Разглеждане на всички мнения на Ventcy
|
Понеже от няколко години работата ми е такава, че прекарвам зимните, а и не само месеци в Грузия, ще споделя накратко впечатленията си от другата страна на Черно море. За съжаление, тук впечатленията ми са 99% пазарни, за гмуркане от децата време никакво (няма кой да ги гледа). Странно е, но тук цаца няма, затова пък има много едра хамсия и струва само 80ст. - изчистена и без глави. Моята работа е главно в Батуми (на 17км. от границата с Турция), едно от двете пристанища на Грузия. Хамсията се лови само от едно 50 годишно корабче, но явно е в такова изобилие, че ако корабчето не е в ремонт (то всяка седмица е минимум 3-4 дни в такъв), градът е залят с хамсия. Барбуна присъства редовно на рибното пазарче, огромен, сладък и страшно вкусен. При добро време цената му пада до 3 лв. Обикновенно е 5 лв. Това, което най- ме кефи е, че заргана е в изобилие. Едър и вкусен 7-8 парчета килограм. Акулата се продава цяла, недрана и нечистена, но цената и е само 2 лв. килото. Аз си станах спец в дрането и само за половин час зареждам 3-4 кила филе във камерата. За съжаление пазарът е пълен с калканчета 700-800 грама, чудя се, какво ли му се яде на такова рибе? за съжаление контрол никакъв... Държавицата е много бедна и изостанала. Често на пазара попадам на морски врани по около килограм. Кефалови бол, но аз никога не купувам. Тук пречиствателни станции няма и всичката помия се изсипва директно в морето. При това канализацията им е изведена на самия градски плаж !dodge Ужас, лятото се къпят в такъв коктейл... Освен това от Азърбайджан често пристигат 5-6 килограмови есетрови риби. За съжаление тук или няма хладилници или няма ток, така че вкуса на Каспийските есетрови не съм пробвал. Интересно е, че често има и торуци, леферчета 700-800 грамови, лаврачета 1-2 килограмови, чернокоп и един интересен вид лапина 100-200 грамови (едноцветни). Почти винаги в улова (на сергията) присъства и един вид спари. Сега е сезонът на сафрида, вече близо месец излиза един сафрид... и за чироз, и за мариноване... да ама тука бирата им за нищо не става. Добре че от Турция понякога пристига я туборг, я хайникен, щото риба с лимонада 
<span class='smallblacktext'>[ Редактирано ]</span> |
|
Хванаха 180-килограмова моруна край Ахтопол
През нощта на 11 август рибари хванаха 180-килограмова моруна край Ахтопол.
Моруната с дължина 2,51 м е била изтъргувана почти веднага на рибната борса в града. Килограм от този вид риба върви по 20 лв., предаде БГНЕС.
Собствениците на борсата казват, че от 6 години насам не са виждали толкова едра моруна. Според рибари обичайво е едри моруни да се появяват в района на Ахтопол и Варвара. Преди години е имало случай, при който с риболовен кораб е бил уловен 620-килограмов екземпляр.
Vzeto ot Dnes, Dir.bg |
|
Радвам се, че нещата се изясниха и никой не се е почувствал засегнат.  Сега нещо, което вече се явява офф топик, но е интересно като факт. Местния "патриотизъм", не е само българско явление и колкото и странно да звучи го има и извън футбола. Атиняни често обиждат конкуренцията от Солун, като ги наричат българи (не, че е чак толкова далеч от истината), солунчани пък наричат жителите на Атина - албанци, защото основоположниците на съвременна Атина са арванити, преселници от Тива. Спорът между Лондон и Париж за това, кой град е голямото сърце на Европа е вековен. Лондон отива обаче още по-далеч с неговите рекламни тишърти, ключодържатели и тн. сувенири с надпис: "London - the world capital". Преди две-три години избухна нова война Бирмингам - Манчестър. След последното преброяване се оказа, че Манчестър успешно конкурира по брой на жители втория град в Англия, Бирмингам. Бръмитата нададоха голям вой и обвиниха демографите в платена машинация. Нищо ново под слънцето. :p А относно бъдещото членство в ЕС, не съм напълно съгласен с изказаното мнение. Поне хората в областта, в която аз работя са много позитивно и искренно добронамерено настроени към България и българите. Но това, което политиците ни правят, цял народ не може с години да оправи.  |
|
Чудесна идея. |
|
Искам да се извиня, ако някой се е почувствал лично засегнат от написаното от мен. Последното, за което съм си мислел докато съм писал е да обидя или деля форумците на морски, езерни, речни, полски, планински, горски и тн. Форума си е супер и последното, което бих желал е да наруша отличната атмосфера в него с разни погрешно изтълкувани квалификации, които използвам само и с единствено за внасяне на повече колорит и настроение. :p
ПП Тя враждата на битово ниво между Бургас и Варна е много по-голяма отколкото между София и Бургас например, но съдейки по написанато във форума, мисля че участниците тук отдавна са го минали това ниво. |
|
Една рецепта и от мен. Подходяща е за почти всеки вид дребна риба (абе може и по едричка, но трябват подходящи условия за съхранение). Аз лично така си приготвям хамсия (в краен случай цаца), барбун, сафрид, чернокоп и "циганка". Рибата се изчиства добре (аз отсранявам и главите да не заемат излишно място) и се оствя 24 часа в саламура (слагам сол в подходящ съд и бъркам докато едно сурово яйце си подаде "главата" над водата (непокритата част да е с размер на едно левче). След 24 часа рибата се вади и се слага за още 24 часа в оцет. Взимам бурканчета с размер зависещ от рибата, която мариновам и започвам да я редя, като всеки ред заливам с олио, бахар, черен пипер и дафинов лист, така докато се напълни бурканчето. Най-отгоре отново бахар, черен пипер и дафинов лист, доливам с олио за да бъдат рибите напълно покрити, затварям и поставям в хладилника. След 4 до 7 дни (аз редовно след 4тия ден я пробвам) рибата е готова. Нищо общо с "перлата" и другите криво-ляво скалъпени набързо мариновани риби.  Успех на пробващите и добър апетит.
ПП След като са готови обичам да ги поливам с Бекс или в краен случай Каменица. 
<span class='smallblacktext'>[ Редактирано ]</span> |
|
А, пропуснах, когато съм си в Бг, често пътувам София-Бургас (и обратно) сам или само с някое от децата ми така, че свободни места обикновенно имам.
ПП.Моя мейл е истински. |
|
След 20тина дена се прибирам в Бг и се надявам да дойда на някоя от следващите ви срещи. Затова ще ви помоля да пуснете във форума новото място за събиране, както и датите когато това става. |
|
Ми аз съм софийски зет и май скоро повече ще съм живял в София, отколкото в Бургас. :p |
|
Благодаря ви за отговорите. Ще ме извините за нахалството, но ми дойде още едно питане. Има ли в България и евентуално приблизителна цена, на свястна пневматика? Старата ми (на 3 години) сдаде от немърливост багажа, а аз съм и голям фен (не съм мързелив, просто практичен).  |
|
Хаха, ще ти отговоря, според това, което аз влагам в понятието "чакал". Обикновенно, условно наречените свалячи (местни) по морето се наричат гларуси. Но понеже на морето местните не са единствените свалячи (все пак 90% от разговорите за море са свързани с гаджета, а и най-бързата асоциация на море е гадже, хахаха) гларусите наричат пришълците свалячи - чакали. Така де, да има някакво разграничение, не може морския печен гларус да допусне да бъде приравняван със разни сухоземни свалячи, дето не могат да разберат, че мидите не бягат и затова не се ловят. Гларуса не казва на момичето, което ухажва: "Утре ще ти наловя миди", а "Утре ще ти набера миди". Абе то си е не само фолклор, но и проза, че и поезия... мидата се превръща в цвете, в букет, в галантна покана за фиеста...
Но в конкретния случай, аз нарекох моя познат чакал, защото въпреки, че е роден и израсъл на морето действията и поведението му не се вписват в гларусовата класификация. Държеше се, като странджански чакал (чувал съм, че те били по-коварни и нагли от старопланинските например). :p |
|
Хайде още една и ще ви дам малко почивка.
Приморско, Перла, плажа заключен между кея на бившата резиденция и онова дето наподобява мост. Седим си ние, една голяма смесена компания в късния августовски следобед през една от след демократичните години и разпускаме след уморителния мидо-риболов в ранното утро с карти, бирички, дюшечета... Изведнъж към нас се приближава един местен познат чакал (ха, на морето има не само гларуси, но и чакали), който преди две вечери безуспешно с поне 4-5 промила в кръвта се опита да задуши (и преносно, и буквално) едно момиче от компанията. Тъкмо бил свършил работа и му били казали, че още сме тук и минал да ни види. Плоски шегички, закачки, абе чакалска му работа, реши че сега е момента да покаже на своя обект, що за мъж е и какви плюнчовци са тия другите. Щото направо от работа, нямал бански, но набързо остана по слип на раета и без да ми даде никаква възможност да отреагирам грабна такъмите ми за риболов (в случая един ластичен 105 Стен, маската, шнорхела, кукана и плавниците) и търчейки към водата ми заяви: "аз тука малко рибичка да извадя". К'во да кажеш?
Мина се доста време и другите забравиха, че чакалът въобще е идвал, но на мен душицата ми свита, тоя охлюв ще земе да ми затрие такъма и отиде лятото. По едно време откъм водата се раздаде един мощен викорев и погледите на всички се приковаха в победоносно излизащия от водата чакал. На лицето му една огромна усмивка гарнирана с пломбени отблясъци на биещото точно в зъбите му слънце. В едната ръка харпуна, в другата ( още по-високо вдигната) стрелата, чийто връх беше добил Г-образна форма и по средата на която едно още мърдащо среден размер попче. В момента, в който беше стигнал почти до брега и погледите на всички плажуващи бяха приковани в него, спря, изрева отново победоносно нещо и зае поза на футболист от националния, който най-накрая бележи гол на Швеция. Точно в този сублимен момент, куканчето, на което имаше още десетина попчета му изигра лоша шега. Слипчето не можа да издържи тежестта на попчетата, намиращи се вече извън водата, и се свлече. Изпопадахме от смях. Чакалчето се опита да влезе в ритъма на майтапа, но така и не го видяхме повече до края на летуването ни. От всички аз бях най-доволен, защото няколко дни преди случката, въпросният тип беше дошъл с нас за миди на к-г Юг. Малко преди да си тръгнем реши да пробва плавниците ми, щот такива не бил виждал?! Триста пъти му казах, да влезе във водата на достатъчно дълбоко и чисто място и там да ги обуе. Хаха, познайте, нахлузи ги като джапанки на 5 метра от морето и въпреки протестите ми мина през всички миди преди да се потопи. Излизането беше още по-лошо, вървеше напред. Сумати пари дадох за тоя Марес, две години го търкалях без драскотина и кво... Ама голям майтап падна. |
|
ОК, ето ви още една от най-харпунджийските.
Септември 1983 година, ССУ (разбирай Средно спортно училище Ю.Гагарин - Бургас) е отново на лагер на любимото място - Равда. Мнозина от нас тогава правеха първи стъпки в подводния риболов, започвайки от направата на харпун тип макарка и стрелба по мишена (парче шперплат с нещо нарисувано и определно с размер на голямо попче, но в никакъв случай не и с неговия контур). След едно от поредните подводни упражнения (имащи различен успех) се бяхме събрали зад спалните помещения, където безспорния авторитет Николай Драганов (батко Джайч) правеше поредния разбор и даваше ценни указания. След това се започнаха отново едни дълги сухи тренировки при една от които стрелата изчезна. Търсихме я безуспешно из храсталаците където висеше окачена мишената, накрая се отказахме, електроди бол. Поочукахме следващия и отново огън. След това вечеря, задяване с женската част на отборите и така до вечерна проверка. Та идва проверката, цялото скуул строено барабар с тренерите, командава се мирно и се почвява началник лагера, зам. директора на спортното г-н (тогава другаря) Овчаров. Г-н Овчаров се закашля и с леден глас заяви: "Днес в района на лагера е извършено убийство". Вцепенихме се, последва дългооо тягостно мълчание. След минута - две се почвява руснака (даскала по-руски) и държи една мъртва кокошка от задника на която стърчи прословутата изгубена стрела. Еми, тва е накратко, може би трябва да допълня, че в следващите няколко дни плувците се наложи да отработим жертвата, като не ни беше позволено да продадем на плажа нито едно попче, а целия улов отиваше за угощение на лагерното ръководство. |
|
 WishBone написа: Чудесна история! Keep them coming!
Радвам се, че ви е харесала. Имам много такива, но се страхувам да не дотегна на някого. Ще ми разправя един приятел от Карлово, че полето раждало тикви, а планината хора. Не планината бе, морето... Надявам се никой да не се обиди, това е хубава шега, като тази на един бивш кмет на Варна, дето казваше, че провинцията започва на 20 км от морето. |
|
Хехе, аз съм бивш профи плувец, ватерполист, петобоец и тн., но винаги съм бил и ще си остана любител харпунджия, не че са ми чак толкова много годините 38, но не са и малко, а и пуша по кутия на ден,имам проблем с ушите, остър синузит... Но морето ми е и страст и хоби и приятелство и най-старата любов. Спомням си едни думи на Христо Проданов (Бог да го прости), където казваше, че много мрази някой да казва "Покорих планината или еди кой си връх", защото продължава той, ние нищо не покоряваме, а ни е било позволено да го сторим. Така е и с морето, ако си искрен с него то няма да те подведе, тръгнеш ли да го покоряваш един ден ще загубиш. Но да не излизаме извън темата, хубаво ще е модераторите да помислят за една рубрика - поезия (просто идея). Значи така, това за което аз говоря се намира на източната част на острова Хриси акти и малко след него Крини Тасос. Крини Тасос е на Парадайс биич и вътре в това заливче се намира едно безименно островче. На Хриси акти също има едно безименно островче, но доста по-малко. На мен това са ми любимите места и не е необходимо нито да влизаш много навътре, нито много надълбоко за да се сдобиеш с трофей. Виж за харпуна не мога да ти дам гаранция, но мисля, че не трябва да имаш проблем. Аз лично никога не съм имал, но, има едно но. Аз съм специализирал богословие в Атина и има една супер транспортна фирма Никиас турс (Господ здраве да им дава на собствениците), които по мое време (сега не знам) бяха приели решение богословите да пътуват безплатно с техните автобуси Атина-София-Пловдив и обратно. Та аз като всеки уважаващ себе си Ганъо, щом има келепир там сме, се скъсвах да пътувам. Смятай що пътуване съм му дръпнал, че познавах всички гранични полицаи, митничари и тн. от двете страни на границата. Виждал си гърците как тарашат българите, нали? Е, на мен често не ми се е налагало дори багажника да отварям. Но пак ти казвам, не би трябвало да е проблем. Ми то в Гърция харпуни под път и над път. Ха още една идея, ЕКИПИРОВКАТА е много по евтина в сравнение с България.
<span class='smallblacktext'>[ Редактирано Tue May 10 2005, 08:08PM ]</span> |
|
Преди 5-6 години отиваме с приятели на Аркутино (базата ни лятото е винаги в Приморско) специално за миди. Понеже само аз съм харпунджия, а на приятелчетата им е все едно дали ще ядат лаврак или цаца, те свинското на скара най-обичат, първо събираме миди за да осигурим салатите и след това те правят плаж, а на мен ми дават час-два за подводна разтуха. Та отиваме там, махаме гащи като откачени по безкрайната плажна ивица в посока устието на Ропотамо (до там обаче не стигаме) натоварени с гумена лодка, чадъри, чували и какво ли още не. Правим един чудесен мидолов и при едно от последните ми влизания за миди забелязвам най-големия кефал, който съм виждал през живота си. Ами сега, харпуна на брега, а брега поне на 100 метра и тая скапана гумена лодка пълна с миди. Тегля я като луд и крещя на приятелчетата: Харпуна-а-а. Кой ли ме слуша, предната вечер бяха забучили поредните иностранни каки и хич не им е до мен. Както и да е, псувайки излизам, грабвам харпуна и нааборот във водата. Половин час обикаляне, пълна пустош, ще се скъсам от яд. И изведнъж подавайки глава зад едно рифче го виждам, огромен, красив и спокоен да пасе. Предпазливо взех да се приближавам, кефала въобще не му беше до мен, продължаваше спокойно да пасе, остави ме да се приближа на дистанция, от която можех и да го погаля. Не беше необходимо дори да се целя, рибата нямаше повече никакъв шанс, но не стрелях, не можах, беше един от онези изключителни екземпляри, които не биваше да свършват в тигана... Дълго време му се любувах и дори не забелязах кога един от вече сърдитите ми приятели беше доплувал до мен и се развика: "Айде бе, не чуваш ли? Без глас останахме да викаме, глей колко часа стана." Прибрахме се, направихме си салатки от миди, миди пане, миди с ориз... и едни чудесни свински (бон филе) пържоли. |
|
За Самотраки не мога да дам, защото не съм гмуркал там. За Тасос, няма да съжаляваш. Прекрасен остров, невероятно чиста вода, много риба и най-хубавото не е от най-натоварените дестинации. Препоръчвам Златния плаж или Райския плаж с островчето. Но въпрос на избор, колкото по-малко хора, толкова по-добре. Вземи си нещо 105 и нагоре сантиметра, видимостта е невероятна. Аз лично за Гърция предпочитам пневматиката (и не само за там де) щото е къса, мощна и много удобна. Има всичко от октоподи до морски врани и разбира се кефалови. Взима се ферибот на Керамоти (абе Кавала) мисля, че има сега и от други места, но това съм ползвал аз. Можеш да си качиш и колата, не че много ще ти трябва там. Там на място едно моторче върши чудесна работа. |
|
Може ли някой да ми каже ориентировъчна цена на чифт добри ластици в България? В момента съм в чужбина, но скапаното място на което се намирам предлага само някакви съмнителни турски ластици и не искам да рискувам да взема нещо дето лятото няма да ми е от полза. Предварително благодаря. |
|
Няколко съвета и от мен, бургазлия съм, но като "заврян зет" живея в София. Детсtвото ми мина в гмуркане в и на север и юг от Бургас. С колело всеки ден лятото съм ходил до Райския залив (то вече само името му остана) на Созопол и обратно. Вярно нещата последните години така бързо се менят, че всяка информация днес, може да бъде дезинформация утре. Преди 6-7 години закарах приятели на буруна на Равда, защото преди 10 там скъсвахме от бой и попчета и лефер и платерина. Уви рапанджиите бяха направили дъното пустиня. Все пак зависи каква риба искаш да биеш. За попчета добро място е Крайморие, точно под мотела. Има чудесни скали на дълбочина 2-4 метра с много, много яки попчета. Проблем е, че недалеч се намира нефтенотопристанище, а там като разлеят нефт го обработват с едни гадни химикали... На Черноморец, където са бившите поделения също е добро място. Гледаш скалите да не са с много водорасли (както пред с.Варвара например) щото не можеш да видиш и едно попче. Ако искаш да биеш друга риба, но не си още на ти със занаята, една хубава идея. Търсиш устие на река, летния сезон е обикновенно маловодие и няма мътилка, там винаги има големи стада илария, платерина, кефал и някои трудно различими риби като писия, примерно. Моето любимо място е устието на Ропотамо (влиза се от входа на Перла и миналата година горските бяха отворили пътя - но умната, това е резерват), Караагач -след Китен и Резовска на Синеморец. Друго добро място е Дяволската река на Приморско, но там има много плажуващи и е опасно. Ако имаш път към Поморие, езерата дето са при санаториума, са пълни с кефали и писия (поне бяха де, скоро хаха 10 години не съм ходил. Това накрактко засега и успех.
<span class='smallblacktext'>[ Редактирано Mon May 09 2005, 08:34PM ]</span> |
|
Благодаря за посрещането |
|
Нови Продукти
Цена: 16.00 Лв.
Spearfishing
|
1386:33:28 - 
1386:33:23 - 
349:27:52 - 
0:20:48 - 
2:33:00 - 
Вид Риба
Рекорди
Риболовни Зони
Рецепти
Потребители
Връзки
