дълбочина. Първото гмуркане го направих в основата на скалите появиха се доста рибки повечето от които спарови, но усещаха че не съм заплаха. Видях и как от дълбокото дойде и малката синагрида. Тя също мина близо и не показа, че се страхува. Изплувах бавно и застанах пак близо до скалата. Докато раздишвах вече още повече любопитки започнаха да не се плашат и да се приближават. Второто и третото гмуркане бяха почти подобни с тази разлика, че повечето риби се бяха убедили, че не съм заплаха за тях. Бях достигнал до онова състояние където вече просто се усеща, че тялото е релаксирано и сме се слели със средата. Направих следващото гмуркане малко по в дълбокото. Пикирах плавно и легнах на границата на скалите а пред мен имаше водорасли морска трева и пясъчна градинка. Скрих се зад една туфа водорасли. Погледнах часовника 11.3м. Малката синагрида пак се появи и докато си помисля, че там където има дребни има и едри, една по-голяма се появи от другата страна на пясъчното поле. Беше доста далеч за изстрел а и аз въобще не си и помислих, че ще дойде просто се наслаждавах че я виждам и си продължавах да си правя апнеите. Как рибата измина разстоянието не знам. В един момент беше пред харпуна, който дори бях забравил, че държа. Просто леко повдигнах стрелата и стрелях. Последва такова движение, което не бях виждал. Само видях балончета и как рибата отпрашва в дълбокото, чак не разбрах какво се случи и дали съм я уцелил добре. Макарата ми не е много добра и даже е за смяна, Нямам повече от 20м. въже. Механизма за затягане хич го няма. Рибата си разви цялата макара и последва спиране на дърпането. Явно не съм я уцелил добре и се скъса. Странно, но почти не се ядосах аз нали си правя апнеи. Дръжката на макарата също я няма и я навивам на ръка. Вече не стрелям много пъти на излет по 2-3 пъти и не ми пречи. Така бавно започнах да навивам въжето. Никакво дърпане или потрепване, което също ме караше да мисля, че рибата е заминала и съвсем малко надежда ми беше останала. Почти бях навил въжето на макарата и линията остана права. Дъното под мен беше почти цялото с морска трева. Погледнах часовника. Бяха минали 5.55 минути след изплуването. Казах си на 6 минута тръгвам на долу. Пуснах се по въжето и точно виждам стрелата и до нея една голяма опашка. Успях да хвана опашката с дясната ръка и оная ми като тръгна да се мята. Не можах да хвана рибата хубаво за главата а и не виждах къде е уцелена. С два пръста на лявата ръка хванах челюста на рибата и не можах да пъхна пръстите под хрилете. Така и изплувах притискайки рибата към гърдите. Когато наближих скалите стрелата се закачи по камъните. Не помня как я освободих без да пускам рибата. Доплувах до брега и направо легнах върху рибата. Извадих ножа и се опитах да я умъртвя. Чак когато го направих нададох радостен вик. Адреналинът от момента в който бях хванал опашката на синагридата се беше покачил до нива, които ни карат да се сещаме с радост за момента през годините.
Излязох на скалите и може би 10 мин. стоях и си почивах. Това ми беше първата голяма риба в това море. Вярно, че за хората с опит не е толкова голяма, но за мен си беше постижение и много вълнение.
Опитах се да анализирам ситуацията и да запомня кое как съм го направил. Сетих се за клиповете на Добри и как да оценяваме цялостната картина на ситуацията. Знам, че съм имал голям късмет да срещна такава риба. Късмет и да я взема с харпуна. Късмет и с макарата и мястото на което легна. Въпрос на усещане и подреждане на нещата.„
Условията са били подходящи и е имало риби в района. Не съм изплашил дребните риби и те не са подплашили едрите. Легнал съм без напрежение и съм бил добре прикрит и тих да привлека любопитство. За да дойде близо до харпуна. Имал съм късмет рибата да реши да се скрие във водораслите. Това си го спомням се беше случило и с Иво когато взе един лаврак, той също се беше скрил в тревата. Добре, че ми стигна макарата.
Усет да я уцеля добре и да я взема.
Малко след това дойде и Иво. Разказах за случката. Той направи няколко гмуркания в района и взе една хубава риба. Излязохме въодушевени и заредени с приятни емоции.
Следобедното гмуркане го направихме на друго място. Иван беше отпочинал и се гмуркаше много по добре. Без да ме забелязва се гмурках след него и излизах преди него въпреки, че се опитвах да правя дълги апнеи. Определено почивката си оказва влияние и явно трябва да се разредят гмурканията или да се прави или сутрешно или следобедно гмуркане. Все още не сме се нагмуркали и гледаме да използваме по голямата част от деня за хобито.
Поглед на цялата ситуация както казва Добри е много важен. Бях в плиткото да се оглеждам за октоподи и Иван също беше наблизо. Някакви платеринки се завъртяха по едни скали и реших да ги наблюдавам какво правят. Чоплеха по камъните и леко се движеха напред. Видях как след тях се насочваха и по дребни рибки да се огледат по какво са чоплели платерините. Едно малко зъбарче също дойде да се огледа в суматохата. Е пак си помислих за това, че там където има малки има и големи. На шкарпа имаше една скала, която стоеше малко по на високо от останалите и се различаваше от околните. Платерините се завъртаха около нея, но се появиха още забарчета. Дори след няколко гмуркания направо си бяха в боя. Почаках , за някоя по-голяма но не дойде. Отидох до плиткото и казах на Иван за зъбарчетата и платерините. След малко той се отправи в дълбокото. Чух изстрел. Каза, че стрелял по платерините. След това направихме още няколко гмуркания в района, но зъбарчетата не се виждаха. На излизане намерихме октоподи явно над вечер повече се показват. Преди да се приберем се насладихме на приказни залези.
|
|
Поздравления, за слуката, споделянето и успешен сезон! |
|
Гърция 2023
Тази година Иво и пак организира едно ходене до Гърция. Избра мястото и организира спането, проучи района разпита познати подготви колата и всички подробности. Аз бях като куфар само си събрах багажа и в уреченият ден потеглихме. Иван идваше от Благоевград и пристигна малко преди нас на уреченото място. Първо се настанихме в един къмпинг и после потърсихме близко място за гмуркане. Не познавахме района и си избрахме такова от картата на телефона. Беше малък нос вдаден не много на вътре. Във водата се виждаха пръснати скали и пясъчни места. Настроението е голямо преди първото гмуркане. Иво изважда нещата от колата обличаме неопрените и се отправяме към водата.
Този сезон исках да се науча повече да проверявам къде се намират и как се крият октоподите. Иван има много по-голям опит с тях и все ми казва да проверявам там където има черупки от раци красиви мидички и нещо които да се различава от дъното. Мястото на което гмуркахме беше разнообразно плитки разчупени скали и около тях пясъчни места. Първото октоподче, което намерих се беше прикрило близо до границата на скалата и пясъка. Издаде го перката която го гледаше интересно. Постоях малко да ги погледам. Явно съм го притеснил по някакъв начин и той се опита да се скрие по добре. Малко след като го взех Иво дойде към мен и също намери един хубав октопод. Скалата не беше много твърда и стрелата му се беше заклещила. Наложи се да вземем ретрактора на Иван да освободим стрелата. В дупката в която беше октопода имаше една гопа която явно е била хваната от октопода. След това потърсихме още някоя рибка за вечеря. Вечерта в къмпинга Мария ни приготви част от улова и всички почнахме да мечтаем за новите приключения.
На следващата сутрин се отправихме към ферибота. На пристанището видяхме най-много риби от цялото ни приключение. Имаше много кефали, зъбари, лавраци заргани или баракуди и дори един голям октопод на метър вода. Интересно беше, че имаше и много миди по буната. Явно при завихрянето на водата от ферибота. Много дребни скаридки, червейчета и живинки, които се крият между мидите се отделяха от укритията си и ставаха лесна плячка за рибите.
Когато се качихме на Ферибота от високо също наблюдавахме танца на рибите.
Пътувахме около час и половина и през целият път ни следваха чайки които също използваха ферибота за пътуване.
След като се настанихме в къщата за гости се отправихме към морето. Избрахме един много голям залив и решихме да опитаме скалите в лявата страна. Високите скали под ъгъл се срещаха с водата и под същият ъгъл продължаваха към дъното. Рибите се държаха на разстояние от брега и повечето бяха дребни сафриди и монахини. Наличието на толкова дребни риби предполагаше и някоя по-голяма рибка. Иван още в самото начало както обикновено беше намерил октопод. Аз се заиграх по едни останки от малка лодка. Иво беше напред а Мария беше намерила една пътека по скалите, беше дошла края на скелите и хвърляше въдица с чепаре. Постоях да погледам как някоя от рибите се опитват да налапат куките и след това се отправих на вътре с идеята да открия някаква скала. Преплувах доста разстояние но под мен само водорасли морска трева. Водата е много бистра и виждам дъното. По едно време сред водораслите нещо проблесва. Помислих, че е воблер. Гмурнах се с цел да го взема. Колкото повече се приближавах толкова повече воблера се уголемяваше докато не се приближих на няколко метра и видях, че това не е воблер а кутийка от бира. Жалко, че превръщаме морето в кофа, но пък това ми показа и едно октоподче, което си беше харесало шаренийката. Беше много малко и го оставих. Само си запазих случката. Видях буя на Иво да се връща и се отпавих към брега. Иво очаквал да го следваме и след като не ни е видял се върнал да види какво става. Не е очаквал да съм на вътре и затова не ми е виждал буя. Иво беше взел някоя друга риба и вечерята беше осигурена от него. Може би това, че бяхме точно по обяд не беше добре и големите риби се държаха по в дълбокото. Имаше доста дребни риби, но нищо по запомнящо се.
Отправихме се към един залив с пръснат камък и скали. Там потърсихме октоподи и намерихме няколко. Вече малко преди да залези слънцето почнаха да се появяват и платерини и по някоя по интересна риба.
Следващите дни до колкото ни позволи времето се опитахме да опознаем острова. Времето не беше много подходящо да проверяваме където искахме, но винаги намирахме закътано местенце. След два три дни обиколихме доста заливчета и си набелязахме местата на които ни харесваше повече. Въпреки това пак проверявахме и по някое ново място. Програмата беше ставане рано кафе после на море. По обяд се прибираме малко почивка и след обяд пак на море. Вечерта Мария ни приготвя улова и правим разбор на деня.
На повечето места често бях в плиткото. Исках да се науча да виждам октоподите. По спецялно местата на които обикновено се крият. При една обиколка на плитко място с пръснати почти обли камъни и пясъчни места минах над едни и същи камъни няколко пъти октоподи не видях. Малко се забавих да наблюдавам едни платерини, които стояха в една дупка и исках да ги изследвам без да ги стрелям. На връщане пак минах през същите камъни и видях октопод. След като го взех и докато го слагам на кукана видях още един. След минута и още един. Спрях и запомних мястото и по скоро вида на камъните. Ясно си личеше как са придърпвали по малки камъчета и са запушвали дупките в които се крият. През следващите дни дори успях да намеря дупки в почти равни полета от камъни. Когато видях различен цвят на камъчета по дъното. Мушнах стрелата и камъчетата се размърдаха. След това доста често проверявах и рядко имаше слука.
Още едно интересно откритие на октопод направих една сутрин още в началото на гмуркането. Малко преди да влезем на мястото имаше рибарска лодка. Може и да е нощувала на това място или да е дошла рано сутринта. Малко се забавих с влизането, че стрелата беше много крива от стреляне на октоподи. Иван ми помогна да я изправи. Във водата влезнах там където беше корабчето. Бистротата беше голяма и се виждаше как на дъното има две бели петна. Не бяха воблери. Приличаха на мокри кърпи. Белите кърпи ми бяха привлекли погледа, но не само на мен. Видях един октопод, които също се беше загледал в тях. Явно нещо го подплаших и той се покачи на един камък. От повърхността го наблюдавах как се опитва да застане от противоположната страна така, че да не ме види. Аз пък правех кръгове на повърхността докато октопода не реши да се скрие. После пак малко го наблюдавах как се опитва да прикрие входа. За съжаление не толкова успешно колкото му се искаше.
На същото място имах и няколко интересни срещи с барбуни. Бяха налягали по дъното и не знам защо ми приличаха на кебапчета. Бяха точно преди шкарпа на едно пясъчно място между водораслите морска трева. Няколко пъти пропуснах когато ги стрелях от горе докато не започнах да стрелям под ъгъл и имах един два успеха. Барбуните бяха доста големи. Дори в Черно море съм стрелял по по-малки платерини преди години. Барбуните бяха и по на дълбоко. При едно гмуркане за тях видях и една доста рзлична риба пак близо до шкарпа. Така и така вече излизахме реших да си пробвам късмета. От Явор знам, че са много тачени за вкусовите си качества. Беше доста по голяма от платерините и не беше трудна за отстрел. Трудното е след това да се обработи, че има много шипове. Е аз нали излизах и направо си я оставих скорпената на стрелата. Морето ме беше дарило с две различни риби, които до сега не бях срещал с такива размери. Дори беше запазило още един дар. Една морска костенурка се гмуркаше и ловуваше също като нас разглеждаше цепнатините между камъните на шкарпа. Иво беше взел едно много хубаво тунаки и още доста рибки. Ванката също имаше богат улов и всички бяхме много доволни. Вечерта беше много интересно с почистването на рибата. Сложих едни по дебели ръкавици и започна борбата. Трябва да потърся как се обработват подобни риби.
|
|
Нови Продукти
Цена: 63.00 Лв.
Spearfishing
|
1:59:47 - 
0:14:37 - 
13:08:56 - 
13:09:02 - 
Вид Риба
Рекорди
Риболовни Зони
Рецепти
Потребители
Връзки
