Този сайт използва бисквити - Повече Информация. Приемам
Активни Потребители: 9 Гости: 59
Активни регистрирани потребители
67:52:47 - Semrush [Bot] [29637]
Тема
0:36:21 - Djony [20]
Тема
0:27:25 - Yandex [Bot] [2]
Статии
12:54:06 - Bing [Bot] [1803]
Тема
0:23:17 - Tbot [Bot] [4]
Снимка
0:10:46 - MSN [Bot] [1]
Видове
10:21:11 - Google [Bot] [157]
Тема
0:16:58 - boysa [4]
Начална страница
33:32:08 - Ahrefs [Bot] [7260]
Тема
Активни анонимни потребители
0:00:37 [1]
Начална страница
0:11:29 [0]
Тема
0:11:34 [0]
Тема
0:15:16 [6]
Начална страница
0:07:59 [0]
Начална страница
0:12:49 [0]
Тема
0:07:21 [0]
Снимка
0:14:34 [0]
Начална страница
0:07:54 [0]
Потребителски профил
0:08:36 [0]
Статии
0:07:55 [0]
Регистрация
0:07:56 [0]
Регистрация
0:06:54 [0]
Тема
0:03:47 [2]
Начална страница
0:06:18 [0]
Статии
0:11:47 [0]
Тема
0:11:57 [0]
Тема
0:09:49 [0]
Тема
0:12:23 [0]
Тема
0:10:16 [0]
Тема
0:02:42 [0]
Тема
0:14:29 [0]
Тема
0:00:00 [0]
Мнения на потребител
0:07:44 [0]
Тема
0:00:44 [0]
Регистрация
0:02:06 [0]
Регистрация
0:01:27 [0]
Тема
0:01:35 [0]
Тема
0:14:50 [0]
Галерия
0:02:16 [0]
Тема
0:01:28 [0]
Новина
0:14:03 [0]
Тема
0:00:39 [0]
Тема
0:12:42 [0]
Потребителски профил
0:01:56 [2]
Начална страница
0:02:04 [0]
Регистрация
0:12:49 [0]
Видове
0:13:12 [0]
Тема
0:03:05 [0]
Тема
0:09:03 [0]
Тема
0:07:53 [2]
Регистрация
0:07:39 [0]
Тема
0:01:05 [0]
Тема
0:14:41 [0]
Регистрация
0:06:08 [0]
Тема
0:14:36 [0]
Регистрация
0:01:48 [0]
Тема
0:00:43 [0]
Регистрация
0:06:28 [0]
Потребителски профил
0:07:30 [0]
Потребителски профил
0:00:13 [0]
Тема
0:13:23 [0]
Тема
0:08:10 [0]
Тема
0:04:02 [0]
Начална страница
0:15:15 [2]
Начална страница
0:13:40 [0]
Тема
0:03:57 [1]
Тема
0:09:28 [0]
Тема
0:02:36 [1]
Начална страница
Отиди на Стр.:
Общо мнения: 313 Стр. 1 от 16 1 2 3 Следващ »
Харпунджийски истории Отговори: 492
Видяна: 267,795
Последно мнение от: boysa
за 24 Март 2020 - 14:49
от Петър за Неделя, 07 Ноември 2004 - 09:342 ... 23 24 25
Покажи
24 Мар 2020 - 14:49
от boysa
@Wishbone: Аз Благодаря! Благодаря, че поддържате място, където където можем да споделяме. Тук има страшно много информация и винаги откривам нови и нови неща.
Мина доста време преди да се престраша да пиша тук а и на други места. В началото не познавах много от колегите. Четях и се радвах на разказите и споделените истории на всички. Опитвах се да се уча от тях, както и да препрочитам старите теми. Така открих и все още го правя много съвети. Разбрах, че удовлетворението от разказите е и за мен, мисля че Ватуса го беше писал това, а и Ники ми го подсказа. Благодарение на Ники успях да науча много. Поднеси ми цялостна философия от улова до отношението ни към морето и хората. Анатоли без да ме познава ми подари неопрен. Разбрах, че има хора, които по една и друга възможност нямат допир с морето. Това е още нещо, което ме кара да го правя.
Вече познавам доста колеги. Така мога и да се оглеждам по оборудването им. Миналата година дори посетих три първенства в Несебър, Каварна и Шабла. В Несебър бяхме на състезание на дъщерята и имаше пролука да се огледам. Благодарение на бате Жоро и Иван успях на няколко пъти да погледам и колегите в Каварна и благодарение на Митко в Шабла. Така мога да се огледам по-добре а и да видя разлики и да послушам за подвизи.
Благодарение на хората, които споделят успях да науча и много нови неща свързани и с биологията на рибите, начина им на поведение и техниките за риболов.
Знам и че не гмуркам добре и се старая да описвам случките. Така получавам съвети, които после изпробвам .Открих много нови приятели. Най-хубавото нещо от споделените неща са приятелствата. Когато мога гмуркам и с колеги, които тепърва започват. Не мога да обяснявам добре та да ме извинят ако някога им се е сторило, че не съм им споделил всичко.
Това беше първото ни приключение в друга държава, първото потапяне в друго море. С Иво и Ванката ни събра хобито и познанството прерасна в приятелство. Благодаря, ви момчета още веднъж! Накарахте ме да мечтая.
Покажи
24 Мар 2020 - 10:52
от boysa
Ден последен
Преди да тръгнем правим последно влизане. Така и така ще пътуваме цял ден поне да погмуркаме за последно в Гърция. Вече не се бавим в търсене на място. Знаем къде да ги търсим. Днес е и почивен ден. Има доста рибари по буната. Гмуркам в началото на камъните. Виждам едно лавраче да се оглежда по дребните риби. Погледахме се малко, не се плаши, знае че няма да го стрелям. Намерих и една примамка за октопод. Оловна тежест и от другата страна пластмасова примамка на рак или скарида. Видях един рибар с октоподиера. Явно си беше закачил такъма. Отидох при него и му подадох примамката. Той ми показа напред, че е закачил. Откачих такъма му така ще има и резерва. Пък и моето мото че рибари и гмуркачи трябва да си помагат. Там където се гмуркахме спря и лодка с колеги. Единият почна да си облича неопрена малко след това се преместиха и започнаха да гмуркат на рифа.
Влизам малко по на вътре. Зад една скала се подава синеещата риба опитва се да ме обиколи, но в един момент тръгва към мен. Пак съм със 75цата и рибата вече ми е в обсега стрелям и синеещата риба е постигната. Някак почувствах удовлетворението. Толкова дни се срещахме и чак сега на тръгване имах възможност и приех дара от морето. Вярно не е голяма и трофейна, но за мен постижението е да имаш цел и да я постигнеш. Имах и късмет да се срещнем.

20191005_102004.jpg
(3,032 Kb) 6 свалено

Закачам я на буя и продължавам. Идват още две синеещи риби. Чак толкова късмет не съм виждал. Пред мен има скала ако стрелям със сигурност ще я уцеля. Докато си избера една от двете риби накрая стрелях между тях и уцелих скалата. След това видях в една цепнатина и врана после и още една дънна риба пак доста малка. Та морето беше решило за накрая да ми покаже още повече красоти и с това да ни призове някога пак да се върнем.
Благодаря на Иво и Ванката, че направихте всичко това възможно. Няма по-голямо богатство от това да намериш приятели а когато имате и споделено хоби връзката става още по-голяма. Лошите моменти минават бързо и отминават щом има кои да ти помогне а Хубавите моменти са много повече и споделянето им носи по-голяма наслада.

20191002_131959.jpg
(5,536 Kb) 5 свалено

20190929_112825.jpg
(3,179 Kb) 6 свалено
Покажи
20 Мар 2020 - 11:33
от boysa
Ден пети- лавраци


Преглеждайки прогнозите предния ден даваха около Кавала да вали много от обяд до към над вечер. Голямото корабче вече не е пред къщата а е преместено на буната. Явно морето ще се разваля, те хората си познават морето. Затова решихме да проверим какво има първо около нас и след това към първия ръкав там го даваха да е малко по-добре.


20191005_073248.jpg
(3,960 Kb) 8 свалено

с гмурканията. Малко по в страни след две три гмуркания легнал между Използвахме екстрата облечи се в къщи и се отправихме към морето. Пак съм със 75 цата като и знам възможностите. Седмица преди Гърция в България с нея взех кефалче в бистра за нашите условия вода. Неопренът е подарък от Вальо, като за този ми каза, че е от Явор. Плавниците са много удобни и са най-бързите, които съм имал. Нямам тежести на краката, че едната я изгубих и само от тях не съм взел по две.
Още с влизането проверявам дупката с октопода, който си хареса оловото на буя от вчера. Още си е там. Този път му помогнах да излезе и да дойде с нас. Времето беше променено. Облаците се бяха надвесили и въпреки, че беше сутрин си приличаше да е над вечер. Морето беше леко накъдрено а под водата обстановката променена. Мирните риби ако въобще тук има такива, сякаш се държаха различно от предните дни. Нещо не се стряскаха така. Видях и доста монахини. Предните пъти сякаш нямаше толкова. Платеринки също видях. Нещо в поведението им ми напомни за случката с лаврака от тайния плаж. Сега последвах интуицията. Гмурнах и се прикрих зад една скала, която беше доста дълга и се показваше на метър над дъното в предният скалата слизаше на няколко метра по-надолу. Монахините все така си зависват. Не е бистро и на мен не ми пречи, дори ми помага. Ние рядко се гмуркаме в бистра вода и сме си свикнали в мътното. От дясно идва силует монахините се отдалечават. Изчаквам. Притихвам. Май ми трябва още една тежест. Силуета приближава. Лаврак. Нещо го подплашва. Дали съм аз. Стоя и не мърдам. Не е изплашен много значи е любопитен. Внимателно изплувам и се отдалечавам леко към брега. Вземам една тежест от буя и му пускам тежестта на дъното. Раздишвам. Гмуркам и по дъното се придвижвам до скалата. Този път лаврака е по-любопитен и застава пред стрелата. Целта е голяма и ми е в обсега. Стрелям и улучвам. Не знам защо но адреналинът ми не се вдига. Сякаш съм улучил платерина. Малко по.различно обаче се оказа хващането. Лаврака има доста големи шипове на гръбната перка и в спомените ми от лаврака, който хванах на ръще ми останаха, че ми беше пуснал малко кръв и проби лодката. Хванах стрелата придърпах въжето и се опитах да го прегърна. Вярно ме набоде, но пък аз очаквах това и успях да го хвана здраво. Отидох до буя и го закачих на кукана. Извиках момчетата да им кажа, че има лавраци. С помощта на ножа го почистих. Беше гладен и с вътрешностите почнах да храня дребните рибки. Те не отказаха безплатния обяд. Една от рибите, с които имах желание да запозная стрелата вече е на кукана. Мястото на гмуркане ми е ясно. Продължавам два камъка пред мен скала виждам, че се задава друг вид, с който искам да се запознаем. Синкавата рибка. Пак идва от дясно. Минава далеко. Надявам се да се върне. Пак отдясно идва и лаврак застава добре пред стрелата.
-Махни се от там не искам да те стрелям чакам друга риба. Този хич не чете мисли ами се обръща и от другата страна. Ба… ма……. Какво ми става само до преди малко щях да се радвам на такова предлагане а сега се сърдя и не харесвам. Синята риба така и не се появи. Изплувам чудейки се как така прескачам нива. Нали първо трябваше да не стреляме по попчета, после по платерини пък сега и по лавраци ли да не стрелям. Ако още веднъж ми мине ще стрелям. Май още искам от това ниво. След няколко гмуркания познатата картина. Минава синкавата риба доста пред боя и след нея лаврака доста по-близо. Този път предварително съм решил какво да правя и не чакам да се обърне от другата страна. Отново точен изстрел. Този път също не се вълнувам. Оценявам, че това са ми първите два лаврака, но дори и при някои платерини адреналинът е по-голям. Дали това, че нямаше така голяма борба и гонене след изстрел. Рибите просто искаха да се скрият в някоя цепка и лягаха на дъното. И втората риба я направих другарка на първата. Когато я почиствах забелязах в стомаха една малка сплескана рибка с големина на цаца, но не беше някакво спари. Дадох втори обяд на дребните уж мирни риби. Продължих да търся още интересни риби, но вече не ги срещах. Беше минало и доста времето беше все така облачно. Излязохме и си направихме малко снимки.


-Файл-

20191004_115700.jpg
(6,477 Kb) 7 свалено



Продължихме към първия ръкав. Точно се качихме на магистралата и заваля дъжд. Малко преди да слезем от магистралата и да отбием за Аспровалта дъжда спря. Облаците се отръпваха и разкриваха красотите на Атонския ръкав.


След Олимпиада намерихме хубаво местенце за гмуркане с пясъчен плаж. От двете страни имаше скали а в дълбочина се виждаше риф. Два кемпера бяха спрели също до нас. Оказа се, че сме се срещали на Порто Корфу. Мъжете хващаха заргани и казаха, че тук за първи път ги има така добре. Това означава, че може да има и други риби.
Аз се чудех какво да правя дали да хвърлям с въдица или да гмуркам. Докато се чудя Иво и Ванката се облякоха и влязоха. Почнах да си търся чорапите. Явно съм ги оставил в базата. Е но нали съм взел от повечето неща по 2 тук бяха по 3. Прерових раницата за риболов намерих едни, но те са 7мм. Знам че ми стискат, но ще пробвам ако има риба ще мисля. Влязох във водата доста след момчетата. Още в начало виждам октопод, ще се гмурка. Една голяма скала се показва над водата. Интересно, но по нея има миди. Ще има и риби. В далечината пак виждам синееща риба. Чорапите са доста дебели, нямам и тежести за крака. Не мога да се задържа на повърхността. Около скалата течението е по голямо и за да се задържа махам с ръце повече от колкото трябва и доста неконтролирано. Е време беше да се здрависам с таралежите. Не ми хареса. Излязох до колата. Почнах да преглеждам багажите. Този сезон и в България го направих да си забравя чорапите. Имах едни работни дънки в колата. Направих ги на къси панталони а остатъците ползвах като партенки. Мисля, че този ден гмуркахе с Любо на Ной а Иван Доков ни показа как се стреля по кефали. От тогава освен резервна маска и шнорхел нося в колата и чорапи. Да ама сега сме с колата на Иво. Намерих една стара негова ръкавица извадих и една от раницата. Отрязах им пръстите и си станаха почти чорапи. Отрязаните пръсти ползвах да уплътня малко между правниците както и със други неща. Само дето нямам снимка. Водата още е топла и нямаше проблеми дори почти не усещах че съм без чорапи. Доста време изгубих. Повъртях се около скалата после отидох към друга. Ванката и Иво вече се връщаха. Точно се разбрахме да излизаме и тръгнах едно доста голямо мърмори насреща. Гмуркам то ляво дясно и се скри зад скалата. Последвах го от повърхността. Явно не е много уплашено почна да си кълве нещо по дъното. Приближавам тихо се придвижвам с ръка по скалата. Заставам над рибата и се прицелвам. стрелям от повърхността. Виждам как стрелата уцелва рибата. Рибата се стряска и размърдва. Контрата не е преминала и рибата се освобождава. На единия хрилен капак има дупка мармурито сякаш тръска глава. Започвам плувайки да го преследвам. Надявам се да се измори или да легне както го правиха другите риби до сега. Плувам след него то се отправя към брега. Плува над пясъчно дъно. Аз докато плувам намествам стрелата и зареждам. Мърмурито не спира. Знам че ще мина пред рибарите с въдици, но се надявам да не им ги подплаша. Продължаваме гонитбата рибата и представа си няма да се изморява или да спира. Дори и бързите плавници не я стигат Докато не направи едно движение напред назад и дори в бистрата вода я изгубих от поглед. Както се казва не е моя. Връщам се при момчетата и излизаме от водата. В горичката до плажа забелязваме изоставени палатки. Преобличаме се и тръгваме да се прибираме
На магистралата сме толкова е мрачно че чак осветлението пред нас се включва. Пристигаме в базата и паркираме пред къщата. С Иво още ни се гмурка имаме около половин час преди да се стъмни. Вземам си чорапите обличаме се и отиваме до морето. Доста по-мътно е от сутринта а и вече се стъмнява. Въпреки това са доверявам на интуицията. Имам чувството, че има още една риба за нас. Мирните риби са се събрали в брега. Само на няколко метра съм от него. Гмуркам в една ниша, като и тялото ми е успоредно на брега има доста таралежи и не залягам така добре както ми се иска. От посоката от която днес няколко пъти ги видях се задава глава. Рибата плува на педя над дъното изравнява се с мен много е близо и я оставям да подмине за да не я изплаша. Повеждам я но вече почти не я виждам. Стрелям и усещам подръпване. Тази направо си иска от макарата. Вече и адреналина си го има. Някак разбирам, че ще мога да я взема. След кратка борба се прегръщаме.

20191004_194540.jpg
(2,741 Kb) 7 свалено
Погмуркахме докато се стъмни и излязохме.
Покажи
09 Мар 2020 - 14:49
от boysa
Ден пети- Торони 2

Спахме добре. Аз по едно време се събудих с болка в ухото. Ремонтния комплект е в колата а Тигрис я пази. Сега да пропусна утрешното гмуркане или да се престраша да отворя колата. Огледах се и помислих. Взех един нов чорап от раницата сложих вътре половин солница сол и пак легнах като го сложих на ухото. Дали от солта или просто от мислите, но когото станахме ухото не ме болеше.На закуска кои с кафе кои със друго както каза Иво…………..





Още преди да се е показало слънцето Иво се облича. На мен още ми е студено. Ще ползвам топлата вода, която напълних в къщата.
Тук ни хареса най-много като релеф и възможности имаше за всички. Вече си познаваме и мястото знаем кое какво има и къде има удобни места за залягане. Сега имаме и повече време можем и да достигнем до още дестинации. Аз се пробвам и по плитките места да видя дали ще има нещо интересно рано сутрин. Вземем една тежест от буя. Подарък са ми от Вальо. Не знам защо не я сложих на колана а само я подпъхнах и прекарах въжето което ползвам да я закачам на буя. Продължих си в плиткото после малко по на вътре и така три четири гмуркания после пак се връщам в плиткото и продължавам. Бяхме стигнали до едно борунче. Близо до мястото на което Иво взе ричолата. Правехме гмуркания с него на пързалка. По едно време Ванката ни извика. Отправихме се към него. Видял мурена. Бяхме решили да опитаме една. Предполагам не е много трудно да се отстреля мурена, а трудното идва от после. Да се умъртви и сложи на кукана. Правим план. Обикаляме скалата от която се подава Иво стреля а аз и Ванката правим добавки. Речено сторено и се подготвяме и тримата сме много концентрирани и внимателни. Раздишваме добре и се потапяме. Иво стреля аз очаквам помръдване, но такова не последва явно на Иво изстрела е приспал мурената. В следващия момент виждам как издърпва стрелата и на нея стои една морска краставица или поне мисля че е такава. Окраската и много наподобява мурена. Тримата прихнахме да се смеем, както го правиха и всички животинки около нас. На мен чак ми се наложи да изляза по спешност на брега. Въпреки облекчението, че все пак не ни се наложи да се борим не бяхме се отказали от намерението. С Иво се върнахме на позицията на която бяхме преди това. Направихме по няколко гмуркания. Беше както винаги много бистро виждаха се някакви риби но доста на далеко и не бяха любопитни. Мястото явно е посещавано и от доста рибари въпреки, че не се вижда да има пътека по която да се стига. Сигурно идват с лодки. Иво намери един Воблер, куките на които бяха направо нови. Явно е от скоро тук. Аз след облекчението при едно от раздишванията видях как тежестта, която бях подпъхнал пада от колана в един участък с морска трева. Буят е до мен и се опитах с тежестта му да маркирам мястото. Три поредни гмуркания не я намерих. Оставих я подарък. На следващото гмуркане вече с цел риба намерих един пилкер. Куките бяха доста ръждиви. Замяна ли да правим. Не само ми го показа след малко го изгубих. Е това вече е знак да се преместя не е това мястото. След борунчето има широк залив с плаж. Отиваме на там. Дъното се променя, като вече от брега до участъка където започва морската трева са кръгли камъни а не скали. Чувам Иво стреля виждам че последва и обработка на улова. Иво е взел ЛАВРАК
Честит първи ЛАВРАК ИВО!
Я да ти направя една снимка не че ги правя добре, но ще опитам.





Това е и първата желана и постигната риба. Планирането даде резултат. Иво стреля и със 75ролер.
Това е и още едно постижение. Използва го както при нас в 95% от времето така и тук. Правилното гмуркане е много по важно от харпуна. Иво вече гмурка много добре. Той е нашия отличник във водата. Има най-добрата апнея. Спортува много. Никога не се оплаква. Помага на всички, като им носи оборудването и с каквото може да се сети. Много добре е организиран и ето, че на мястото което си хареса морето го дари с една прекрасна риба.
Малко след това излизаме на плажа да си починем малко и да направим разбор. Времето е все така хубаво не се виждат облачета, морето е спокойно и равно. Водата бистра и прозрачна. Варно, че рибите които търсим явно не са много на плитко по това време, но Иво е доказателство, че с постоянство се постигат успехи.
Продължихме към следващото място края на залива. Там картината почти същата както навсякъде. Почнахме да не можем да изравняваме. Явно вече се изморявахме и времето прекарано във водата си казваше своето. Ванката пак беше прострелял платеринка и няколко спарита. Беше намерил и октоподи а и неговото гмуркане много се беше подобрило в сравнение с първите дни. На повърхността вече се придвижваше много по-тихо дори на няколко пъти го обърках с Иво. Неопрените и плавниците им са еднакви и само по харпуна го разбирам, че е той. Още съвсем малко му трябва да прави и чисти засади.
В залива преди да излезем Иво простреля така чаканата мурена или беше кафява мурена или някаква змиорка. Нямаше го този черен цвят на жълти петна а и нямах много време да я разгледам. Тя се беше увила около стрелата на Иво. Аз вместо да стрелям не го направих, че скалите бяха на около половин метър се опитах да я набуча. Дали контрата на стрелата на Иво не беше преминала цялата и аз като я бучех а избутах или мурената при въртенето си се освободи и се скри под скалите. Не можахме да я намерим и до края на приключението не срещнахме друга.



20191003_205317.jpg
(4,137 Kb) 14 свалено

Прибрахме се в базата по пътя снимахме кошарите и кошерите. Кошарите ги има почти на всеки баир. Покриви от ламарина и дървена конструкция направени странно защо на най-високото и неудобно място. При нас изглеждат много по-добре.
Кошерите също са им различни от нашите. Нашите са много по добри, но техните май не ги крадат.
Разположени са почти на всяка отбивка или на места на самия път.
Едно маслинова дърво все пак сме в Гърция


В почивка съм. Само аз и Ванката имахме тази екстра.
Преди да се приберем спираме до магазина за морска сол майонеза и горчица. Паркираме пред къщата. Гледам има още малко шанс за гмуркане. Нали и мястото ми прилича на залива пред Чиракмана а и вече си го познавам решавам да проверя камъните. Иво идва за подкрепа. Има леки вълни и както си е мътно не се вижда много. Да но си знам камъка. При първия оглед нищо не виждам но от другата стана се е показал. Със 75 цата съм. Там стрелата е по-дебела 7 ца. Подарък ми е от Краси, той я е намерил в Турция преди много години и ми я даде. Затова ми е много специална. Тя и е доста различна. На контрата и май пише Coralia и възможност да се премества и от страни. За всеки случай оставам само с един ластик. Стрелям и след това доста здраво дърпане. Хващам пипалата и го издърпвам. Доста голям е. Доволен от слуката излизам. Вярата и интуицията ми помогнаха. Отивам до буя да го закача тежестта е влязла под камък, но не кой да е а друг познат. Тръгвам да я извадя нещо не я пуска. Един осмокрак ми я е заврял под камъка дърпам той се показва но когато се опитах да го хвана се пусна и се завря под камъка. Не ми се чакаше да го вадя. Бях доволен и на един. Излязох и реших да го поблъскам както правят местните. Също имаше прилив, стъпалото на буната, където и друг ден го бях правил беше под вода.


Прибрахме се и завихме лаврака, който Иво взе в морска сол и го оставихме на топло.


20191003_205339.jpg
(4,897 Kb) 12 свалено

Салатата я Прави Шеф Ванката той сам си я измисли, като замени рапаните с октопод и се получи нещо много приятно и вкусно.


20191003_205317.jpg
(4,137 Kb) 10 свалено

Шеф Иван съчета Бургаска кухня с Гръцки дар, Руска горчица и Благоевградски дух. С това ястие го качихме на балкона.

20191003_212701.jpg
(3,504 Kb) 10 свалено

20191003_212810.jpg
(3,943 Kb) 13 свалено
Покажи
02 Мар 2020 - 11:52
от boysa

20191002_205419.jpg
(4,655 Kb) 16 свалено

20191003_062252.jpg
(5,591 Kb) 17 свалено


20191002_202812.jpg
(5,546 Kb) 15 свалено
Покажи
02 Мар 2020 - 11:18
от boysa
Ден четвърти Тайният плаж



20191002_201853.jpg
(5,018 Kb) 12 свалено


Пак ставаме рано но днес съм друг човек починал съм си и съм готов за приключения. Пътуваме по познати и непознати пътища. Търсим и място на което да останем за вечерта. Всички къмпинги, които посетихме вече са затворени. Само в един човекът ни предложи стая за трима за 40Е но не във къмпинга а в селото. Попитах дали може да се чуем към седем каза че няма проблем. Пак стигаме до Порто Корфу. Този път хващаме други пътеки и отиваме на друго непознато място. Пак отвесни скали се спускат до водата но вече не така рязко а малко по полегато. Отново ритуали по обличане и някъде след обяд сме във водата. Дъното е пясъчно и в далечината се вижда морска трева. Зарганките пак са тук и изглеждат едри пробвах по една но пропуснах. След малко чувам изстрел. Като стар трапер познавам харпуна на Иво ролер 75ца. Има един рязък шум. След малко се виждаме Иво е взел заргана, казвам му, че и аз съм стрелях, но пропуснах. Както обикновено Иво държи в дълбокото аз по средата Ванката по към брега. Стигаме до първото борунче доста интересни бели скали се спускат под ъгъл във водата. Там където достигат дъното то е покрито с морска трева. Почва де се усеща и някакво течение. Забелязвам едно голямо кръгло петно в морската трева Раздишвам и гмуркам, като заставам близо до морската трева. Една риба Перка направо иска да захапе стрелата. Чак ме накара да я ударя по главата. Тя само направи кръг и пак пред стрелата вече не е любопитна направо нахална. Пак леко я чукнах с върха на стрелата. При третото идване се замислих дали да стрелям, но не го направих. Следващото гмуркане една малка червена рибка замени мястото на перката, но не беше толкова нахална. Тук нещо дребните риби май са доверчиви. Минавам още малко в дълбокото. Да проверя как са големите дали и те ще са толкова доверчиви. Раздишвам и усещам че го правя добре подготвен съм. Гмуркам и този път залягам в началото на пясъчното петно. От двете ми страни има морска трева и се надявам да съм скрит. Пред мен пространството е открито. Пак една червена рибка се появява не я отразявам. В далечината на края на пясъчното петно виждам така чаканата по-голяма риба. Леко свеждам поглед. Рибата наближава движи се така сякаш съм и привлякъл вниманието гледам почти под вежди. Вече е пред стрелата още миг и стрелях. Видях че съм уцелил и изплувах, рибата не побягна а се скри в тревата близо до мястото на което бях легнал. Взех няколко бързи глътки въздух и тръгнах надолу. Рибата още стоеше в тревата и се опитваше да се скрие. Видях, че е ударена добре, хванах стрелата и придърпах линията. Сложих я на кукана и с помощта на ножа я почистих. Рибата беше ципура. Пак не беше много голяма, но си е в норма. Иво се появи и ми направи снимка.


Продължихме с гмуркането. Решихме да продължим до следващия нос. Течението сякаш се усилваше затова минахме малко в плиткото. После пак се отправихме в дълбокото. Казах на Иво, че ще оставя буя и ще гмуркаме двамата. Чух Иво да стреля след малко видях да окачва една доста едра Перка на кукана разбрах, че го е подразнила. Сетих се че не съм му правил снимки. Даде ми камерата и се опитах да го заснема. По-различно е с фото апарат.


Тук някак все от близо го снимам и все режех част от кадъра и след няколко снимки токът на батерията свърши. Пак погмуркахме, но вече се усещах доста изморен при едно от тръгванията усетих и че не мога да изравня. Иво ме попита какво става и след като му казах излезнахме за почивка. От няколко часа бяхме във водата. Постоплихме се на брега пихме малко вода и събрахме сили.


Когато пак влязохме във водата видях едно малко лавраче. Извиках Ванката да му го покажа. Плуваше близо до брега, не нервно а много бавно, сякаш ни изучаваше оставихме го замислено. На връщане започнахме да се оглеждаме и за октоподи. Сянката беше паднала над тази част от залива. Дали излизат над вечер или просто не сме гледали за тях. Сега ги виждахме. Точно преди един завой, където след това имаше една голяма скала видях платеринки, които бяха зависнали. Стоят на едно място и нито напред нито назад. Нещо ми мина през главата за това им поведение, но се помислих - да бе да и подминах без да гмурна и да огледам завойчето под вода. Както си плувах по повърхността и точно преминавам завоя един лаврак мина пред мен. Казах на момчетата, че тук има лаврак да се оглеждат. Обиколихме но не го видяхме. Момчетата не видяха лаврак а голяма мурена. Змиевидното и тяло се увиваше около скалите. Иво се заигра с нея. Мен малко ме достраша за стрелба и я подминах. Обиколих скалата. Зад скалата в плиткото до кръста се бяха събрали доста дребни атеринки. По едно време гледам и тялото на един лаврак да се изнизва покрай скалата. Близо е и нямам много място за стрелба. Почти го вземам на мушка, но вече съм се извъртил достатъчно и съм в посоката в която Иво търси мурената. Оставих лаврака да подмине но той не го направи. Мушна се в скалите. Опитах да погледна къде точно. Видях платерини, които също се бяха заврели. Мисля че веднъж даже и лаврака беше сред тях, но наличието на мурена в района ме спря да се завирам по дупките. Явно над вечер лаврачетата си излизат.
На брега имаше две момчета които хвърляха въдици за заргани. Поговорехме с тях къде може да се остане в района. Дадоха ни телефона на човека при когото те са отседнали. Ние им дадохме зарганите, които бяхме простреляли в началото. Облякохме се доста бързо имаше много комари. Точно до колата имаше стара локва. Стъмни се Звъняхме няколко пъти но никой не вдигна. Спряхме в Торони пред една таверна. Попитах сервитьора имали къде да останем трима човека за една нощувка. Той попита един човек. Аз изчаках на разстояние. След малко разбрах че ме попита за колко хора и след това каза 35Е съгласих се. Каза да караме след него. Спряхме след около 500м. Мъжът говореше с една възрастна жена. Каза ми да изчакам една минута. Нещо не се сторих много надежден на жената тя ни отказа. Тогава мъжът каза да се върнем до Лъва. Така се казва таверната от която тръгнахме. Каза да го изчакам малко. После доведе една друга възрастна жена. Аз вече бях оправил малко перчема. Жената каза 60 Е. Аз 50. Съгласиха се само да сме тръгнели до 11ч. Казах, че ще тръгнем много по-рано. Дойде един чичка обяснява нещо и от жестовете разбрах, да караме след него. Излязохме от крайбрежната алея и свихме по една малка уличка. После по един черен път направо излязахме от населеното място. Почнахме да се майтапим че ще ни заведат в козарник. Не след дълго колата пред нас спря пред един дървен портал почти като на козарник. Дървени греди с мрежа. Човека отмести портала а аз видях куче. Е тук вече щяхме да познаем само чаках да видя козите, но в далечината на светлината на фаровете се показа къщата. Викам не може да е тази много е хубава явно от тук се минава за козарника. Човека показа на Иво къде да спре. Аз въобще не се доближих до колата. Опитаха се да ни запознаят с кучето Тигрис, но аз не се здрависах. Иво и Ванката ми подадоха багажа. Човека ни въведе в къщата. Беше много повече от това което съм очаквал. На два етажа. Долният етаж кухня с дневна и баня. На горния две спални и веранда. Много чисто и ново изглеждаше. След възможността да останем на къмпинг сега ни се струваше че сме на правилното място. За вечеря се седнахме на верандата. Дойде ни на гости и също похапна Пантерас…..

Покажи
24 Фев 2020 - 13:46
от boysa
@FI6IFI6: Най-хубавото от цялото приключение беше приятелството и радостта от споделените неща.
Покажи
24 Фев 2020 - 10:15
от boysa
Ден трети Умора

Иво пак е станал първи. Аз нещо не мога да стана чувствам се много изморен направо сърцето ми спи. Опитах да се разсъня, но после се предадох, предадох и дружината, но те ме разбраха. Толкова дни до късно и такова гмуркане както вчера не съм правил. Тялото си иска своето просто аз не съм подготвен за този ритъм. Колкото и да исках да гмуркам рано знаех, че няма да мога да се насладя на гмуркането. Стана ми гадно, че така провалям и гмуркането на другите. Те не искаха да ходят без мен и останаха в базата. Легнах отново. Заспах с мрачни мисли но се събудих отпочинал. Дори можах и да свърша много важна работа, която отлагах от няколко дни. Иво нали не може да стои без работа си намери по колата. Оправи каквото трябваше за да ни е по-удобно при товаренето на багажа. Променихме плана за деня отидохме до Нея Парамос. Там където гмуркахме, когато бяхме на ски в Банско. По пътя пих и хапче че се бях схванал дали от зареждането на харпуна или бях настинал. Също така след всяко гмуркане правихме и профилактика на ушите. Почиствахме със спирт и слагахме капки. Профилактиката е по-добра от лечението макар, че такова също прилагахме.
Друго си е когато гмуркаш на познато място пътя ти е познат дъното и релефа също.
Правим хубави летни снимки. Също така Иво се сети да подреди част от оборудването за снимка. Малко ми напомни за казармата и пирамидата с оръжието така е ние вземаме и влизаме. Аз пак последен даже си мислих още малко да си почина но накрай се облякох. Иво ми беше оставил балсама да мога по-лесно да облека неопрена. Чудейки се къде да оставя шишето го наврях в една скала която беше поне една педя над водата и очаквах пак да го намеря там. Влизайки във водата ми направи впечатление че сега има доста по-малко таралежи. В спомените ми е че тук те са много. Явно сега ги няма така. Направо се отправям към боруна Иво и Ванката са почти там. Там нещата почти не са се променили пак под всеки камък си живият един вид рибки повечето пак са от семейктвото на спаровите. Сега виждам и платеринки по повърхността. Не се задържам дълго и се отправям към следващите боруни, които не съм посещавал. На няколко пъти срещам доста големи спарита Все се крият по цепнатините. Така виждам едно къде се скри и залягам близо. То си похапва нещо и небрежно се приближава. Стрелям, но не го уцелвам а само леко го ранявам. Изплувам и нали е и бистро го наблюдавам от горе. То се завря по едни цепнатини но все още го виждам. Заредих харпуна и пак след него. Изчаках и когато се показа стрелях. Не беше много голямо около педя. На борунчето взех едно по-добро Бях легнал не на дъното а на едни скали и се зададоха две от дясно точно да се върнат и едното дойде с нас. Ванката беше близо до мен и видях че е взел платеринка. Ето че вече задобрява и със всяка една риба увереността се подобрява. Иво си правеше апнеи в дълбокото, минаваха някакви риби но нямаше нищо общо с предния ден. Та и затова решихме да се връщаме. Познатите цепки пак бяха пълни с познатите рибки. Гледам един камък на дъното. Една Перка и още една риба са застанали и ми приличат на кучета пред дупка на лисица. Я да погледна какво точно са надушили. Един октопод се е наврял под камъка и дразни рибите с пипалата си. Това беше подарък от морето да ни разкрие още един прозорец през който да гледаме. Излязохме. Едната тежест за крака съм я изгубил. Морето е искало да му я оставя за това което ни даде. Мина времето когато съжалявах за подарените неща и вече знам, че морето много обича тежести. Облякохме се. Почнах да търся шишето с балсама, но не го намирах. Скалите на които го оставих се бяха променили. По точно бяха една педя под вода. Имало е прилив. Не бях подготвен за това. Още едно нещо на което не съм обърнал внимание и още един подарък. Добре, че Иво има резерва. При нас няма така ясно изразен прилив и никога не му обръщам внимание.
Този ден се прибрахме по-рано и направихме още едно гмуркане близо до базата. Вече си знаем къде какво има и си познаваме мястото.
Вечерта. Пак имаше разбор и извинения че промених плана. За следващия ден решаваме да е на средния ръкав и да останем там някъде на къмпинг. Там ни хареса това, че има дълбочини много е бистро и красиво.
Иво е майстор на скарата и приготвя пържоли за из път. А ние с Ванката пием мастика…………..


20191001_124051.jpg
(4,831 Kb) 16 свалено


20191001_124102.jpg
(4,142 Kb) 19 свалено

20191001_220857.jpg
(4,018 Kb) 16 свалено
Покажи
21 Фев 2020 - 09:15
от boysa
@drKoko: Вярно не е голяма и нямаме много опит. Предложих на Иво от сигурност да стреля и с моя харпун и той ме послуша.
Покажи
20 Фев 2020 - 10:54
от boysa
[link]

Иво- шогун майстор
Покажи
17 Фев 2020 - 11:09
от boysa
Ден втори Торони


Това беше за мен и най красивият ден с много и най различни емоции. Иво стана пръв както го правеше всеки ден, вдига дружината, натоварваме багажа и потегляме. Някъде по пътя Иво прави снимки на изгряващото слънце. Малко след това спираме за обща такава
След три часа сме в Торони. Правим кратка разходка за разузнаване вземаме нещата и се отправяме към морето. Морето е равно, слънцето още не се е вдигнало високо и сянката от височините зад нас пада във водата, като образува една граница на светлината. Слънцето ще е зад нас и ще се крием по-добре. От пътуването ми е малко замаяно, но водата бързо оправя всичко. В началото ще съм в плиткото с Ванката после ще видим. Тук вече е много по-различно от мястото на което бяхме вчера. Толкова е бистро и има такава голяма видимост сякаш светлината никога няма да се изгуби в подводната шир. Брегът е каменист, дъното в началото е покрито с морска трева. В далечината се вижда риба, която е по-голяма от останалите. Плувам тихо и раздишвам. Гмуркам и лягам. Прилича на ципура, направи едно две движения ляво дясно и после тръгна на вътре. Изчаквам. Рибата прави един полукръг и се опитва да ме обиколи от далече. Нямам повече време да я чакам. Заргани се движат по повърхността не са много голям пасаж. Продължавам да се движа на границата морска трева и каменото дъно. Дребни рибки се движат в пасажи в плиткото приличат по поведение на платерините, но са по-сплескани и имат жълти ивици дали са Белотки незнам но ги наричам така. Стигам до първото борунче. Риба пак която оприличих на ципурка премина по пътека в тревата. Пътеката преминаваше пред борунчето а там имаше две скали и между тях хубаво място за прикриване. Ванката е близо до мен. Видях че се заигра по скалите и явно е хванал октопод. Виждам го закачен за буят му. Режа парче от пипалото и го поставям на главата на харпуна. Дори толкова малко още вендузите му се задържат. Надявам се така да привлека някоя по-интересна рибка. Раздишвам на една скала зад мястото което си избрах. Една Перка идва застава пред стрелата и гледа с интерес. Спаритата също се заинтересоваха. Първо са малко недоверчиви, но после проявяват любопитство. Гмуркам и се придвижвам към мястото. Лек съм има и таралежи. Излизам и слагам още една тежест. Пак съм в началото. От ляво идва една интересна риба, но е доста малка. Прилича на заргана, но е по кръгла и няма такава човка. Баракудка е. Не се плаши много и минава пред стрелата. Малка е ще изчакам други. Гмуркам между двете скали. Онази ципурка май нещо пак обикаля, но е много подозрителна не мога да я изчакам. Примамката трая около 10 минути после явно паметта на мускулите свърши и видях как една Перка остана доволна а друга я последва. Пак взех малко примамка от Ванката. Той си се справя доста добре в плиткото и вече почва да прави и засади. Леко е лек, свива доста колената, но знам, че за няколко дни техниката му ще стане много добра и рибите ще го допускат много по-близо.
Иво е в дълбокото и след няколко гмуркания между скалите се отправям към него. Преди това свалям жилетката и я оставям на буя. Него също го оставям в плиткото ще съм до Иво а неговият си се вижда. Плувам към Иво по повърхността се виждат дребни рибки. Черни са и си плуват в синхрон. Не се плашат а дори по някакъв начин си търсят защита. Виждал съм ги много по клиповете, Юлиян ми беше писал, че са монахини. Много добре показвали, когото идвала хубава риба те първи я усещали. Малко по-навътре пак близо до повърхността виждам други рибки тях ги познавам има ги и при нас пасажи сафриди, но тук таме между тях се забелязват и други малко по-сплеснати синкави и с едно черно петно-смариди. При такова разнообразие трябва да има и по-интересни риби. Обаждам се на Иво. Гмуркаме и се наблюдаваме Тук си е доста бистро Дълбоко не е чак толкова много но все пак не гмуркам на такива дълбочини, че и да правя засади. Раздишвам, но усещам, че леко съм тежък не мога напълно да се отпусна. Проверявам крайниците, дишам бавно и почти заспивам, последното ми вдишване е бавно, пълня корема после гърдите продължавам към раменете и главата. Правя китово салто прибирам харпуна няколко маха и пикирам към мястото което си избирам. От дясно има скала от ляво морска трева. Видимостта е огромна. Морското синьо примамва и опиянява. Знам че не е хубаво много да се мисли, но няма как ума да не иска да запечата тези картини. Никога преди не съм виждал такава синева. Броя си въпреки че и това не трябва да го правя, но си ми е за защита в далечината се показват сивкави силуети. Много са далеко. Няма да мога да ги изчакам. Отласквам се от дъното и поемам на горе. В последните метри оставям неопрена да ме изтегли. Излизам на повърхността и поемам въздух. Иво дори е успял да ме снима. Каза 1.20 мин. Я тя апнеята дошла. За мен това е добре още не съм достигнал момента да правя много апнея, не полагам и достатъчно усилия, но явно и намаляването до 3 цигари на ден върши работа. Знам и че не е тук мястото да правя апнея така, че ще си броя до 40 в дълбокото ще имам и още в запас, но само ако си заслужава.
Най красивото гмуркане, което ми остави най-ярко впечатление за цялото време в което бяхме в Гърция го направи Иво. Двамата гмуркаме на пързалка. Единият раздишва и наблюдава, другият е долу. Така и спокойствието е по-голямо. Беше някъде около обяд. Облаци не се виждаха. Морето си беше все така спокойно. Водата прозрачна. Под повърхността се движеха от черните рибки. Иво се гмурна рибките се пръснаха той мина през тях и те отново запълниха пространството над него. Иво пикира и залегна. Слънцето пускаше своите слънчеви лъчи, които пронизваха водата и сенките от пречупването на светлината им играеше по дъното. Неопренът на Иво се сливаше с дъното, само надписа на плавниците показваше направлението в което е тялото. Знам, че има много апнея и вече не се притеснявам когато не излиза а този път дори и го виждах. Аз бях на повърхността на няколко метра от мястото на което той се гмурна. В един момент цялата картина се раздвижи. Пасажът от черни риби трепна и в предната част се разтвори. Видях как Иво изпъва ръка повежда и стреля. Видях как едно сребристо петно проблесна няколко метра пред него. След което Иво започна да изплува. Наблюдавах го. Той си излезе над водата а зад него на въжето на харпуна имаше риба, което изглеждаше голяма. Дадох му и моя харпун ако прецени да стреля още веднъж. Това беше първата хубава риба, което е стрелял и да сме сигурни, че ще я вземем. Малко съжалявам, че нямах камера да го заснема. Иво беше предложил да вземе от приятел за мен, но аз отказах. Не исках да се притеснявам за чуждо оборудване а и не съм свикнал с камера. Радвам се, че Иво е успял да направи клип на случката, вечерта го гледахме с удоволствие и се радвахме на хубавата Ричола.

Направихме още час гмуркане. И тръгнахме да се връщаме. На връщане на забелязах, че на повечето места от които минахме рибите са същите и на връщате. Ципурките и едно мърмори, което бях видял преди това пак си бяха по същите места. Излязохме споделихме впечатления и се отправихме към следващата цел.
Порто Корфу е много красив залив от двете страни е обграден с високи хълмове, които се спускат на места отвесно в морето. От другата страна е селото с пристанището и едно малко езерце. Между езерото и морето има пясъчна коса и малко земя. Там бяха паркирали няколко Кемпера. Наместихме се между тях и се насладихме на гледката. Направихме няколко снимки за спомен хапнахме по един сандвич и възстановихме течностите. След кратка почивка се отправихме към водата. Тук малко изненада. На няколко метра от брега дъното рязко се спуска на долу. И дори при тази добра видимост дъното не се виждаше. Минахме от лявата страна и почнахме да се гмуркаме близо до брега. Много дребни рибки бяха наврени на няколко метра от брега, явно по-на вътре има хищник. Дори го видях зад една скала мина на средна дълбочина един лаврак. Първият които видях. Казах и на Иво и Ванката, че в района има лаврак. Няколко гмуркания след това нищо не видях. Продължих напред. Жилетката я свалих и я закачих на буя. Да но така много трудно го дърпах, че не го и бях надул добре. Явно имаше и някакво течение. Иво се беше покатерил на една скала. Покатерих се и аз и Ванката и той дойде. Починахме малко и подновихме гмуркането. Близо до тази скала видях и друг вид риба. Раздишах в сянката на скалата и се гмурнах. Дъното се спуска надолу до една козирка. В козирката имаше цепка така че пикирах преди това и бавно се придвижих напред. Появи се риба която синееше не беше голяма, но за моите очи си беше. Бях със харпуна на Иво 100ца. Два ластика с долна контра. На мушка ми е, дори сведох поглед. Синеещата риба се спря. Дали да стрелям или да изчакам още малко имам въздух. Рибата усети колебанието ми и се обърна бързо. Вече не съм на 100% сигурен че ще я уцеля и виждах, че изпускам момента. Стрелях. Изстрелът е почти вертикално стрелата мина покрай рибата и продължи поне още една дължина. Не бях стрелял преди това с този харпун и не му познавах боя. Рибата е била достатъчно близо за успешен изстрел. Съжалих и дори до последният ден в Гърция този пропуск леко ми горчеше. Бях видял една от желаните риби беше ми дошла на добра дистанция но я пропуснах. След това на няколко пъти се опитах да стрелям по дребни спарита да усетя боя. На другият ден разбрах и още една грешка която съм направил и за което не съм подготвен. Не съм зареждал толкова дълъг харпун и техниката ми куца. Правих го с усилие. С лявата ръка придърпвам хващам с дясната опъвам рязко и зареждам. Иво е една глава над мен а ръцете му са колкото моите две. Ластиците не са му проблем. Дали съм настинал или от това усилие, но на другият ден бях схванат в лявата плешка. Още няколко опита на същото място не видях подобна риба.
Продължих напред до една пещера стори ми се тъмна имаше едно спари което ставаше за стреляне, но прецених че този харпун със сигурност ще нацеля и скалата та си отказах и започнах да наблюдавам как ще се изплъзне рибата. Направи задължителното дасно ляво после се опита да ме обиколи от дясно и се върна. Пак дясно ляво и вече на скорост си се изнесе от дясно. Уплаших рибето и продължих напред. Марко след това брега правеше лек завой направих няколко гмуркания и тръгнах да се връщам. Отидох при буя и проверих за синеещата риба но не я намерих. Откачех котвата и заплувах към мястото на което бях видял лаврака. Иво се появи попитах къде е Ванката и той каза, че е излязъл. Погледнахме около колата се виждаше човек, но беше далеко да го оприличим. Аз не го бях видял. Огледах се назад и там не се виждаше. Направихме с Иво няколко гмуркания около скалата. Нямаше нещо запомнящо се. Малко по напред имаше един рибар с въдица. Оказа се българин попитах дали е минал гмуркач с буй. Отговори че не е видял. Стъпих на един камък и се обърнах пак назад . Тогава видях буя на Ванката. Извиках на Иво. Завързах мой буй за неговия и тръгнах към Ванката. Срещнахме се и решихме да плуваме направо към брега. Взех буя от него и продължихме. Стрелях по някакви риби, които се опитаха да ни пресекат пътя но пропуснах. Излязохме доволни и много впечатлени от синята бездна. Аз и от синята риба.
Плана за днес беше три места оставаше Варвуру. Трябваше да обиколим ръкава от другата страна и да се доближим до базата. По пътя на няколко места спирахме за снимки и хубави гледки. Видяхме и в далечината една ферма за риба, както и доста интересни места за гмуркане. Наближавайки целта взехме да се оглеждаме за място за гмуркане. Тук спираме, там питаме на картата се вижда че има път, но се оказва, че има и бариера. Във Ворвуру спираме точно където излизат лодките обясниха ни, че не можем да гмуркаме там. След като и на други места не можем да намерим а и бяхме вече много изморени пък и ни остават около два часа път до базата решаваме да не гмуркаме трети път.
Прибрахме се към 20ч. взехме от магазина, които го държеше руснак майонеза, горчица и други неща. Вечерта си направихме гала вечеря. Печена Ричолка на скара овкусена със сос от горчица, чесън, лимон и зехтин. Варен октопод запечен със розмарин и чесън, салатка от рапани по рецепта на Мимето и платеринки печени във фурна. Беше много вкусно пихме и по една мастика, бира вино поговорихме за дълбините правихме планове да станем рано и да гмуркаме на Тасос на другия ден.



20190930_131305.jpg
(4,476 Kb) 11 свалено

20190930_131417.jpg
(2,371 Kb) 13 свалено
-Файл- -Файл-
Покажи
17 Фев 2020 - 10:58
от boysa
@M.Kovachev: Благодаря,колега! Удоволствието е и за мен, така намирам нови приятели а след време ми е по-лесно по кое време.
@Angel73: Благодаря! Когато чукнеш на снимките има и дата.
Покажи
14 Фев 2020 - 09:37
от boysa
Честит празник на всички лозари и винари!


Като гледам на този ден за първи път съм се осмелил да пиша във форума. Това ми е още един празник и още веднъж благодаря на всички, които сте оставили знанията си за тези от нас, които започваме да си топим не само краката в морето.









На следващата сутрин станахме рано и потеглихме. Спряхме да заредим в Гоце Делчев и после още едно спиране за вкусни домати. Следващата спирка беше на ГПП Илинден и преминахме в Гърция. Някъде преди обяд пристигнахме до главната база Неа Карвали. Паркирахме точно до малко пристанище на което бяха завързани лодки. Времето беше слънчево и доста топло направо си беше лято. Морето беше гладко като езеро и слънчевите лъчи си играеха по повърхността му.


Къщата в която бяхме, беше точно пред пристана. Казва се вила Анатоли а Анатоли ми беше подарил първият неопренов костюм с вендуза без дори да ме познава това ако не е знак. Кума на Ванката наема къщата и благодарение на него ние я имахме на разположение. Разтоварихме багажа, малко си починахме от пътя. Направихме кратка разходка по буната. Там където спират лодките водата изглеждаше доста мътна направо черна, но това ще е било че там няма много течения. Видяхме и един гмуркач в плиткото. Дори беше стрелял по нещо и май беше заклещил стрелата. По късно разбрахме по какво е било. Беше точно по обяд та се надявахме да влезнем малко по-късно. Голямо удобство се оказа и близостта до морето. Обличаме неопрените в банята. Аз съм с най-тънкия от всички, които нося пък ако ми стане студено винаги мога да се върна да се преоблека.

Решихме да влезем от буната там където видяхме колегата. Сложихме чорапите и бавно влезнахме във водата. Беше доста плитко пясъчно дъно. Водата изглеждаше бистра. Пожелаваме си наслука обуваме плавниците, слагаме маските и се намокряме. Първото докосване трябваше да е специално Всичко е много по различно, когато се докоснеш до водата. Те е доста по-солена от колкото е при нас и това го усещаме още с първата глътка въздух от шнорхела солената вода се процежда по устата и рецепторите за солено ни докладват промяната. Доста пари и на очите ако се случи да влезе вода от маската, но това са приятни моменти, които ни напомнят, че сме на приключение. Уж си е море но различно. Морските обитатели тук са много и много различни. Морските таралежи са първите с които разбираме че не трябва да се ръкуваме а и дори да доближаваме на нашето приключение. Морските звезди са красиви и не са така бодливи, но също не са много подвижни. Виждат се дори и рапани, но най ме учудиха мидите. Това си е откритие не очаквах да ги видя тук. Рибите са много предимно от вида спарови, но има и доста други. Виждам дори малка зарганка и хич не мисля да я стрелям. Едно малко по-голямо спари се задава, но много бързо се врътна и замина. Друг вид риба, което не се плаши така е Перката или Буканерата, много е любопитна и ни стана пръв приятел. Аз я наричах морски костур и чак когато се прибрах в България разбрах, че името и е било друго. Та ако някъде срещнете да съм писал за морски костур това си е Перката. Те имат много интересна окраска с една синя вълнообразна ивица, която явно пречупва светлината и помага в маскировката. Разбрах, че съм лек още от началото и сложих още една тежест. Първите няколко гмуркания не бяха това което очаквах. Беше доста мътно и вчерашното гмуркате на Емине ми беше много по красиво. Мидите в началото ме зарадваха, като си мислех, че ще ги видя и в дълбокото, но там ги нямаше. Бяха само по края. Не намерих и някакъв риф или нещо подобно. Започнах да се оглеждам по дребните обитатели с надеждата те да ми дадат някакви отговори. Повечето са спарови, коя с раета, коя с точка или без, коя с издължена муцуна коя с тъпа всичките се щъкат и се правят на любопиткиq но са си много хитри.

Иво беше тръгнал на ляво. Там имаше някакъв риф, който дори се виждаше от терасата ни. Ванката беше по-в залива а аз от пред. Пробвах и малко на вътре, но мътната вода ме отказа. Останах си на плитко. Нещо и апнеята ми я нямаше от предния ден, къде беше отишла незнам. Мястото ми напомняше много за Каварна не знам по каква причина но така си го почувствах. Исках да проверя едно борунче, което си бях набелязал. Видях, че Иво нещо се отказа от рифа и идва към мен. Не видял нищо интересно и на него му се сторило мътно. Ванката и той ни последва. Малко по малко започнахме да се придвижваме на запад. Терена малко се промени, но още си беше мътно отидох почти в самия бряг там си имаше и миди. Както съм си открил че там където има миди има и риби започнах да търся подходящи места за прикриване. При едно от заляганията забелязах някаква странна риба или по скоро някакво подобие на риба, като сянка мина над дъното и се скри зад един камък. Почаках я да се покаже но не я видях и в края на апнеята си придвижих малко напред. Тогава нещо помръдна до камъка зад който се беше скрила. Не е било риба а друг вид морски обитател-октопод. От Ники знам, че в морето се лови това което има а не което ни се иска. Огледах камъка и видях как една издатина от него хич не е издатина а октопод. Не ги познавам как се държат, та затова реших да стрелям. Свалих единият ластик, като се стараех да не изгубя октопода от поглед. Гмурнах и стрелях. Сякаш стрелата се заклещи, но пак съм грешил. Не е било това а октопода си е хванал стрела. Опитах се да я издърпам не я пуска. Дръпнах малко по-силно и октопода излезе от дупката, като още продължаваше да не пуска стрелата. Последва малка борба, като няколко от пипалата се увиха около дясната ми ръката та се наложи да ги от отстраня така че да остане на стрелата. После се нави и около ластиците. Дори след като го отстраних видях как вендузите му са останали отпечатани на ластика. Взех кукана и се опитах да го нанижа. После Ванката ми показа как се почиства качулката. Намерихме и още някои друг осмокрак, но като щяло не ни хареса много мястото или по-скоро това че беше доста мътно както при нас. Видяхме доста различни риби и морето ни дари с част от неговите дарове Излязохме и пак направо от морето в банята. Вечерта на разбора се разбрахме да станем рано и да пътуваме до Торони.

20190929_105852.jpg
(3,602 Kb) 13 свалено

20190929_112825.jpg
(3,179 Kb) 11 свалено

20190929_121314.jpg
(6,328 Kb) 9 свалено

20190929_224853.jpg
(3,764 Kb) 12 свалено
Покажи
14 Фев 2020 - 09:27
от boysa
@gmurec73: Вярно много хубаво беше приключението. Разказа тепърва започва. Знам какво е да си далеко от морето и то да те тегли към него. Намери колега близо до теб и се организирайте.Така и удоволствието ще е по голямо. Другите морета са ви по-близо. За нашето също има варианти за по-дълго приключение.
Покажи
11 Фев 2020 - 12:13
от boysa
Здравейте! Отново мина време от хубавото приключение с приятели по Гръцките води и дет се казва доста вода изтече от тогава та е вече време да напиша няколко реда.
Иска ми са да не пропусна нито един момент и малко се опасявам да не досаждам с много подробности за подготовката а повече да разкажа за преживяванията под вода, но винаги времето на суша ни се струва много повече и минава по-бавно от времето прекарано под водата. Сякаш всека една частица от нас поглъща от времето и то лети толкова бързо. Излезли вече на брега и прибрали се у дома разбираме и колко много сме получили от морските ширини.
Първо да благодаря на Иво и Ванката! Направихте така, че една мечта да се сбъдне. Споделихте удоволствието от гмуркането и да има какво са се разказва вечер край масата. Благодаря и на семействата ни, че ни отпуснаха тази възможност. Вярно докато ние се забавлявахме с гмуркане за тях останаха всички делнични задължения. Вече опознали местата ще сме по-добре подготвени да ги посетим семейно.
Та да започнем право с подготовката. Иво беше главният ръководител на проекта. Първо започна почти като на шега, после малко по-малко нещата почнаха да се нареждат. Аз почти нищо не свърших от време на време преглаждах стари теми по форумите за места и съвети. Преглеждах прогнози за времето и сравнявах със старите сезони. Иво беше направил план. Той както винаги е добре организиран. Посъветва се с приятел, които беше гмуркал скоро в Гърция, набеляза точки за гмуркане, запозна ни с разрешените видове риби и техните размери, събираше всякаква информация и ни я пращаше. Беше се погрижил за колата, за навигации програми и други подобни неща. Едновременно с това водеше и кореспонденция с Ванката и синхронизираше нещата. За оборудването Иво каза от всичко по 2, но аз нали си се знам дори имаше и неща по 3.
Седмици преди да тръгнем вече имах и одобрена отпуска, но още нямах подготвен харпун. 90ката, която мислех да е основна и смених ластиците. Да но явно от доста време не съм го правил и при първият излет за проба нещата не се случваха както трябва. По-късият ластик на няколко пъти излиза без да съм произвел изстрел. И накрая дори излезе бронзовата сфера.Дали тетивата е нова и по-дебела, не ми се изпилява засечката, да пусна по-дълга тетива, дори си мислех да си взема накрайник, че така да легне ластика по-добре. Следващата проба още по трагична. Ластика се скъса. Явно съм наранил бронзовата сфера. Почистих с пила и шкурка, че имаше някакво ръбче по нея.Проверих но нямаше в магазините до офиса. Не ми си поръчва по интернет. И се върнах на топчест възел показан от Вальо. Следващата проба същият проблем късият ластик излиза. Добре, че има много магазини до офиса. Обиколих ми то май само един останал по-зареден като за нас. Взех нови ластици сини 16 ки. Много меки ми си сториха та реших да пробвам. Последната седмица дори се наложи и два пъти да се прибера до Каварна по задачи.
Две вечери преди да тръгнем стоях до 2ч. вечерта да стъкмявам харпун и приготвям багаж. Сложих малко по-дълга тетива и малко протрих с нея по засечката. Направих и проба беше на сухо не можах да го пробвам в морето. Подреждах багажи писах списъци трих махах слагах та накрая почти бях готов.
Събота. Разбрахме се с Иво да тръгнем рано сутринта. Маршрута е Варна Благоевград. Ванката е от Благоевград. Вечерта ще преспим при него и в неделя пътуваме. Иво, както обикновено има план. Ще направим едно гмуркане на Емине и после ще продължим. За целта подрежда багажа така, че да ни е под ръка оборудването.
Емине ни посрещна с кристална вода погледната от високо. Оставаше да проверим как е в действителност. Пътеката си я знаех че е стръмна, но не се бях подготвил с чехли. От сапунката се хлъзгаха доста та реших да карам бос. Точно в началото да изпитам волята. Първо стъпвах доста плахо, но после се отпуснах. Пътеката минава през ниски храсти –драка а те имат доста бодли. На няколко пъти успях да ги избегна на няколко да ги настъпя леко. Слизането си е изпитание и се подпирах с харпуна. Долу на брега видяхме, че има доста изразен сулан и вълните се разбиваха в кръглите камъни. Не познаваме доста добре мястото и се огледахме за по-добро влизане. Там кратък разбор и сме във водата. В брега беше мътно и доста клатеше. Аз умишлено не сложих много тежести. Сега не беше време да гмуркам на плитко. Данчо ни беше каза, че за Гърция ще ни трябва +една тежест от обикновено. Та затова избрах да гмуркам в дълбокото и след като направих няколко подготвителни гмуркания в плиткото се отправих на вътре.Там водата беше повече от бистра. Рядко съм виждал толкова бистра вода в нашето море. Каква по добра възможност да погмуркам. Обикновено Иво е в дълбокото а аз на плитко. Този ден беше различно. Морето ме привличаше да влезна още малко и още малко. В един момент дори оставих буя и продължих без него право напред. Лодки не минаваха въпреки, че се виждаха в далечината. Водата беше приказна видях няколко пасажи заргани точно под повърхността. Я да се опитам да пострелям по тях да видя как се държи харпуна. Държи се само дето аз не го държа. Първо съм повече от лек и не мога да се потопя на повърхността, това ме прави и отпуснат и не държа здраво харпуна та ми се наложи да усетя леко круше. Харпуна с две 16 рита. Не много но си рита, ще му сложа тежест или май се му свикна така. Втори опит като се държи здраво дръжката си е добре. Заргана не уцелих но поне пострелях а и ластиците се държаха добре. Насладих се още малко на гледките, огледах се и тук таме . Направих няколко гмуркания като падна доле си броя до 20 после до 30-40 и после си излизам. Имам още въздух. Бях намалил и цигарите та видимо се усещаше подобрение. Върнах се към буя. Бях го оставил при една интересна скала. Общо взето тук дъното е на хребети та зад всеки хребет може да се очаква нещо интересно. Точно с тези мисли се гмуркам и пикирам от дясно мяркам движещо се кълбо, не е кълбо коте е, не е и коте кво ли е? Няма опашка направо си е Софийски калкан. До сега имам една взета подобна риба на Ной и то дойде направо срещу мен. Беше почти от упор и при самозащита, после се катерих като коза по тетраподите и накрая прекратих риболова. Сега първо около минута се гледахме без да ми мине мисъл да стрелям. После нещо какво ми мина праз главата да стрелям. Рибата по някакъв начин разбра намерението ми и като си плуваше спокойно си тръгна де се изнизва. Последвах я и тя продължи да набира скорост пък аз да изоставям. Дори бързите ми плавници не успяват да я стигна. Изплувах и я последвах от повърхността. Така направих още две гмуркания в преследване. Може би трябваше да забавя и да я оставя да легне. Рибата вече разбира, че трябва да се спасява и се скри зад едни скали. Потърсих наоколо още две гмуркания и си отказах. Тръгнах да се връщам при буя. Точно преди да достигна до него гледам силует на дъното. Като размер е подобен дори ми се струва така легнал на дъното по-дребна от предната. А и ясно си виждам опашката. Решавам че се стрелям. Целих се между очите и някъде там улучих. Не изпитах никаква тръпка от улова и сигурно повече няма да стрелям по подобни риби. От страх от шипа, че съм чел толкова истории а и страх лозе пази закачих харпуна на буя и оставих така рибата на стрелата. Никак не се гордея с постъпката си. Предпочитам да умъртвя рибата и да я изчистя още докато я хвана. Тази ме гледаше с огромните си очи и от време на време повдигаше хрилните капаци знак, че още е жива. Опитах да и помогна с ножа направих едно две пробождания, но рибата започна да се мята и аз отново я оставих. Без харпун започнах да правя гмуркания и апнеи. След малко видях че хрилните капаци вече не се отварят и я закачих на буя, като преди това отрязах или по-скоро одялках опашката. Такова приключение повече не ми трябва. Иво мина да ме види и каза че след малко ще тръгваме. Минах и по плиткото. Платеринките си бяха там, но ме виждаха от далеко. Използвах тактиката на изчакване от другата страна. След като ме видят и си тръгнат лягам малко по-в страни и те идват срещу мен още по-любопитно. Около голямата скала видях и първият хубав пасаж платерини но и те ме видяха тактиката не проработи. Иво вече почти излизаше дадох газ на плавницити и се отправих към брега. Последва изкачване с пълно бойно и пак добре че Иво е планинар и тези байри хич не му се опират. Последва пътуване в приказки и така неусетно по тъмно пристигнахме в Благоевград. Ванката ни посрещна топло със студена ракия вкусна салата и вечеря. Разказахме си малко истории и си легнахме.

IMG-df02603c322270d999b50987f42e0cc8-V.jpg
Да си с тениска на която пише Калиакра и да гмуркаш на Емине
(231 Kb) 16 свалено



20190928_112854.jpg
(5,455 Kb) 10 свалено
Сезон 2019 Отговори: 128
Видяна: 35,224
Последно мнение от: Sand
за 14 Януари 2020 - 00:20
от vanka12 за Вторник, 12 Февруари 2019 - 21:032 ... 5 6 7
Покажи
14 Окт 2019 - 09:24
от boysa
Благодаря и на Ники за всичките години на подкрепа!
Покажи
11 Окт 2019 - 09:48
от boysa
Благодарности и на Вальо и Явор. Неопрена още носи наслади, пак го натопихме по Гръцките морета и явно е запазил част от силата. Вярно ,че си имаше доза късмет и малко опит.
Покажи
09 Окт 2019 - 12:19
от boysa
Здравейте!
Миналата седмица тримата с Иво и Ванката посетихме Гърция. Бях гмуркал преди това само веднъж на Неа Парамос, но тогава бяхме на зимуване в Банско.
Сега беше различно. Времето беше повече от добро. В морето почти нямаше вълни и видимостта беше изключителна. Насладихме се на гледки. Отпихме солена вода. Бодяхме се по таралежи. научихме къде живеят октоподите, видяхме много и различни видове риби, морски твари и си изкарахме чудесно. Благодаря момчета за приятелството!

Kаква е тази риба? Отговори: 150
Видяна: 116,506
Последно мнение от: Sand
за 07 Октомври 2019 - 14:07
от scuba за Вторник, 28 Юли 2009 - 15:412 ... 6 7 8
Покажи
07 Окт 2019 - 13:21
от boysa

20191005_102004.jpg
(3,032 Kb) 34 свалено


Здравейте, порових се да проверя каква точно е тази риба

На едно място пишеше, че е Dentax maroccans- има малко черно петно в основата на гръдната перка.

[link] подобна снимка има и тук
Сезон 2019 Отговори: 128
Видяна: 35,224
Последно мнение от: Sand
за 14 Януари 2020 - 00:20
от vanka12 за Вторник, 12 Февруари 2019 - 21:032 ... 5 6 7
Покажи
25 Сеп 2019 - 09:32
от boysa
@GID: Благодаря и аз обичам да се гмуркам на плитко там е и по интересно. В района на Каварна е плитко и доста често мътно. Рядко идват колеги да гмуркат предпочитат на север от Калиакра. На мен ми е най удобно и спокойно. Същото е и на Зеленка. В събота на Шабла имаше много заргани дори няколко пъти стрелях по тях. Бях лек, но влизах и да прострелям харпуна. Смених ластиците и още не съм свикнал на стрелбата. Не можах и да заредя 2 14ки. Първата все излизаше от засечката на стрелата. Дори когато успях да наредя двата ластика първия сам излезе след около минута.

Да сменя тетивата сега е 1,8
Да изтъня ластика.
Да сменя бронзовата сфера с топчест възел или да и сложа пластмасова такава.
Да запиля засечката.
Само време да остане, че не съм от бързите и сръчни.
Поздрави и продължавай да споделяш!
Общо мнения: 313 Стр. 1 от 16 1 2 3 Следващ »
Нови Продукти
alchemy V3-30 Plus

Цена: 0.00 Лв.
Spearfishing