|
Hi Andy,
It is a well known fact that the experienced divers, like yourself, are not at such a high risk of blacking out as are the intermediate guys,who are competitive, who are still learning their own limitations, and who are pushing themselves to the maximum. Funny enough , the beginners are least at risk, as they are extra cautious. But… !!! Even the experienced divers are not immune! That’s why I consider it so important that everyone, novice and an old hand alike, carefully read the debate and draw their own conclusions, bearing in mind that safety should be their highest priority.
Safe diving!
Cheers! |
|
Анализирайки първият описан случай от Миро, би трябвало да го причислим към SWB . Както обсотойно обясни WishBone вздухът в белите дробове относително увеличава обема си най-много в последните 10 метра при изплуване. В резултат се получава вакуумен ефект, който де факто изтегля кислород от кръвта обратно към дробовете. Внезапният кислороден глад на главния мозък причинява загубата на съзнание, просто “заспиваш”. Статистически гмуркачите най-често губят съзнание в последните 4-5 метра под повърхността. По тази причина , според мен, загубата на съзнание при едно сравнително плитко гмуркане като това на тетраподите може също да се причисли към SWB.
Миро, нещо което ми направи веднага впечатление в разказа ти е че доста време е отнело докато решиш дали да предприемеш изкуствено дишане уста в уста. Това в никакъв случай не е критика, понеже обстоятелствата са били на твоя страна – приятеля ти е бил в безсъзнание може би 4-5 секунди само , не е нагълтал вода , брега е бил наблизо.
Но в подобни условия първото нещо което трябва да се направи, ако имаш късмета да си в близост до колегата е НЕЗАБАВНО, ОЩЕ ВЪВ ВОДАТА изкуствено обдишване . Дай моментално глътка въздух на изпадналия в безсъзнание приятел , в много случаи това е достатъчно, ако е извършено навреме .Дори не му махай маската, тя ще държи носа запушен. Ако шнорхела е здраво захапан , изскубни го от устата му със сила! ( Между другото, ето още една причина да се изплюва шнорхела в началото на всяко гмуркане.) Тези неща ни учеха преди много години в курса по първа помощ при удавяне, част от спасителски курс който изкарахме като гимназисти.
Всъщност изкуствено дишане уста в уста е много лесно да се направи във водата (както установих веднъж по неволя…) – хващаш жертвата с една ръка над лакътя, с другата ръка му вдигаш брадата нагоре да се отвори трахеята и почваш уста в уста… Подобен случай имах преди години, ще ви го разкажа в отделна история .
А сега ще опиша едно мое почти премеждие, илюстриращо колко опасна е загубата на двигателен контрол (Loss of Motor Control - LMC), или самбата.Ще видите как инцидентите винаги са в следствие на няколко последователни, наслагващи се, грешки.
Гмуркахме от лодка на един риф в открития океан, дълбочина 20-25 метра. Около мене нямаше други колеги (първа грешка) когато ударих едно голямо спари на около 20 метра , което повлече стрелата към дълбока хоризонтална пещера. Пуснах харпуна , вързан за буя с дълго въже, и рибата се шмугна навътре – (втора грешка), трябваше изплувайки да държа въжето леко опънато, за да не позволя на рибата да се завре по дупките и заклещи харпуна. На повърхността раздишах няколко пъти и пак гмурнах надолу да извадя рибата. Имаше сравнително силно течение, което ме местеше от мястото, и се наложи да направя 2-3 безрезултатни гмуркания, докато установя точното положение на рибата. Вече започвах да се изморявам от честите дълбочинни гмуркания, (трета грешка).
Накрая поех дълбоко въздух , слязох на дъното и влязох в пещерата. Тя беше дълга към 4-5 метра, рибата лежеше чак в другия край между скалите. Стигнах до нея, взех я в ръка и заплувах към изхода . Вече излизах, когато кордата се закачи за мидите по тавана на пещерата. Тук направих и четвътрата, последна грешка – върнах се да откача кордата, вместо да оставя всичко на дъното и се гмурна наново по-късно.
Откачих кордата, излязох отново извън пещерата , оставих всичко на дъното и поех с пълна скорост нагоре, вече знаех че съм прехвърлил всички безопасни граници. Наближавайки повърхността чувствах че става все по-трудно и по-трудно размахването на плавниците , просто краката не ми се подчняваха на волята. Не откачих колана с тежестите, гмуркам само с 3 кг (така на 4-5 метра дълбочина съм с положителна плаваемост, които са всъщност най-опасните последни метра под повърхността).
Достигнах повърхността , все още в пълно съзнание, устата ми беше под водата, и досега помня как гледах слънцето, лодката в далечината, синьото море и нямах грам воля да си наложа да вдигна лице над водата и поема въздух. Отворих уста , издишах и поех смесица от вода и въздух, закашлях се силно и това вече ме свести окончателно. гърчове и конвулсии не получих, но загубата на двигателен контрол беше на лице. За кратко време бях отново във форма, изтеглих рибата нагоре и викнах лодката. Трябваше ми поне половин час да преодолея психическия стрес и да влезна отново във водата, но до края на деня продължих да гмуркам само на плитко.
Продължение следва….
WishBone, защо не преместиш тази тема при "Bажни" , мисля че го заслужава...
<span class='smallblacktext'>[ Редактирано Tue Nov 29 2005, 03:52PM ]</span> |
|
Миро, започна една много сериозна и важна тема, която би трябвало да се разнищи основно. Имам богат личен опит по нея, ще ви разкажа интересни неща, но сигурно ще е утре , че ми се налага да свърша сега нещо спешно. Съгласен съм напълно с всички коментари до тука, твоя приятел може да се счита за щастливец , надявам се че си е взел поука, и научил урока. |
|
По лична преценка назъбване не му и трябва-рязал съм и корда, и въже, без проблем. |
|
Намерих си ножа в интернета, оказа се че не бил съвсем куче марка! Но пък струва само $ 12.25 ! Може да погледнете : Frosts Knives, Model Craftsman 760 на [link]
Kачествена работа, гарантирам! Kолко само риба е довършил и изчистил - чет няма ... ръжда също ... |
|
Наистина съм потресен - как така ще ръждясват фирмени ,неръждаеми при това, ножове?! Мои приятели тук които ползват фирмени ножове, никой няма такъв проблем! Това че по острието може да се появи повърхностна ръжда след точене е обяснимо - не знаеш точно какъв нож е точен с точиларския камък преди твоя. Решението е с малко водна шкурка да се полира острието леко и толкоз. Но чисто нов нож, хм... Мирише ми на Made in China... Настоящия ми нож е куче марка мъничък шведски подводен, но вече 5 години не съм го губил, чистя риба, точа редовно - нямa грам ръжда... |
|
Станимире, защо не опишеш в един разказ "самба"-случая който споменаваш? Прати я като отделна история на WishBone! Мисля че ще е интересен и поучителен за всички тука. Аз все се каня да разкажа няколко историй на тая тема, само трябва да намеря малко време да се концентрирам достатъчно. |
|
Браво Джими! Само така!Да ти кажа право, и при мене е така, тавата винаги се отопва яко!
Да беше направил една снимка на готовата риба да я сложиш тука за всеобща завист! |
|
Катчо, ма моля ти се, ние сме просто изтънчени дегустатори!
Цецо, за голяма изненада, въобще не пуска пушек, аз съм го опитвал и вътре в кухнята, на електрическия котлон, както и обясняват в упътването. Малко мирише на пушек, ама не е да окадиш всичко наоколо! Стърготини се слагат малко, 4-5 супени лъжици са достатъчни за рибата. Могат да се правят и други неща - пилешко месо, пържоли, кашкавал, яйца, зеленчуци, колбаси, избора е неизчерпаем. На терасата на балкона няма , ама никакъв проблем, само дето на съседите ще им изтекат лигите! |
|
Цецо, продават ги по ZAR 320 (около 40-45 евро по днешния обменен курс ), като това включва и 1кг стърготини за опушване, с които може да се опушат поне 50кг риба. Мисля че бих могъл да донеса 2-3, понеже и сестра ми ще си идва по това време... |
|
Аз така или иначе ще нося едно за подарък на мой приятел-въдичар ... |
|
Петре, не е чак толкова обемно, колкото 2 лаптопа един върху друг, но е адски елементарно и ефикасно ! |
|
Булти, ще взема да донеса една опушвачка с мене като си заидвам феврури, някой майстор ако е мераклия да ги почне манифактурно !
А ти опита ли ми рецептата с рапаните? |
|
А, нека си седят рецпетите тука, в раздела, дето им е местото. Един ден като заиздаваме сборник с харпунджийски рецепти за морска храна - да са ни под ръка! Че кой познава морските деликатеси по-добре от нас?! А и от сега да ви предупредя - ще има още рецепти, да сте подготвени! Само малко търпение, че фризера ми е празен в момента, това бяха последните филета от баракудата. Кат дойде Декември пак ще си говорим, обаче.... А иначе всяка риба става пушена, Филипе, но ако е по-мазна, май е по-добре ;аз дори вече съм си набелязал коя ще ми е следващата пушена жертва, ще показвам и снимков материал нататък!
Между другото знам и още един начин на опушване, само че ми дайте възможност да се подготвя фотографски, и ще ви го демонстрирам и него! |
|
Ако някой може да ми каже как от йога се стигна до маски с огледални стъкла.....
Но както и да е, такава маска ползвам от много години - Samurai , на H.Dessault . Визуалният ефект върху рибите може да прецените сами - погледнете снимката ми в ляво, и ще добиете представа. Имам още един автопортрет-майтап в подводната галерия с тази маска, погледнете и там. Що се отнася до съмнение за намалена видимост с тази маска - личното ми мнение е че няма такова нещо. Очите се адаптират, и въпреки че в първите моменти ти се струва че е доста тъмно под водата, скоро се нагаждаш, и всичко изглежда нормално, а и като погледнеш над водата, слънцето не те заслепява. Много често влизам рано сутрин в морето, преди още слънцето да се е показало над хоризонта, тоест по тъмно, и след няколко минути адаптация всичко вече ти се вижда реално и естествено. Водата може да е бистра , или мътна, няма особено значение . А дали рибите се плашат по-малко като не ти виждат бялото на очите? Де да знам, може и да е така, не съм забелязал видима разлика в поведението им. Вярно че интерес за мен са големите видове, а при тях ловната тактика е по-различна , не лежиш да ги чакаш... |
|
Финалният резултат - топлоопушени , сочни рибни филета! [ 451_end_result.jpg ] |
|
Рибата се готви и опушва едновременно, за около 30-40 минути на котлона. Капака не се отваря докато трае опушването, за да не се губи от аромата на пушека! [ 451_smoking_in_progress.jpg ] |
|
Всичко е готово, на газовия котлон, опушването може да започне! [ 451_ready_to_smoke.jpg ] |
|
Рибените филета подготвени за опушване, на скаричката. [ 451_fish_fillets.jpg ] |
|
Надали е необходимо да убеждавам някого, колко е вкусна пушената риба . Ще ви покажа как го правя аз, с уговорката, разбира се , че съоръженията които ползвам са фабрично направени. Но пък те са толкова прости, че всеки би могъл да ги импровизира . Основният съд е всъщност една дълбока тава, на дъното на която се поръсват дървените стърготини за опушване. Тези стърготини аз купувам от магазините за къмпингови пособия, но може да си ги набавите и от някоя дъскорезница, стига да са ситни, и да са от чисто, солидно дърво, а не от шпертплат, или от третирани с химикали дъски . Най-вкусно е опушването със стърготини от твърдо дърво, но тук вече опира до лични предпочитания и експериментиране. Стърготините са само един тънък слой на дъното , това е достатъчно за опушването на около 1,5 кг риба. Директно върху стърготините се поставя плитък поднос със скаричка. На скаричката се слага предварително осолената и нарязана на парчета риба. Установил съм, че ако се направят нарези с нож в месото на рибата пушекът навлиза надълбоко, и крайният резултат е по-апетитен. Всичко това се покрива с капака и тавата се поставя на огъня или котлона, било то газов или електрически . Стърготините започват да се овъгляват и за около 30-40 минути рибата едновременно се готви и опушва. На снимката виждате финалния резултат , който мисля че говори сам за собствените си неоспорими вкусови качества! [ 451_smoking_dust.jpg ] |
|
Нови Продукти
Цена: 84.00 Лв.
Spearfishing
|