Този сайт използва бисквити - Повече Информация. Приемам
Активни Потребители: 6 Гости: 15
Активни регистрирани потребители
0:11:01 - Yandex [Bot] [0]
Тема
0:10:27 - Tbot [Bot] [3]
Downloading file
595:31:10 - Google [Bot] [38768]
Снимка
5:42:30 - Semrush [Bot] [1124]
Коментари на потребител
52:41:29 - Ahrefs [Bot] [8991]
Начална страница
1:45:38 - Bing [Bot] [41]
Тема
Активни анонимни потребители
0:00:13 [0]
Начална страница
0:05:54 [0]
Начална страница
0:10:18 [0]
Тема
0:11:17 [0]
Мнения на потребител
0:13:55 [0]
Теми на потребител
0:01:26 [0]
Статии
0:00:13 [0]
Downloading file
0:09:41 [5]
Тема
0:06:28 [0]
Коментари на потребител
0:07:10 [0]
Чат
0:03:59 [0]
Мнения на потребител
0:00:00 [0]
Мнения на потребител
0:14:35 [0]
Потребителски профил
0:05:54 [0]
Downloading file
0:03:14 [0]
Галерия
Отиди на Стр.:
Общо мнения: 303 Стр. 1 от 16 1 2 3 Следващ »
Харпунджийски истории Отговори: 479
Видяна: 261,348
Последно мнение от: boysa
за 17 Февруари 2020 - 11:09
от Петър за Неделя, 07 Ноември 2004 - 09:342 ... 22 23 24
Покажи
17 Фев 2020 - 11:09
от boysa
Ден втори Торони


Това беше за мен и най красивият ден с много и най различни емоции. Иво стана пръв както го правеше всеки ден, вдига дружината, натоварваме багажа и потегляме. Някъде по пътя Иво прави снимки на изгряващото слънце. Малко след това спираме за обща такава
След три часа сме в Торони. Правим кратка разходка за разузнаване вземаме нещата и се отправяме към морето. Морето е равно, слънцето още не се е вдигнало високо и сянката от височините зад нас пада във водата, като образува една граница на светлината. Слънцето ще е зад нас и ще се крием по-добре. От пътуването ми е малко замаяно, но водата бързо оправя всичко. В началото ще съм в плиткото с Ванката после ще видим. Тук вече е много по-различно от мястото на което бяхме вчера. Толкова е бистро и има такава голяма видимост сякаш светлината никога няма да се изгуби в подводната шир. Брегът е каменист, дъното в началото е покрито с морска трева. В далечината се вижда риба, която е по-голяма от останалите. Плувам тихо и раздишвам. Гмуркам и лягам. Прилича на ципура, направи едно две движения ляво дясно и после тръгна на вътре. Изчаквам. Рибата прави един полукръг и се опитва да ме обиколи от далече. Нямам повече време да я чакам. Заргани се движат по повърхността не са много голям пасаж. Продължавам да се движа на границата морска трева и каменото дъно. Дребни рибки се движат в пасажи в плиткото приличат по поведение на платерините, но са по-сплескани и имат жълти ивици дали са Белотки незнам но ги наричам така. Стигам до първото борунче. Риба пак която оприличих на ципурка премина по пътека в тревата. Пътеката преминаваше пред борунчето а там имаше две скали и между тях хубаво място за прикриване. Ванката е близо до мен. Видях че се заигра по скалите и явно е хванал октопод. Виждам го закачен за буят му. Режа парче от пипалото и го поставям на главата на харпуна. Дори толкова малко още вендузите му се задържат. Надявам се така да привлека някоя по-интересна рибка. Раздишвам на една скала зад мястото което си избрах. Една Перка идва застава пред стрелата и гледа с интерес. Спаритата също се заинтересоваха. Първо са малко недоверчиви, но после проявяват любопитство. Гмуркам и се придвижвам към мястото. Лек съм има и таралежи. Излизам и слагам още една тежест. Пак съм в началото. От ляво идва една интересна риба, но е доста малка. Прилича на заргана, но е по кръгла и няма такава човка. Баракудка е. Не се плаши много и минава пред стрелата. Малка е ще изчакам други. Гмуркам между двете скали. Онази ципурка май нещо пак обикаля, но е много подозрителна не мога да я изчакам. Примамката трая около 10 минути после явно паметта на мускулите свърши и видях как една Перка остана доволна а друга я последва. Пак взех малко примамка от Ванката. Той си се справя доста добре в плиткото и вече почва да прави и засади. Леко е лек, свива доста колената, но знам, че за няколко дни техниката му ще стане много добра и рибите ще го допускат много по-близо.
Иво е в дълбокото и след няколко гмуркания между скалите се отправям към него. Преди това свалям жилетката и я оставям на буя. Него също го оставям в плиткото ще съм до Иво а неговият си се вижда. Плувам към Иво по повърхността се виждат дребни рибки. Черни са и си плуват в синхрон. Не се плашат а дори по някакъв начин си търсят защита. Виждал съм ги много по клиповете, Юлиян ми беше писал, че са монахини. Много добре показвали, когото идвала хубава риба те първи я усещали. Малко по-навътре пак близо до повърхността виждам други рибки тях ги познавам има ги и при нас пасажи сафриди, но тук таме между тях се забелязват и други малко по-сплеснати синкави и с едно черно петно-смариди. При такова разнообразие трябва да има и по-интересни риби. Обаждам се на Иво. Гмуркаме и се наблюдаваме Тук си е доста бистро Дълбоко не е чак толкова много но все пак не гмуркам на такива дълбочини, че и да правя засади. Раздишвам, но усещам, че леко съм тежък не мога напълно да се отпусна. Проверявам крайниците, дишам бавно и почти заспивам, последното ми вдишване е бавно, пълня корема после гърдите продължавам към раменете и главата. Правя китово салто прибирам харпуна няколко маха и пикирам към мястото което си избирам. От дясно има скала от ляво морска трева. Видимостта е огромна. Морското синьо примамва и опиянява. Знам че не е хубаво много да се мисли, но няма как ума да не иска да запечата тези картини. Никога преди не съм виждал такава синева. Броя си въпреки че и това не трябва да го правя, но си ми е за защита в далечината се показват сивкави силуети. Много са далеко. Няма да мога да ги изчакам. Отласквам се от дъното и поемам на горе. В последните метри оставям неопрена да ме изтегли. Излизам на повърхността и поемам въздух. Иво дори е успял да ме снима. Каза 1.20 мин. Я тя апнеята дошла. За мен това е добре още не съм достигнал момента да правя много апнея, не полагам и достатъчно усилия, но явно и намаляването до 3 цигари на ден върши работа. Знам и че не е тук мястото да правя апнея така, че ще си броя до 40 в дълбокото ще имам и още в запас, но само ако си заслужава.
Най красивото гмуркане, което ми остави най-ярко впечатление за цялото време в което бяхме в Гърция го направи Иво. Двамата гмуркаме на пързалка. Единият раздишва и наблюдава, другият е долу. Така и спокойствието е по-голямо. Беше някъде около обяд. Облаци не се виждаха. Морето си беше все така спокойно. Водата прозрачна. Под повърхността се движеха от черните рибки. Иво се гмурна рибките се пръснаха той мина през тях и те отново запълниха пространството над него. Иво пикира и залегна. Слънцето пускаше своите слънчеви лъчи, които пронизваха водата и сенките от пречупването на светлината им играеше по дъното. Неопренът на Иво се сливаше с дъното, само надписа на плавниците показваше направлението в което е тялото. Знам, че има много апнея и вече не се притеснявам когато не излиза а този път дори и го виждах. Аз бях на повърхността на няколко метра от мястото на което той се гмурна. В един момент цялата картина се раздвижи. Пасажът от черни риби трепна и в предната част се разтвори. Видях как Иво изпъва ръка повежда и стреля. Видях как едно сребристо петно проблесна няколко метра пред него. След което Иво започна да изплува. Наблюдавах го. Той си излезе над водата а зад него на въжето на харпуна имаше риба, което изглеждаше голяма. Дадох му и моя харпун ако прецени да стреля още веднъж. Това беше първата хубава риба, което е стрелял и да сме сигурни, че ще я вземем. Малко съжалявам, че нямах камера да го заснема. Иво беше предложил да вземе от приятел за мен, но аз отказах. Не исках да се притеснявам за чуждо оборудване а и не съм свикнал с камера. Радвам се, че Иво е успял да направи клип на случката, вечерта го гледахме с удоволствие и се радвахме на хубавата Ричола.

Направихме още час гмуркане. И тръгнахме да се връщаме. На връщане на забелязах, че на повечето места от които минахме рибите са същите и на връщате. Ципурките и едно мърмори, което бях видял преди това пак си бяха по същите места. Излязохме споделихме впечатления и се отправихме към следващата цел.
Порто Корфу е много красив залив от двете страни е обграден с високи хълмове, които се спускат на места отвесно в морето. От другата страна е селото с пристанището и едно малко езерце. Между езерото и морето има пясъчна коса и малко земя. Там бяха паркирали няколко Кемпера. Наместихме се между тях и се насладихме на гледката. Направихме няколко снимки за спомен хапнахме по един сандвич и възстановихме течностите. След кратка почивка се отправихме към водата. Тук малко изненада. На няколко метра от брега дъното рязко се спуска на долу. И дори при тази добра видимост дъното не се виждаше. Минахме от лявата страна и почнахме да се гмуркаме близо до брега. Много дребни рибки бяха наврени на няколко метра от брега, явно по-на вътре има хищник. Дори го видях зад една скала мина на средна дълбочина един лаврак. Първият които видях. Казах и на Иво и Ванката, че в района има лаврак. Няколко гмуркания след това нищо не видях. Продължих напред. Жилетката я свалих и я закачих на буя. Да но така много трудно го дърпах, че не го и бях надул добре. Явно имаше и някакво течение. Иво се беше покатерил на една скала. Покатерих се и аз и Ванката и той дойде. Починахме малко и подновихме гмуркането. Близо до тази скала видях и друг вид риба. Раздишах в сянката на скалата и се гмурнах. Дъното се спуска надолу до една козирка. В козирката имаше цепка така че пикирах преди това и бавно се придвижих напред. Появи се риба която синееше не беше голяма, но за моите очи си беше. Бях със харпуна на Иво 100ца. Два ластика с долна контра. На мушка ми е, дори сведох поглед. Синеещата риба се спря. Дали да стрелям или да изчакам още малко имам въздух. Рибата усети колебанието ми и се обърна бързо. Вече не съм на 100% сигурен че ще я уцеля и виждах, че изпускам момента. Стрелях. Изстрелът е почти вертикално стрелата мина покрай рибата и продължи поне още една дължина. Не бях стрелял преди това с този харпун и не му познавах боя. Рибата е била достатъчно близо за успешен изстрел. Съжалих и дори до последният ден в Гърция този пропуск леко ми горчеше. Бях видял една от желаните риби беше ми дошла на добра дистанция но я пропуснах. След това на няколко пъти се опитах да стрелям по дребни спарита да усетя боя. На другият ден разбрах и още една грешка която съм направил и за което не съм подготвен. Не съм зареждал толкова дълъг харпун и техниката ми куца. Правих го с усилие. С лявата ръка придърпвам хващам с дясната опъвам рязко и зареждам. Иво е една глава над мен а ръцете му са колкото моите две. Ластиците не са му проблем. Дали съм настинал или от това усилие, но на другият ден бях схванат в лявата плешка. Още няколко опита на същото място не видях подобна риба.
Продължих напред до една пещера стори ми се тъмна имаше едно спари което ставаше за стреляне, но прецених че този харпун със сигурност ще нацеля и скалата та си отказах и започнах да наблюдавам как ще се изплъзне рибата. Направи задължителното дасно ляво после се опита да ме обиколи от дясно и се върна. Пак дясно ляво и вече на скорост си се изнесе от дясно. Уплаших рибето и продължих напред. Марко след това брега правеше лек завой направих няколко гмуркания и тръгнах да се връщам. Отидох при буя и проверих за синеещата риба но не я намерих. Откачех котвата и заплувах към мястото на което бях видял лаврака. Иво се появи попитах къде е Ванката и той каза, че е излязъл. Погледнахме около колата се виждаше човек, но беше далеко да го оприличим. Аз не го бях видял. Огледах се назад и там не се виждаше. Направихме с Иво няколко гмуркания около скалата. Нямаше нещо запомнящо се. Малко по напред имаше един рибар с въдица. Оказа се българин попитах дали е минал гмуркач с буй. Отговори че не е видял. Стъпих на един камък и се обърнах пак назад . Тогава видях буя на Ванката. Извиках на Иво. Завързах мой буй за неговия и тръгнах към Ванката. Срещнахме се и решихме да плуваме направо към брега. Взех буя от него и продължихме. Стрелях по някакви риби, които се опитаха да ни пресекат пътя но пропуснах. Излязохме доволни и много впечатлени от синята бездна. Аз и от синята риба.
Плана за днес беше три места оставаше Варвуру. Трябваше да обиколим ръкава от другата страна и да се доближим до базата. По пътя на няколко места спирахме за снимки и хубави гледки. Видяхме и в далечината една ферма за риба, както и доста интересни места за гмуркане. Наближавайки целта взехме да се оглеждаме за място за гмуркане. Тук спираме, там питаме на картата се вижда че има път, но се оказва, че има и бариера. Във Ворвуру спираме точно където излизат лодките обясниха ни, че не можем да гмуркаме там. След като и на други места не можем да намерим а и бяхме вече много изморени пък и ни остават около два часа път до базата решаваме да не гмуркаме трети път.
Прибрахме се към 20ч. взехме от магазина, които го държеше руснак майонеза, горчица и други неща. Вечерта си направихме гала вечеря. Печена Ричолка на скара овкусена със сос от горчица, чесън, лимон и зехтин. Варен октопод запечен със розмарин и чесън, салатка от рапани по рецепта на Мимето и платеринки печени във фурна. Беше много вкусно пихме и по една мастика, бира вино поговорихме за дълбините правихме планове да станем рано и да гмуркаме на Тасос на другия ден.

IMG-54c08cade9580bdf2857e9bad3587eb7-V.jpg
(233 Kb) Не е сваляно



20190930_131305.jpg
(4,476 Kb) Не е сваляно

20190930_131417.jpg
(2,371 Kb) Не е сваляно

IMG-6828b8fd963cfb7c0b72dce2b2830208-V.jpg
(238 Kb) Не е сваляно

IMG-1f30ee69e764e44e4102de7df20c818c-V.jpg
(227 Kb) Не е сваляно

IMG-2bd80d915b5e8ffee866ade908df3c4d-V.jpg
(215 Kb) Не е сваляно
-Файл-

IMG-629c69aeb08ee46064626680f9b30ea0-V.jpg
(241 Kb) Не е сваляно

IMG-f114af957d9590dae3911944fb3e2df4-V.jpg
(234 Kb) Не е сваляно
-Файл-

IMG-8095c66451db3984e4b058abeeb328e2-V.jpg
(219 Kb) Не е сваляно
Покажи
17 Фев 2020 - 10:58
от boysa
@M.Kovachev: Благодаря,колега! Удоволствието е и за мен, така намирам нови приятели а след време ми е по-лесно по кое време.
@Angel73: Благодаря! Когато чукнеш на снимките има и дата.
Покажи
14 Фев 2020 - 09:37
от boysa
Честит празник на всички лозари и винари!


Като гледам на този ден за първи път съм се осмелил да пиша във форума. Това ми е още един празник и още веднъж благодаря на всички, които сте оставили знанията си за тези от нас, които започваме да си топим не само краката в морето.









На следващата сутрин станахме рано и потеглихме. Спряхме да заредим в Гоце Делчев и после още едно спиране за вкусни домати. Следващата спирка беше на ГПП Илинден и преминахме в Гърция. Някъде преди обяд пристигнахме до главната база Неа Карвали. Паркирахме точно до малко пристанище на което бяха завързани лодки. Времето беше слънчево и доста топло направо си беше лято. Морето беше гладко като езеро и слънчевите лъчи си играеха по повърхността му.


Къщата в която бяхме, беше точно пред пристана. Казва се вила Анатоли а Анатоли ми беше подарил първият неопренов костюм с вендуза без дори да ме познава това ако не е знак. Кума на Ванката наема къщата и благодарение на него ние я имахме на разположение. Разтоварихме багажа, малко си починахме от пътя. Направихме кратка разходка по буната. Там където спират лодките водата изглеждаше доста мътна направо черна, но това ще е било че там няма много течения. Видяхме и един гмуркач в плиткото. Дори беше стрелял по нещо и май беше заклещил стрелата. По късно разбрахме по какво е било. Беше точно по обяд та се надявахме да влезнем малко по-късно. Голямо удобство се оказа и близостта до морето. Обличаме неопрените в банята. Аз съм с най-тънкия от всички, които нося пък ако ми стане студено винаги мога да се върна да се преоблека.

Решихме да влезем от буната там където видяхме колегата. Сложихме чорапите и бавно влезнахме във водата. Беше доста плитко пясъчно дъно. Водата изглеждаше бистра. Пожелаваме си наслука обуваме плавниците, слагаме маските и се намокряме. Първото докосване трябваше да е специално Всичко е много по различно, когато се докоснеш до водата. Те е доста по-солена от колкото е при нас и това го усещаме още с първата глътка въздух от шнорхела солената вода се процежда по устата и рецепторите за солено ни докладват промяната. Доста пари и на очите ако се случи да влезе вода от маската, но това са приятни моменти, които ни напомнят, че сме на приключение. Уж си е море но различно. Морските обитатели тук са много и много различни. Морските таралежи са първите с които разбираме че не трябва да се ръкуваме а и дори да доближаваме на нашето приключение. Морските звезди са красиви и не са така бодливи, но също не са много подвижни. Виждат се дори и рапани, но най ме учудиха мидите. Това си е откритие не очаквах да ги видя тук. Рибите са много предимно от вида спарови, но има и доста други. Виждам дори малка зарганка и хич не мисля да я стрелям. Едно малко по-голямо спари се задава, но много бързо се врътна и замина. Друг вид риба, което не се плаши така е Перката или Буканерата, много е любопитна и ни стана пръв приятел. Аз я наричах морски костур и чак когато се прибрах в България разбрах, че името и е било друго. Та ако някъде срещнете да съм писал за морски костур това си е Перката. Те имат много интересна окраска с една синя вълнообразна ивица, която явно пречупва светлината и помага в маскировката. Разбрах, че съм лек още от началото и сложих още една тежест. Първите няколко гмуркания не бяха това което очаквах. Беше доста мътно и вчерашното гмуркате на Емине ми беше много по красиво. Мидите в началото ме зарадваха, като си мислех, че ще ги видя и в дълбокото, но там ги нямаше. Бяха само по края. Не намерих и някакъв риф или нещо подобно. Започнах да се оглеждам по дребните обитатели с надеждата те да ми дадат някакви отговори. Повечето са спарови, коя с раета, коя с точка или без, коя с издължена муцуна коя с тъпа всичките се щъкат и се правят на любопиткиq но са си много хитри.

Иво беше тръгнал на ляво. Там имаше някакъв риф, който дори се виждаше от терасата ни. Ванката беше по-в залива а аз от пред. Пробвах и малко на вътре, но мътната вода ме отказа. Останах си на плитко. Нещо и апнеята ми я нямаше от предния ден, къде беше отишла незнам. Мястото ми напомняше много за Каварна не знам по каква причина но така си го почувствах. Исках да проверя едно борунче, което си бях набелязал. Видях, че Иво нещо се отказа от рифа и идва към мен. Не видял нищо интересно и на него му се сторило мътно. Ванката и той ни последва. Малко по малко започнахме да се придвижваме на запад. Терена малко се промени, но още си беше мътно отидох почти в самия бряг там си имаше и миди. Както съм си открил че там където има миди има и риби започнах да търся подходящи места за прикриване. При едно от заляганията забелязах някаква странна риба или по скоро някакво подобие на риба, като сянка мина над дъното и се скри зад един камък. Почаках я да се покаже но не я видях и в края на апнеята си придвижих малко напред. Тогава нещо помръдна до камъка зад който се беше скрила. Не е било риба а друг вид морски обитател-октопод. От Ники знам, че в морето се лови това което има а не което ни се иска. Огледах камъка и видях как една издатина от него хич не е издатина а октопод. Не ги познавам как се държат, та затова реших да стрелям. Свалих единият ластик, като се стараех да не изгубя октопода от поглед. Гмурнах и стрелях. Сякаш стрелата се заклещи, но пак съм грешил. Не е било това а октопода си е хванал стрела. Опитах се да я издърпам не я пуска. Дръпнах малко по-силно и октопода излезе от дупката, като още продължаваше да не пуска стрелата. Последва малка борба, като няколко от пипалата се увиха около дясната ми ръката та се наложи да ги от отстраня така че да остане на стрелата. После се нави и около ластиците. Дори след като го отстраних видях как вендузите му са останали отпечатани на ластика. Взех кукана и се опитах да го нанижа. После Ванката ми показа как се почиства качулката. Намерихме и още някои друг осмокрак, но като щяло не ни хареса много мястото или по-скоро това че беше доста мътно както при нас. Видяхме доста различни риби и морето ни дари с част от неговите дарове Излязохме и пак направо от морето в банята. Вечерта на разбора се разбрахме да станем рано и да пътуваме до Торони.

20190929_105852.jpg
(3,602 Kb) 1 свалено

IMG-4bbbdf3f908f39b73b6ce622b909279b-V.jpg
(232 Kb) Не е сваляно

20190929_112825.jpg
(3,179 Kb) Не е сваляно

20190929_121314.jpg
(6,328 Kb) Не е сваляно

20190929_224853.jpg
(3,764 Kb) 1 свалено
Покажи
14 Фев 2020 - 09:27
от boysa
@gmurec73: Вярно много хубаво беше приключението. Разказа тепърва започва. Знам какво е да си далеко от морето и то да те тегли към него. Намери колега близо до теб и се организирайте.Така и удоволствието ще е по голямо. Другите морета са ви по-близо. За нашето също има варианти за по-дълго приключение.
Покажи
11 Фев 2020 - 12:13
от boysa
Здравейте! Отново мина време от хубавото приключение с приятели по Гръцките води и дет се казва доста вода изтече от тогава та е вече време да напиша няколко реда.
Иска ми са да не пропусна нито един момент и малко се опасявам да не досаждам с много подробности за подготовката а повече да разкажа за преживяванията под вода, но винаги времето на суша ни се струва много повече и минава по-бавно от времето прекарано под водата. Сякаш всека една частица от нас поглъща от времето и то лети толкова бързо. Излезли вече на брега и прибрали се у дома разбираме и колко много сме получили от морските ширини.
Първо да благодаря на Иво и Ванката! Направихте така, че една мечта да се сбъдне. Споделихте удоволствието от гмуркането и да има какво са се разказва вечер край масата. Благодаря и на семействата ни, че ни отпуснаха тази възможност. Вярно докато ние се забавлявахме с гмуркане за тях останаха всички делнични задължения. Вече опознали местата ще сме по-добре подготвени да ги посетим семейно.
Та да започнем право с подготовката. Иво беше главният ръководител на проекта. Първо започна почти като на шега, после малко по-малко нещата почнаха да се нареждат. Аз почти нищо не свърших от време на време преглаждах стари теми по форумите за места и съвети. Преглеждах прогнози за времето и сравнявах със старите сезони. Иво беше направил план. Той както винаги е добре организиран. Посъветва се с приятел, които беше гмуркал скоро в Гърция, набеляза точки за гмуркане, запозна ни с разрешените видове риби и техните размери, събираше всякаква информация и ни я пращаше. Беше се погрижил за колата, за навигации програми и други подобни неща. Едновременно с това водеше и кореспонденция с Ванката и синхронизираше нещата. За оборудването Иво каза от всичко по 2, но аз нали си се знам дори имаше и неща по 3.
Седмици преди да тръгнем вече имах и одобрена отпуска, но още нямах подготвен харпун. 90ката, която мислех да е основна и смених ластиците. Да но явно от доста време не съм го правил и при първият излет за проба нещата не се случваха както трябва. По-късият ластик на няколко пъти излиза без да съм произвел изстрел. И накрая дори излезе бронзовата сфера.Дали тетивата е нова и по-дебела, не ми се изпилява засечката, да пусна по-дълга тетива, дори си мислех да си взема накрайник, че така да легне ластика по-добре. Следващата проба още по трагична. Ластика се скъса. Явно съм наранил бронзовата сфера. Почистих с пила и шкурка, че имаше някакво ръбче по нея.Проверих но нямаше в магазините до офиса. Не ми си поръчва по интернет. И се върнах на топчест възел показан от Вальо. Следващата проба същият проблем късият ластик излиза. Добре, че има много магазини до офиса. Обиколих ми то май само един останал по-зареден като за нас. Взех нови ластици сини 16 ки. Много меки ми си сториха та реших да пробвам. Последната седмица дори се наложи и два пъти да се прибера до Каварна по задачи.
Две вечери преди да тръгнем стоях до 2ч. вечерта да стъкмявам харпун и приготвям багаж. Сложих малко по-дълга тетива и малко протрих с нея по засечката. Направих и проба беше на сухо не можах да го пробвам в морето. Подреждах багажи писах списъци трих махах слагах та накрая почти бях готов.
Събота. Разбрахме се с Иво да тръгнем рано сутринта. Маршрута е Варна Благоевград. Ванката е от Благоевград. Вечерта ще преспим при него и в неделя пътуваме. Иво, както обикновено има план. Ще направим едно гмуркане на Емине и после ще продължим. За целта подрежда багажа така, че да ни е под ръка оборудването.
Емине ни посрещна с кристална вода погледната от високо. Оставаше да проверим как е в действителност. Пътеката си я знаех че е стръмна, но не се бях подготвил с чехли. От сапунката се хлъзгаха доста та реших да карам бос. Точно в началото да изпитам волята. Първо стъпвах доста плахо, но после се отпуснах. Пътеката минава през ниски храсти –драка а те имат доста бодли. На няколко пъти успях да ги избегна на няколко да ги настъпя леко. Слизането си е изпитание и се подпирах с харпуна. Долу на брега видяхме, че има доста изразен сулан и вълните се разбиваха в кръглите камъни. Не познаваме доста добре мястото и се огледахме за по-добро влизане. Там кратък разбор и сме във водата. В брега беше мътно и доста клатеше. Аз умишлено не сложих много тежести. Сега не беше време да гмуркам на плитко. Данчо ни беше каза, че за Гърция ще ни трябва +една тежест от обикновено. Та затова избрах да гмуркам в дълбокото и след като направих няколко подготвителни гмуркания в плиткото се отправих на вътре.Там водата беше повече от бистра. Рядко съм виждал толкова бистра вода в нашето море. Каква по добра възможност да погмуркам. Обикновено Иво е в дълбокото а аз на плитко. Този ден беше различно. Морето ме привличаше да влезна още малко и още малко. В един момент дори оставих буя и продължих без него право напред. Лодки не минаваха въпреки, че се виждаха в далечината. Водата беше приказна видях няколко пасажи заргани точно под повърхността. Я да се опитам да пострелям по тях да видя как се държи харпуна. Държи се само дето аз не го държа. Първо съм повече от лек и не мога да се потопя на повърхността, това ме прави и отпуснат и не държа здраво харпуна та ми се наложи да усетя леко круше. Харпуна с две 16 рита. Не много но си рита, ще му сложа тежест или май се му свикна така. Втори опит като се държи здраво дръжката си е добре. Заргана не уцелих но поне пострелях а и ластиците се държаха добре. Насладих се още малко на гледките, огледах се и тук таме . Направих няколко гмуркания като падна доле си броя до 20 после до 30-40 и после си излизам. Имам още въздух. Бях намалил и цигарите та видимо се усещаше подобрение. Върнах се към буя. Бях го оставил при една интересна скала. Общо взето тук дъното е на хребети та зад всеки хребет може да се очаква нещо интересно. Точно с тези мисли се гмуркам и пикирам от дясно мяркам движещо се кълбо, не е кълбо коте е, не е и коте кво ли е? Няма опашка направо си е Софийски калкан. До сега имам една взета подобна риба на Ной и то дойде направо срещу мен. Беше почти от упор и при самозащита, после се катерих като коза по тетраподите и накрая прекратих риболова. Сега първо около минута се гледахме без да ми мине мисъл да стрелям. После нещо какво ми мина праз главата да стрелям. Рибата по някакъв начин разбра намерението ми и като си плуваше спокойно си тръгна де се изнизва. Последвах я и тя продължи да набира скорост пък аз да изоставям. Дори бързите ми плавници не успяват да я стигна. Изплувах и я последвах от повърхността. Така направих още две гмуркания в преследване. Може би трябваше да забавя и да я оставя да легне. Рибата вече разбира, че трябва да се спасява и се скри зад едни скали. Потърсих наоколо още две гмуркания и си отказах. Тръгнах да се връщам при буя. Точно преди да достигна до него гледам силует на дъното. Като размер е подобен дори ми се струва така легнал на дъното по-дребна от предната. А и ясно си виждам опашката. Решавам че се стрелям. Целих се между очите и някъде там улучих. Не изпитах никаква тръпка от улова и сигурно повече няма да стрелям по подобни риби. От страх от шипа, че съм чел толкова истории а и страх лозе пази закачих харпуна на буя и оставих така рибата на стрелата. Никак не се гордея с постъпката си. Предпочитам да умъртвя рибата и да я изчистя още докато я хвана. Тази ме гледаше с огромните си очи и от време на време повдигаше хрилните капаци знак, че още е жива. Опитах да и помогна с ножа направих едно две пробождания, но рибата започна да се мята и аз отново я оставих. Без харпун започнах да правя гмуркания и апнеи. След малко видях че хрилните капаци вече не се отварят и я закачих на буя, като преди това отрязах или по-скоро одялках опашката. Такова приключение повече не ми трябва. Иво мина да ме види и каза че след малко ще тръгваме. Минах и по плиткото. Платеринките си бяха там, но ме виждаха от далеко. Използвах тактиката на изчакване от другата страна. След като ме видят и си тръгнат лягам малко по-в страни и те идват срещу мен още по-любопитно. Около голямата скала видях и първият хубав пасаж платерини но и те ме видяха тактиката не проработи. Иво вече почти излизаше дадох газ на плавницити и се отправих към брега. Последва изкачване с пълно бойно и пак добре че Иво е планинар и тези байри хич не му се опират. Последва пътуване в приказки и така неусетно по тъмно пристигнахме в Благоевград. Ванката ни посрещна топло със студена ракия вкусна салата и вечеря. Разказахме си малко истории и си легнахме.

IMG-df02603c322270d999b50987f42e0cc8-V.jpg
Да си с тениска на която пише Калиакра и да гмуркаш на Емине
(231 Kb) 7 свалено



20190928_112854.jpg
(5,455 Kb) 3 свалено
Сезон 2019 Отговори: 128
Видяна: 33,013
Последно мнение от: Sand
за 14 Януари 2020 - 00:20
от vanka12 за Вторник, 12 Февруари 2019 - 21:032 ... 5 6 7
Покажи
14 Окт 2019 - 09:24
от boysa
Благодаря и на Ники за всичките години на подкрепа!
Покажи
11 Окт 2019 - 09:48
от boysa
Благодарности и на Вальо и Явор. Неопрена още носи наслади, пак го натопихме по Гръцките морета и явно е запазил част от силата. Вярно ,че си имаше доза късмет и малко опит.
Покажи
09 Окт 2019 - 12:19
от boysa
Здравейте!
Миналата седмица тримата с Иво и Ванката посетихме Гърция. Бях гмуркал преди това само веднъж на Неа Парамос, но тогава бяхме на зимуване в Банско.
Сега беше различно. Времето беше повече от добро. В морето почти нямаше вълни и видимостта беше изключителна. Насладихме се на гледки. Отпихме солена вода. Бодяхме се по таралежи. научихме къде живеят октоподите, видяхме много и различни видове риби, морски твари и си изкарахме чудесно. Благодаря момчета за приятелството!

Kаква е тази риба? Отговори: 150
Видяна: 114,352
Последно мнение от: Sand
за 07 Октомври 2019 - 14:07
от scuba за Вторник, 28 Юли 2009 - 15:412 ... 6 7 8
Покажи
07 Окт 2019 - 13:21
от boysa

20191005_102004.jpg
(3,032 Kb) 30 свалено


Здравейте, порових се да проверя каква точно е тази риба

На едно място пишеше, че е Dentax maroccans- има малко черно петно в основата на гръдната перка.

[link] подобна снимка има и тук
Сезон 2019 Отговори: 128
Видяна: 33,013
Последно мнение от: Sand
за 14 Януари 2020 - 00:20
от vanka12 за Вторник, 12 Февруари 2019 - 21:032 ... 5 6 7
Покажи
25 Сеп 2019 - 09:32
от boysa
@GID: Благодаря и аз обичам да се гмуркам на плитко там е и по интересно. В района на Каварна е плитко и доста често мътно. Рядко идват колеги да гмуркат предпочитат на север от Калиакра. На мен ми е най удобно и спокойно. Същото е и на Зеленка. В събота на Шабла имаше много заргани дори няколко пъти стрелях по тях. Бях лек, но влизах и да прострелям харпуна. Смених ластиците и още не съм свикнал на стрелбата. Не можах и да заредя 2 14ки. Първата все излизаше от засечката на стрелата. Дори когато успях да наредя двата ластика първия сам излезе след около минута.

Да сменя тетивата сега е 1,8
Да изтъня ластика.
Да сменя бронзовата сфера с топчест възел или да и сложа пластмасова такава.
Да запиля засечката.
Само време да остане, че не съм от бързите и сръчни.
Поздрави и продължавай да споделяш!
Покажи
24 Сеп 2019 - 16:19
от boysa
Голяма стрелба е паднала. Сигурно е било и плитко, че много тежест има на колана. Тук на север рибите са по редки. Не само платерините, но и сафрида и той не е така много. Може да се дължи и на ветровете. Приятели рапанджии не бяха влизали повече от 45 дни. Аз с едно кефалче се отчетох на 22ри.
Покажи
10 Сеп 2019 - 10:24
от boysa
@FI6IFI6: От предния ден. Вярно доста мътно. Имаше и доста медузи-ризостоми. При изплуване блъснах една голяма с рамо. Парят дори през неопрена. Рибки си имаше доволно. Морето е почнало да си облича есенната дрешка. По дъното се образуват налепи от водорасли или гъби. Много мъртви раци. Преди години по ми правиха впечатление дали е нормално или и там е някаква болест. Нямаше толкова много дребни рибки както преди се събираха около буя. Хубавото е че на повечето места виждам миди по камъните. Е може е да не останат до зимата, но все пак е по- добре от предни години.
Покажи
09 Сеп 2019 - 13:22
от boysa

20190908_195502.jpg
(5,041 Kb) 42 свалено

На север е доста мътно, но има рибки по тихите места. Голяма част от изстрелите бяха каубойски.
Съвместни излети 29.07.2019 - 03.08.2019 в/около Варна Отговори: 3
Видяна: 370
Последно мнение от: valdim
за 24 Юли 2019 - 12:41
от valdim за Вторник, 23 Юли 2019 - 19:57
Покажи
24 Юли 2019 - 09:49
от boysa
Здравей! Може да се организира,да направим едно гмуркане, но ще е късно след 18ч.
Места около Варна Отговори: 12
Видяна: 1,559
Последно мнение от: koliong
за 23 Юни 2019 - 18:47
от Vasil 84 за Вторник, 11 Юни 2019 - 16:05
Покажи
18 Юни 2019 - 11:03
от boysa
Така беше и на север. Видях колегите от Русе на Тюленово. Те също казаха, че тази седмица е доста мътно, Дунав се дигнал с 5 м. и всичката тази мътилка дошла от там при този вятър. Време за гмуркане винаги ще има и по-натам. Преди влизах и на доста мътна вода, но сега предпочитам да пропусна и да свърша някоя друга задача или да се обадя на приятел.
Покажи
14 Юни 2019 - 13:13
от boysa
Във Варна водата последната седмица се стопли доста. Миналата седмица влизах със седмица и на места беше студено, тази с петица ми беше топло. Водата е и доста мътна. Прецени добре къде и кога ще гмуркаш. Направи си и добър разчет на времето. Пътя до София не е малко. Прегледай прогнозата за да избереш подходящо място ако е валяло или ще вали. Местата вече ти ги написаха. Когато се прибереш пиши как е било или какво си видял. Успех и наравни!
Сезон 2019 Отговори: 128
Видяна: 33,013
Последно мнение от: Sand
за 14 Януари 2020 - 00:20
от vanka12 за Вторник, 12 Февруари 2019 - 21:032 ... 5 6 7
Покажи
10 Юни 2019 - 17:32
от boysa
Между Дуранкулак и Крапец е мястото. В кофата с рибата също имаше ягоди почерпих колегите. Плодовете не са случайно на снимката. Така след време ми напомнят по кое време.
Покажи
10 Юни 2019 - 10:17
от boysa
Поздравления за слуката! Водата се стопли и рибите почват да се хранят.
Събота след като заваля, приключих по-рано със задачите и към 17ч. Бях на море.
Доста на север от състезателите. В района на един от клубовете по подводен риболов.

Море тава, водата 20С на дъното 15С измерена от колеги гмуркачи с бутилки. Платерини много. При движението си дори намират време да похапнат. Кефалите на групи по 15- 20 риби. Зарганите са вече тук. Първа стрелба по тях. Пропуснах както и доста от другите риби. След коригиране на позицията и мисленето три поредни. В 19.30 време за снимка.
Покажи
29 Май 2019 - 09:25
от boysa
Не знам колко е вярно, но приятел ми каза, че били много силни риби и дори успявали да се измъкнат от мрежите или ги късали с хрилните капаци. Също така повечето пъти се хващали по двойки. Формата на главата е по остра от кефалите поне това забелязах. Доста риби преминаха границата щом са стигнали до там още повече ще се размножат.
Покажи
27 Май 2019 - 10:32
от boysa

20190524_200320.jpg
(2,832 Kb) 64 свалено

20190524_201712.jpg
(1,941 Kb) 67 свалено

20190525_213049.jpg
(2,830 Kb) 67 свалено

20190524_202241.jpg
(1,944 Kb) 58 свалено


Първи пеленгас. Рибите бяха тръгнали на манифестация. Водата беше доста студена и сравнително много по-бистра от тази около Варна. Морето почти равно с течение от север.
Общо мнения: 303 Стр. 1 от 16 1 2 3 Следващ »
Нови Продукти
Epsealon shaft Sandvik Mini Shark Pins 7mm

Цена: 0.00 Лв.
Spearfishing