Разглеждане на всички мнения на Vov
|
Браво Чавдаре!
Особено красиви ми изглеждат извивките пред касетата от горната страна на тялото...
Разбира се, тъй като харпуните обикновено нямат приклади, стремежът е мястото на хващане с ръка да се изнесе колкото може по-нагоре - към оста на стрелата. Това е най-постижимо в харпуните на РА и подобни, но те пък нямат заден спусък и пета...
На мен съотношението на дължините на тялото и стрелата ми харесва... При толкова разнообразни възможности за доизпипване повече ме интересува постигането на напълно неутрална балансировка в заредено положение.
Запечатах мястото за поставяне на баласт в най-предната част на главата на моя Пикасо. Сега там има само малко затворен въздух, който подобрява този баланс, но може още...
А иначе ако искаме да намалим отместването на главата нагоре и дръжката надолу при изстрел, може да ги утежним и сигурно за това е изтъкваната от фирмата (Пикасо) възможност за поставяне на допълнителен баласт - но на мен ми тежи.
Не знаех, че акацията може да бъде толкова тежка... Дано при водните проби не се окаже, че си случил от най-тежката.
Хайде, няма ли някой да направи и затворен водач - от самото дърво - та да се кефим още?! |
|
Ето, както отбелязва Иван, може би има смисъл да се подсещаме, че общуването с писане няма как да е като на живо. Има си разлики, да речем, малко по-трудно е да разберем какво точно иска да каже колегата. Добре, а как беше по-рано? Никак, общувахме само с тези, които познаваме лично. Те бяха стотици пъти по-малко от тези, с които общуваме чрез Интернет.
Е, кое е по-добре - според мен е ясно.
Само че, в Интернет няма възможност да променяме интонацията си, скоростта на говорене, паузи, жестовете не се виждат, мимиките - също. Използват се някои графични похвати, но те не могет да заместят общуването на живо...
За това изглежда са нужни известни усилия - както казва Иво в другата тема, примерно да поемем дъх, да почакаме и помислим дали написаното от колегата е злорадо насочено точно към нас и има за цел да ни изложи, унижи и пр. или само така изглежда на първо четене? Да не би да ни е "плитко докачението"? [Народен израз].
Според мен ценността на възможността за общуване е достатъчно голяма и заслужава полагането на усилия, за да продължи това общуване...
Енергичните изяснявания кой какво искал да каже в темата за завоеватели или поклонници доказват, че още сме в началото на пътя... А нали все пак става дума за нещо, което всички обичаме, не вярвам някой да иска обсъжданията да намалеят... значително...
Вярвам също, че седмичните (месечни или каквито си ги направим) сбирки на живо, биха могли да служат и за доизкусуряване на неясноти - ако решим, че искаме на тях да обсъждаме темите от форума. На тия редки (в София) сбирки май най-спокойни и смели изглеждат най-младите (в спорта) колеги. Те нямат какво да губят и без много мислене си задават въпросите - или поне на мен така ми изглежда.
Също вярвам, че можем и е редно да поддържаме средата като цяло на най-високо колегиално ниво. Средата е такава, каквито сме ние...
Както Владо е споменавал неведнъж, не може да станеш пророк в собственото село. Но поне няма нужда от крайни оценки...
П.П. Не мога да реша трябва ли да ползваме плавници и на ръцете - при подводен риболов? |
|
Потребители на морето... ми не съм видял или чул някой да е "залесявал" или по някакъв начин увеличавал броя на видовете и рибите...
Дори когато става дума за някакви усилия за опазване на Иракли, за опасностите от нефтопровода и пр. колцина си дадохме труд поне да напишем нещо в съответния форум, да се подпишем под някое писмо, петиция и пр.?
Къпането, гмуркането, потапянето, ловенето на риба, та дори и фотографирането на подводни обекти и същества са все потребяване... Това, че на мен и доста колеги ни изглежда и го наричаме "общуване", "прегръдка", "любов" и др., нещо не ми изглежда докрай истина...
Природата дава, (или поне така си мислим!!), ние - вземаме (=потребяваме).
При това без мярка, при това след като имаме необходимите знания, виждаме настъпилите изменения...
Дали съществува българин, или организация ( ако има, им се покланям), който да е изразходил време, усилия и пари, за да научи какви действия са били необходими в един среден западноевропейски град, за да се възстанови чистотата на речните/язовирски/крайбрежни води и да се появи ОТНОВО риба и други водни същества - в отровените им водоеми/замърсени, изгърмени, протралени и т.н. крайбрежни води? За да не допускаме същите големи грешки?
Не съм чувал, въпреки, че имаме дори министерство по въпроса повече от 15 години вече...
В последните 1-2 години поне 2 пъти се споменава от членове на Спиърфиш стрелбата по мишени под вода. Никакъв въпрос, коментар, отглас...
Тоест, "...по делата ни ще ни познаете..." не само по кодексите.
Но с кодексите поне никой не може да каже, че не се е сетил, не знаел, не разбрал, не бил информиран... |
|
Браво Ачо!! Явно нещата трябва да се преговарят - сегиз-тогиз...! |
|
Драги приятели и колеги,
След дълги колебания реших, че ползите от започването на тази тема ще са повече от вредите и - ето я. Изобщо не смятам, че написаното от мен ще я изчерпи. Напротив, очаквам развитието и в най-различни посоки - от всички желаещи.
Хората се събираме и общуваме главно защото сме обществени същества. Дори и подводните риболовци имаме нужда, даже потребност, да общуваме със себеподобни по въпросите на подводния лов (и не само).
При общуването научаваме какво мислят и правят други хора, във връзка с подводния лов - от висшите философско - етични нива, до - как се готвят рибни ястия например.
Главното в общуването е разнообразието, възможността да се обогатим, дори да развием нови идеи, след като научим нови неща от други подводни ловци.
В този смисъл разнообразието от мнения, въпроси, решения, подходи и пр. и пр. е богатство! И не би трябвало да се ограничава по никакъв начин, дори косвено, дори с укори, дори с прекален присмех...
Ако всички мислят като мен, какво му е интересното или обогатяващото на това? Ми аз вече си го знам моето мнение/решение и пр. Още едно такова - същото, може да ми даде увереност, че съм на прав път, но и това не е сигурно. А обогатяването идва от разнообразието. Различните подходи, решения и пр. на колегите, самият процес на добронамерено обсъждане, пораждат нови идеи у мен!
За това, ако някой предложи да направи харпун, задвижван например със слънчеви батерии, няма никаква нужда да му се смеем...
Ако в дадено общество се насади дух на "осъждане", критикуване, подреждане на събеседниците по важност, компетентност и др. и на тази основа техните мнения се приемат за истина, а мненията на новаците - не, последствията ще бъдат (струва ми се, че вече са) тъжни за самото общество. В нашия случай все по-малко хора ще се осмеляват да пишат (общуват) опасявайки се, че ще бъдат охулени главно заради различното си мнение. А няма ли активно обсъждане чрез писане, обществото постепенно замира...
За мен има много лесен начин да изразя различност от това, което някой е написал и с което не съм съгласен, без да предизвиквам бъдещо нежелание за общуване у колегата:
1. Написвам " Аз като строих харпун със слънчеви батерии, се оказа, че времето за зареждане на кондензатора е доста по-голямо от времето за зареждане на 2 ластика" ... примерно.
2. Запитвам автора на еретичната идея има ли някакви разчети, резултати от проведени изпитвания, или нещо, с което може да се докаже възможността да се задвижва харпун по този начин.
3. Запитвам автора как, примерно, е решил въпроса с изолацията, цената на материалите и пр. и пр...
Но не изказвам характеристики за личността, способностите, морала и пр. лични неща...
Различен не означава непременно - лош, опасен и др.
Изобщо, всеки човек, когото срещам, ме превъзхожда поне в едно нещо. Следователно аз по начало му дължа цялото уважение и добронамереност, които очаквам от него към мен... [Преразказана мисъл на Дейл Карнеги].
[/i]
П.П. (Ааа... какво мислите за плавници и на ръцете? От китките до лактите!?) |
|
Мммм, прекрасно!...
Да живеят хората, които направиха възможно такъв тип общуване!... От създателите на Интернет ( кой беше казал нещо презрително за военните по принцип?), до Иван, Ярослав, Петър, Добри и Николай! Може и преди 10, ипреди 20, и преди 40 години някои хора да са искали да общуват по този начин, но не са могли...
Всъщност, ние никога не сме били далеч от тази тема... Тя се прокрадваше непрекъснато в отделни реплики, кратки разкази, изразено отношение...
И ето, дойде и времето!
Според мен осъзнаването, за което са нужни усилия, че представлявам малка и незначителна частица от света и че морето най-общо е било преди мен, е, и ще бъде дълго след мен, води до олекване в душата, развеселяване, много повече уважение, дори любов... Е, завоевателят едва ли може да изпитва уважение и любов...
Но дори и в незначителността си можем да нанесем огромни, непоправими поражения на морето, както и на всяка река, езеро, баластриера...
Вероятно мнозина си спомнят, или дори сега познават поне един бомбаджия, мрежар-специалист, електроспециалист, химик-специалист...
Моят стар познат с гордост ми показваше липсващи части от пръсти на ръцете си. И заговорнически посочваше високите брегове северно от Черноморец - там ходели да търсят проблясването на риба когато се кефалосва... След хвърлянето на самоделната бомба ("под носа на военните!" другата част от групата бързо идвала с лодка да събира улова....
Изброявам всичко това за да подчертая принципа. И да се опитам да назова нещата с истинските им имена.
Поклонникът взема толкова риба, колкото може да изяде с приятели до края на деня?... Това ми изглежда по-скоро като пожелание, идеал, към който дори не се и стремим много силно.
Иначе защо са ни фризерите? Защо софиянци, плевенчани, пазарджиклии, троянци и т.н. като ходят за калкан гмуркат до пълно изтощение?...
Много просто: щото другия път може да няма риба, или "утре си тръгвам, аз съм само за 2-3 дни..." и т.н.
Аз например, продължавам да вярвам, че вземането на една зряла риба (също както и животно, че и птица) не позволява раждането на няколко милиона яйца през доста следващи сезони и това намалява броя на рибите много повече, отколкото вземането на една малка рибка... Питал съм инженери- лесовъди - за животните. Отговорът не е еднозначен. Има цели държави, където се регулира отстрела на приплоди и зрели животни - при дивите прасета... И всичко това все още не променя наредбите за разрешените размери...
Поклонникът не потребява това, на което се покланя...
Може би няма смисъл да търсим еднозначен отговор.
Правото на лов е исторически обосновано и не се нужда от особено доказване - дали?
Много, ама много е просто да се сметне колко хора може да изхрани планетата. Дори да се направят много варианти на хранене. И също е съвсем очевидно, че при досегашния , според мен безотговорен, начин на потребяване, вече сме достигнали границите на възможностите (на Земята).
Аргументът, че ония с трала за едно минаване вземат повече риба от всички харпунисти за един сезон, не променя принципа. Друг теоретик ми каза веднъж: "Момче, от мен да знаеш, риба, курви, криви дървета и криви краставици нямат свършване!..." Е, видя се, че имат... Ние вземаме, потребяваме, а не даваме (снимаме)...
Морето не ни е враг, то дори не ни е приятел, то Е, независимо от нас..., може без нас и в този смисъл е по-важно от нас...
А ние - по-често започваме като неосъзнати завоевателчета (конквистадорчета), след това - имаме избор: да се развием до харпунджия, който взема всичко, което може, и да си останем там, или да продължим, както казва Иво, по Пътя...
Можем спокойно да придадем на думата "харпунист" малко по-високо значение. Какво точно - не смея да определям...
И няма значение дали влизаме 10 или 100 дни в годината, отношението, че колкото съм по-голям юнак повече ям, пия, размножавам се, изобщо потребявам Природата (морето) води само до унищожение на средата, която ни е създала и без която не можем... според мен. |
|
Хора, приятели, господа харпунисти, гмуркачи, леководолази или просто любители на неопренови костюми....
Моля ви, тази страница в Интернет е наше благо, наше богатство, източник на безценна информация, страхотна възможност да попитаме или да споделим с над 1500 колеги вълненията си!
Толкова е ценно това, че според мен не си струва по никакви причини и по никакъв начин да го накърняваме, дори малко, дори само за да се опитаме да възпитаме някого...
Възпитанието завършва към 14-15 годишна възраст и...
Смятам, че всеки от нас дължи на колегите добър тон, вежливо изразяване, търпимост към всякакви мнения, към всякакъв правопис, граматика, изобщо...
Няма как нито да ни олекне, като напишем остри думи, нито да забогатеем, нито да обогатим форума, изобщо не виждам никаква полза от квалификации по адрес на хора.
А за дебелите костюми смятам следното:
1. Дебелина от 7 мм и повече, дори и кройката да е без тиранти, дори и поръчка да е шит, неизбежно ограничава/затруднява раздишването.
2. Хеланката по принцип леко "стяга" материята, но и я пази от повреди.
3. Ако зимен костюм 7 мм е шит поръчка и е от скъпа материя, отворена клетка, недостатъците му са много по-малки. Това, разбира се, почти удвоява цената...
4 Дори и 10 мм костюм да има някой, ако ръкавиците му са летни, както примерно бях аз при първата проба, на 40-та минута излязох - при 5 градуса на повърхността, при това с болки в ръцете... Да не говорим, че няма никаква смислена риба в тези условия...
5. Дори и костюмът и ръкавиците да са добри, ако чорапите са тънки, ИЛИ пантофите са малки за дебел чорап, работата е почти същата... (тук не включвам тренирани мазохисти).
6. Колко е хубаво, че има къде да си пишем по толкова много интересни теми!...
7. [[[/color] Погледнете и колко гости влизат ...] |
|
Ааа провери ли някой какво се случи във водата няколко часа по-късно...? |
|
Хм, едва ли може някой да спре коментарите - и положителни и отрицателни..
Снощи четох в Deeper blue - възмутен клиент на пантофите Омер, съобщението е придружено със снимка! И след него доста отговори, без никой да възспира коментарите. |
|
Павка, ще ме гръмнеш1... Не че е трудно да стане белята... |
|
Възможно е грешката да е случайна, да се дължи на новоназначен служител/ка, бързане и пр., но в други страни щеше (в такъв форум) да се знае от кой точно магазин е купена стоката. Не е трагичен проблем, дори някой може да каже, че като първи костюм, с цел да не го скъса неопитния ползвател и т.н., но все пак е трябвало да го попитат за какви цели ще се ползва костюма... И да му разкажат разликите, особеностите, положителните и отрицателните страни на двата варианта.
Subblue, не е невъзможно да се гмуркаш и с този костюм, но по-добре е - с харпунджийски... Вероятно като попиташ спокойно в магазина, ще ти го сменят (може да има разлика в цената).
Не се колебай, след като подробно изчетеш наличните тук материали, да задаваш въпроси от рода на "възнамерявам да правя хххх, колебая се между уууу и зззз " - ще получиш компетентни съвети.
А за калканите - внимавай с чантата...  |
|
Освен себе си, наблюдавах внимателно още 4 човека.
Забелязах, че когато между отделните гмуркания има разговори, по каквито и да е въпроси, всички наблюдавани не можем да достигнем високи стойности.
Когато всеки мълчи и се съсредоточава в елементите на гмуркането, много скоро работата става... в повечето случаи. Та ако някой се интересува, добре е при тренировки във вода, разговорите да са колкото може по-редки... Ролите се разпределят в началото, после се говори по изключение.
А тренировките помагат винаги. Дори и просто плуване под вода в басейн с методично изследване и настройване на най-малки подробности от почивка, раздишване, китово салто, шнорхел, нос(изравняване), плуване (какво темпо, амплитуда, честота на маховете, положение на ръцете, главата, състояние на мускулите на лицето, шията, врата, гърба, корема...).
Примерно подобряване на техниката на движенията с крака може да увеличи изминатото разстояние с доста метри. Почистените/изпразнени черва - също. Изпиването на един голям чай с мед и лимон преди и в средата на 5-те часа лов съществено забавят настъпването на умора. Може да се пият и електролити/разтворени соли, витамини, ензими, минерали + вода, но и тук има мярка...
Доста часове след приемането на храна организмът ни отделя значителни ресурси, за да я обработи. Следователно е добре да го улесняваме в тази задача като не приемаме трудносмилаема храна и не я приемаме късо време преди гмуркането.
Срастванията и др., причинени на белия дроб от пушене и увреждането на черния дроб от алкохол няма как да подпомагат/удължават апнеята...
Разбира се, тренировките от всякакъв вид във времето, когато не можем да гмуркаме в действителни условия, намаляват/забавят загубата на форма.
Лесно е от прекалени амбиции за бърз напредък човек да се пресили... Това бягане в апная нещо ми се струва опасно, може човек да се замае, да стъпи накриво (напр. в парка) и да падне и се удари на случаен остър предмет...
Според мен е съвсем сигурно, че ЦЕЛЕНАСОЧЕНОТО и редовно изпълнение на упражнения дори само от ХАТХА йога - дълго и редовно, може да помогне за удължаване на апнеята, за запазване на контрола и управляемостта на мисленето и действията ни при настъпване на критична ситуация...
Проверено е, че нетърпеливите опити за овладяване на нещата "за 3 дни" водят единствено до опасно прекрачване на границите на пресметнатия риск. Както писаха колегите, овладяването отнема години, но ако искаме "да се доближим до морето, може би да станем част от него" ще получаваме наслада и от самото вървене по пътя... |
|
Колеги, тук искам да споделя един опит, който коментирахме отдавна с Ярослав относно меките и твърди пантофи.
Естествено е да искаме и се стремим към най-удобния пантоф.
Като си правех експерименти, си надстроих едни стари гумени плавници с увеличаване височината на ребрата почти по цялата дължина от двата края на перата (показвал съм ги в друга тема).
И, какво се получи? При малко по-силни/бързи махове, пантофът СЕ ГЪНЕ... Ребрата увеличават ефекта на "канализиране" на избутваната вода, а и втвърдяват перата като цяло. Пантофът не е ппредвиден за по-големи натоварвания и се бръчка, променя формата си около крака. Това създава неудобство, загуба на КПД, усещане, че ще се изхлузи и т.н. Яро беше споменал подобно наблюдение с други пантофи, на които слагал по-твърди пера...
Не мога да предвидя, дали е осъществимо втвърдяване на пантоф с например напластяване на някоя силиконова смеска от страни и отдолу - от външната страна...
Всеки пантоф си има горна граница на усилията, които може да предаде на перото и ако тя се надвиши, както става с непрекъснатото заякване на краката на мнозина трениращи, може да се стигне до такова огъване. Мисля, че Явор това загатваше по-горе.
Решенията, за които се сещам, са все скъпи... Пантофите на Омер и Пикасо например са доста твърди, яки, могат да предават големи усилия. Но ако не подхождат за даден крак, единственото полурешение е по-голям номер и дебели чорапи. Вече при 6 мм чорапи, затворени от крачолите на панталона, поставянето на тежести става почти задължително...
Другият подход е да си намерим удобен и здрав пантоф и после да мислим за твърдостта...
Значителна крачка напред представлява, според мен, по-модерният пантоф на С4, но перата им са много тесни, а цената е висока за мен. |
|
Честито, браво Иване, още по-браво на майката !
(Нещо съм се разсеял по тая тема...)
Тая година - гмуркачка, след година - гмуркач! |
|
Смятам за полезно да обърна внимание, че на тренировките, които гледаме в мрежата, както и на всички надарени с над 7 литра полезен обем, на един трениращ се падат поне 2 осигуряващи! И от 1000 започнали с ентусиазъм, много скоро остават половината, след това - половината на половината и така единици достигат до световното спортно майсторство...
Прав е Иво (според мен) - да не вземе някой да се престарае, че идвал сезона, и като няма осигуряващ сега какво да се прави, аз мога и без осигуряващ...
Толкова лесно се стига до състояния като самба и др. припадъци, че точно при тези тренировки се дави по 1 човек годишно и, обикновено, в присъствието, но неосигуряващи го, няколко спасители и приятели...
Да не говорим какво става, като някой изгуби съзнание докато бяга в парка, падне и си удари нещо...
миналата година и Добро също пусна една отлична статия за тренировки... |
|
Браво Гриша, дори ми е чудно как не сме обсъждали въпроса в отделна тема до сега...
Бих започнал с две най-прости неща.
1. Медузите. Не знам точно дали в другите морета има такива струпвания като в ЧМ, но миналата година почти се самоизвадих от водата заради тях. В района, където гмуркахме, бяха по-нагъсто от водата - особено в горния половин метър. Държейки харпуна в дясната ръка, почти непрекъснато разбутвах медузите с лявата... По едно време почна осезателно да ми щипе на горната устна... Без да се усетя какво става, продължих опитите за риболов... Около 1,5 часа след влизането устата ме болеше толкова, че при отсъствието на риба просто си излязох...попарен, без да разбирам какво точно става, как е възможно медузите, колкото и да са много, да ме изгонят от водата...?
Чак по-късно се сетих, че при разчистването с лявата ръка, лютивината неизбежно е полепнала по дебелите ми ръкавици. След това със същите пръсти многократно си хващах носа - за изравняване...
2. Камъните (моят случай беше в Бяло море). Тая зима пък се хванах няколко пъти за камък - и със същата ръка - за носа... Чак после се сетих, че камъкът, за който се държах, беше нещо мек, и дори леко помръдваше... Пак ме заболя горната устна, но поносимо...
За медузите - ако примерно ги бях разчиствал с опакото на ръката, или поне не с върховете на пръстите, с които си държа носа, нямаше да имам проблеми.
За камъните - по тях живеят доста мъхо-лишео-подобни същества, които при външно механично въздействие се защитават...
3. Риби. При опит да науча нещо повече за опасните видове в Адриатическо море, в интернет открих доста (по памет 5-7) разновидности или подобия на познатия ни дракон... |
|
Жените, които продават прясно месо и прясна риба, хващат мускулна треска от непрекъснато размахване на клонки, пера или друго над тях, иначе за 1-2 секунди цялата стока почернява от мухи.
Тук е възможно, най-тъмната точка - в най-светлата зона на рибата да е муха, но това си е огромно постижение - да запазиш такава стока без никаква хладилна техника.
Между другото чесън там се продава в големи количества - и се купува също. |
|
Може би, опитвам се да отгатна, докато се чисти рибата, по нея полепват микроорганизми, чужди за нейната обичайна среда и почват всякакви процеси... Ясно е също, че на големия кораб, а дори и от лодка, чистенето на 10-20-30 риби си е доста време. Като добавим и аргумента на Ачо, ясно е защо не се чисти рибата.
Естествено, тези съображения не важат за харпунирана риба.
Иначе си е съблазнително да си донесе човек МАЛКО риба - от съседна страна - да могат и близките да хапнат.
В Камбоджа, където е горещо и влажно, всичко се разваля с огромна скорост. Виждал съм да се продават големи количества изчистени и разпънати на клечки риби (300 - 1000 гр), дебело и равномерно намазани с паста от сол и чесън. Не успях да науча дали има още съставки. Излагаха ги на слънцето и дори мухите не кацаха там! Разбира се, степента на тази соленост е прекалена за мен, а ако ги оставя във вода - ще станат доста безвкусни - след обезсоляването.
По-долу съм сканирал 2 снимки:
 |
|
Нови Продукти
Цена: 351.00 Лв.
Spearfishing
|