Разглеждане на всички мнения на Vov
|
Да, Веско, с много други неща е също така... Тук си говорехме на какви разстояния може да се уцелва нещо под вода - с огнестрелно оръжие, показано на снимката по-горе... |
|
Да, както в много други случаи, съветските учени са създали страхотни оръжия, като за целта са преодолели огромен брой технически трудности... И 30 м далекобойност на дълбочина 5 м е невероятно постижение... Прав си Яворе, макар че искам да прочета или да видя колко голяма мишена може да се уцели на 30 м...
Изключително важно е, че върховете на куршумите не завършват с остър връх, а имат макар и малка плоска част. Така не рекушират при попадане под почти произволен ъгъл дори в твърда преграда, а влизат... Също като блестящият куршум "Блондо-Рубейкин" за гладкоцевни оръжия.
Пистолетът горе-долу става, но автоматът не става - според мен - за използване при гмуркане. Много е тежък. При потапяне с леководолазна екипировка, или с някой от задвижваните апарати за индивидуално придвижване е друго. |
|
Яворе, на 40 м не стрелят, но на 10 - 15 - прицелно. Имат едни много дълги, много остри куршуми... Жена е участвала, и то като един от главните конструктори, в изработването на целия комплект - оръжие, патрон с куршум.
Представяш ли си - автоматичен харпун... Идиотско нещо, разбира се, а и не се зарежда с мускулна сила.
То и изобщо не е създадено за... "борба с риби"...! |
|
Най-вероятно определящо е времето, през което действа свръх/подналягането: в самолетите при разхерметизиране на кабината/салона, се получава много рязко спадане на налягането (т.нар. взривна декомпресия), но пък тя трае много кратко време... В този случай дават (даваха) максимално допустима разлика 0,22 атм. Съвсем друго е, ако белият дроб трябва да издържа разликата продължително време. Тогава със сигурност е по-малка.
И аз мисля Петьо, че в началото на допомпването се донапълва белия дроб до обем, който само с вдишване на можем да постигнем, а след това и малко свръх налягане...
Като гледам клиповете, майсторите раздишват по гръб, под глезените имат лека подпорка, дори на някои им придържат главата при раздишването. |
|
Браво майстори!
Жиро, да ви е жива и здрава дъщеричката и да поздравиш и майката! |
|
Браво Коце, много браво!
Предполагам, че всеки би имал същите изисквания и в същия ред...
Ако си постигнал непромокаемост и неогъваемост на тялото, е страхотно!
След като намалих дължината на 6,5мм стрела до 135 см, ття спря да прави синосуиди при ускоряването при 2 х 16 мм и при около 3,1-3,2 разтягане. Дори отива на 4,5 м нооо, с 6 - 8 см по-високо от точката на прицелване (след като обърнах контрата отдолу).
Така че, при 2 х 16 мм, разтегнати до 3,3-3,4 , далекобойността ти е гарантирана, а за точността и еднообразието на изстрелите... ще видиш.
Друг е въпросът какво се случва с 6,5 мм стрела след удар в 4+ кг мурена/змиорка
Още веднъж - браво! |
|
Тия верно са фантастични!
Механичната здравина на белия дроб е известна отдавна. В самолетите с херметизирана кабина (също - салон за пътници) има устройство, настроено да не допуска разлика между налягането вътре и вън от кабината повече от 0,22 атм - за да не се спукат дробовете ни при случайно "взривно" падане на налягането. Например при полет на 8000 м и отваряне на врата, прозорец и пр. ако налягането в кабината е било 1 атм, а отвън е 0,4 атм, при рязко падане на налягането хората биха загинали от разкъсване на белия дроб. За това вътрешното налягане се понижава съобразно височината и разликата не надхвърля 0,22 атм....
Известни са също и трагедии с леководолази, получили силен уплах и паника на дълбочини по-малки от 10 м, стиснали зъби и изплували с максимална скорост, само за да загинат малко по-късно от спукване на белия дроб.
Разбира се, при гмуркачите на световно равнище може да има някаква натренираност, но един ред клетки, от което се състоят алвеолите ни, едва ли може много да се натренира... По-вероятно ми изглежда да успяват да разтегнат значително диафрагмата си и така след последното дълбоко, но не силово вдишване, да успяват да допомпят внушителни количества въздух (на празен стомах). |
|
"Аз лично гласувах против забраната, понеже мисля че натискът върху екосистемата от страна на подводния риболов би бил пренебрежимо малък в сравнение с натиска от страна на видовете бракониерски риболов изброени в закона...."
Аз - също. |
|
Хм, Допомпването, както мижем да го наричаме, май вече се ползва от всички, отиващи на по-големи дълбочини...
Колкото и икономично, без много усилия, да се прави, докато допомпваме, времето си тече... Ако сме в морето, трябва да сме погръб, краката натежават надолу, пък и самата стойка не е никак обичайна... Следва обръщане по корем, нагласяване на харпуна, (за гмуркачите е малко по-лесно), китово салто и - надолу...
Колкото и икономично да го правя, допомпването си е поемане на допълнителен въздух, но и разход на кислород. Ползата е главно при по-дълбоките гмуркания, по-голямото количество въздух улеснява изравняването на дълбочини, на които за даден човек диафрагмата е нагоре, а белият дроб е много свит...
Белият ни дроб издържа моментно , за кратко време (!) свръх/под налягане = 0,22 - 0,23 атмосфери (гигантско число за един ред алвеоли). Това означава, че човек с примерно 10 л полезен обем на белия дроб може да вкара максимално поне още 2 литра, което си е цели 20% !! (Има и увеличаване на работния обем поради разтягане на белия дроб, разтягане на междуребрените връзки и изпъване на диафрагмата надолу)... Някои от първите 100 в света успяват да допомпят 3, дори 4 литра! От тях дори и половинато да се изразходи за/при самото допомпване, пак си е голяма разлика... Само че, аз например получавам болки в горната част на стомаха след 12-14 напомпвания... Като тренирам същата техника ходейки, получавам и замайване - вероятно поради моментно падане на кръвното налягане...
Като гледам рекордьорите и рекордьорките на гмуркане - всички допомпват. |
|
Браво Сашо, браво и на двамата! |
|
Плувах малко в басейна с тях. За мен са много твърди, особено областта пред пантофа.
Иначе в тях са вложени доста на брой много добри идеи. |
|
Да, разбира се, щом казваш Иване (Филипе), само не разбирам - последните изтрити, или примерно последните писани от Гришата?
Явно не понасяте каквото и да е писане, още по-малко факти, които засягат икономически интереси. Пък аз колко и каква реклама правих на този сайт!...
Но какво ли разбирам от администриране...
П.П. Както стана веднъж дума, аз мога и сам да си изтрия всичко писано, само кажете. |
|
Пламене, с костюм 6 - 7 мм начинаещите слагат повече от необходимото олово - примерно 7 - 10 кг, зависи от личното тегло и др... И, като мине 6-7 м, дълбочина, едновременно почва с нарастващасила да влияе свиването на гръдния кош, свиването на дебелия костюм, а оловото си е все тук...
От повърхността не се знае дъното точно на 10 м ли е или на 13 - 15...? След това може да настъпи уплах, тръгването нагоре е трудно, страхът се усилва и пр. и пр.
Това е възможен сценарий, а една от функциите на този сайт е да предпазва и подпомага... |
|
До сега, около година, единствените оплакванея от Д4 са, че не записва секунди на времето на повърхността и че платих за функции, които не ползвам - поне за сега.
Формата и размерите му били много модерни сред жените - един колега каза, че жена му го носела често - като част от тоалета.
Иначе графичното изобразяване на профила на гмурканията много ми харесва.
Сашо, като излезеш от водата да не би да не го превключваш ръчно? |
|
На връх Новата 2010 искам да напиша за подвижната тежест, тъй като напоследък доста писахме, говорихме и дори действахме по въпроса.
Въпреки, че пред компютъра не изглежда опасно, при използването и може да стане беля - с мнооого тъжен край.
Препоръките на експерти гласят, че е добре при гмуркане с подвижна тежест, част от тежестите, с които отиваме примерно на 15 м, да прехвърлим на външно въже и пак да си ловуваме на тази дълбочина. Така на дъното ще бъдем не толкова отрицателно плаваеми и усилията за изплуване ще изискват по-малко кислород.
До тук добре, но като направи няколко такива опита, на човек му става ясно, че ако прехвърли примерно 3/4 от тежестите на колана на външно въже и добави още 3-4 кг там, ще може доста мързеливо (= с малък разход на кислород) да стигне дъното на позната дълбочина, да престои там повече време и да изплува много по-лекоооо... Точно тук започват възможностите за грешки.
Една възможна грешка е, подведен от леснината и действително ниският специфичен разход на кислород, човек да отиде отведнъж на непозната дълбочина, значително надхвърляща досегашния му опит.
Новите усещания по гръдния кош, корема, диафрагмата, необходимостта от пускане на още въздух в маската, силно намалената видимост (понякога дължаща се на бавно разширяващи се зеници), приятното усещане, предизвикано от ускорено усвояване на кислород поради бързото нарастване на частичното му (парциално) налягане и други фактори, могат в началото да доведат до загуба на усещането за време и лек, нарастващ страх. След осъзнаването, май съм стоял много дълго тук, може да дойде много силен страх и дори паника. Ако в този момент се добави някакъв външен фактор - шум от приближаваща лодка/джет, леко оплитане в нещо, чупене на плавник, потичане на маска и др., работата може да стане много, много тъжна. Обикновено започват максимално широки и силни махове с крака, често гледане нагоре, дори махане с едната или двете ръце. Тези действия слабо увеличават скоростта на изплуване, но силно увеличават разхода на кислород...
Моят опит посказва подход, който съм споделял многократно с колеги: постепенно, бавно увеличаване на дълбочината - от гмуркане на гмуркане. Възможно е също първите няколко опита да бъдат без харпун (разликата е голяма) и чак след като "усвоим" дадена дълбочина/диапазон от дълбочини, да продължим - отново от по-плитко - с харпун.
Разбира се, режисираното участие на втори човек с достатъчно способности помага много - и на уплаха и в действителност. При правилен разчет на времето той може да гмурне толкова по-късно, че да може да чака на 10-12 м и да наблюдава или подпомага изплуването в последните метри, когато частичното налягане на кислорода силно намалява и силите може да ни напуснат... |
|
Браво Гриша, благодаря ти, приятелю!
Не съм си и представял, до преди 4-5 години, че ще срещна - в България и по света - такива прекрасни хора, и да обичат подводните неща!
Пожелавам на всички братя по оръжие,
и на тези без такова,
да гмуркат дълго и с безгрижие
но непременно със подкова!...
[Ех, и аз какво се опитах, то какво стана, ха-ха-ха!...]
31.12.2009 18:38 |
|
Да, и аз така виждам - летяща втулка - няма лошо, тя акулската перка е висока и я задържа нормално.
Чудно ми е "запечатаните" им съчмени лагерчета колко ще издържат като влизат на дълбоко и как са намерили такива малки диаметри и (може би) широки черупки... То само от тях цената подскача много.
Друго, защо главата стърчи напред от ролките и защо има такава сложна форма - нещо не схващам аеро-хидродинамика ли е, нещо друго?
И, при 105 см тяло общата дължина е много голяма. Следователно със задна дръжка не е възможна маневреност в познатите ни скорости. Но, ако целим нещо на 7,5 м, кой знае каква маневреност не е и нужна.
Откатът е пренебрежимо малък по определение (по конструктивни причини), но не може да се избегне напълно. [Малкият откат позволява (според мен) изместване на дръжката поне 25 см напред - за по-добра маневреност.]
Изключително важно е, че до напускане на тялото ластиците имат ускоряващо, или поне поддържащо скоростта усилие върху стрелата .
Остава някой да каже, че харпунът не тежи напред - в заредено състояние и може да се държи с една изпъната ръка без големи усилия и първоначалната "литературна" оценка е почти ясна...
Иначе идеята с двата ластика е известна по нашите ширини от началото на 70-те години на миналия век... |
|
Да, разбира се, че е значителна. Според мен, дори 5 см полезен ход на ластиците (=зарядна дължина) създават доста голяма разлика в придаваната на стрелата енергия.
Ааа, ако не е престъпно да питам, кое би му било лошото на харпун с обратен спусък и изнесена напред дръжка? Толкова напред, че да не създава трудности относно закрепване на касетата... Няма да може да се вдигне много нагоре, но... ? |
|
Ми, той форумът, е за това - да може всеки да си каже мнението, да сподели виждания, впечатления, да зададе въпроси... без да се омерзява, че някой ще му се скара....
Приятели и колеги, според мен огромната полза за всички нас от този сайт и форум, е че той създава среда, среда на обсъждане, съветване, спорене... Какво ни пречи да обменяме напълно противоположни мнения, дори становища, без да принизяваме нивото, като изостряме тона?...
Ето най-кратко моето мнение за плавниците за гмуркане и подводен лов. Те трябва да позволят на гмуркача - подводен ловец - да изминава най-голямото за него разстояние под вода. Това се постига най-добре с меки, широки, с ъгъл 23-26 градуса пера, твърди и удобни пантофи. Сега - колко меки, колко широки, е въпрос с повишена трудност и, както каза Иво, едно е да пробваш, друго е да плуваш и гмуркаш - примерно 10 излета, на различни дълбочини.
Има обаче един фактор, който би трябвало да имаме пред вид. Ако баластът ни прави неутрална плаваемост на 6-7м и сме със 7 мм костюм и отидем на 15+ м - там вече ще сме с доста килограми отрицателна плаваемост... А тръгването нагоре ще изисква по-твърди плавници - главно заради нежеланието (мързела) да намалим баласта за по-голяма дълбочина.
Твърдият плавник, без ъгъл на перото, силно затруднява, дори прави невъзможно плуването с почти прави колене, което си е чиста загуба на енергия.
Сравнително точна представа дали дадена твърдост и даден пантоф са подходящи за някого може да се добие от няколко последователни тренировки (в басейн през зимата). Много помага и гледането на филм (клип), на собствените движения под вода (както отбеляза Гришата). При добра гледна точка лесно се вижда отклонението на бедрата, огъва ли се перото еднакво при маховете назад и напред, кривенето на десния глезен при пишещите с дясната ръка, разтварянето на коленете и много други детайли, намаляващи ефикасността на плавниците. Изобщо най-добрата ефикасност се постига при добро съчетаване на подходящи по конструкция и твърдост плавници и пантофи с техника на плуване.
Разбира се, че при равни други условия твърдостта за 120 кг гмуркач трябва да е по-голяма от тази за 75 кг.
И, като си обсъждаме, да не забравяме и цената, която човек е склонен или способен да плати за дадена част от екиперовката си. Та, на въпроса "Какви плавници" не е толкова лесно да се отговори. |
|
Браво Иване! Благодаря ти за филмите!... Много неща може да се видят. Особено ме радва, че сме участвали.
Пак в кубински води, имаме подводен фотограф - първенец на световно първенство... |
|
Нови Продукти
Цена: 296.00 Лв.
Spearfishing
|